Елиза Чолакова, републикански шампион по конен спорт - прескачане на препятствия, в интервю за предаването "Спортът на Фокус" по Национална радиоверига "Фокус".



Здравей, Елиза. Как оценяваш участието си в наскоро завършилото републиканско първенство?

Състезанието определено не беше лесно, тъй като то е най-високият клас по прескачане на препятствия, където са и най-добрите тандеми. Имаше хора, които са доста по-опитни от мен, с доста по-ясна представа за тези паркури, но аз и моят кон Юпитер успяхме да извоюваме титлата. Бяхме единствените от всички, общо 11 тандема, които минахме всички паркури без бутане на препятствие и това ни помогна да спечелим държавния шампионат.

Доколко е важно във вашия спорт, във вашата дисциплина, да е добра връзката с коня, с животното, като емоционални отношения, като опознаване на спецификите на контакта между вас?

Може би най-важното нещо, което се изисква от един тандем, е да има много стабилна връзка и взаимно доверие между коня и ездача. Когато има такава синергия, конят дава всичко от себе си за ездача, защото го прави с любов, както и ездачът наистина също много се старае, за да може да предостави най-добрите условия на коня и да успеят като отбор. И когато има усилия и от двете страни, винаги се получава много добър резултат.

Ти лично имаш ли някакъв твой, особен подход, когато за първи път се запознаваш с нов кон, как процедираш?

В началото винаги се отнасям най-голямо разбиране към коня, тъй като не го познавам, не знам нуждите му, характера му. И с времето, когато започна да прекарвам повече време с него и да се опознаваме, откривам някои черти от неговия характер. Хубаво е, е че успяваме да се сработим, и двамата правим компромиси, и с времето успяваме да се напаснем достатъчно добре, за да можем да комуникираме без думи.

Конкретно с Юпитер, каква беше ситуацията?

Относно Юпитер, отидохме на място да направим проба. Взехме от Англия, от една много добра английска ездачка, която се е състезавала с него в доста висок ранг състезания с много технични паркури. Много го харесахме от видеата, които ни изпратиха и решихме да отидем да го пробваме. Това се случи точно 2 седмици преди държавното първенство. Веднага щом се качих на седлото и започнахме да прескачаме препятствия, забелязах неговата страст към този спорт и с какво удоволствие го прави, и още тогава много го харесах. След като направихме пробата и видяхме, че всъщност картинката между нас доста добре изглежда, го взехме незабавно. Една седмица по-късно пристигна и започнах да го яздя на тренировки вкъщи едва 5 дни преди държавното първенство. Направихме няколко тренировки, отидохме на шампионата, раздадохме се и успяхме да спечелим.

Доколко обаче е важна  ролята и на треньора Апостол Тенев? Какво ти дава той? Как подхожда към теб? На какво разчиташ от негова страна?

Той е супер важна част от успехите и общо взето от пътя, по който минава ездачът. Аз лично тренирам с Апостол от около половин година и мисля, че вече сме се опознали достатъчно добре. Той ми помага толкова много в трудни моменти и много ме подкрепя. Наистина виждам, че ме тренира с огромно желание и аз винаги отивам на тренировки със същото огромно желание, защото знам, че там ме чака той и ще имаме една много приятно тренировъчно занимание. Той освен, че е мой треньор, е и мой приятел. С него мога да си споделям някои неща, което е много важно, разбира се. Защото е важно да се установи отлична връзка между треньора и ездача, тъй като по този начин можем да си помагаме взаимно и да преминаваме през препятствията по-лесно.

Колко години вече се занимаваш с конния спорт? Какво ти дава той? Защо избра именно конният спорт, а не някой друг по-популярен и модерен сред младите?

Когато бях на 5 години, за първи път се качих на кон и абсолютно обикнах този спорт. Това вече са 11 години, тъй като тази година ставам на 16. За първи път се качих на кон, защото всъщност дядо ми се занимава с този спорт от доста дълго време. И той наистина искаше да ме качи на кон, за да може да видя красотата на спорта, да видя колко са благи и невероятни тези животни. И от както за първи път го направих, ги обикнах. Не съм спирала да се състезавам от тогава, защото усетих колко е специално това да имаш връзка и приятелство с едно животно, толкова благо, колкото коня. Със сигурност ще продължавам да тренирам, защото това е една огромна част от моя живот и изпитвам неимоверно желание да ходя на тренировки всеки ден.

Всички знаем, че понякога в конният спорт има и инциденти, да пази Господ, имала ли си такива ти досега?

През 2020 г. имах един инцидент с един кон, от който паднах и си счупих носа. И трябваше да отида спешно в болница, за да ме оперират, но слава Богу, всичко мина без проблем. Успях да се възстановя след няколко месеца и отново бях на коня.

Мина ли ти през ума да се откажеш от спорта тогава, от уплах?

Честно казано не, защото веднага, щом се случи, изпитвах страх, защото имаше огромна болка, обаче след като отмина тази болка, просто проявих огромно желание да се кача отново на коня, нямах търпение да мине този срок, който докторите бяха дали, през който не можех да се качвам на кон, защото нали все пак има опасност. И когато мина този срок, с такова огромно удоволствие се качих отново на коня и започнах да тренирам, защото наистина много ми липсваше и дори и за момент не съм си мислила да се отказвам.  Честно казано наистина трудно съчетавам конният спорт с училището, със социалния ми живот и с всички други ежедневни ангажименти, които имам. Аз уча в Американския колеж, който има доста големи изисквания от учениците. Отивам на училище всеки ден, след което съм на тренировка и се прибирам към 20.00 ч. вечерта. Вечерям със семейството си и след това сядам да пиша домашни, и на следващия ден отново отивам на училище. Общо взето това ми е като рутина, вече съм горе-долу свикнала, и когато успея да намеря време извън тренировките и училището, се опитва да излизам с приятели, възможно най-много да прекарвам време с тях, и да правя всякакви други тийнейджърски неща, както и да се забавлявам.

Имаш ли съученици, които също като теб тренират или всички са обсебени от манията по социалните мрежи, какво е твоето наблюдение?

Доста тийнейджъри в днешно време имат голяма зависимост от социалните мрежи и прекарват доста време пред екран. Обаче според мен, поглеждайки в голямата картинка, това всъщност влияе твърде лошо върху живота ни, защото колкото и да е приятно в момента да прекарваш време пред екран, всъщност ти няма да запомниш толкова много от тези моменти. По-важно е да прекарваш време с приятели, правейки неща, които много обичаш, от там всъщност да запомняш най-ценните моменти, които ще останат в теб за цял живот. И аз се опитвам възможно най-много да се отделям от социалните мрежи, да не установявам чак такава зависимост и да прекарвам повече време навън, с приятели, с конете и т.н.

Как гледат твоите съученици на теб и на твоите успехи? Има ли такива, които те подкрепят, а такива, които завиждат, например?

Общо взето съм забелязала, че моите съученици много се радват на моите успехи. Всеки път, когато се върна от състезание с положителни новини, те винаги много ми се радват, винаги ме подкрепят, а когато вестите не  добри, те ме окуражават да продължавам напред, като проявяват разбиране към това, което правя. Много съм им благодарна, защото дори не всички да са ми приятели, усещам, че имам подкрепа в училище и  това много ми помага.

Предстоят матурите в десети клас, подготвена ли си? 

Да, по български език и математика в края на учебната година. Чувствам се доста подготвена, защото математиката ми се отдава, което прави нещата доста по-лесни за мен, тъй като не ми се налага да уча чак толкова усилено. По български език също се справям добре в училище. За мен то наистина е приоритет, прекарвам много време да уча и се съсредоточавам над учебния процес. Всъщност да, чувствам се доста подготвена, още продължавам да уча и ще видим какво ще направя на матурите.

В целия този динамичен начин на живот, който ни описа, и който ти водиш, няма как да се мине без прекословната подкрепа на семейството, разкажи ни?

В моето семейство наистина сме много отдадени на спорта, всички разбират какъв голям ангажимент е това за мен и за всички останали от семейството ми, които яздят. Баща ми Петър Чолаков също язди и идва по всички състезания,както и двете ми малки сестри Лора Чолакова и Карина Чолакова. Кари сега започна да навлиза в ездата, тази година участва в първото си състезание с нейното пони Олаф. Общо взето, почти на всяко състезание ходим заедно, всички се състезаваме. Майка ми не се състезава, също обича да язди от време на време, но проявява огромна подкрепа за всички нас. И брат ми, той също не се занимава с конен спорт, той учи в Англия и всеки път, когато има възможност, ме гледа онлай. Когато се прибира в България, идва да ме гледа на състезания, да ме подкрепя, обажда ми се. Общо взето цялото ми семейство е наистина отдадено на конния спорт и проявява огромно разбиране към тази страст.

Докъде стигат мечтите ти, Елиза?

Моите мечти са наистина огромни. Най-голямата е да отида на Олимпийски игри и да участвам, защото за всеки спортист това е най-голямата мечта - да се изявява на олимпийските игри. Следващите са след 4 години в Америка, и наистина ще дам всичко от себе си, за да взема квота и да отида там да представям България. Но това е доста дългосрочна мечта. Моята по-голяма цел, в близко бъдеще, е да отида на Европейското първенство за юноши и да се представя добре, стигайки финал. Аз вече от две години насам участвам на континенталното първенство за юноши. Тази година отново ще отида през юли с моя нов кон Юпитер и ще дам всичко от себе си, дай Боже, да взема и медал, много се надявам.

И накрая, има ли нещо, което искаш да кажеш на твоите съученици, на младите хора, на българите като цяло, ей така, от сърце и душа?

Искам да кажа, че трябва да следват мечтите си, колкото и да са големи. И трябва да прекарват възможно най-много време, правейки това, което им доставя удоволствие и това, което им е на сърце. Защото когато прекарваш достатъчно време правейки това, което обичаш, в крайна сметка винаги ще бъдеш успешен и ще имаш незабравими моменти.

Бойко СЕРАФИМОВ