Пламен Орешарски в разговор за Бюджет 2009 и световната финансова криза
Пламен Орешарски, министър на финансите
Водещ: Здравейте, вие сте с „На четири очи”. Тук в студиото е вече, в седмицата, в която беше внесен бюджетът, е министърът на финансите г-н Орешарски. Здравейте, г-н Орешарски.
Пламен Орешарски: Добър вечер. Здравейте.
Водещ: Иска ми се първо да кажете, усетиха ли се вече първите симптоми у нас на световната икономическа криза?
Пламен Орешарски: Така, както прогнозирахме преди повече от няколко месеца, засега няма никакви преки ефекти от кризата. Финансовият сектор остава стабилен, в частност банковия. Българската банкова система е добре капитализирана и ликвидна. Първи симптоми обаче, може да се твърди, че се усетиха.
Водещ: Кои са те?
Пламен Орешарски: Най-вече затрудненият достъп до кредити. Може да го разбере всеки български гражданин като отиде в големите магазини и види, че кредитните инспектори вече не са толкова агресивни да предлагат потребителски кредити, както допреди месец. А и малко по-високи лихви.
Водещ: Това са симптомите, които у нас има. А има и други?
Пламен Орешарски: Това е, което очаквано на фона на дефицита на ликвидност в глобален аспект. Оттук и спадът на преките чуждестранни инвестиции, първи симптоми на което и сега се виждат.
Водещ: Да, срив и на промишлеността има в известна степен. Така казват поне от Статистическия институт.
Пламен Орешарски: Така, за август е така, но нека видим още няколко месеца, за да бъде твърдението ни аргументирано.
Водещ: А вие имате ли все пак, някакъв антикризисен елемент в този бюджет? Залагате ли някакви параметри, които евентуално да реагират при по-сериозно усещане на световната икономическа криза. Защото аз не съм чула нито един икономист досега 100% и категорично да се ангажира с мнението, че ние ще останем остров на стабилността и че ще бъдем до края винаги и само в периферията на тази криза?
Пламен Орешарски: Ние много внимателно наблюдаваме развитието на кризата. Имаме очаквания, че по индиректен начин ние също ще бъдем засегнати, най-вече – по-малко чужди инвестиции, по-малка инвестиционна активност, вероятно – по-малко търсене оттук и по-нисък икономически растеж. Всъщност ние коригирахме икономическия растеж на 4,7, а наблюдателите може би ще си спомнят, че на първото обсъждане в Банско, ние разчитахме на 6,2 икономически растеж. Така че нашата оценка до този момент е 1,5%. А наблюдавайки развитието и в момента, мога да кажа даже, че това е един умерено оптимистичен растеж. Не бих се изненадал, ако дори е малко по-нисък за следващата година. Това ще доведе, повтарям, до по-малко търсене в икономиката, по-низка инфлация, във всички случаи. Тук някой от коментарите казаха, че очакват двуцифрена инфлация. Ако инфлацията е двуцифрена, значи кризата няма да ни засегне.
Водещ: Така ли е? Такава ли е логиката?
Пламен Орешарски: Такива са общите зависимости.
Водещ: Дори и да предположим, че това не е пряк ефект от кризата ако инфлацията е двуцифрена, ако инфлацията е двуцифрена това за мен като гражданин вече е проблем, нали?
Пламен Орешарски: Да, така е, но...
Водещ: Така че на мен ми е все едно дали е отзвук от световната икономическа криза или просто ми е много скъпо.
Пламен Орешарски: Когато говорим за инфлацията, никога не бива да пренебрегваме обратната връзка. Инфлация има там, където има по-високо вътрешно търсене. А вътрешното търсене се формира в доста голяма степен от ръста на доходите. За 2007 година ръстът на доходите е над 20% в реално измерение. При този процент беше нормално да имаме по-висока инфлация в съчетание и с доста колебливото поведение на цените на петрола. Имаше периоди, в които цените стигнаха 140 долара за барел. Хубавото е, че в последните месеци се успокояват и се връщат на по-обичайни равнища. А и безпрецедентната през миналата година, безпрецедентното покачване на цени на храните в глобален аспект, не само у нас.
Водещ: А вие защо ни посъветвахте вчера да пестим? И от какво точно да пестим?
Пламен Орешарски: Съветът ми беше да не променяме кой знае колко поведението си. Може би да бъдем малко по-пестеливи. От гледна точка на по-високата степен на неопределеност в следващите месеци, до края на годината и през цялата следваща година...
Водещ: ...за да бъдем по-полезни на хората, наистина сигурно не е вашата роля да бъдете съветник на обществото. Но така или иначе, кажете като специалист, от какво да се лишаваме? Какво ще ни посъветвате с оглед на това, което имаме като икономическо статукво у нас и с оглед на световната икономическа криза. От какви стоки да се въздържаме? Можете ли да дадете един практичен съвет?
Пламен Орешарски: Не, не, не бих посъветвал никой да се въздържа от покупки на необходимите стоки.
Водещ: Покупки на жилища?
Пламен Орешарски: Може би такива стоки, които не са ни необходими – да отложим покупките.
Водещ: Едва ли някой ще си купува, освен някой милионер да си купува ей така неща. Ние всички си купуваме неща, които са ни необходими. Но примерно покупка на жилище, на кола – трябва ли да се въздържаме, ако не е от абсолютно първа необходимост.
Пламен Орешарски: Това е индивидуално решение и хората, които са в сравнително по-добро финансово състояние, могат спокойно да си купуват такива вещи.
Водещ: Но да рискуват и тези, които ще си вземат заеми?
Пламен Орешарски: Това бих посъветвал – обслужването на заема каква част от доходите ни заема. Не само и единствено...
Водещ: Кое е нормалното? Според това, което вие очаквате и предполагате, каква част от дохода трябва да отива за погасяване?
Пламен Орешарски: Няма универсални рецепти.
Водещ: Няма универсални...
Пламен Орешарски: В това отношение. Във всички случаи обслужването на заема не бива да бъде по-високо от доходите, ако ми позволите да се пошегувам.
Водещ: Това е сигурно. Аз си мисля, че дори и половината е понякога много.
Пламен Орешарски: Зависи от другите разходи и способността да управляваме другите си разходи. Понякога половината също е доста висок процент, точно така.
Водещ: Добре, сега се сетих, че Иван Искров каза, че световната икономическа криза, шефът на БНБ каза нещо, което така на мен ми се стори много странно, че световната икономическа криза се е отразила добре на инфлацията у нас и той очаква още положителни ефекти, като понижаване на цените на хранителните стоки. Вие споделяте ли тази теза?
Пламен Орешарски: Споменах преди малко, че в резултат на българското вътрешно търсене, вероятно инфлацията ще заеме по-низки стойности. В рамката за следващата година, в макрорамката, сме предвидили 6,7%.
Водещ: На каква база? При условие, че имаме двуцифрена инфлация тази година, такъв рязък спад на инфлацията?
Пламен Орешарски: На база на обстоятелството, че ще влязат по-малко чужди инвестициите, кредитната активност ще бъде по-низка и оттук свободните пари в икономиката ще бъдат по-малко.
Водещ: А може ли да се очаква, че ние сме страната, в която световната икономика й се отразява добре? Не звучи ли много абсурдно като теза?
Пламен Орешарски: Не бих искал да има външна криза. С това, мисля отговарям на въпроса ви. Защото увеличава рисковете и няма как да ни се отрази добре. Един от големите проблеми, които може ще се появи е рецесията в страните от ЕС, а ще припомня – нашият експорт, 65% от него е към европейски страни. Ако в тези страни няма търсене, значи не можем да изнасяме със същото темпо, с което сме правили в минали години.
Водещ: А то, доколкото ми е известно, ние не сме особено големи износители. Не се славим като страна износителка толкова много.
Пламен Орешарски: Така е, търговското ни салдо е негативно, но това не означава, че не изнасяме. Има ръст на износа през последните години.
Водещ: И ако още по-негативно?
Пламен Орешарски: Нека не говорим за черни сценарии.
Водещ: Добре, но тогава ще ви помоля да отговорите на някои от въпросите на опозицията, (бел. ред. - в началото на интервюто е излъчен репортаж с мнения на народни представители по отношение на Бюджет 2009).
Ето, сега ще ви прочета какво смята лидерът на СДС Пламен Юруков – че в бюджета за 2009 година вие предвиждате наливане на директни суми в потреблението, които допълнително ще увеличат дефицита в текущата сметка. Предвиждате ли такова наливане?
Пламен Орешарски: Напротив. В следващия бюджет предвиждаме ръст на инвестиционните разходи. От 4 300 000 000 през тази година, те ще бъдат 5 200 000 000 и допълнително още 400 милиона, които решихме в последната дена седмица да бъдат пренасочени, така че компенсират частично очакванията за по-низки инвестиции отвън. Така че не виждам откъде е този извод. Няма такива параметри.
Водещ: Няма такива параметри. Сега да ви попитам за любимия на българския народ излишък. Това стана едно от нещата, от които всички започнахме да разбираме, да го смятаме за нещо много лошо, нещо много порочно, нещо, с което управляващите задоволяват корупционни модели или предизборни нагласи на своите избиратели. Та кажете, какъв излишък сте заложили в този бюджет?
Пламен Орешарски: В бюджета за следващата година излишъкът отново ще бъде 3%, но сме заложили известна гъвкавост при определени условия. Ако икономическото развитие следва по-лоши сценарии от разчетените в бюджета, той да бъде 2%. Тоест едни допълнителни 700 милиона лева могат да се изразходят в инвестиционни направления отново, пак със същата цел – за да се неутрализира частично очевидно по-малкият приток на чужди инвестиции. Това би било условието да се коригира фискалната цел. Разбира се, това сме предложили на парламента. Следващия месец ще има дебати. Ще видим крайния резултат.
Водещ: Аз ви питам така подробно, защото вие току що така го внесохте този бюджет и ние много малко знаех за този бюджет в детайли. Има анонс, разбира се, от заседанието на тройната коалиция, но съм сигурна, че сега ще разберем малко повече. Това оказва доста важно за нашия бит напоследък. Кажете, има ли приоритетни сфери за финансиране от държавния бюджет?
Пламен Орешарски: С фискалната политика за следващата година ние продължаваме усилията за целия мандат. На първо място да съхраним и развием макроикономическата стабилност, да създадем предпоставки за предприемачество и сравнително висок икономически растеж. Казвам „сравнително”, защото и 4,7 е много висок растеж на фона на отрицателните стойности в някои европейски икономики.
Водещ: Между другото, Божидар Данев, мисля, че каза, че това е силно преувеличено, което вие сте заложили – 4,7. Не сте ли прекалено голям оптимист?
Пламен Орешарски: Да, споменах, че е умерено оптимистичен този растеж.
Водещ: Можем да очакваме и по-нисък.
Пламен Орешарски: Можем да очакваме и по-нисък, но отново ще повторя, че степента на неопределеност този път е доста по-висока. И е така не само при нас, ами в глобален аспект. Запазваме приоритети на важните социални сфери.
Водещ: Кои са те?
Пламен Орешарски: Здравеопазване, образование и социалните мрежи.
Водещ: Отдавна чакам едно правителство да излезе и да каже: „Даваме всичко, правим всичко за здравеопазването и образованието!”. Това е според уникално, ако се случи. Но тогава да ви попитам конкретно. Кажете го, разбира се ако искате, и в абсолютни стойности, но за мен е по-важно – процентно увеличава ли се бюджетът за образование?
Пламен Орешарски: Не, защото не се увеличава относителният дял на разпределение на приходите. Той остава 40, 40% от БВП.
Водещ: Жалко.
Пламен Орешарски: Така, както беше и през 2005, и през 2006, и през 2007, и през 2008. Тоест за да се увеличава, трябва да се увеличават данъците. Ние не увеличаваме данъците, а вътрешните преразпределения така са направени, че да осигурим най-големият абсолютен ръст на здравеопазването и образованието. За здравеопазването...
Водещ: ...а там има ли процентно увеличение за здравеопазването?
Пламен Орешарски: Опитах се да кажа, че не се увеличава, защото...
Водещ: И за двете? Аз попитах за образованието в началото. Но и за двете не се увеличава процентът?
Пламен Орешарски: И за двете не се увеличава. На тазгодишното равнище. Но за сметка на това се увеличава абсолютният размер с близо половин милиард за здравеопазването и около 400 милиона за образование. Това са доста високи суми.
Водещ: Да, като имаме предвид, че ще се увеличи и здравната вноска с 2%, би трябвало да са големи суми.
Пламен Орешарски: Бих искал да обърна внимание на следното – заплатите и плащането на какъвто и да е разход не се осъществява чрез относителни дялове от БПВ.
Водещ: А чрез какво?
Пламен Орешарски: А в кеш. Затова е важно с колко повече пари ще разполагат системите, а не какъв е приносът им или какъв е техният акцент в макроикономически план. Нещо повече. Сега ще ви задам провокативен въпрос. Ако приемем, че БВП намалява.
Водещ: Приемаме или намалява?
Пламен Орешарски: Приемем. Пак ли ще поискаме относителни дялове? Те трябва да намаляват на всички сектори.
Водещ: Добре де, това е, как да кажа, като оптимистът и песимистът с една чаша. Вие предпочитате едната гледна точка, че тя е наполовина пълна, примерно. Ние, като песимисти, предпочитаме, че тя е наполовина празна. Но това е отделен въпрос. Мира не ми дава, вече на няколко бюджета се разсъждава – защо за отбрана бюджетът е повече, отколкото за образование? Обяснете ми. При тази абсолютно съкратена армия, при тази относително тежка здравна система у нас. Нека да говорим, да казваме нещата с истинските им имена. Защо се случва така, че отбраната ще получи повече.
Пламен Орешарски: Отбраната 2005-та година имаше близо 2,6% от БВП. За следваща година този процент е 1,9%. А оттук нататък вие предлагате да нямаме армия? Това е интересен обществен дебат и би трябвало...
Водещ: Не, искам да имаме повече здравеопазване и повече образование. Между другото, ако трябва да избирам, честно ви казвам, може би съм лаик и сигурно така гледате на моите разсъждения в момента.
Пламен Орешарски: Ами не мисля, че са много сериозни.
Водещ: Точно така. Но затова предпочитам повече пари за здравеопазване да има, отколкото за отбрана. Добре де, но въпреки...
Пламен Орешарски: Колко повече?
Водещ: С малко, ама да е повече.
Пламен Орешарски: А защо смятате, че само с пари се подобряват услугите?
Водещ: Това е друга тема. Значи здравеопазването е нереформиран сектор и това исках да ви попитам като финансист и специалист – дали пък има смисъл в нереформиран сектор, като се влеят повече пари, очаквате ли по-висока ефективност?
Пламен Орешарски: Не. Не очаквам по-висока ефективност.
Водещ: Добре. Сега още нещо искам да ви кажа. От ДСБ смятат, че правите рамка, без да знаете всъщност какво ще се случи с предприсъединителните фондове и при неяснота какво ще се ускори от структурните фондове. Имате ли наистина някакви прогнози все пак? Дали ще потекат отново пари, които ни бяха спрели? Дали ще успеем да усвоим структурните фондове.
Пламен Орешарски: Имаме прогнози, разбира се. Те са до голяма степен прогнози на секторните министри, които управляват оперативните програми.
Водещ: И какво казват те?
Пламен Орешарски: Дори сме ги коригирали в леко песимистичен план.
Водещ: От прогнозите на ресорните министри.
Пламен Орешарски: Точно така. За да имаме по-висока степен на сигурност, че това, което сме планирали ще се случи. Впрочем, по отношение на европейските фондове планирането е сравнително по-лесно, отколкото при другите програми. Защо? Защото ако се усвои повече, ще дойдат и повече пари от Европа.
Водещ: Така е, това е за структурните фондове.
Пламен Орешарски: Ако се усвои по-малко, ще дойдат по-малко пари. Тоест има известен автоматизъм при приходите и разходите специално при тези програми.
Водещ: А при тези, които ни бяха спрени, дали ще потекат отново?
Пламен Орешарски: Същите програми... Няма този автоматизъм, например парите за здравеопазване. Ние сме длъжни да ги осигурим, независимо от това колко от приходите успеем да осигурим следващата година. Впрочем, част от риска на следващия бюджет е приходната част.
Водещ: Защо?
Пламен Орешарски: Защото ако приемем, че икономическото развитие ще следва по-неблагоприятен сценарий, със сигурност и приходите ще бъдат по-низки.
Водещ: Добре, а вие ангажирали ли сте се да изплащате пари на работниците от Кремиковци? Ще ви кажа защо се сетих – прочетох съобщение, че правителството обещало някакво изплащане на заплатите. Дали ще има нещо от държавния бюджет за тези работници?
Пламен Орешарски: Не, от бюджета не може да има. Тъй като мисля, че останалите български данъкоплатци няма да бъдат съгласни техни пари да се пренасочват по този начин. Вие съгласна ли сте с вашите данъци да се плащат заплати...
Водещ: ...аз изобщо не съм съгласна...
Пламен Орешарски: ...на други категории трудещи се?
Водещ: Вижте, тези хора със сигурност ги заслужават тези пари. Въпросът е дали ние чрез милост, как да кажа, желанието да помогнем на тези работници, на практика не обогатяваме двама-трима човека, които източват едно предприятие и една държава?
Пламен Орешарски: Има механизми, регулации. Разбира се, че тези хора или поне частта от тях, която има опасност да остане без работа, ще бъдат обезщетени по регулациите, които съществуват в нашата страна.
Водещ: Просто търсех откъде ще дойдат парите, които са обещани, защото там собствениците са абдикирали, ако има изобщо собственици. Та ми беше любопитно дали до вас са опрели с някакви искания.
Пламен Орешарски: Не, не сме коментирали такива въпроси досега.
Водещ: Добре, тогава ще питаме. Сега една забележка, или как да кажа, едно мнение на Александър Божков, че държавата се превръща в основен инвеститор и от бюджета са предвидени допълнително над досегашните, повече от един милиард лева за публични инвестиции. Има предвид, че това се създава и държавна компания за изграждане на бизнес-паркове, и банката, в която ще налеете пари. Защо решихте да бъдете такъв голям инвеститор и така ли всъщност е според вас?
Пламен Орешарски: Част от политиците преди малко упрекваха точно обратното – че няма достатъчно публични инвестиции.
Водещ: Да.
Пламен Орешарски: А на мен ми се струва, че...
Водещ: ...г-н Божков казва друго – че прекалявате.
Пламен Орешарски: Той казва другото. Може би ако следваме съветите на г-н Божков, трябва да свием публичната инвестиционна програма и тъй като ние имаме прекрасни пътища, много добра железопътна инфраструктура, нали с екологията сме изключително наред и затова нямаме нужда от публични инвестиции. Това разчитам от неговите послания.
Водещ: Добре, но нормално ли е държавата да се превърне в инвеститор №1 според вас?
Пламен Орешарски: Държавата винаги е била инвеститор №1. Казах ви, че за тази година публичните инвестиции са 4 300 000 000. Не знам друг частен инвеститор да е вложил 4 300 000 000 в икономиката.
Водещ: добре. Сега вие не приемате очевидно тезата, че данъчно-осигурителната тежест трябва да се намали. Нали така? Даже и чух премиера, който анонсираше бюджета да успокоява, че няма да увеличавате данъците, като че ли някой е очаквал точно това.
Пламен Орешарски: Точно така.
Водещ: Защото мнозина специалисти пък казваха, че е добре да се намалят. Даже мога да кажа, от БНД имат интересно предложение. Не знам вие доколко сте съгласни с това. Но да се премахне данъкът върху дивидента, както на фирми, така и на граждани и това ще е един стимул за развитието на бизнеса според тях.
Пламен Орешарски: Този данък в момента знаете ли колко е? 5%
Водещ: 5%
Пламен Орешарски: В страни от стара Европа е 30%, 40%, 50%. Корпоративният данък знаете ли колко е? 10%. Няма такава страна в Европа освен Кипър. Личният подоходен данък е 10%. Направете справка, че това е безпрецедентно нисък данък. Най-нисък следващ е в съседна Румъния – 16%. Накъде да се намалят данъците? Нали трябва да прави разходи държавата. Нали трябва да има пари за образование, здравеопазване, социални грижи и за инвестиции, колкото и спорни да са те.
Водещ: Въпросът беше, аз, не дали тези данъци са високи в сравнение с другите от другите страни, а дали тяхното падане ще доведе до положителен ефект за българската икономика? Аз поне така разбирам предложението. Че това ще оживи бизнес климата.
Пламен Орешарски: Тяхното падане ще доведе единствено до затруднение във финансиране на публичния сектор. Тогава не можем да осигурим въпросните ръстове на здравеопазването, образованието, нито ръст в инвестициите. Тоест не гледайте на данъците само и единствено като елемент на бизнес-климата. Много важен е, но всъщност данъците, между другото, изпълняват и функцията чрез тях да се събират пари, за да може да се разходва към тези сектори, които са публични. И по отношение на данъчно-осигурителната тежест през последните три години се направи изключително много. Ние в момента имаме най-низкото данъчно-осигурително бреме в Европа измежду всички страни в Европа. И това се признава от абсолютно всички външни наблюдатели като елемент на бизнес-климата. Тоест има оптимални размери и ние сме близки до тях. Що се касае до репликата на премиера, че няма да увеличаваме данъците, това е така, защото част от страните от стара Европа вече увеличиха данъците. Например една Ирландия, която ние често даваме за пример, за следващата година ще влезе с доста по-високи данъци.
Водещ: И сега няколко конкретни въпроса, които са много популярни, но според мен много важни и всеки от зрителите ни иска да ги чуе. Ще има ли съкращение в държавната администрация?
Пламен Орешарски: Не, няма да има съкращения.
Водещ: Това не е ли фактор за неразхищение на бюджетни пари.
Пламен Орешарски: Не са предвидени, така, както сме свикнали в последните 18 години, централно определен размер съкращения. Те бяха направени тази година.
Водещ: Бяха ли направени?
Пламен Орешарски: Бяха направени. Вероятно не точно 12, но число доста близко до 12 на 100, колкото бяха обявени. Защото отделни важни сегменти бяха изключени от това съкращение.
Водещ: А ще има ли увеличение на заплатите в публичния сектор?
Пламен Орешарски: Предвидили сме 10 на 100 ръст, 1% от последните две години.
Водещ: И един последен въпрос за пенсиите, г-н Орешарски. Разбрах, че ще ги увеличавате на два пъти, ако е верен анонса, който чухме, вие ще кажете така ли сте заложили.
Пламен Орешарски: Точно така, да.
Водещ: Април и юли. Доколкото съм запозната, у нас досега това е прецедент. Обикновено на 1 юли се увеличават пенсиите. На каква база избрахте сега да е и април, и юли и защо?
Пламен Орешарски: Точно така. Обичайната практика е на 1 юли да се увеличават, макар че имаше и изключения и 2006 се увеличиха от 1 януари. А от 1 юли по стандартното швейцарско правило, би трябвало да индексираме пенсиите с 19,7%, така бяха предварителните планове. Тъй като този процент е висок, преценихме, че може да разделим на две стъпки и да изтеглим едната стъпка малко по-рано. Това е в услуга и в интерес на нашите възрастни хора.
Водещ: И съвсем на финала наистина – може ли да се очаква актуализация на бюджета, да речем, по средата на годината?
Пламен Орешарски: Това е провокативен въпрос и отново ме връщате към прогноза за влиянието на кризата. Ще направим всичко възможно да не се прави актуализация.
Водещ: Но нищо не е изключено в условията на глобална криза може би?
Пламен Орешарски: В условията на глобална криза нищо не е изключено наистина.
Водещ: Много благодаря за този разговор.
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Има ли основание за досъдебно производство срещу трима министри – Пламен Орешарски, Асен Гагаузов и Петър Мутафчиев?
Александър Тодоров, следовател от НСлСМалена Филипова, ръководителка на отдел "Инспекторат" към Върховната касационна прокуратура (по телефона)Водещ: Започва „Коритаров Live”. Има ли осн...
Пламен Орешарски: Фискалната политика във всяка страна трябва да бъде благоразум...
Овладяхме основните финансови рискове, заяви Пламен Орешарски
Пламен Орешарски: В проектобюджета за 2008 година има по-отчетливи ръстове за образованието и здравеопазването
Пламен Орешарски, министър на финансите, в интервю за предаването “Тази сутрин” по БТВ Водещ: Гост на нашето предаване е един от най-популярните български политици – Пламен Орешарски. Добро утро. Пламен Орешарски: Добро утро. Водещ: Длъжен съм да ви предупредя, че микрофоните са включени и всичко, което кажете ще се излъчи в национален ефир, г-н Орешарски. Пламен Орешарски: Усмихвам се определението “политик”. Водещ: Не ви ли харесва това определение? Пламен Орешарски: Нямам такива амбиции, не принадлежа към нито една политическа сила. Водещ: Не сте ли 3+1, тройната коалиция не е ли 3+1. Пламен Орешарски не е ли четвъртият коалиционен партньор, както ви обявяват. Пламен Орешарски: Е, на скромен касиер трудно можете да дадете понятието четвърти коалиционен партньор. Водещ: Скромен касиер. А вие в това правителство как работите? Вярно ли е, че примерно всички министри и политици идват при вас и ви казват искаме пари за това и за онова и вие им казват всеки път – не, пари няма. И те много често с вас се оправдават. Пламен Орешарски: Това е част от митологията междувпрочем, която е характерна за всеки финансов министър в много други страни, не само у нас. По дефиниция функцията на финансовия министър е да пази балансираност на бюджета, приблизително равномерно съобразно потребностите на секторите разпределение на средствата и да не прави прецеденти. Т.е. да няма пристрастия към един или друг сектор. От тази гледна точка обичайно финансовият министър казва “не” на извънредни искания. Водещ: Как да нямате пристрастия към един или друг сектор след като днес излизат първите информации за новия бюджет на България и от тези информации става ясно, че вие ще бъдете по-щедри в образованието, здравеопазването, науката и пенсиите, цитирам дословно, и готвите брадва за администрацията и чиновниците. Не е ли това пристрастност? Пламен Орешарски: Само че тези приоритети не са дефинирани от финансовия министър, те са дефинирани от политическите сили от коалицията и то са дефинирани не вчера, а са дефинирани още в самото начало на 2005 г. Друг е въпросът, че в момента виждаме по-отчетливи ръстове както на социалните дейности, с най-голям ръст при пенсиите, така и на два ключови сектора за развитие на цялото ни общество – това е образованието и здравеопазването. Водещ: Стреснаха ли ви учителите, за да го направите това нещо две години след като правителството управлява? Пламен Орешарски: Какво значи стреснаха? Не е много точен изразът. Сигурно учителската стачка има принос в по-ясното осмисляне на образованието като приоритет, но от друга гледна точна ние, ако си спомняте, и миналата година обявихме образованието за приоритет и сравнително щедро, на фона на възможностите на бюджета, финансирахме доста програми в сектора. И понеже чувам напоследък, че секторът е недофинансиран, впрочем и за здравеопазването се твърди същото, може би има известно основание, защото там колкото и пари да се сложат винаги ще има непокрити потребности. Но да се върна, понеже се твърди, че секторът е недофинансиран, аз ви предлагам един провокативен въпрос – как един недофинансиран сектор прави големи спестявания, към които имат претенции да се разделят като заплати? Водещ: Ами не, че съм финансов експерт, но мога да ви отговоря, очевидно нещо не ви излизат сметките, след като накрая и остават и пари, или реформата не върви както трябва, или не сте си направили добре сметката. Пламен Орешарски: Защо моите? Все пак финансовият министър гледа преимуществено макроикономически, а име секторни министри, които правят съответни политики. Водещ: Означава ли това, че примерно образователният министър не си е свършил работата? Пламен Орешарски: Не, не означава, просто искам да кажа, че образованието и тази година беше сравнително добре финансирано. Казвам сравнително, заради уговорките, които направих. Парите никога не стигат, както на домакинствата, така на компаниите, така и на публичните финанси дотолкова, доколкото те всъщност преразпределят едни пари. Водещ: Не превръща ли това правителство макрорамката в някаква фикс идея? Те непрекъснато… Примерно, очевидно от предишния провал на БСП в управлението на страната първо си взеха за финансов министър експерт като Пламен Орешарски, човек с дясно мислене, експерт в своята област, научен работник. Второ, някак си прекалено уплашени изглеждат от това, че може да се повтори синдромът “Виденов”, да напуснат по-рано властта, да ги изпъдят хората с камъни, и макрорамката, та макрорамката, да не фалира държавата. Не е ли това някаква фикс идея на БСП? Пламен Орешарски: Във вашия въпрос има няколко нюанса, аз ще изоставя политическия и ще се опитам да отговора на експертния. Водещ: Той е даже исторически, не е политически. Пламен Орешарски: Психологията на хората е да не ценим това, което имаме. Вие казвате макрорамката, казано по друг начин… Водещ: Цитирам, премиерът го каза… Пламен Орешарски: Чувал съм също реплики: макроикономическа стабилност, но само тя не стига. А, ако обърнем въпроса? А без нея – как се прави богатство без стабилни публични финанси, стабилна макроикономическа рамка. Водещ: А може ли макрорамката да бъде основна политика на това правителство? Не трябва ли учителите, образованието, здравеопазването, приватизацията, ако щете, дясно, ляво, то да бъде, а не макрорамката, която си е една даденост, не може да бъде политика? Пламен Орешарски: Макрорамката никога не е основен приоритет, тя е база на всички останали приоритети. Т.е. вие имате доходи в домакинството си и на база тя разпределяте приоритетите си, но ако нямате доходи, не може да имате приоритети. Малко е силен примерът… Водещ: Но като имам сто лева примерно, бих правил някаква сметка как да ги увелича тези сто лева, а не да ги гледам всеки месец и да викам: ето тук имам сто лева, да не ги изпусна тези сто лева, да не ги похарча и да умра от глад накрая. Пламен Орешарски: Точно така прави и правителството. Впрочем не само това, а всички благоразумни фискални икономически политики са насочени не само и единствено към днешния ден, а и към утрешния. Ще ви дам най-категоричния пример – най-голям ръст в бюджета за следващата година имат инвестициите, близо с 50% ръст спрямо настоящата година, разбира се това са инвестиции, част от източниците на които са европейските фондове, но така или иначе страната има достъп до тези фондове и ние ще направим всичко възможно максимално ефективно и в по-големи размери, да започнем да усвояваме още от началото на следващата година. Знаете вече, че оперативните програми са одобрени, оттук нататък зависи от всички нас. Не само от шестте министерства, които водят оперативни програми, а и от всички бенефициенти – NGO-то, местна власт, бизнес, да усвоим максимален обем средства. Водещ: Какво предвиждате за догодина? Вярна ли е информацията, че ще има брадва за чиновниците и че предвижда държавния бюджет 12% съкращения в публичната сфера, на служителите в публичната сфера? Пламен Орешарски: Да, вече взехме такова решение да направим съкращение в публичната сфера като един от елементите на цялостна реформа на публичния сектор към по-висока ефективност, в това число по-ефективно използване на трудовите ресурси в цялата икономика. Водещ: Това означава масово съкращение на държавни служители – 12 %. Пламен Орешарски: Масово не зная дали е точният термин. Публичният сектор е доста разширен. В един момент при намаляваща безработица ние виждаме очевидни диспропорции в икономиката, недостиг на работна сила за частния сектор, което е и предпоставка за растеж. Още един пример, че ние се грижим не само за днешния ден, а да създадем предпоставки и за растеж в средносрочен и дългосрочен план, така че с вас като седнем, аз или моят приемник, следващи години да коментираме как ще разпределим новия ръст, а не да останем до тези 100 лева, за които вие казвате. Водещ: Какво означава това съкращение на държавни служители? Първо от коя сфера ще ги съкращавате и второ, вторият ми въпрос какво ще спестите от това нещо? Пламен Орешарски: Целта не е за фискални спестявания, напротив, целта е, отново ще повторя, повишаване ефективността на публичните услуги чрез това число по-добро заплащане на служителите в публичния сектор, така че свиването на публичния сектор ще даде възможност на секторните ръководители, не на министъра на финансите, да има и една по-активна политика по доходите в съответните сектори от гледна точка на освободени ресурси в резултат на това свиване. Водещ: Ще засегне ли това съкращаване на работна ръка учителите, те са част от публичните отношения? Пламен Орешарски: Няма да засегне, защото от началото на тази година учителите, секторът на образованието, в това число и на средното образование, започна да преминава на делегирани бюджети, от 1 януари ще премине изцяло. Това означава, че в този сектор механични числа няма да се прилагат, а оптимизиране там, където е необходимо, подчертавам, ще дойде по силата на икономическия интерес и икономическата логика на децентрализирана основа. Водещ: Оставате директорите да свършат тази работа като мениджъри вече на училищата? Пламен Орешарски: Те могат да назначат още персонал в рамките на фонда. Водещ: Могат и да съкратят. Пламен Орешарски: Могат и да съкратят, разбира се, това е вече на индивидуална преценка. Водещ: Какво става с учителската стачка, има ли опасност тя да излезе извън контрол и да се превърне наистина в една седянка на финала? Пламен Орешарски: Трудно ми е да кажа какво точно става. За съжаление струва ми се, че в последните седмици на два пъти стигаме до споразумение, предварително разбира се, след това се оказа, че не сме стигнали. Струва ми се, че в края на миналата седмица и началото на тази присъстваме на нещо от този род. Надявам се, надявам се да намерим решение в близките дни. Водещ: С кой? Те очевидно, че синдикатите вече почти не контролират учителите, учителите искат оставките на синдикатите и не са съгласни с това, което те са подписали с вас, средна брутна заплата от 1 юли 2008 650 лева. Пламен Орешарски: Вижте, вие казахте размерът на средната брутна. Това означава, че в отделни училища тази заплата може да бъде значително по-голяма. Водещ: Има долна и горна граница? Пламен Орешарски: Има горна и долна граница и на мен лично ми се струва, че на фона на другите доходи в държавата, в това число и в частния сектор, това не е лоша заплата. Сигурно е ниска спрямо общоевропейски стандарти или други измерители. В края на краищата нека не се измерваме с външни критерии, а да ползваме единствено вътрешни критерии. Защото от години е установена една структура на доходите, в момента имаме сериозно изместване на сектора на образованието нагоре по стълбицата и бих призовал още веднъж за така по-благоразумен поглед върху ситуацията от страна най-вече на някои представители на инициативни комитети на учителството, не на синдикатите. Със синдикатите струва ми се имахме, в това число и с централното ръководство на синдикатите, имахме така доста разумни дебати последните няколко седмици. Водещ: Тези бунтове, тази стачка вече ще преминат в нещо като бунтове по места може би и ще трябва да се търси някакъв диалог с отделните инициативни комитети, което ще бъде много трудно. Затова да ви питам директно. Готови ли сте да отстъпите още, да дадете нещо повече от това, което дадохте като /.../? Пламен Орешарски: Ние имаме ангажимент, ще приемем проектобюджета в МС и той отива в парламента. Оттук нататък дебатът ще се води на това равнище. Водещ: Да се оправят депутатите? Пламен Орешарски: Вие го казвате точно по този начин. Водещ: Така изглежда да, след като парламентът е органът по Конституция, който трябва да го приеме. Пламен Орешарски: Ще помагаме с всичко, което се иска от нас като информация, експертно мнение. Водещ: Какво ще правите сега ако и другите сектори в страната, примерно здравеопазването, медицинските сестри, лекарите, научните работници в България също се вдигнат на бунт. Хайде, ако са научни работници никой няма да им обърне внимание най-вероятно, но лекарите примерно, които сега пък са недоволни медицинските сестри от това, че учителите постигнаха нещо на финала на своя бунт, а лекарите не успяха, се вдигнат и поставят същите искания в същата ситуация в същите условия? Пламен Орешарски: По отношение на заплащането ситуацията в здравеопазването е поне няколко години напред като реформи и както лекарите, така и медицинските сестри, не получават пряко пари от бюджета. Те си имат свои механизми, пътеки, финансиране от здравната каса, един така доста пазарноориентиран подход. Така, както и трудно може да се каже един лекар колко точно получава и как зависи това, той няма “чиновническа заплата”, в кавички, така че не очаквам такива верижни реакции и не бих коментирал хипотези в случая. А секторът на образованието струва ми се на мен, че действително беше изостанал най-вече в реформите, а оттук известно изоставане и заплащането имаше последните сигурно, 12-15 години. Водещ: Сега какво предлагате на образованието - да се реформира напълно през следващите години, за да бъде адекватно на ситуацията? Пламен Орешарски: Осигурили сме ресурса и предпоставките за това. В следващите няколко години големите училища ще усетят истински ползите от новия механизъм на финансиране. При по-малките училища запазваме готовността да подпомогнем, ако някое от тях изпита финансови трудности при преструктурирането. Водещ: Още един път да кажа как отговорите на въпроса за съкращение в образованието, защото някой може да не е чул, има и такива хора, които гледат, а не чуват и такива, които чуват, пък не гледат. Питах ви за съкращения в образованието, вие отговорихте, че това е работа на директорите на училища. Пламен Орешарски: От въпросните 12 % са изключени всички дейности на делегирани бюджети, така че общият подход не важи за образованието. Водещ: Днес вестник “Класа” от първата си страница информира своите читатели, че правителството се готви за криза в България. Има много сериозен аргумент приложен в този водещ материал. Аз искам да ви покажа. “Бюджетът се готви за криза”. Ето го. “За първи път в едни 300 милиона лева, които се появяват в бюджета на България, по принцип по традиция винаги ги има, но по времето на Иван Костов, когато г-н Орешарски беше зам.-министър, а не министър на финансите, тези пари са обикновено за бедствия, аварии и така нататък, сега са в графата фискална устойчивост”, което анализаторите на вестник “Класа” тълкуват като вариант, в който правителството се готви за, как да го кажем, ликвидна криза в България, за криза на парите, за финансова криза. Вярно ли е това? Пламен Орешарски: Изключително интересен и, бих казал, непрофесионален коментар. Водещ: Защо? Пламен Орешарски: Аз ще обясня. Да, за първи път има точно такъв резерв в централния бюджет, но за първи път от 1991 г. преустановяваме практиката на задържане на 7 или 10 %, различен процент в различните години, на отделните ведомства. За пример ще ви кажа, че тази година ние съвсем наскоро освободихме задържаните до момента 10 % от субсидиите на всички ведомства, което представлява двоен размер спрямо този резерв. Следващата година няма да има такъв дефицит. Т.е. планираните средства на отделните ведомства ще се изплащат на 100 %. В замяна на това сме изтеглили този тип буфер в централно ниво. Водещ: Какво ще го правите този буфер от 300 милиона? Пламен Орешарски: Считаме, че това е правилният подход. Секторните министри не трябва да имат макроикономически функции. Макроикономическите функции трябва да се /.../ в централния ни бюджет. Що се касае за какво ще го правим, на вашия въпрос... Водещ: 300 милиона са сериозни пари. Пламен Орешарски: ... ще ви отговоря четвъртото тримесечие на следващата година. Така, както четвърто тримесечие на всяка година от последните 15, всички се интересувахме дали бюджетът ще освободи задържаните до този момент 10 %. Водещ: Ще има ли повишение на пенсиите през следващата година с повече от традиционните 10 %? Пламен Орешарски: Планирали сме швейцарското правило, това е законово изискване, което означава 50 % от ръста на осигурителния доход и 50 % от инфлацията и по прогнозните цифри това ориентира около 9.5 % от 1 юли следващата година индексация на пенсиите. С реализираните тази година покачвания на пенсиите, ще изхарчим допълнително през 2008 г. близо 1 милиард лева. Водещ: Какво ще правите с инфлацията, ще се справите ли с нея, двуцифреното число инфлация? Пламен Орешарски: За тази година? Водещ: Да. Пламен Орешарски: За следващата планираме инфлацията да бъде на едно по-ниско равнище – 4.5 в края на годината. Водещ: То и тази бяхте планирали май. Пламен Орешарски: 6.9 средногодишно. Да, но вижте има фактори, които не могат да се планират. Например не може да се планира лошата зърнена реколта и покачването на зърното на световните борси, не само в България. Водещ: Международното положение, старото правило винаги там да търсим ... Пламен Орешарски: Добре, вижте, вие може да иронизирате аргумента, но може да погледнете и борсовите бюлетини, че цената на зърното е двойна на външните борси. Двойна е и в България. И можем пак да продължим коментари за империализма и международното положение от една страна. От друга не можехме да прогнозираме напълно, че ще имаме по-висок ръст на заплатите основно в частния сектор за първите шест месеца, което също е проинфлационен фактор. Водещ: Може ли сблъсъкът на световния империализъм с управлението на БСП да роди “виденова зима”? Пламен Орешарски: Това не е много сериозен въпрос. Външните фактори са важни за всяка икономика. В това число и цената на петрола също виждате, че е доста по-висока от предварителните прогнози, цената на долара е по-ниска от проверителните прогнози. Това са прогнози, които ние вземаме от вън, а не се правим на анализатори ние да преценяваме колко да бъде за следващата година цената на петрола и цената на долара. Цената на основни стоки като зърното също е доста силен фактор и обикновено тази съвкупност от фактори се обозначават като външни шокове, а има и достатъчно вътрешни фактори, които ние се стремим да управляваме. Всичко не бихме могли да управляваме. Водещ: И все пак под контрол ли е процесът със стачките, с бунтовете, с това, че сега ще предстоят уволнения и съкращения в публичната сфера? Може би хората няма да си дадат сметка, че тъкмо тези бунтове и стачки доведоха до това решение на правителството? Ако не се бяха разбунтували може би нямаше да започнат реформите в публичния сектор? Пламен Орешарски: Надявам се, ние имахме предварителен план да свиваме публичния сектор, при това в диалог с нашите социално-икономически партньори. В Тристранния съвет периодично се обсъждат точно такъв тип реформи, не точно тази разбира се, но такъв тип как по-добре да управляваме вътрешните фактори, за които говорих преди малко, дотолкова, доколкото външните трудно една малка страна би могла да бъде ... Водещ: Пламен Орешарски: Да, фактор на международната сцена. Водещ: Пламен Орешарски, както той сам се нарече, не четвъртият коалиционен партньор, а един скромен касиер в това правителство със своя коментар на бюджета, който предстои да бъде внесен в Народното събрание за следващата година. Предстои реформа в публичния сектор. Стачките и бунтовете на учителите доведоха до 12 % съкращение в публичната сфера и затова ще го платят държавните чиновници. Правителството няма да отстъпи или няма да даде повече от обещаните 650 лева средна работна заплата в сектора на образованието от средната на следващата година, ще се справи с инфлацията и не очаква проблеми през тази зима. Това ни каза Пламен Орешарски в нашето студио. Това е една полемика, която при всички случаи ще продължи в цялото общество, така че ние ще я следим и ще участваме в нея от близо.