Икономическа прогноза от пролетта на 2022 г.: Руското нахлуване подлага на изпитание икономическата устойчивост на ЕС

Брюксел. Преди да избухне войната, перспективите пред икономиката на ЕС бяха за продължителен и силен растеж. Нахлуването на Русия в Украйна обаче постави нови предизвикателства, точно когато Съюзът се възстановяваше от икономическите последици от пандемията. Като упражнява допълнителен натиск за повишаване на цените на суровините, предизвиквайки нови смущения в доставките и нарастваща несигурност, войната задълбочи съществуващите преди това проблеми пред растежа, които се очакваше да намалеят. Това накара Европейската комисия да преразгледа перспективите за растежа в ЕС, като ги занижи, докато тези за инфлацията трябваше да бъдат повишени.

Растежът се забави, тъй като войната задълбочи съществуващите проблеми

БВП на ЕС се очаква да остане положителен през прогнозния период благодарение на комбинирания ефект от вдигането на ограничителните мерки и силните действия на политиката, предприети в подкрепа на растежа по време на пандемията. По-конкретно, отварянето след пандемията на услугите с интензивно използване на контакти, силният и все още подобряващ се пазар на труда, по-слабото натрупване на спестявания и фискалните мерки за компенсиране на нарастващите цени на енергията се очаква да подпомогнат частното потребление. Очаква се инвестициите да се възползват от пълното задействане на Механизма за възстановяване и устойчивост и от изпълнението на съпътстващата го програма за реформи.

Растежът на реалния БВП както в ЕС, така и в еврозоната, сега се очаква да бъде 2,7 % през 2022 г. и 2,3 % през 2023 г., което представлява спад от съответно 4,0 % и 2,8 % (2,7 % в еврозоната) спрямо междинната прогноза от зимата на 2022 г. Понижението за 2022 г. трябва да се разглежда на фона на набраната от икономиката инерция на растежа през пролетта и лятото на миналата година, което добавя около 2 процентни пункта към годишния темп на растеж за тази година. Растежът на БВП през годината е намалял от 2,1 % на 0,8 %.

Основният удар по световната икономика и икономиката на ЕС се дължи на цените на енергоносителите. Въпреки че те вече се бяха увеличили значително преди войната в сравнение с ниските равнища, регистрирани по време на пандемията, несигурността относно веригите на доставки оказа натиск за повишаване на цените, като същевременно увеличи тяхната нестабилност. Това важи за храните и други основни стоки и услуги, а покупателната способност на домакинствата намалява.

Предизвиканите от войната смущения в логистиката и веригата на доставки, както и нарастващите разходи за входящи ресурси по отношение на широк спектър от суровини, засилват смущенията в световната търговия, причинени от драстичните противоепидемични мерки във връзка с COVID-19, които все още се прилагат в някои части на Китай, а това възпрепятства производството.

Цените на енергията водят до рекордно високи стойности на инфлацията

От началото на 2021 г. инфлацията набира скорост. От 4,6 % на годишна база през последното тримесечие на 2021 г. тя достигна 6,1 % през първото тримесечие на 2022 г. Номиналната инфлация в еврозоната нарасна до 7,5 % през април, което е най-високата стойност в историята на паричния съюз.

В еврозоната инфлацията се очаква да бъде 6,1 % през 2022 г., а през 2023 г. да спадне до 2,7 %. За 2022 г. като цяло това представлява значително увеличение в сравнение с междинната прогноза от зимата на 2022 г. (3,5 %). Очаква се инфлацията да достигне най-високата си стойност от 6,9 % през второто тримесечие на тази година, а след това постепенно да намалява. За ЕС се очаква инфлацията да нарасне от 2,9 % през 2021 г. на 6,8 % през 2022 г. и да спадне до 3,2 % през 2023 г. Средната основна инфлация се очаква да бъде над 3 % през 2022 г. и 2023 г. както в ЕС, така и в еврозоната.

Силен и все още подобряващ се пазар на труда

Пазарът на труда посреща новата криза, стъпил на солидна основа. През 2021 г. в икономиката на ЕС бяха създадени над 5,2 милиона работни места, които привлякоха близо 3,5 милиона души на пазара на труда. Освен това броят на безработните намаля с почти 1,8 милиона души. Равнището на безработица в края на 2021 г. спадна под предишните рекордно ниски равнища.

Очаква се условията на пазара на труда да се подобрят още повече. Очаква се заетостта в ЕС да нарасне с 1,2 % тази година, въпреки че този годишен темп на растеж е стимулиран от силния импулс, даден през втората половина на миналата година. Очаква се хората, бягащи от войната в Украйна към ЕС, да навлязат на пазарите на труда постепенно, като съществените последици ще се усетят едва от следващата година.

Очаква се равнищата на безработица да продължат да намаляват — до 6,7 % през тази година и 6,5 % през 2023 г. в ЕС и до 7,3 % и 7,0 % съответно през 2022 г. и 2023 г. в еврозоната.

Държавните дефицити продължават да намаляват, но разходите, свързани с войната, нарастват

Въпреки разходите за мерки за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията и за подпомагане на хората, бягащи от Украйна, съвкупният бюджетен дефицит в ЕС се очаква да намалее допълнително през 2022 г. и 2023 г., тъй като временните мерки за подкрепа във връзка с COVID-19 продължават да бъдат отменяни. От 4,7 % от БВП през 2021 г. дефицитът в ЕС се очаква да намалее до 3,6 % от БВП през 2022 г. и 2,5 % през 2023 г. (3,7 % и 2,5 % в еврозоната).

След като през 2021 г. намаля до около 90 % (97 % в еврозоната) от историческата върхова стойност от почти 92 % от БВП през 2020 г. (почти 100 % в еврозоната), съвкупното съотношение на дълга към БВП на ЕС се очаква да намалее до около 87 % през 2022 г. и 85 % през 2023 г. (съответно 95 % и 93 % в еврозоната), оставайки над равнището отпреди COVID-19.

Несигурността и рисковете зависят от хода на войната

Рисковете за прогнозата за икономическата активност и инфлацията зависят в голяма степен от хода на войната и особено от нейното отражение върху пазарите на енергия.

Като се има предвид високата степен на несигурност, базовата прогноза е придружена от анализ на сценарий, основан на модел, в който е симулирано въздействието на по-високите цени на енергийните суровини, както и на пълното прекъсване на доставките на газ от Русия. При последния, по-неблагоприятен сценарий темповете на растеж на БВП ще бъдат с около 2,5 и 1 процентни пункта под прогнозното базово равнище съответно през 2022 г. и 2023 г., докато инфлацията ще се увеличи с 3 процентни пункта през 2022 г. и с повече от 1 процентен пункт през 2023 г., което е над базовата прогноза.

В допълнение към тези потенциални смущения в доставките на енергия, по-сериозните от очакваното проблеми във веригите на доставки и по-нататъшното повишаване на цените на неенергийните суровини, особено на храните, биха могли да доведат до допълнителен натиск за понижаване на растежа и повишаване на цените. По-силните от очакваните вторични ефекти на фона на инфлационен шок от вноса биха могли да задействат стагфлационни сили. Силният инфлационен натиск е съпътстван и от по-голям риск за условията за финансиране. И накрая, COVID-19 продължава да бъде рисков фактор.

Освен тези непосредствени рискове руското нахлуване в Украйна води до икономическо отделяне на ЕС от Русия, последиците от което е трудно да бъдат оценени на този етап.