От руска страна наблюдаваме вече по-умерено отношение и едно съобразяване с това, че все пак храмът "Св. Николай Мирликийски" се намира в юрисдикцията и на каноничната територия на Българската патриаршия. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" богословът доц. Костадин Нушев.

"Добрите сигнали са, че българските свещенослужители, определени от Българския патриарх и Софийски митрополит, бяха поканени да присъстват на отварянето на Руската църква отново след 51 дни под ключ. Отсъстват тези по-крайни изказвания, че само и единствено Московският патриарх може да се разпорежда и че само той може да назначава свещенослужители. Виждаме, че сега нещата са малко по-умерени, доближават се до първоначалното устройство и управление на този тип Подвория, т.е. да има един предстоятел, а останалите свещенослужители все пак да са местни свещенослужители.

Защото при предишния предстоятел българските свещеници са били изолирани, изпратени в един друг параклис, по-малък. Между впрочем, това също е важен момент – че постепенно това Подворие е придобило още един храм и тази тенденция да се разширява и някак си да се обособява като едно учреждение, което е като една екстериториална институция, трябва малко да се регулират тези отношения. Държавните институции продължават проверката за статута на собствеността", обясни доц. Нушев.

Според него с коментара, който направи Митрофанова, че Руската църква е на Москва, тя се позовава на констативен нотариален акт: "Ние виждаме, че българските институции също провеждат своя проверка. Има предписание на прокуратурата, има основания – очевидно в архивите са намерени документи, които показват, че през годините е имало прехвърляне на собствеността. От момента на дарението за построяване на храма в края на ХІХ век и началото на ХХ век до 1997 г. – това са доста десетилетия, и при установяване на дипломатическите отношения между Царство България и Съветския съюз през 1934, 1936 г. има доста сериозни преговори за статута на този храм. 

Самите съвременни руски историци посочват, че по време на бомбардировките над София 1944 г. храмът е бил доста сериозно разрушен. По това време той е бил управляван и стопанисван от Софийска митрополия. Българската държава е финансирала ремонта, реконструкцията, реставрациите. Той отново е осветен през 1946 г. и чак 1952 г. е договорката за превръщането му в Подворие на Московската патриаршия. Така че през тези преходни години е много важно да се установи от архивите, от документите какъв е статутът на храма. Ако той е недвижим паметник на националното културно наследство, може да се окаже, че той има и друг статут", обърна внимание доц. Нушев.