В думите на г-жа Абаджиева се вменява отговорност първо към страната ни като член на Европейския съюз за несъществуващ европейски документ. Беше озадачаващо да чуя, че България не е подписала въпросния "Пакт за култура" и е единствената държава член на Европейския съюз. Добре е, когато се чете някаква информация в публичното пространство, винаги коректността изисква да се позовава на източника. Това каза Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус", по повод изказване на режисьора Лилия Абаджиева в ефира на Радио "Фокус", засягащо т.нар. от нея "Пакт за култура".

Относно изказването в ефира на Абаджиева, че  "Ние сме единствената страна, която е член на Европейския съюз и не е подписала този Пакт", Андреева уточни: 

"В думите на г-жа Абаджиева се вменява отговорност първо към страната ни като член на Европейския съюз за несъществуващ европейски документ. Пактът за култура е инициатива на Обсерваторията по икономика на културата от 2014 г. и той възникна във връзка с предизборни дебати, които правим от 2009 г. Една от темите, които се дебатират във всичките тези повече от 11 предизборни дебата в годините, винаги е бил въпросът с публичното финансиране и алтернативни източници на финансиране и беше озадачаващо да чуя, че България не е подписала въпросния Пакт за култура и е единствената държава член на Европейския съюз".

"И е добре, когато се чете някаква информация в публичното пространство, винаги коректността изисква да се позовава на източника. Това е моята бележка, но в никакъв случай не бих казала, че това е драматично или сме подразнени. Въпросът е да се уточни и още повече, че в чувствителен момент, когато миналия вторник направихме предизборни дебати и участниците от политическите сили се обединиха, за да подкрепят Пакта за култура с постъпково увеличение на публичните финанси с 0,1% на годишна база, което е изключително важно, особено в сегашния момент, защото една голяма част от публично субсидираните дейности в българската култура са недофинансирани. Т.е. решаващо е нивото на публичните финанси. Това са сектори като сценичните изкуства, филмовата индустрия, музеи и галерии – в най-голяма степен имат нужда", допълни  тя.

По думите й, иде реч за недофинасиране на базови нужди, а не за публични финанси за развитие.

"Отсъстваше цитирането и позоваването на източника, именно Обсерватория по икономика на културата, не беше подходящият момент. Аз мисля, че има други елементи, с които могат да се заявят, а могат да се присъединят към Пакта за култура – така, както през 2016 и 2017 г. голямо количество колеги се подписаха за Пакта за култура във връзка с предстоящите парламентарни избори 2017 г. Тогава също дебатирахме Пакта за култура. Т.е. на всички избори трябва да кажем, че политическите сили започнаха да включват 1% за култура в политическите си платформи преди избори. Голямата ни задача в момента с подписването на този Пакт и обещанията е как обещанието преди изборите ще стане реалност в една следизборна ситуация", допълни още директорът на Обсерваторията по икономика на културата.

По повод изявеното от организацията "Движение за културата", че има готовност да изработи Стратегия за развитие и устойчивост на българската култура, Андреева каза: 

"Първо ще бъда много щастлива да прочета Стратегията, която ще изработи "Движение за култура", предполагам, че ще бъде качена за обществено обсъждане. В последните повече от 30 години се правеха на няколко пъти опити за създаване на Стратегия за развитие на българската култура, културните и творческите индустрии. Един от елементите, който пречи за практическото приложение на един теоретичен документ, какъвто е Стратегията по своята същност, когато се изписва на хартия, с приоритети и цели, задачи, дейности, разбира се, е финансовата рамка. Ето защо Пактът за култура включва, освен този 1% и стратегическо планиране, или поне въвеждането на стратегически приоритети. Защото ние се отличаваме тук действително по ниво на финансиране в рамките на брутния вътрешен продукт от останалите страни членки и най-вече от страните членки, които са от Централна и Източна Европа. Повече от 2/3 от тях достигат между 0,8 и 1-1,1%, като Унгария – 1,3 от брутния вътрешен продукт. И трябва да кажем, че те също така имат и алтернативни източници за финансиране. 

Относно алтернативните източници за финансиране, Андреева даде за пример другите европейски страни, които са намерили такива: "Отчисления, които са от Данък "Общ доход“ – особено популярна мярка в рамките на Централна и Източна Европа. 1% от Данък "Общ доход“ отива за неправителствения сектор или за други културни дейности. Квазифискални инструменти като данъчните преференции, фондовата система, която е развита в целия Европейски съюз, особено по отношение на културните индустрии, в частност филмовата индустрия. От 33 години българската филмова индустрия говори за един инструмент, който липсва, и това е фонд "Българско кино". Т.е. останалите страни членки, особено по-старите страни членки от Европейския съюз, не разчитат единствено и само на нивото на публични финанси. Разчитат на въведените алтернативни източници на финансиране".

"Финансовата рамка, която Министерството на финансите досега разбираше като един консервативен елемент от писането на Стратегия, т.е. даваше съвет да се наложи старата рамка в рамките на стратегия, която ще се изработи. В годините работехме с т.нар. инструмент "Установени разходни тавани в публичните финанси“ и това предположи, че останахме с общо взето постъпково увеличение на публичните финанси за културата и културните дейности и най-вече за група "Култура“, но не и драстично повишаване като процент от брутния вътрешен продукт. Това, което ние открихме през 2014 г. и защо е 1% - той не идва от половин процент по 2, това и студентите в първи курс в УНСС не могат да изчислят. Идваше към 2014 г. от деветкратното мултиплициране на публичните финанси за група "Култура" от културните и творчески индустрии, от сектора като цяло като икономически принос спрямо брутния вътрешен продукт. Сега трябва да кажем, че делът на сектора ни е рекорден. Дори по време на КОВИД криза, около 6,4% дял на нефинансовите малки и средни предприятия и организации в рамките на българската икономика. Така че това е основната пречка – нивото на публични финанси", заключи Андреева.