На 7 юли 1877 г. конни части на Предния отряд предприемат разузнаване към Търново, което предизвиква паническо отстъпление от страна на противника. Възползвайки се от ситуацията, генерал Гурко разпорежда разузнаването да премине в настъпление и в резултат на това град Търново (днес Велико Търново) е освободен. На тази дата през 1879 г. се провежда първото заседание на първото българско правителство (начело с Тодор Бурмов) след освобождението на България от турско робство. На същата дата се създават гранични пунктове и митнически постове по границите на Княжество България. На 7 юли 1910 г. в София е свикан първият, след Освобождението, общ архиерейски събор на Българската екзархия с участието на всички митрополити и епископи, който взема решение за въвеждане на новобългарски език в службите успоредно с черковно-славянския.

2016 г.

Президентът на Република България, присъжда орден "Стара планина“, първа степен на г-н Такаши Коидзуми, извънреден и пълномощен посланик на Япония в Република България, "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-японските отношения“.

2016 г.

Президентът на Република България, присъжда орден "Стара планина“, първа степен на г-жа Аник ван Калстър, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Белгия в Република България, "за изключително големи заслуги за развитието и укрепването на българо-белгийските отношения“

2016 г.

Президентът на Република България, присъжда орден "Стара планина“, първа степен на г-н Ксавие Лапер дьо Кабан, извънреден и пълномощен посланик на Френската република в Република България, "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-френските отношения“.

2010 г.

Президентът на Република България връчва Орден Стара планина първа степен на проф. Донка Петканова "за дългогодишната и научноизследователска и преподавателска дейност и по повод 80-годишнината ѝ“.

Президентът на Република България връчва орден "Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на проф. Николай Мартинов "за големите му заслуги в областта на образованието и науката и по случай 70-годишнината му“

2000 г.

Подписва се договорът за продажбата на Булбанк на UniCredito Italiano SpA и Allianz AG за придобиване съответно на 93% и 5% от основния капитал на банката.

Булбанк е учредена през 1964 г. като Българска външнотърговска банка (БВБ), със 100% държавно участие, със седалище в София, основен капитал 40 млн. лв. и предмет на дейност международни търговски разплащания и финанси.

От 1969 г. до 1985 г. са открити представителства на банката в Лондон, Франкфурт и Виена.

През 1987 г. се създава Bayerishe- Bulgarishe Handelbank като съвместна банка на Bayerishe Vereinsbank и БВБ с централа в Мюнхен. През 1998 г банката е пререгистрирана като HypoVereinsbank Bulgaria GmbH.

През 1988 г. като съвместна финансова компания на БВБ и Внешэкономбанк е учредена Булгарсовинвест. През 1994 г. Булгарсовинвест е преобразувана в Корпоративна търговска банка АД.

През 1991 г. се създава Банковата консолидационна компания (БКК), като холдингова компания за консолидиране на държавната собственост в банковия сектор и за съдействие на банковата приватизация. Тогава БКК е собственик на 98% от основния капитал на Булбанк.

Отново през 1991 г. БВБ е първата българска банка, която се присъединява към системата за международни валутни преводи SWIFT.

През 1992 г. годишното общо събрание на акционерите приема нов устав на банката, с което се създава нормативна база за развитието на банката като универсална търговска банка по смисъла на Търговския закон и Закона за банките и кредитната дейност. В същата година банката се премества в нова, специално оборудвана сграда.

През 1993 г. Българска външнотърговска банка пристъпва към създаване на клонова мрежа в страната, с откриването на клоновете в Пловдив и Кърджали.

През 1994 г. с решение на Годишното общо събрание на акционерите се променя наименованието на банката от БВБ на Булбанк (Българска външнотърговска банка) АД.

През 1998 г. се открива процедура за приватизацията на Булбанк. Приватизацията на Булбанк приключва на 2 октомври 2000 г. с прехвърляне на акциите на БКК към UniCredito Italiano SpA и Allianz AG, които придобиват съответно 93% и 5% от основния капитал на банката. Същата година новите собственици на Булбанк продават своето участие в Корпоративна търговска банка (99,9%), както и в Обединена българска банка (35%) и HypoVereinsbank Bulgaria (49%).

През 2001 г. Булбанк пристъпва към значително преструктуриране на дейността си.

1996 г.

На 6 и 7 юли в София се провежда среща на министрите на външните работи на страните от Югоизточна Европа.

1990 г.

Учредява се Федерация на българската социалистическа младеж (ФБСМ).

Пръв председател на организацията е Фидел Косев. От 1993 г. председател на Оперативното бюро е Димитър Георгиев. На 9 юли 1995 г. федерацията се обединява със Социалистическия младежки съюз (СМС) в Български социалистически младежки съюз (БСМС), начело на който отново застава Димитър Георгиев.

Социалистическият младежки съюз (СМС) е учреден на 17 март 1990 г. Регистриран е през април същата година Пръв председател на съюза е Юрий Борисов. Печатен орган на СМС е в. "Лабиринт".

1981 г.

Приет е Закон за амнистия, дадена във връзка с 1300-годишнината на българската държава, 90-годишнината на БКП и 25-годишнината от пленума на ЦК на БКП от април 1956.

1926 г.

Румънското правителство обявява в Южна Добруджа обсадно положение и вкарва три дивизии в областта, след като на 3 и 4 юли чета на Вътрешната добруджанска революционна организация начело със Сл. Алексиев и Ст. Боздуганов напада румънски чиновници при Старо село, Силистренско. От 4 до 6 юли последват репресии от страна на постоянно присъстващите румънски въоръжени части, в които са убити около 40 българи.

1910 г.

В София е свикан първият след Освобождението общ Архиерейски събор на Българската екзархия с участието на всички митрополити и епископи. Съборът взема решение за въвеждане на новобългарски език в службите, успоредно с черковно-славянския. По време на Страстната седмица службите се провеждат само на новобългарски. На 8 юли в частно заседание се обсъжда преподаването на вероучение в училищата и създаването на църковен фонд към Светия синод.

Българската екзархия е Върховна национална организация на Българската православна църква. Тя е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. До освобождението на България от турско робство обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (`90-те години на XIX в.). Създаването на Българската екзархия е дело на дългогодишната борба на българския народ за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

1894 г.

От 3 до 7 юли се провежда първият конгрес на марксистката Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Партията е основана на същия конгрес, чрез сливане на Българската социалдемократическа партия (БСДП) и Българския социалдемократически съюз (БСДС). Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз стигат до заключението, че не могат да постигнат желаното от тях влияние в обществено-политическия живот на страната. Поради това именно съюзистите са тези, които първи повдигат въпроса за обединение с партистите (привържениците за БСДП). Първоначално Димитър Благоев и неговите последователи не са склонни да приемат направеното им предложение за обединение на двете партии. Впоследствие обаче се съгласяват с него и на 10 февруари 1894 г. е подписано съглашение между БСДП и БСДС за сливането им в една обща партия, наречена БРСДП. По-късно Димитър Благоев преценява направената в тази насока стъпка като голяма грешка, тъй като бившите съюзисти отдалечават още повече своите разбирания от схващанията на партистите.

1886 г.

Отменен е Законът за изменение на конституцията от 5 декември 1883 г.

На 5 декември 1883 г. Третото Обикновено народно събрание на България приема Закон за изменение на Търновската конституция. Въвеждат се изборни цензове, създават се Втора камара и Постоянна комисия на Народното събрание.

1879 г.

Провежда се първото заседание на първото българско правителство (начело с Тодор Бурмов) след Освобождението на България от турско робство. То е назначено на 5 юли същата година и се състои от консерватори. Има временен служебен характер.

Тодор Стоянов Бурмов е обществен, политически и държавен деец, книжовник, действащ член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е на 2 януари 1834 г. в с. Нова махала (днес квартал на Габрово). Завършва Киевската духовна семинария, след което става учител в Габрово. През 1860 г. заминава за Цариград. Става редактор на списание "Български книжици", а по-късно и на в. "Съветник" и в. "Время". Включва се в църковно-националната борба, като чрез редица публикации доказва правото на българския народ да има независима църква. По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) сътрудничи на княз Вл. Черкаски в Канцеларията за гражданско управление. След Освобождението е един от най–изявените дейци на умереното русофилско крило на Консервативната партия, като редактира и нейния пръв печатен орган в. "Витоша". От 1884 г. преминава към умереното крило на Либералната партия на Драган Цанков. Заема последователно редица отговорни държавни постове – вицегубернатор на Пловдив (1878 г.) и пръв губернатор на София (1879 г.). Той е първият министър-председател на свободна България и едновременно министър на вътрешните работи (юли – ноември 1879 г.). От 1881 до 1883 г. е член на Държавния съвет. Автор е на книгата "Българо-гръцката църковна разпря". Умира на 25 октомври 1906 г.

1879 г.

Създават се гранични пунктове и митнически постове по границите на Княжество България.

Княжество България се създава с подписването на Берлинския договор през 1878 г. върху част от днешната българската територия. Обхваща Северна България, Софийския санджак и Южна Добруджа. След осъществяването на Съединението от 1885 г. към него се присъединява Източна Румелия. Според клаузите на Берлинския договор Княжество България се създава като автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. В него продължават да действат всички договори, спогодби и конвенции, сключени между Високата порта и Великите сили. Чуждите поданици запазват своите права и привилегии. Княжеството трябва да изпълни задълженията на Турция към компанията на железницата Русе – Варна, към Австро-Унгария и към компанията за Източните железници в Европейска Турция. Княжество България е длъжно да плаща годишен данък на Турция и да участва в погасяването на нейния държавен дълг. Редица членове на Берлинския договор накърняват суверенитета на Княжеството и го поставят в неизгодна позиция при осъществяване на международните контакти. Независимо от всичките пречки, Княжество България открива през юли 1879 г. дипломатически агентства в Цариград, Букурещ и Белград, а през 1896 г. – 1905 г. сключва търговски и търговско-митнически договори с Австро-Унгария, Англия, Франция, Сърбия, Русия и др. С провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. са отхвърлени всички ограничения на Берлинския договор.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877 г. – 1878 г.) конни части на Предния отряд предприемат разузнаване към Търново, което предизвиква паническо отстъпление от страна на противника. Възползвайки се от ситуацията, генерал Гурко разпорежда разузнаването да премине в настъпление и в резултат на това град Търново (днес Велико Търново) е освободен.

1868 г.

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води бой с турска потеря при Вишовград (Великотърновско).

1850 г.

На 6 и 7 юли в хода на Въстанието в северозападна България – 1850 г. (Видинско въстание) пратеници на Али Риза паша и на сръбския княз преговарят на връх Връшка чука (намиращ се в западната част на Стара планина, много близо до българо-сръбската граница) с водачите на българските въстаници за завръщането на населението по домовете.

Въстанието в северозападна България – 1850 г. (Видинско въстание) е масово антифеодално селско въстание, избухнало във Видинско, Ломско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. Реформените актове на Османската империя от 1832-1834 г. не довеждат до съществени промени в положението на поробеното българско население нито по отношение формата на собствеността, нито по отношение на данъчното бреме, нито подсилват гаранциите за защита на неговите елементарни човешки права.

1842 г.

Със заповед на султана на Османската империя се отменят вътрешните мита върху "всички стоки, храни и други неща, които се произвеждат по селата и градовете в Румелия и Мала Азия".

На тази дата са родени:

1932 г.

В София е родена художничката Лика Янко (1932 - 2001). Автор е на изложби, представяни в 20 страни. Завършва Художествената академия при проф. И. Петров. Първата й самостоятелна изложба в София е закрита през 1967 г., наложена й е забрана за организиране на изложби до 1981 г. През 1981 г. се състои нейната втора самостоятелна изложба в София. Нейни картини притежават посолства и колекционери от Индия, Индонезия, Египет, Япония, САЩ, Венецуела, Аржентина, Мароко, Уругвай, Перу, Колумбия, Италия, Испания, Португалия, Франция, Германия, Англия, Австрия, Швейцария, Гърция, Югославия, Турция.

Умира на 22 юни 2001 година.

1919 г.

В Пловдив е роден писателят и журналист Димитър Пеев (1919 - 1996). Пеев завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски" и специализира криминалистика в Москва. През 1958 г. излиза първият му фантастичен роман "Ракетата не отговаря" (в съавторство). До 1964 г. пише още няколко художествени и научнопопулярни книги с уклон към фантастиката "Изкуствени спътници и междупланетни полети", "Човекът извън земята", "Животът на другите планети", повестта "Фотонният звездолет" (1964 г.). Първият криминален роман на Пеев е “Алиби" от 1966 г.

Димитър Пеев е основател и пръв главен редактор на списание "Космос". Дълги години е главен редактор на вестник "Орбита".

1835 г.

В с. Бяла черква e роден Киро Петров (Бачо Киро).

Бачо Киро е учител, книжовник, читалищен деец, фолклорист, историк, участник в националнореволюционното движение. Първоначално постъпва като послушник в Батошевския манастир. След това учителства в селата Коювци, Вишовград, Мусина, Михалци, Бяла черква и др. С пламенното си слово призовава народа към борба. Основава читалища и разпространява революционните идеи най-вече из родния си край. Сам застава начело на революционния комитет в Бяла черква, който е основан от Васил Левски. При избухването на Априлското въстание (1876 г.) в Първи – Търновски, революционен окръг Бачо Киро става един от организаторите и подвойвода на четата на Поп Харитон. Участва в сраженията и при Дряновския манастир. След разгрома на четата успява да се спаси, но след това е предаден и заловен от османските власти. Осъден е на смърт и е обесен в Търново през 1876 г.

На тази дата умират:

1928 г.

На 7 срещу 8 юли в София е убит генерал-лейтенант Александър Протогеров.

Александър Протогеров е роден през 1867 г. в град Охрид. През 1888 г. завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война 1885 г. като юнкер-доброволец се сражава в състава на 7-ми пехотен Преславски полк при Сливница и Пирот. В навечерието на Балканската война 1912 - 1913 г., през септември 1912 г., му е възложена организацията и формирането на Македоно-Одринското опълчение. На 24 септември 1912 г. е назначен за командващ 3-та пехотна Македоно-Одринска бригада (9-та Велешка, 10-та Прилепска, 11-та Серска и 12 –та Лозенградска дружини). Води боеве по направлението Кърджали, Балкан Тореси, Гюмюрджина и Родосто. Действията на бригадата са част от стратегическия план, довел до пленяването на корпуса на Явер паша на 28 ноември 1912 г. в долното течение на река Марица.

По време на Междусъюзническата война през юни и юли 1913 г. 3-та Македоно-Одринска бригада воюва срещу сръбските войски в района на Султан тепе и южното от върха.

По време на Първата световна война 1915-1918 г. участва в организирането и подготовката на Кадровата дивизия, преименувана по-късно на 11-та пехотна Македонска дивизия.

В края на септември 1915 г. е назначен за командир на 3-та бригада. През октомври и ноември 1915 г. бригадата води боеве срещу сърбите и французите при Удово, Уланци, Криволак, Градец и Богданци. През 1916 г. 3-та пехотна бригада от 11-та пехотна Македонска дивизия заема позиции и воюва по протежението на планината Беласица и при селата Горни и Долни Порой.

През есента на 1916 г. полковник Александър Протогеров е натоварен с организирането и подготовката на Планинската дивизия.

През 1917 г. на полковник Протогеров е възложено потушаването на въстанието на сърбите по долината на река Морава, в тила на Българската армия. През 1917 г. създава и оглавява Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.

През 1918 г. на генерал-майор Александър Протогеров е възложена защитата на София при нападения на дезертьори от фронта.

Генерал Александър Протогеров организира потушаването на въстанието на войниците, напуснали бойните части, известно като Владайското въстание.

За 30-годишната си служба в армията, генерал Протогеров на три пъти преминава в запаса, за да се занимава активно с македонското освободително дело като ръководител и войвода.

След демобилизацията на армията през 1918 г. генерал-лейтенант Александър Протогеров напуска окончателно армията и се отдава изцяло на освободителното движение на българите от Македония като член на Върховния комитет на ВМРО.

Награждаван е с Военен орден "За Храброст" ІІІ степен 1 и 2 класа., Войнишки кръст – ІІІ степен, "Св. Александър" – ІІІ степен с мечове и "За Военна заслуга" ІІІ степен на военна лента. Носител е на редица съюзнически военни отличия. Произведен е в чин генерал-майор през 1917 г., а в генерал-лейтенант през 1918 г.

1345 г.

Феодалният владетел Момчил е убит в сражение с двамата си бивши съюзници и настоящи противници Йоан Кантакузин и Умур бег. Те обединяват своите армии. Момчил и войската му трябва да приемат неравностойна битка пред стените на крепостта Перитеорион. Момчил загива в сражението, а бойните му отряди са разгромени. Личната му храброст и смъртта му го превръщат в един от героите на българския народен епос. Йоан Кантакузин включва областта Меропа в своите владения, а Умур бег се оттегля в Мала Азия поради венецианската заплаха, надвиснала над Смирна (Измир), най-голямото пристанище на емиратството Айдън.

Момчил е независим феодален владетел в Родопите и Беломорието, един от първите борци против османското нашествие на Балканския полуостров. Първоначално е главатар на разбойническа дружина, поради което е преследван от централната власт. Принуден да избяга във Византия, Момчил постъпва на служба при император Андроник III (1328 г. – 1341 г.). По-късно заминава за Сърбия и служи при крал Стефан Душан. През 1343 г. подпомага Йоан Кантакузин да заеме византийския престол, в резултат на което получава Смолянската област и става неин управител. През следващата година нанася поражение на османските кораби при Портолагос. Момчил скъсва връзките си с Византия и се обявява за самостоятелен владетел в Родопите и Беломорието с център Ксанти и крепостта Перитерион. През 1345 г. е нападнат от византийски и османски войски, предвождани от император Йоан Кантакузин. В сражението при Перитерион дружината е разбита, а самият той – убит. Момчил е възпят в българските народни песни като храбър борец срещу османските завоеватели и народен защитник.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.