САЩ отбелязват Деня на независимостта. На този ден през 1776 г. във Филаделфия на конгрес с участието на тринайсет колонии е подписана американската Декларация за независимост, подготвена от Томас Джеферсън. Оттогава денят се отбелязва като Ден на независимостта на САЩ. 1802 г. - открита е Висшата военна академия на САЩ, наречена Уест Пойнт. 1894 г. - Хавайските острови са обявени за република, която съществува до 7 юли 1898 г., когато Конгресът в САЩ приема резолюцията “Нюлендс" и с това анексира републиката към САЩ. Новото име на островите е Хавайска Територия.

1898 г. - в северния Атлантик, на път за Франция, югоизточно от Нова Скотия, се сблъсква френският параход “Ла Бургон" с английския търговски кораб “Кромартишир", като загиват 560 души. 1906 г. - Великобритания, Франция и Италия дават независимост на Етиопия. Тристранният пакт разделя страната на британски, френски и италиански сфери на влияние. 1946 г. - Филипините придобиват своята независимост.

На 4 юли са родени: Джузепе Гарибалди - италиански патриот, народен герой на Италия и генерал; Натаниел Хоторн – американски писател. На тази дата умират: физикът Мария Склодовска Кюри; Томас Джеферсън - американски държавник.

2017 г.

Изследователи откриват, че разнообразието от жаби е пряк резултат от изчезването на динозаврите.

2015 г.

Чили печели за първи път в историята си Копа Америка.

2014 г.

За президент на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е избран финландецът Илка Канерва.

2012 г.

На семинар организиран от CERN се обявява откриването на предсказания теоретично Хигс бозон.

2012 г.

Европейският парламент гласува против ратификацията на АСТА.

2011 г.

Турция прекратява дипломатическите си отношения с Либия след посещението на Ахмет Давутоглу в Бенгази и признава Преходния национален съвет (ПНС) начело с бившия министър на правосъдието Мустафа Абдел Джалил за легитимен представител на либийския народ. Турското правителство ще предостави на ПНС още 200 милиона долара като допълнение към обявените през юни 100 милиона долара помощ.

2005г.Юрий Йонович Морозов е избран премиер на Южна Осетия от нейния парламент в столицата гр. Цхинвали.

1997 г.

На Марс каца успешно американският апарат Патфайндър, като изпраща първите записи с информация в лабораторията в Пасадена. Това е първата космическа мисия към Марс за повече от 20 години. Мястото на приземяване е сурово и скалисто, наречено Арес Валис. За разлика от предишни мисии, Патфайндър използва нова техника – големи въздушни балони омекотяват удара при сблъсъка.

1982 г.

Мигел Де Ла Мадрид Хуртадо е избран за президент на Мексико, като остава на поста до 1988 г. Като министър в кабинета на Лопез Портило, той има принос за икономическия растеж, планирайки използването на мексиканските петролни залежи. Известен като консервативен технократ, той е представител на Институционалната Революционна Партия. Президентството му е маркирано от икономически трудности и земетресението от 1985 г., което предизвиква сериозни щети.

1966 г.

От 4 до 6 юли се провежда заседание в Букурещ на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Приета е Декларация за укрепване на мира и безопасността в Европа и Заявление във връзка с агресията на САЩ във Виетнам.

1959 г.

Каймановите острови се отделят от Ямайка и стават кралска колония. Те са колонизирани от англичаните през 18-ти и 19-ти век, като след 1863 г. са администрирани към Ямайка. През 1959 г. те стават част от територията на Федерацията на Уест Индис, но след като тя се разпада, избират да останат под британска зависимост.

1946 г.

Филипините придобиват своята независимост. Първоначално през 16-ти век те са испанска колония, а след Испано-американската война са предостъпени на САЩ. През 1935 г. получават собствено правителство начело с президента Мануел Куезон. През 1942 г. по време на Втората световна война те са окупирани от Япония. След като воюват на страната на САЩ, те получават независимостта си.

1941 г.

В Рига латвийски партизани убиват над 400 евреи. Начело на “отряда за безопасност" е Виктор Арайс, който организира националистическата Латишка вспомагателна полиция. Той заедно с подчинените си пристига при Голямата хорална синагога, където се крият основно еврейски старци, жени и деца. Сградата е подпалена, като никой не оцелява. В същия ден в града са унищожени всички синагоги и молитвени домове, това било извършено без участието на немски войски.

1936 г.

Организацията на Обединените нации налага икономически санкции на Италия,

заради кризата в Етиопия.

През 1928 г. Италия сключва приятелски договор с Етиопия, но Мусолини изпраща войски в колониите си Еритреа и Сомалия и се подготвя за колониална война. През 1935 г. той заповядва да бъде бомбардирана Адоуа в Етиопия и така започва италианската инвазия в страната начело с маршал Бадоглио, на когото на следващия ден е заповядано да използва отровен газ и да унищожи цивилни села.

1906 г.

Великобритания, Франция и Италия дават независимост на Етиопия. Тристранният пакт разделя страната на британски, френски и италиански сфери на влияние. Това е резултат от усилията на етиопския император Менелик, който признава италианския контрол върху Еритрея, в замяна на което получава независимост чрез съглашението от Уикали от 5 май 1889 г. Преди това Италия и Етиопия водят голяма битка при Адоуа през 1896 г. С армия от над 100 хиляди войници Етиопия побеждава по-малката, но по-добре екипирана италианска армия.

1898 г.

В северния Атлантик, на път за Франция, югоизточно от Нова Скотия, се сблъсква френският параход “Ла Бургон" с английския търговски кораб “Кромартишир", като загиват 560 души. Катастрофата е следствие от гъстата утринна мъгла. Сблъсъкът предизвиква съдебни процеси във Франция и Англия, също така и спорове в САЩ.

1894 г.

Хавайските острови са обявени за република, която съществува до 7 юли 1898 г., когато Конгресът в САЩ приема резолюцията “Нюлендс" и с това анексира републиката към САЩ. Новото име на островите е Хавайска Територия.

1802 г.

Открита е Висшата военна академия на САЩ, наречена Уест Пойнт. Тя е учредена с акт на Конгреса на САЩ от март същата година и е най-старата американска военна академия. Студентите й се наричат кадети. Училището се намира на брега на река Хъдсън, на 80 км. северно от Ню Йорк Сити. С площта си от 16 хиляди акра академията е едно от най-големите училища в света.

1776 г.

Във Филаделфия на конгрес с участието на тринайсет колонии е подписана американската Декларация за независимост, подготвена от Томас Джеферсън. Оттогава денят се отбелязва като Ден на независимостта на САЩ.

Съединени американски щати се състоят от три несвързани помежду си части. Основната континентална част е с площ 7 825.2 хил. кв. км. На север граничи с Канада, на юг с Мексико, има брегова линия с Тихия океан, Атлантическия океан и Мексиканския залив. Населението е 281 милиона жители. От 1990 г. До 2000 г. е нараснало с 33 милиона души. Столицата на САЩ е Вашингтон. Административно страната е разделена на 50 щата и 1 столичен федерален окръг. Начело на федеративната република стои президент, избиран за 4 години, като той има право само на 2 мандата. Основният документ е действащата от 1787 г. конституция. Законодателната власт в САЩ е ръцете на конгреса, съставен от две палати - Сенат и Палата на представителите.

САЩ е водеща в света държава с високи темпове на икономическо развитие. Трудоспособно население е 130 млн. души. Държавата създава 20 % от световната промишлена продукция, осъществява 15 % от международната търговия, водач е в разработването и усвояването на най-нови технологии. САЩ заемат първите места в света по добив на нефт, въглища, природен газ, злато, уран и по производство на електроенергия, стомана, чугун, мед, алуминий, олово и др. Основна роля в икономиката на промишлеността - металургия, машиностроене, приборостроене, електронна и електротехническа, нефтена, газова, химическа, автомобилна, самолетостроене, авиокосмическа и др. САЩ е най-големият износител на селскостопанска продукция (57 милиарда щ. д.) - над 15 % от световния продоволствен пазар. Основно се изнася - зърно, месни продукти, памук, тютюн, плодове, зеленчуци и др.

Туризмът е силно развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от около 36 млн. туристи (без Хавай), носещи приходи 55 милиарда долара.

На тази дата са родени:

1930 г.Роден е Щефан Ухер - словашки режисьор. През 1955 г. той завършва кинофакултета в Прага. Постъпва на работа в студия за документални филми в Братислава и в периода 1955 г.-1959 г. заснема десет документални филма (“Пътешествие над облаците" и др.). Дебютира в игралното кино през 1960 г. с късометражката “Имаше такава дружба". На младежта, на нейните чувства и настроения посвещава “Ние от девети" (1961 г.), “Слънце в мрежа" (1962 г.). Уверената му и стабилна режисура се проявява и във филмите, посветени на войната - “Орган" (1964 г., “Чудотворната девица" (1965 г.). Проблемите на колективизацията са отразени в “Три дъщери" (1968 г.). Приказно-баладични и сказови мотиви Ухер разработва в “Гений" (1969 г.), “Ако имах пушка" (1971 г.), “Клен и Юлиана" (1972 г.), а поетично-метафоричното интерпретиране на словашкото въстание получава своя завършен модел в “Долината" (1975 г.), “Великата нощ, великият ден" (1978 г.). Режисира “Пасяха коне на асфалта" (1983 г.) и др. Ухер умира на 29 март 1999 г.

1807 г.

Роден е Джузепе Гарибалди - италиански патриот, народен герой на Италия и генерал. Един от водачите на революционно-демократичното крило в националноосвободителното движение, борещо се за обединение на Италия "отдолу". Син на моряк. Участва в републиканското въстание на Рио Гранде срещу бразилското правителство през 1839 г. Бори се в отечеството си за обединението на Италия срещу австрийците, Неаполитанското кралство и папството, а през 1870 г.-1871 г. участва във войната на Франция срещу Прусия. Автор е на интересни мемоари и романи. В негова чест са издигнати много паметници в Италия и Франция. Гарибалди умира на 2 юни1882 г. на о. Капрера.

1804 г.

Роден е Натаниел Хоторн – американски писател. Той завършва Бостънския колеж през 1825 г. Работи в Бостън и Сейлъм. От 1853 г. до 1857 г. е консул на САЩ във Великобритания. Увлича се от трансцендентализма, а през 1841 г. взема участие във фуриеристката комуна в Брукфарм. Историята на своето разочарование от фуриеризма предава в романа си “Блайтдейл" (1852 г.). Наред с Едгар Алън По, Хоторн се смята за класик на американската новела. Неговите разкази съставляват най-значителна част от литературното му наследство: сборници “Два пъти разказани истории" (1837 г.), “Легендите на стария чифлик" (1846 г.) и др. Съставя сборници с разкази и приказки за деца. Творчеството му отразява пуританската традиция на Нова Англия - историческият център на първите поселници. Авторът идеализира пуританската етика, виждайки в нея единствена гаранция за нравствената чистота и условие за хармонично съществуване. Взаимовръзката на минало и настояще, взаимопроникването на реалност и фантастика, романтичен патос и детайлно битоописателство, сатиричната гротеска образуват идейно-художественото своеобразие на романите “Алената буква" (1850 г.), “Домът със седемте фронтона" (1851 г.) и “Мраморният фавн" (1860) г.. Хоторн умира на 19 май 1864 г. в Плимут, Ню Хемпшир.

На тази дата умират:

2011г.

Умира Ото фон Хабсбург - бивш глава на рода на Хабсбург-Лотарингите най-голям син на последния монарх на Австро-Унгария (австрийски император Карл I и унгарски крал Карой IV) и Цита Бурбон-Пармска.

2008 г.

Умира Томас Майкъл Диш - американски писател на научна фантастика

2005 г.

Умира - Неджми Мехмети - писател и журналист, един от доайените на журналистиката на албански език в Република Македония.

1953 г.

Умира Жан Бекерел - френски физик. Той е роден на 5 февруари 1878 г. в Париж. Син е на А. А. Бекерел. Жан Бекерел преподава в Парижкия университет. Изследва разпространението на поляризираните в кръг електромагнитни вълни в магнитна среда, аномалната дисперсия на парите на натрия, явлението на Зееман в плеохроични кристали и др.

1934 г.

Умира Мария Склодовска Кюри. Тя е родена на 7 ноември 1867 г. в Варшава, Полша. Първата жена професор в Парижкия университет (от 1906 г.) заедно със съпруга си П. Кюри открива през 1898 г. радия и полония. Съвместно с П. Кюри и Х. Бекерел Мария Кюри получава Нобелова награда за физика през 1903 г. През 1910 г. Кюри получава чист радий. На следващата година е удостоена с втора Нобелова награда, този път за химия. Тя е основател и директор на Радиевия институт в Париж, където работят дъщеря и Ирен Жолио-Кюри и зет и Фредерик Жолио-Кюри. Мария Кюри умира от лъчева болест. Член е на 85 научни организации в света и на Международната комисия за интелектуална собственост към ООН.

1910 г.

Умира Джовани Вирджинио Скиапарели - италиански астроном. Той е роден на 14 март 1835 г. От 1862 г. до 1900 г. е директор на обсерваторията в Брера (Милано). Пръв доказва, че метеорите имат космически произход и метеорните потоци са резултат от разпаднали се комети. През 1877 г. забелязва върху повърхнината на Марс мрежа от тесни прави линии, които нарича “канали". Установява, че периодът на околоосното въртене на Меркурий е равен на периода на обиколката му около Слънцето.

1902 г.

Умира Ерве Фай. Той е френски астроном, член на Парижката Академия на Науките от 1847 г. Роден е на 1 септември 1814 г. в Сен Бенуа дьо Со и до 1836 г. учи в Политехническото училище. Работите му са посветени на изследване на физическия строеж на Слънцето, природата на кометите и др. През 1843 г. открива комета (периодическа; носи неговото име) и изчислява нейната орбита. Занимава се с усъвършенстване на астрономическите уреди и е един от първите, които прилагат фотографията за наблюдение на звездите.

1901 г.

Умира Йохан Шмид - германски езиковед. Той е роден на 29 юли 1843 г. в Пренцлау. Изучава индоевропейските езици в университетите в Берлин и Йена. Професор е в университетите в Грац от 1873 г. и в Берлин от 1876 г. Йохан Шмид е специалист в областта на сравнителното индоевропейско езикознание. Вместо схемата на А. Шлайхер за “родословното дърво" на индоевропейското семейство предлага т. нар. “вълнова теория" за разпространението на индоевропейските езици. Според нея индоевропейският праезик (диалектно разчленен) представлява съвкупност от езикови иновации, разположени на вълни от центъра на езиковото единство към периферията. Индоевропейските езици, според Шмид, са свързани с ред общи черти, като границата между тях е преливаща се. Теоретичните му работи оказват влияние върху развитието на индоевропейската диалектология.

1888 г.

Умира Теодор Щорм - германски писател. Той е роден на 14 септември 1817 г. в Хузум, Германия. През 1837-1838 г. учи право в Кил , а през 1838-1839 г. в Берлин. От 1843 г. е на адвокатска практика в Хузум, Потсдам и др. Лириката на Щорм продължава романтичните традиции, отличава се с искреност на чувствата, музикалност, фолклорна основа. Главните му теми са любовта, изкуството, природата на Шлезвиг-Холщайн. Много от стихотворенията са посветени на историческото минало на родния му край. Автор е на новелите “Имензее" (1849 г., публ. 1852 г.), “Анжелика" (1855 г.). През 70-те и 80-те год. на ХIХ в. преминава към “новелата на действието" (“Ханц и Хайнц Кирх", 1882 г., и др.); нарастват реалистическите и критическите тенденции в неговото творчество. Щорм разглежда темата за изкуството и историческото минало (“Рената", 1878 г.), свързани с основната за творчеството му тема за гибелта на патриархалното общество. Художествено постижение е новелата му “Ездач на бял кон" (1888 г.).

1831 г.

Умира Джеймс Монро - петият президент на САЩ. Американският политик е роден на 28 април 1758 г. в Уестмориленд, щат Вирджиния, САЩ. През 1776 г. завършва колежа “Уилям и Мери". Монро участва във Войната за независимост 1775-1783 г., ранен, излиза в оставка с чин “майор". През 1780-1783 г. учи право при Т. Джеферсън. През 1782-1783 г. е член на легислатурата на Вирджиния, а през 1783-1786 г. е в Континенталния конгрес. До 1790 г. е практикуващ юрист. През 1790-1794 г. е сенатор от Вирджиния, през 1794-1796 г. е посланик на САЩ във Франция, а през 1799-1802 г.- губернатор на щат Вирджиния. В края на 1802 г. президентът Т. Джеферсън го изпраща в Париж, за да помага на американския посланик Р. Ливингстън в преговорите за собствеността върху Нови Орлеан (с Франция) и върху Западна Флорида (с Испания). На 30 април 1803 г. е подписан договор за получаване на цяла Луизиана от САЩ. През 1803-1807 г. Монро е посланик във Великобритания, през януари 1811 г. отново е избран за губернатор на Вирджиния, но през март президентът Дж. Медисън го назначава за държавен секретар. По време на рейда на англичаните срещу Вашингтон през август 1814 г. той евакуира целия архив на Държавния департамент. От септември 1814 г. е и военен министър. Монро печели убедително президентските избори през 1816 г. и 1820 г. Периодът на неговия мандат е известен като “ерата на съгласието" в историята на САЩ, а името му се свързва с “доктрината Монро" – външнополитическа концепция, оповестена в Конгреса на 2 декември 1823 г., която декларира принципа за взаимната ненамеса във вътрешните дела на държавите от американския и европейския континент. Особено популярен е лозунгът “Америка за американците". Доктрината става основа за външната политика на САЩ, модифицирана е и получава по-широка интерпретация. След като се оттегля от активната политика Монро живее в имението Оукхил и в Ню Йорк, където умира от сърдечна недостатъчност. Погребан е в Ню Йорк, а през 1858 е препогребан в Ричмънд. Съчиненията му са издадени в 7 т. (1898-1903 г.), той оставя и недовършени мемоари.

1826 г.

Умира Томас Джеферсън - американски държавник. Той е роден на 13 април 1743 в Шадуел, щат Вирджиния, САЩ. През 1762 г. завършва право в колежа "Уилям и Мери", а през 1767 г. е приет в адвокатската колегия на щат Вирджиния. През 1769 г. е избран в Камарата на представителите в Сената на САЩ. През 1775 г. е избран за делегат на I континентален конгрес, а през 1776 г. - на II континентален конгрес, където е определен да състави текста на Декларацията за независимост . Джеферсън заема постове като губернатор на щат Вирджиния (1779-1781 г.), посланик на САЩ във Франция (1785-1789 г.) и държавен секретар в първата администрация на Дж. Вашингтон (1790-1793 г.). През 1796 г. се кандидатира за президент от името на създадената от самия него Демократическо-републиканска партия, но е победен от Дж. Адамс. На изборите през 1800 г. побеждава Адамс и става третият президент на САЩ (1801-1809 г.). Томас Джеферсън оказва огромно влияние върху политическата история на САЩ. Неговите съчинения и писма са издадени в 20 тома.

1826 г.

Умира Джон Адамс-вторият президент на САЩ. Той е роден на 30 октомври 1735 г. в Бейнтри, Масачусетс. Американският политик завършва Харвард през 1755 г. 3 години след това работи като юрист в родния си град. През 1776 г. е председател на Континенталния съвет и член на Комитета за декларацията за независимост. През 1780 г. е във Франция и Нидерландия, където уговаря заем от $ 1 400 000 за САЩ. През 1782 г. участва в преговорите с Великобритания, а на 3 септември 1783 г. подписва мирния договор в Париж, с който е призната независимостта на САЩ. Между 1785 и 1788 г. е посланик на САЩ във Великобритания. През 1789 г. е избран за вицепрезидент. През 1796 г. е избран за президент и след един мандат се оттегля в родния си град.

1546 г.

Умира Хайрадин Барбароса - алжирски владетел (от 1519 г.).Той е роден около 1483 г. на о-в Митилена, днешния Лесбос. Първоначално е морски пират и командир на флот. Използва борбата на алжирското население срещу испанските завоеватели, за да вземе властта в страната заедно с брат си Арудж. След смъртта на брат си през 1518 г., стремейки се да си запази властта, Хайрадин Барбароса търси помощ от турския султан Селим I и поставя Алжир под сюзеренитета на Турция; в замяна получава титлата “паша" (1519 г.). През 1520 г.-1525 г. води борба с испанците, с племената на Кабилия и с Хафсидите. От 1538 г. е главен адмирал на турския флот. По време на Венецианско-турската война (1538 г.-1540 г.) разгромява при Превезе флота на европейската коалиция под командването на А. Дориа (1538 г.). Побеждава войските на Карл V през 1541 г. край гр. Алжир.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.