На 28 декември 1798 г. Габрово е нападнат и ограбен от турски войници.

През 1872 г. Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първи предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение.

По време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от отряд на генерал Радецки, капитулира при Шейново през 1877 година. В същия ден сръбски отряд освобождава Пирот.

През 1899 г. в Плевен започва земеделски конгрес, на който делегатите приемат резолюция до Десетото Обикновено Народно събрание против натуралния десятък. Тогава се основава Български земеделски съюз.

През 1991 г. правителството на Филип Димитров обявява, че не е необходимо тристранно сътрудничество между синдикати, работодатели и правителство. В същия ден президентът д-р Желю Желев заявява, че ще се кандидатира за нов мандат.

На извънредно заседание Народното събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов през 1996 г.

През 2002 г. в София показно е разстрелян бившият главен военен прокурор Николай Колев.

На 28 декември са родени: историците Никола Ферманджиев и Юрдан Трифонов…

2018 г.

Президентът на Република България Румен Радев издава указ за награждаване на акад. Минчо Хаджийски с орден "Св. Св. Кирил и Методий“- първа степен, за неговите големи заслуги в областта на образованието и науката.

2010 г.

Умира Вили Кавалджиев – известен български рок певец, от времето на зараждането на рокендрола. Завършва английска гимназия, след което специалността "Икономика и организация на туризма“. Работи известно време като преводач към "Балкантурист“ и завързва запознанства с много западни туристи. Това не се приема с добри чувства от тогавашната Държавна сигурност и често го привикват да дава обяснения.

2007 г.

Природният парк Беласица е обявен за национален парк.

2002 г.

Приета е Стратегия за електронно правителство и за създаване на Междуведомствен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване и изграждане на електронно правителство.

 

 

2002 г.

В София показно е разстрелян бившият главен военен прокурор Николай Колев.

Николай Колев е роден през 1949 г. в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски" и започва работа в Сливенската военно окръжна прокуратура. През 1991 година е назначен в прокуратурата на въоръжените сили. От декември 1994 до ноември 1996 година изпълнява длъжността прокурор на въоръжените сили.

 

 

1996 г.

На извънредно заседание XXXVII НС гласува оставката на правителството на Жан Виденов.

Правителството на Виденов е гласувано от XXXVII Народно Събрание на 26 януари 1995 г.

На 22 септември 1995 г. СДС внася първият вот на недоверие срещу кабинета на Жан Виденов. Вотът е отхвърлен.

На 10 януари 1996 г. Народното събрание отхвърля вот на недоверие към правителството на Жан Виденов, предложен от СДС заради зърнената криза.

На 13 юни 1996 г. СДС иска нов вот на недоверие, заради икономическата политика, на правителството. Вотът е отхвърлен от XXXVII Народно Събрание със 135 гласа.

На 4 ноември 1996 г. деветнадесет членове от ръководството на БСП (депутати и членове на Висшия съвет) отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 12 ноември 1996 г. на заседание на ръководството на БСП и на парламентарната й група Жан Виденов получава вот на доверие до извънредния конгрес на БСП. На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание XXXVII Народно Събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов.

 

 

1994 г.

Консултативният съвет на коалицията БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" избира Жан Виденов за председател на Парламентарната група, а Светослав Шиваров и Стефан Гайтанджиев за негови заместници.

Жан Василев Виденов е политически и държавен деец. Роден е на 22 март 1959 г. в Пловдив. Завършва английска гимназия в Пловдив и външна търговия в Московския държавен институт по международни отношения. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Член е на Висшия съвет на БСП от 1990 г. и на Председателството на Висшия съвет на БСП от 1991 г. Председател е на Висшия съвет на БСП (1991-1996 г.). Председател е на Министерския съвет от 1995 г. до 1996 г.

 

 

1991 г.

Умира Куйо Марков Куев - български литературовед с интереси в сравнителното изучаване на славянските литератури, полска литература, старобългаристиката. Роден е на 11 ноември 1909 г. Завършва славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски" (1937 г.). От 1937 г. до 1939 г. е лектор по български език в Ягелонския университет в Краков. Там защитава докторска дисертация на тема “Константин Костенечки в българската и сръбската литератури" (1939 г.). Работи като учител. Специализира във Виена (1941-1942 г.). Редовен професор е при Катедрата за славянски литератури от 1961 г., доктор е на филологическите науки от 1973 г. През 1948-1950 г. е културно аташе във Варшава. Заместник-декан (1962-1965 г.) и декан (1972-1976 г.) е на Факултета по славянски филологии в СУ. Има над 150 научни публикации.

 

 

1991 г.

Правителството на Филип Димитров обявява, че не е необходимо тристранно сътрудничество между синдикати, работодатели и правителство.

На 8 ноември 1991 г. председателят на СДС Филип Димитров формира първото правителство на СДС, което има относително мнозинство в парламента и разчита на подкрепата на ДПС. На 28 октомври 1992 г. министър-председателят Филип Димитров иска от парламента вот на доверие и получава подкрепата на 111 депутати, но срещу него гласуват 120. При това положение министър-председателят е принуден да подаде оставка. Новите кандидатури за премиер на Светослав Лучников и Йордан Соколов не са приети.

 

 

1991 г.

Президентът д-р Желю Желев заявява, че ще се кандидатира за нов мандат, като ще защитава интересите на целия български народ.

На 1 август 1990 г. Желю Желев е избран от ВНС за председател - президент на Република България. През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г. През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев", чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух. През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.

1989 г.

В периода 26 – 28 декември се провеждат митинги пред парламента на турци и българи мюсюлмани с искания да се върнат имената им отпреди преименуването.

Пред Политбюро на ЦК на БКП на 12 март 1988 г. Тодор Живков излага основните моменти в "новата стратегия по възродителния процес". Обсъждат се "Тезиси по възродителния процес", тъй като преименуването не е дало желания резултат и Живков настоява българските турци да бъдат приобщени "в процеса на преустройството". Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи. В тона му се долавя тревога от усложняващата се ситуация: "Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни позволят да доведем това дело докрай. Но ние не сме разсекли възела. Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават вкъщи, всяко новородено има две имена и т.н. При новите условия национализмът започва да се възражда." . Само след една година, с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля "възродителния процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена.

На 29 декември 1989 г. с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля т. нар. "възродителен процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си.

1960 г.

Открит е циментовият комбинат край с. Бели извор, Врачанско.

1947 г.

На 28 и 29 декември е проведен 27-ми конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков.

Георги Трайков е политически и държавен деец. Той е сред създателите на Българския земеделски младежки съюз (БЗМС). По време на самостоятелното управление на БЗНС (1920–1923 г.) oрганизира Областна земеделска дружба във Варна. Заради участието си в Юнското въстание през 1923 г. е изпратен в затвора. След като е освободен, е избран за секретар на БЗМС. За политическата си дейност многократно е арестуван и интерниран. След 9 септември 1944 г. е председател на Управителния съвет на БЗНС и секретар на Националния съвет на Отечествения фронт. Участва активно в държавното управление – от 23 ноември 1946 г. до 20 януари 1950 г. е министър на земеделието, през 1949–1964 г. е първи заместник-председател на МС, през

1964–1971 г. е председател на Президиума на Народното събрание. От 1972 г. е председател на Националния съвет на ОФ, а по-късно почетен председател.

1938 г.

Умира Панчо Василев Дорев - български историк османист. Роден е на 25 февруари 1878 г. в с. Пътеле, Леринско. Завършва гимназия в Битоля и право в Цариград (ок. 1903 г.). Работи като адвокат (1903 г.) и гимназиален учител (1904 г.) в Битоля. След Младотурската революция (1908 г.) е избран за депутат от Битоля в турския парламент. Мирски съветник е в Българската екзархия (1909-1911 г.). Издава в. "Светлина" (1912 г. в Солун) - орган на българите в Османската империя. Легационен съветник е в Цариград (1912-1914 г.) и Лондон (1921 г.). Генерален консул е в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.). Пълномощен министър е в Прага (1932-1934 г.). Публикува "Документи из турските държавни архиви. 1564-1909" в 2 т. (1940-1942, посм.). Автор е на "Външна политика и причини на нашите катастрофи" (1924 г.) и др.

1929 г.

Роден е Никола Димитров Ферманджиев - български историк и издирвач на извори за български история, най-вече за Възраждането. В десетки статии в научния и периодичния печат Ферманджиев разглежда спорни въпроси, привлича нови данни за хайдушкото и национално-освободителното движение, видни родове, Ботевата чета и др. Завършил е икономика в София, работил е по специалността си в Тутракан, Перник и София. Главен специалист е в Централното статистическо управление (1964-1974 г.), в Комитета по печата при МС (1974-1975 г.). Умира на 20 февруари 1979 г. в София.

1906 г.

Създадена е 3-а конна бригада с щаб в гр. Шумен.

 

 

1899 г.

Започва земеделски конгрес в Плевен - около 700 делегати приемат резолюция до X ОНС против натуралния десятък, основават Български земеделски съюз като "просветно-икономическа организация". Приет е първият временен устав. Избран е 8-членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов. Забунов е един от основателите (1899 г.) и пръв председател на Управителния съвет на БЗНС. Издава и редактира съюзния орган вестник "Земеделска защита". Допринася за превръщането на БЗНС в политическа организация. През 1902 г. се оттегля от активна политическа дейност.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от Южния отряд на генерал Радецки, капитулира при Шейново. В същия ден сръбски отряд освобождава Пирот.

След неуспешния опит да овладеят Шипченския проход турците преминават към отбрана. Армията на Вейсал паша (35 000 души и 103 оръдия) развръща предните си части в района на прохода, а главните сили разполага в Шейновския укрепен лагер. Разгромът на тази турска групировка се възлага на намиращия се северно от Стара планина отряд на ген. Радецки (близо 54 000 души и 93 оръдия). За преминаване през Балкана войските са насочени в три колони: дясна на генерал Скобелев, в която има седем опълченски дружини - през Химитлийския проход; средна, под командването на генерал Радецки - през Шипченския проход; лява на ген. Святополк-Мирски - през Тревненския проход. Към 26 - 27 декември двете странични колони излизат южно от Стара планина.

Решителното сражение започва на 28 декември. Дясната колона нанася удар от запад и юг, лявата - от изток, а от север преминава в настъпление ген. Радецки. Обкръжена от всички страни, армията на Вейсал паша е принудена да капитулира. Пленени са над 22 000 души и 83 оръдия. Загубите на руските войски и българските опълченци са около 5000 убити и ранени. Победата при Шейново открива пътя по долината на р. Тунджа към Одрин.

"Те бяха същински лъвове. Громейки вековните си врагове, те не ги щадяха, нито пък сами чакаха пощада" - пише руският кореспондент Немирович-Данченко за българските опълченци.

1872 г.

Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение.

На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържане

7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак.

1868 г.

Роден е Радул Владиславов Канели - български драматичен артист и режисьор. Той е един от първите строители на българския професионален театър. Завършва театралната школа на П. Г. Рапхоф в Петербург (1893 г.). Дебютира на сцената на театър “Сълза и смях" в София като режисьор и изпълнител на ролята на Жадов в “Доходно място" от А. Н. Островски (17 ноември 1893 г.). Директор-режисьор е в театър “Сълза и смях" (1894-1899 г.), преподавател по пластика във Военното училище в София (1901-1905 г.), секретар е на Българското търговско агентство в Скопие (1905-1908 г.). Режисьор (1909 г.) и директор-режисьор е на театъра в Пловдив (1910-1912 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.) и в Балканската война (1912-1913 г.). Популяризира драматургията на Островски в България. Има заслуги за укрепването на българския театър. Бори се за построяване на постоянна театрална сграда. По негово настояване Министерството на народното просвещение утвърждава Устав за управлението на българския театър в София. Успява да издейства (1897 г.) чрез руско дипломатическо агентство 3 000 театрални костюма от руските държавни театри. Под негово ръководство театър “Сълза и смях" осъществява първото си задгранично турне в Цариград, Солун, Велес и Скопие (1898 г.). Умира на 2 ноември 1913 г. в София.

1864 г.

Роден е Юрдан Цветков Трифонов - български историк, литературовед, езиковед и фолклорист, член на БКД (1906 г.). Учи в Петропавловското духовно училище край Лясковец по времето на епископ Климент Браницки (Васил Друмев). Завършва филология и история във Висшето училище в София (дн. СУ, 1893 г.). Работи като учител в Търново и София. Секретар (1923-1931 г.) и председател (1936-1938 г.) е на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор е на СУ “Св. Климент Охридски" от 1939 г. Първите му изследвания са свързани със старобългарския език. Като фолклорист проучва български исторически песни. Посвещава текстологични проучвания на българската историография от II половина на ХVIII в., внимание отделя на историко-филологическите проблеми на Възраждането. В културно-историческите си изследвания въз основа на богат фактически материал очертава цялостната картина на културния живот в България през II половина на ХIХ и началото на ХХ в. Умира на 16 април 1949 г. в София.

1798 г.

Габрово е нападнат и ограбен от турски войници.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;