Анкара. Последствията от кризата, която възобнови напрежението между Украйна и Русия през последните седмици, достигнаха ново измерение с последователни изявления на НАТО, Турция, Съединените щати и Европейския съюз, пише турското издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса.

Относително положителни послания бяха изпратени от Русия и Украйна в отговор на предложението на Турция да действа като посредник между двете страни за преодоляване на различията, докато предупрежденията за червени линии и ответни съобщения както от Москва, така и от алианса на НАТО идват почти всеки час.

Въпреки че първоначално съобщенията от Москва показаха, че посредничеството на Анкара в кризата не е необходимо, сега нещата изглеждат различни и се очаква темата да бъде в дневния ред на телефонния разговор между президента Реджеп Тайип Ердоган и руския му колега Владимир Путин, който трябва да се проведе в петък.

"Русия не е част от кризата в Донбас“, заявиха от Кремъл в понеделник в първоначална реакция на изявлението на Ердоган, което показва, че Турция може да посредничи между Киев и Москва. На обратния си полет от официално посещение в Туркменистан, докато разговаря с журналисти, Ердоган каза : "Наше желание е нагласите по този въпрос да вземат положителна посока. Може да има посредничество в това, ще обсъдим този въпрос с тях (Русия и Украйна), бихме искали да участваме в решението, като проведем преговори с Украйна и с г-н Путин“.

Първоначално говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли предложението за посредничество на Анкара, докато говори пред журналисти. "Факт е, че Русия не е страна в конфликта в Донбас, на такава среща ще бъде невъзможно да се намерят решения на проблема“, каза той.

Въпреки това Москва трябва да е осъзнала важността на предложението на Турция по-късно, когато е преразгледала позицията си, като Песков пусна друго изявление в средата на седмицата. Този път той подчерта посредничеството на Турция и силата и влиянието на президента Ердоган при управлението на кризи на международната и регионална арена.

Говорейки на ежедневен брифинг в Москва, Песков похвали "значителното влияние на Ердоган в регионалните и международните въпроси“ и каза, че ако Турция и президентът Ердоган успеят да използват влиянието си, за да насърчат Украйна да приложи Минските споразумения от 2014 г., Русия ще го приветства, заяви той.

"Ако г-н Ердоган може по някакъв начин да използва своето влияние и това влияние е абсолютно недвусмислено както в регионалните, така и в световните дела в много аспекти, ако той може да използва влиянието си, за да насърчи Киев да започне да изпълнява задълженията си по пакета от мерки от Минск, Парижките споразумения и така нататък, тогава това ще бъде добре дошло“, каза говорителят. Този въпрос може да бъде повдигнат по време на телефонния разговор между руския и турския президент в петък, добави той.

Минските споразумения бяха подписани за спиране на продължаващия конфликт между проруските сепаратисти и киевската администрация. Споразуменията включват прекратяване на огъня в региона и размяна на пленници, като същевременно позволяват на киевската администрация да направи конституционна поправка, която ще даде на Донбас специален статут. Проруските сепаратисти, от друга страна, трябваше да изтеглят оръжията си от украинско-руската граница. Изпълнението на споразуменията обаче е възпрепятствано, тъй като двете страни се обвиняват взаимно в нарушаване на прекратяването на огъня.

Освен това Украйна също приветства предложението на Турция.

"Ще приветстваме всички усилия, които могат да ни помогнат да сложим край на тази война, да върнем териториите на Украйна, които в момента са под руски контрол“, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба на брифинг.

По време на кризата Турция поддържаше контакт както с Русия, така и с Украйна, каза в сряда външният министър Мевлют Чавушоглу, отбелязвайки, че Анкара е посъветвала и двете страни да запазят спокойствие и да деескалират ситуацията.

Междувременно Чавушоглу и неговият колега от САЩ Антъни Блинкен трябва да проведат друга двустранна среща в сряда и тенденцията за затопляне на водите на Черно море също вероятно ще бъде една от основните точки в дневния ред.

Москва досега заема позиция, която разглежда проблема едностранно, игнорира го и отхвърля предложението на Турция от първия момент. Накратко, ще си струва да се види дали Москва ще може да си позволи лукса да откаже посредничеството на Турция и да се изправи срещу НАТО, Съединените щати, ЕС и целия западен алианс в този момент.

Това не е първият път, когато двете страни достигат точка, в която се надигат бойни възгласи. Миналия април Русия и Украйна отново бяха на ръба на криза и Турция трябваше да проведе совалкова дипломация със страните за разрешаване на кризата.

Тогава Анкара заяви, че подкрепя спазването на взаимното право в този конфликт и установяване на прекратяване на огъня, мир и стабилност възможно най-скоро. Дори украинският президент Владимир Зеленски и придружаващата го делегация бяха дошли в Турция за заседание на стратегическия съвет на високо равнище. Тогава Анкара също така предаде, че ще продължи да подкрепя териториалната цялост на Украйна както в двустранните отношения, така и в рамките на НАТО. Турция също така за пореден път заяви пред целия свят, че е изключително чувствителна по отношение на Крим, който Русия анексира в края на войната в Донбас през 2014 г.

Напрежението в Черно море, което се поднови през март тази година, когато руски сепаратисти в Донбас убиха четирима украински войници, достигна своя връх с военните укрепления на Москва в Азовско море. Последвалото напрежение с навлизането на американски и британски военни кораби в Черно море беше частично намалено с взаимни стъпки назад.

За разлика от променящата се позиция на Москва, Турция винаги е следвала политика, която благоприятства както двустранните отношения с Москва, така и диалога и сътрудничеството в регионални области като Либия, Сирия, Кавказ. По-специално, като втората най-мощна страна в НАТО, конструктивната роля на Турция в регионалната криза при изпълнение на критичните задачи на Алианса може да е помогнала на Москва да промени позицията си.

Турция нито подкрепя санкциите на НАТО и западния алианс срещу Москва, защото не отстъпва, нито иска Русия да заеме по-крайна позиция. Въпреки това Турция също се опитва да гарантира, че няма да има действителен конфликт между Русия и НАТО за Украйна по този въпрос.

Анкара за пореден път много ясно изрази позицията си на Съвета за национална сигурност, проведен миналата седмица. В светлината на събитията в Черно море и Кавказ, Турция заяви, че е за възможно най-бързо разрешаване на споровете между северните си съседи с мирни средства в рамките на международното право и при зачитане на териториалната цялост на страните.

Сега всички погледи са насочени към Анкара, която може да попита Киев дали ще приеме условията на Русия в съответствие с Минските споразумерния. Най-важната тема в разговора Путин-Ердоган също ще бъде възможният отговор от Киев и възможните сценарии на реакциите на Запада. Приемането от страна на Москва на посредничеството на Турция в този смисъл е гаранция за сигурност в много по-големия конфликт, в какъвто може да се превърне.

Да видим дали Москва ще действа арогантно или ще послуша Турция, която може би е единствената сила, която може да й помогне. Ако Москва иска приятелството с Анкара да продължи, тя също ще трябва да изпълни очакванията на Анкара. Турция иска Русия да преразгледа отношенията си с някои терористични организации, настанени в Москва, осигурявайки сигурност и стабилност в Сирия, ограничаване на арменския премиер Никол Пашинян в Кавказ и добра воля към Организацията на турските държави.

Превод и редакция: Иван Христов