ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Акад. Георги Марков: Печална е съдбата на царските офицери - героите от войните за Национално обединение

Акад. Георги Марков: Печална е съдбата на царските офицери - героите от войните за Национално обединение

Историкът акад. Георги Марков, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

1 Февруари 2020 | 18:03 | радио „Фокус“
Акад. Георги Марков: Ньойският мирен договор без съмнение е диктат

Акад. Георги Марков: Ньойският мирен договор без съмнение е диктат

27 Ноември 2019 | 09:00
Радио "Фокус", "За честта и славата на България"

Акад. Георги Марков: Така нареченото Войнишко въстание е метеж и е вреден за националните интереси на България

Акад. Георги Марков: Така нареченото Войнишко въстание е метеж и е вреден за националните интереси на България

Историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Войнишкото въстание на 24 септември 1918 г. Фокус Акад. Марков, на 24 септември 1918 г. избухва така нареченото Войнишко въстание. Каква е оценката на историята за това дезертьорство? Георги Марков: До 1879 г. историята на първата Световна война се изчерпваше до така нареченото Войнишко въстание, а по тогавашните закони това не е въстание, а метеж. Метеж, защото разбунтуваната части от тогавашната армия се насочват към столицата да я превземат със задачата да поставят земеделците на власт и да извършат държавен преврат. Това се случва във време, когато България се опитва да излезе от войната. Има делегация начело с Андрей Ляпчев в Солун, която преговаря с генерал Франше д'Еспере. Това, което се говореше преди 1989 г. си е идеологическо подплатено с оглед ролята на Стамболийски, Райко Даскалов и други водачи на това така наречено въстание. Забележете, че Димитър Благоев не одобрява въстанието и тесните социалисти не участват официално в него. Благоев казва: „След като ние сме пред Съглашенска окупация, това означава да влошим още повече положението си при една следваща съглашенска окупация“. Има разбунтувани части. Разбира се, има недоволство сред Добро поле. За 6 години нашите дядовци воюват в три войни, накрая вече има недостиг на боеприпаси, оръжие и храна. Разбираемо, войната вече е загубена. Не може да се одобри един такъв метеж, тъй като това компрометира преговорите на Андрей Ляпчев в Солун. Франше д'Еспере го пита: „Вие кого представлявате, къде е Вашето правителство? Той отвръща: „В София“, а д'Еспере казва: „Но утре в София може да влязат метежниците, тогава с кого ще сключим примирие?“ Това е според мен, основното, което ме кара да не одобря този метеж като вреден за тогавашните национални интереси на България. Фокус: По какъв начин протича Войнишкото въстание и как е потушено? Георги Марков: Възникват бунтове в отделни полкове. Това става след пробива на Добро поле след 14,15, 16 септември. Това става точно в централния участък на Южния фронт. Както знаете ние при Дойран знаете Девета пехотна Плевенска дивизия разгромяваме англичаните и гърците, но центърът отстъпва. Разбира се, превъзходството на съглашенците е пъти повече и е нямало тогава как да се удържи фронта без подкрепление и резерви. Частите отстъпват и постепенно някои от разбунтуваните части започват да разбиват складове и виждат, че има складове претъпкани с храна, с облекло, с ботуши. Те се разбунтуват защо в тиловите герои държат храната и облеклото, а те мръзнем и гладуваме на фронта. Създава се едно такова настроение, но тогава земеделците Райко Даскалов, Стамболийски, които са освободени от затвора, са изпратени от цар Фердинанд да кажат на войниците, че войната свършва. Няма смисъл да отстъпват, съглашенците да настъпват и така да стигнат до столицата. Вместо да усмири войниците, Райко Даскалов се обявява в Радомир за главнокомандващ на тази въстаническа армия и провъзгласява така наречената Радомирска република. Той обявява цар Фердинанд и правителството за свалени. По това време Стамболийски е в Кюстендил, Даскалов му се обажда по телеграфа, Стамболийски одобрява и става председател на републиката. Това е държавен преврат. По тогавашната Конституция – Търновската, това е метеж. Сега, ако ме чуят някой земеделци, ще кажат какво говори историкът. Стамболийски, Райко Даскалов са отговорни за този метеж. По този начин те злепоставиха българската външна политика, която търсеше начин България да излезе от войната. И Райко Даскалов повежда своята въстаническа армия, както той я нарича, към София. Вдигат се лозунгите: „Да накажем гражданите“. Значи има съсловна война, виновни са гражданите- те там са кожодери на жълтите павета, те станаха милионери, заради кръвта на войниците и това разбира се, е въздействало. На 29 септември, когато се е подписвало примирието в Солун, тогава вече Райко Даскалов и неговите бунтовници стигат вече Княжево и се готвят да нахлуят в столицата. При това положение се въвежда извънредно положение и при това положение Александър Протогеров става комендант на крепостта София. Юнкерите от Военното училище по това време, Христо Смирненски ги описва. Юнкерите, заедно с ранени войници от болниците се противопоставят, защото по това време просто е нямало войска, която да го направи. Имало е един батальон германски войници и те слава Богу спират нахлуването на тази тълпа в София, защото София щеше да бъде разграбена и сигурно опожарена. Фокус: На фона на дезертиралите войници как звучат последните думи на полк. Борис Дрангов „Колко много исках още да служа на България“? Георги Марков: За жалост, полковник Дрангов загива година преди това и не доживява да види погрома и националното крушение. Други негови бойни другари след това бяха злепоставени от Стамболийски. Знаете, че имаше държавен съд, но те устояха и удържаха София да бъде опазена и правителството на Младенов да продължи да преговаря с оглед една бъдеща конференция за мир. Има още нещо друго, което искам да кажа. Като минавам с колата си през Владая, така нареченото Владайско въстание и има един паметник, земеделците го оставиха, си казвам, че всеки войник след 6 години на фронта е искал да се върне вкъщи, но какво е предателството на метежниците. На запад от Скопския меридиан по силата на Солунското примирие, три девизи, 90 хиляди души, командвани от Тодор Кантарджиев, този храбър български герой, остават заложници, не пленници за изпълнението на примирието. Разхвърлят ги по островите на Бяло море, по Корсика, Северна Африка и въпреки примирието, дори и след подписването на Ньойския диктат преди 100 г. на 27 ноември 1919 г. голяма част от тези пленници са използвани за робски труд. Те също са искали да се приберат у дома. Затова казвам, че герои са тези, които се биха до последно на запад от Скопския меридиан, а не на тези метежници, на които им е издигнат паметник. Разбира се, аз като историк съм за запазване на паметници. Знам, че историята не се променя с бутане на паметници, но ме дразни, защото не е справедливо тези заложници да са преживели изпитанията на времето, изпитанията на робския труд, а други да са минали през София и да са си отишли в родния край и да ги посрещнат техните скъпи роднини. Бояна МАРКОВА

24 Септември 2019 | 09:00 | Агенция "Фокус"