Пламен Орешарски, министър на финансите


Водещ: Здравейте, вие сте с „На четири очи”. Тук в студиото е вече, в седмицата, в която беше внесен бюджетът, е министърът на финансите г-н Орешарски. Здравейте, г-н Орешарски.
Пламен Орешарски: Добър вечер. Здравейте.
Водещ: Иска ми се първо да кажете, усетиха ли се вече първите симптоми у нас на световната икономическа криза?
Пламен Орешарски: Така, както прогнозирахме преди повече от няколко месеца, засега няма никакви преки ефекти от кризата. Финансовият сектор остава стабилен, в частност банковия. Българската банкова система е добре капитализирана и ликвидна. Първи симптоми обаче, може да се твърди, че се усетиха.
Водещ: Кои са те?
Пламен Орешарски: Най-вече затрудненият достъп до кредити. Може да го разбере всеки български гражданин като отиде в големите магазини и види, че кредитните инспектори вече не са толкова агресивни да предлагат потребителски кредити, както допреди месец. А и малко по-високи лихви.
Водещ: Това са симптомите, които у нас има. А има и други?
Пламен Орешарски: Това е, което очаквано на фона на дефицита на ликвидност в глобален аспект. Оттук и спадът на преките чуждестранни инвестиции, първи симптоми на което и сега се виждат.
Водещ: Да, срив и на промишлеността има в известна степен. Така казват поне от Статистическия институт.
Пламен Орешарски: Така, за август е така, но нека видим още няколко месеца, за да бъде твърдението ни аргументирано.
Водещ: А вие имате ли все пак, някакъв антикризисен елемент в този бюджет? Залагате ли някакви параметри, които евентуално да реагират при по-сериозно усещане на световната икономическа криза. Защото аз не съм чула нито един икономист досега 100% и категорично да се ангажира с мнението, че ние ще останем остров на стабилността и че ще бъдем до края винаги и само в периферията на тази криза?
Пламен Орешарски: Ние много внимателно наблюдаваме развитието на кризата. Имаме очаквания, че по индиректен начин ние също ще бъдем засегнати, най-вече – по-малко чужди инвестиции, по-малка инвестиционна активност, вероятно – по-малко търсене оттук и по-нисък икономически растеж. Всъщност ние коригирахме икономическия растеж на 4,7, а наблюдателите може би ще си спомнят, че на първото обсъждане в Банско, ние разчитахме на 6,2 икономически растеж. Така че нашата оценка до този момент е 1,5%. А наблюдавайки развитието и в момента, мога да кажа даже, че това е един умерено оптимистичен растеж. Не бих се изненадал, ако дори е малко по-нисък за следващата година. Това ще доведе, повтарям, до по-малко търсене в икономиката, по-низка инфлация, във всички случаи. Тук някой от коментарите казаха, че очакват двуцифрена инфлация. Ако инфлацията е двуцифрена, значи кризата няма да ни засегне.
Водещ: Така ли е? Такава ли е логиката?
Пламен Орешарски: Такива са общите зависимости.
Водещ: Дори и да предположим, че това не е пряк ефект от кризата ако инфлацията е двуцифрена, ако инфлацията е двуцифрена това за мен като гражданин вече е проблем, нали?
Пламен Орешарски: Да, така е, но...
Водещ: Така че на мен ми е все едно дали е отзвук от световната икономическа криза или просто ми е много скъпо.
Пламен Орешарски: Когато говорим за инфлацията, никога не бива да пренебрегваме обратната връзка. Инфлация има там, където има по-високо вътрешно търсене. А вътрешното търсене се формира в доста голяма степен от ръста на доходите. За 2007 година ръстът на доходите е над 20% в реално измерение. При този процент беше нормално да имаме по-висока инфлация в съчетание и с доста колебливото поведение на цените на петрола. Имаше периоди, в които цените стигнаха 140 долара за барел. Хубавото е, че в последните месеци се успокояват и се връщат на по-обичайни равнища. А и безпрецедентната през миналата година, безпрецедентното покачване на цени на храните в глобален аспект, не само у нас.
Водещ: А вие защо ни посъветвахте вчера да пестим? И от какво точно да пестим?
Пламен Орешарски: Съветът ми беше да не променяме кой знае колко поведението си. Може би да бъдем малко по-пестеливи. От гледна точка на по-високата степен на неопределеност в следващите месеци, до края на годината и през цялата следваща година...
Водещ: ...за да бъдем по-полезни на хората, наистина сигурно не е вашата роля да бъдете съветник на обществото. Но така или иначе, кажете като специалист, от какво да се лишаваме? Какво ще ни посъветвате с оглед на това, което имаме като икономическо статукво у нас и с оглед на световната икономическа криза. От какви стоки да се въздържаме? Можете ли да дадете един практичен съвет?
Пламен Орешарски: Не, не, не бих посъветвал никой да се въздържа от покупки на необходимите стоки.
Водещ: Покупки на жилища?
Пламен Орешарски: Може би такива стоки, които не са ни необходими – да отложим покупките.
Водещ: Едва ли някой ще си купува, освен някой милионер да си купува ей така неща. Ние всички си купуваме неща, които са ни необходими. Но примерно покупка на жилище, на кола – трябва ли да се въздържаме, ако не е от абсолютно първа необходимост.
Пламен Орешарски: Това е индивидуално решение и хората, които са в сравнително по-добро финансово състояние, могат спокойно да си купуват такива вещи.
Водещ: Но да рискуват и тези, които ще си вземат заеми?
Пламен Орешарски: Това бих посъветвал – обслужването на заема каква част от доходите ни заема. Не само и единствено...
Водещ: Кое е нормалното? Според това, което вие очаквате и предполагате, каква част от дохода трябва да отива за погасяване?
Пламен Орешарски: Няма универсални рецепти.
Водещ: Няма универсални...
Пламен Орешарски: В това отношение. Във всички случаи обслужването на заема не бива да бъде по-високо от доходите, ако ми позволите да се пошегувам.
Водещ: Това е сигурно. Аз си мисля, че дори и половината е понякога много.
Пламен Орешарски: Зависи от другите разходи и способността да управляваме другите си разходи. Понякога половината също е доста висок процент, точно така.
Водещ: Добре, сега се сетих, че Иван Искров каза, че световната икономическа криза, шефът на БНБ каза нещо, което така на мен ми се стори много странно, че световната икономическа криза се е отразила добре на инфлацията у нас и той очаква още положителни ефекти, като понижаване на цените на хранителните стоки. Вие споделяте ли тази теза?
Пламен Орешарски: Споменах преди малко, че в резултат на българското вътрешно търсене, вероятно инфлацията ще заеме по-низки стойности. В рамката за следващата година, в макрорамката, сме предвидили 6,7%.
Водещ: На каква база? При условие, че имаме двуцифрена инфлация тази година, такъв рязък спад на инфлацията?
Пламен Орешарски: На база на обстоятелството, че ще влязат по-малко чужди инвестициите, кредитната активност ще бъде по-низка и оттук свободните пари в икономиката ще бъдат по-малко.
Водещ: А може ли да се очаква, че ние сме страната, в която световната икономика й се отразява добре? Не звучи ли много абсурдно като теза?
Пламен Орешарски: Не бих искал да има външна криза. С това, мисля отговарям на въпроса ви. Защото увеличава рисковете и няма как да ни се отрази добре. Един от големите проблеми, които може ще се появи е рецесията в страните от ЕС, а ще припомня – нашият експорт, 65% от него е към европейски страни. Ако в тези страни няма търсене, значи не можем да изнасяме със същото темпо, с което сме правили в минали години.
Водещ: А то, доколкото ми е известно, ние не сме особено големи износители. Не се славим като страна износителка толкова много.
Пламен Орешарски: Така е, търговското ни салдо е негативно, но това не означава, че не изнасяме. Има ръст на износа през последните години.
Водещ: И ако още по-негативно?
Пламен Орешарски: Нека не говорим за черни сценарии.
Водещ: Добре, но тогава ще ви помоля да отговорите на някои от въпросите на опозицията, (бел. ред. - в началото на интервюто е излъчен репортаж с мнения на народни представители по отношение на Бюджет 2009).
Ето, сега ще ви прочета какво смята лидерът на СДС Пламен Юруков – че в бюджета за 2009 година вие предвиждате наливане на директни суми в потреблението, които допълнително ще увеличат дефицита в текущата сметка. Предвиждате ли такова наливане?
Пламен Орешарски: Напротив. В следващия бюджет предвиждаме ръст на инвестиционните разходи. От 4 300 000 000 през тази година, те ще бъдат 5 200 000 000 и допълнително още 400 милиона, които решихме в последната дена седмица да бъдат пренасочени, така че компенсират частично очакванията за по-низки инвестиции отвън. Така че не виждам откъде е този извод. Няма такива параметри.
Водещ: Няма такива параметри. Сега да ви попитам за любимия на българския народ излишък. Това стана едно от нещата, от които всички започнахме да разбираме, да го смятаме за нещо много лошо, нещо много порочно, нещо, с което управляващите задоволяват корупционни модели или предизборни нагласи на своите избиратели. Та кажете, какъв излишък сте заложили в този бюджет?
Пламен Орешарски: В бюджета за следващата година излишъкът отново ще бъде 3%, но сме заложили известна гъвкавост при определени условия. Ако икономическото развитие следва по-лоши сценарии от разчетените в бюджета, той да бъде 2%. Тоест едни допълнителни 700 милиона лева могат да се изразходят в инвестиционни направления отново, пак със същата цел – за да се неутрализира частично очевидно по-малкият приток на чужди инвестиции. Това би било условието да се коригира фискалната цел. Разбира се, това сме предложили на парламента. Следващия месец ще има дебати. Ще видим крайния резултат.
Водещ: Аз ви питам така подробно, защото вие току що така го внесохте този бюджет и ние много малко знаех за този бюджет в детайли. Има анонс, разбира се, от заседанието на тройната коалиция, но съм сигурна, че сега ще разберем малко повече. Това оказва доста важно за нашия бит напоследък. Кажете, има ли приоритетни сфери за финансиране от държавния бюджет?
Пламен Орешарски: С фискалната политика за следващата година ние продължаваме усилията за целия мандат. На първо място да съхраним и развием макроикономическата стабилност, да създадем предпоставки за предприемачество и сравнително висок икономически растеж. Казвам „сравнително”, защото и 4,7 е много висок растеж на фона на отрицателните стойности в някои европейски икономики.
Водещ: Между другото, Божидар Данев, мисля, че каза, че това е силно преувеличено, което вие сте заложили – 4,7. Не сте ли прекалено голям оптимист?
Пламен Орешарски: Да, споменах, че е умерено оптимистичен този растеж.
Водещ: Можем да очакваме и по-нисък.
Пламен Орешарски: Можем да очакваме и по-нисък, но отново ще повторя, че степента на неопределеност този път е доста по-висока. И е така не само при нас, ами в глобален аспект. Запазваме приоритети на важните социални сфери.
Водещ: Кои са те?
Пламен Орешарски: Здравеопазване, образование и социалните мрежи.
Водещ: Отдавна чакам едно правителство да излезе и да каже: „Даваме всичко, правим всичко за здравеопазването и образованието!”. Това е според уникално, ако се случи. Но тогава да ви попитам конкретно. Кажете го, разбира се ако искате, и в абсолютни стойности, но за мен е по-важно – процентно увеличава ли се бюджетът за образование?
Пламен Орешарски: Не, защото не се увеличава относителният дял на разпределение на приходите. Той остава 40, 40% от БВП.
Водещ: Жалко.
Пламен Орешарски: Така, както беше и през 2005, и през 2006, и през 2007, и през 2008. Тоест за да се увеличава, трябва да се увеличават данъците. Ние не увеличаваме данъците, а вътрешните преразпределения така са направени, че да осигурим най-големият абсолютен ръст на здравеопазването и образованието. За здравеопазването...
Водещ: ...а там има ли процентно увеличение за здравеопазването?
Пламен Орешарски: Опитах се да кажа, че не се увеличава, защото...
Водещ: И за двете? Аз попитах за образованието в началото. Но и за двете не се увеличава процентът?
Пламен Орешарски: И за двете не се увеличава. На тазгодишното равнище. Но за сметка на това се увеличава абсолютният размер с близо половин милиард за здравеопазването и около 400 милиона за образование. Това са доста високи суми.
Водещ: Да, като имаме предвид, че ще се увеличи и здравната вноска с 2%, би трябвало да са големи суми.
Пламен Орешарски: Бих искал да обърна внимание на следното – заплатите и плащането на какъвто и да е разход не се осъществява чрез относителни дялове от БПВ.
Водещ: А чрез какво?
Пламен Орешарски: А в кеш. Затова е важно с колко повече пари ще разполагат системите, а не какъв е приносът им или какъв е техният акцент в макроикономически план. Нещо повече. Сега ще ви задам провокативен въпрос. Ако приемем, че БВП намалява.
Водещ: Приемаме или намалява?
Пламен Орешарски: Приемем. Пак ли ще поискаме относителни дялове? Те трябва да намаляват на всички сектори.
Водещ: Добре де, това е, как да кажа, като оптимистът и песимистът с една чаша. Вие предпочитате едната гледна точка, че тя е наполовина пълна, примерно. Ние, като песимисти, предпочитаме, че тя е наполовина празна. Но това е отделен въпрос. Мира не ми дава, вече на няколко бюджета се разсъждава – защо за отбрана бюджетът е повече, отколкото за образование? Обяснете ми. При тази абсолютно съкратена армия, при тази относително тежка здравна система у нас. Нека да говорим, да казваме нещата с истинските им имена. Защо се случва така, че отбраната ще получи повече.
Пламен Орешарски: Отбраната 2005-та година имаше близо 2,6% от БВП. За следваща година този процент е 1,9%. А оттук нататък вие предлагате да нямаме армия? Това е интересен обществен дебат и би трябвало...
Водещ: Не, искам да имаме повече здравеопазване и повече образование. Между другото, ако трябва да избирам, честно ви казвам, може би съм лаик и сигурно така гледате на моите разсъждения в момента.
Пламен Орешарски: Ами не мисля, че са много сериозни.
Водещ: Точно така. Но затова предпочитам повече пари за здравеопазване да има, отколкото за отбрана. Добре де, но въпреки...
Пламен Орешарски: Колко повече?
Водещ: С малко, ама да е повече.
Пламен Орешарски: А защо смятате, че само с пари се подобряват услугите?
Водещ: Това е друга тема. Значи здравеопазването е нереформиран сектор и това исках да ви попитам като финансист и специалист – дали пък има смисъл в нереформиран сектор, като се влеят повече пари, очаквате ли по-висока ефективност?
Пламен Орешарски: Не. Не очаквам по-висока ефективност.
Водещ: Добре. Сега още нещо искам да ви кажа. От ДСБ смятат, че правите рамка, без да знаете всъщност какво ще се случи с предприсъединителните фондове и при неяснота какво ще се ускори от структурните фондове. Имате ли наистина някакви прогнози все пак? Дали ще потекат отново пари, които ни бяха спрели? Дали ще успеем да усвоим структурните фондове.
Пламен Орешарски: Имаме прогнози, разбира се. Те са до голяма степен прогнози на секторните министри, които управляват оперативните програми.
Водещ: И какво казват те?
Пламен Орешарски: Дори сме ги коригирали в леко песимистичен план.
Водещ: От прогнозите на ресорните министри.
Пламен Орешарски: Точно така. За да имаме по-висока степен на сигурност, че това, което сме планирали ще се случи. Впрочем, по отношение на европейските фондове планирането е сравнително по-лесно, отколкото при другите програми. Защо? Защото ако се усвои повече, ще дойдат и повече пари от Европа.
Водещ: Така е, това е за структурните фондове.
Пламен Орешарски: Ако се усвои по-малко, ще дойдат по-малко пари. Тоест има известен автоматизъм при приходите и разходите специално при тези програми.
Водещ: А при тези, които ни бяха спрени, дали ще потекат отново?
Пламен Орешарски: Същите програми... Няма този автоматизъм, например парите за здравеопазване. Ние сме длъжни да ги осигурим, независимо от това колко от приходите успеем да осигурим следващата година. Впрочем, част от риска на следващия бюджет е приходната част.
Водещ: Защо?
Пламен Орешарски: Защото ако приемем, че икономическото развитие ще следва по-неблагоприятен сценарий, със сигурност и приходите ще бъдат по-низки.
Водещ: Добре, а вие ангажирали ли сте се да изплащате пари на работниците от Кремиковци? Ще ви кажа защо се сетих – прочетох съобщение, че правителството обещало някакво изплащане на заплатите. Дали ще има нещо от държавния бюджет за тези работници?
Пламен Орешарски: Не, от бюджета не може да има. Тъй като мисля, че останалите български данъкоплатци няма да бъдат съгласни техни пари да се пренасочват по този начин. Вие съгласна ли сте с вашите данъци да се плащат заплати...
Водещ: ...аз изобщо не съм съгласна...
Пламен Орешарски: ...на други категории трудещи се?
Водещ: Вижте, тези хора със сигурност ги заслужават тези пари. Въпросът е дали ние чрез милост, как да кажа, желанието да помогнем на тези работници, на практика не обогатяваме двама-трима човека, които източват едно предприятие и една държава?
Пламен Орешарски: Има механизми, регулации. Разбира се, че тези хора или поне частта от тях, която има опасност да остане без работа, ще бъдат обезщетени по регулациите, които съществуват в нашата страна.
Водещ: Просто търсех откъде ще дойдат парите, които са обещани, защото там собствениците са абдикирали, ако има изобщо собственици. Та ми беше любопитно дали до вас са опрели с някакви искания.
Пламен Орешарски: Не, не сме коментирали такива въпроси досега.
Водещ: Добре, тогава ще питаме. Сега една забележка, или как да кажа, едно мнение на Александър Божков, че държавата се превръща в основен инвеститор и от бюджета са предвидени допълнително над досегашните, повече от един милиард лева за публични инвестиции. Има предвид, че това се създава и държавна компания за изграждане на бизнес-паркове, и банката, в която ще налеете пари. Защо решихте да бъдете такъв голям инвеститор и така ли всъщност е според вас?
Пламен Орешарски: Част от политиците преди малко упрекваха точно обратното – че няма достатъчно публични инвестиции.
Водещ: Да.
Пламен Орешарски: А на мен ми се струва, че...
Водещ: ...г-н Божков казва друго – че прекалявате.
Пламен Орешарски: Той казва другото. Може би ако следваме съветите на г-н Божков, трябва да свием публичната инвестиционна програма и тъй като ние имаме прекрасни пътища, много добра железопътна инфраструктура, нали с екологията сме изключително наред и затова нямаме нужда от публични инвестиции. Това разчитам от неговите послания.
Водещ: Добре, но нормално ли е държавата да се превърне в инвеститор №1 според вас?
Пламен Орешарски: Държавата винаги е била инвеститор №1. Казах ви, че за тази година публичните инвестиции са 4 300 000 000. Не знам друг частен инвеститор да е вложил 4 300 000 000 в икономиката.
Водещ: добре. Сега вие не приемате очевидно тезата, че данъчно-осигурителната тежест трябва да се намали. Нали така? Даже и чух премиера, който анонсираше бюджета да успокоява, че няма да увеличавате данъците, като че ли някой е очаквал точно това.
Пламен Орешарски: Точно така.
Водещ: Защото мнозина специалисти пък казваха, че е добре да се намалят. Даже мога да кажа, от БНД имат интересно предложение. Не знам вие доколко сте съгласни с това. Но да се премахне данъкът върху дивидента, както на фирми, така и на граждани и това ще е един стимул за развитието на бизнеса според тях.
Пламен Орешарски: Този данък в момента знаете ли колко е? 5%
Водещ: 5%
Пламен Орешарски: В страни от стара Европа е 30%, 40%, 50%. Корпоративният данък знаете ли колко е? 10%. Няма такава страна в Европа освен Кипър. Личният подоходен данък е 10%. Направете справка, че това е безпрецедентно нисък данък. Най-нисък следващ е в съседна Румъния – 16%. Накъде да се намалят данъците? Нали трябва да прави разходи държавата. Нали трябва да има пари за образование, здравеопазване, социални грижи и за инвестиции, колкото и спорни да са те.
Водещ: Въпросът беше, аз, не дали тези данъци са високи в сравнение с другите от другите страни, а дали тяхното падане ще доведе до положителен ефект за българската икономика? Аз поне така разбирам предложението. Че това ще оживи бизнес климата.
Пламен Орешарски: Тяхното падане ще доведе единствено до затруднение във финансиране на публичния сектор. Тогава не можем да осигурим въпросните ръстове на здравеопазването, образованието, нито ръст в инвестициите. Тоест не гледайте на данъците само и единствено като елемент на бизнес-климата. Много важен е, но всъщност данъците, между другото, изпълняват и функцията чрез тях да се събират пари, за да може да се разходва към тези сектори, които са публични. И по отношение на данъчно-осигурителната тежест през последните три години се направи изключително много. Ние в момента имаме най-низкото данъчно-осигурително бреме в Европа измежду всички страни в Европа. И това се признава от абсолютно всички външни наблюдатели като елемент на бизнес-климата. Тоест има оптимални размери и ние сме близки до тях. Що се касае до репликата на премиера, че няма да увеличаваме данъците, това е така, защото част от страните от стара Европа вече увеличиха данъците. Например една Ирландия, която ние често даваме за пример, за следващата година ще влезе с доста по-високи данъци.
Водещ: И сега няколко конкретни въпроса, които са много популярни, но според мен много важни и всеки от зрителите ни иска да ги чуе. Ще има ли съкращение в държавната администрация?
Пламен Орешарски: Не, няма да има съкращения.
Водещ: Това не е ли фактор за неразхищение на бюджетни пари.
Пламен Орешарски: Не са предвидени, така, както сме свикнали в последните 18 години, централно определен размер съкращения. Те бяха направени тази година.
Водещ: Бяха ли направени?
Пламен Орешарски: Бяха направени. Вероятно не точно 12, но число доста близко до 12 на 100, колкото бяха обявени. Защото отделни важни сегменти бяха изключени от това съкращение.
Водещ: А ще има ли увеличение на заплатите в публичния сектор?
Пламен Орешарски: Предвидили сме 10 на 100 ръст, 1% от последните две години.
Водещ: И един последен въпрос за пенсиите, г-н Орешарски. Разбрах, че ще ги увеличавате на два пъти, ако е верен анонса, който чухме, вие ще кажете така ли сте заложили.
Пламен Орешарски: Точно така, да.
Водещ: Април и юли. Доколкото съм запозната, у нас досега това е прецедент. Обикновено на 1 юли се увеличават пенсиите. На каква база избрахте сега да е и април, и юли и защо?
Пламен Орешарски: Точно така. Обичайната практика е на 1 юли да се увеличават, макар че имаше и изключения и 2006 се увеличиха от 1 януари. А от 1 юли по стандартното швейцарско правило, би трябвало да индексираме пенсиите с 19,7%, така бяха предварителните планове. Тъй като този процент е висок, преценихме, че може да разделим на две стъпки и да изтеглим едната стъпка малко по-рано. Това е в услуга и в интерес на нашите възрастни хора.
Водещ: И съвсем на финала наистина – може ли да се очаква актуализация на бюджета, да речем, по средата на годината?
Пламен Орешарски: Това е провокативен въпрос и отново ме връщате към прогноза за влиянието на кризата. Ще направим всичко възможно да не се прави актуализация.
Водещ: Но нищо не е изключено в условията на глобална криза може би?
Пламен Орешарски: В условията на глобална криза нищо не е изключено наистина.
Водещ: Много благодаря за този разговор.

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---