Доц. д-р Румяна Христиди има надежда, че съвременните българи биха били на висотата на предците си и че ако Холокостът беше днес, те щяха да отговорят на поставения висок морален стандарт и да спасят евреите си.

Тя бе един от участниците на  на Международната конференция STOP HATE SPEECH ("Да спрем езика на омразата“, организирана от Прокуратурата на Република България съвместно с Европейската еврейска асоциация и бе така любезен да отговори на въпросите на специалния пратеник на Агенция "Фокус“ Иван Христов след форума. Христиди, която ръководи специалност Хебраистика на Историческия факултет, е категорична, че Софийският университет продължава да бъде остров на толерантността, където няма никакви прояви на речта на омразата, още повече насочени към антисемитизма.

Здравейте доцент Христиди, първо бих искал да ви помоля за няколко думи за проведения форум и какво ви направи най-голямо впечатление в хода на двудневните дискусии.

Конференцията беше първата по рода си в България. В Софийския университет правим много академични конференции по тематиката на антисемитизма и речта на омразата, но те винаги досега са оставали в затворен академичен кръг. Това, което е ново в тази конференция и прави чест на Българската Прокуратура, като институция, за това, че пое тази инициатива, че за първи път се събраха хора и съмишленици от различни сфери. Имахме три панела, всеки от тях еднакво силен и стойност и в същото време различен като ракурс и като аспект към проблема.

Първият панел беше на религиозните водачи и там бяха събрани лидерите на различните вероизповедания – на Българската православна църква, на католическото вероизповедание, на мюсюлманите и равинът на Нидерландия. Много силен панел, чухме много мъдри думи от всички религиозни лидери. Това, което обединяваше всички тях е, че няма религия, която да проповядва омраза. Всяка религия проповядва любов и толерантност между хората, а всичко останало е изкривяване на тази религия, което води вреда и увреждане на вярващите и религията. Тези, които я изопачават, не правят добро на самата религия, която твърдят, че изповядват. Така че всички там бяха единодушни, че, за да ни уважават, трябва ние да уважаваме и за да бъдем разбрани, трябва ние да разберем другия.

Много силен панел беше и вторият, който беше на професионалистите юристи. Бяха събрани освен водещите юристи. Освен представители Прокуратурата, съдебната система, Министерство на правосъдието, дойдоха прокурори от редица европейски държави. Там се обмениха много полезни практики относно законодателството в областта на езика на омразата. Всички се обединиха около това, че основният проблем е как да се намери баланс между свободата на словото и езика на омразата. Този баланс се постига много трудно в законодателството, но въпреки това видяхме държави, които вече са доста напред в регулирането и инкриминирането на такива престъпления, които са подбудени от омраза.

Третият панел на конференцията беше граждански. Там имаше представители на българските малцинствени общности  –религиозни и сексуални. Там се споделиха конкретни примери, конкретни дела, включително в Европейския съд по правата на човека,  конкретни случаи в България, подбудени от омраза.

Както добре знаем, вие сте дългогодишен преподавател в Софийския университет, можете ли да споделите наблюденията си, дали се увеличава речта на омразата, има ли негативно отношения към различните?

Знаете ли, точно в университета има най-малко реч на омразата. Или е по-точно е да кажем, че наблюдаваме най-малко реч на омразата, насочена към антисемитизма. Със специалност Хебраистика сме правили многобройни мероприятия, различни конференции, кръгли маси, канили сме многократно посланиците на Израел и Палестина и други събития, свързани с тази тематика. И никога, нито веднъж, не сме регистрирали някакви прояви, провокации или някой, който да използва език на омразата или да се държи непристойно на тези академични събития. Мисля, че все още Софийският университет държи нивото на такъв университет, какъвто трябва да бъде. Независимо от различните мнения, различните гледни точки, ние се придържаме към диалога. Към това, че каквато и позиция да заема човек, каквито и възгледи да изповядва, може свободно да ги изрази и защити, но трябва да даде възможност на другите да защитят своята гледна точка. Нашите студенти държат това академично ниво и независимо от сблъсъците на различни гледни точки, никога не са си позволявали, поне по антисемитска линия, да имаме някакви негативни прояви или инциденти в Университета.

Кажете ни малко повече за специалността, която ръководите.

За първи път в България, в нашето висше образование и системата на университетите, за първи път в цялата ни история, се откри програма Хебраистика, или Jewish Studies. Това е пълна четиригодишна бакалавърска специалност, която се администрира от Историческия факултет на Софийския университет, но всъщност е интердисциплининарна, в която се изучава иврит, история на еврейския народ, религия, съвременните отношения в Близкия Изток, история на държавата Израел, близкоизточният конфликт и редица други дисциплини, включително социология, икономика на държавата Израел. Тази програма беше създадена през 2016 година и попълни една голяма празнина, която съществуваше в нашия академичен живот. Макар че специалността е "бутикова“ и в нея все още има малък брой студенти, тъй като самият дизайн на програмата е "бутиков“, тя се радва на много голям интерес, на много голям успех и реализация на нашите студенти, които завършват бакалавърската програма по Хебраистика. Освен това програмата е защитена от Министерството на образованието, което означава, че нашите студенти не плащат такса за своето следване, финансира се определена бройка всяка година от министерството, независимо дали тя се попълва или не. Т.е. съществуването на специалност Хебраистика в България е държавен приоритет. Ние много се гордеем с това, развиваме я, става все по-добра и реализацията на нашите завършили студенти е налице и много успешна.

Ако Холокостът беше днес, щяха ли българите да спасят евреите си?

Великолепен въпрос. Самата аз съм си го задавала много пъти. Винаги това е въпросът който поставям в дискусиите с нашите студенти. Въпросът всъщност може да се зададе и така – На висотата ли сме на нашите предци? Защото нашите предци са заложили много висок морален стандарт. Онова немодерно, патриархално и селско българско общество, с неговия прекрасен патриархален морал и безспорния си, много добър естествен барометър за добро и зло, всъщност ни показа поведение. Не говорим за еднократен акт на спасение, не говорим за индивидуални актове на спасение, говорим за общото поведение на българския народ в продължение на три години и половина. В които страната е съюзник на Нацистка Германия, в страната има много тежко антиеврейско законодателство, има подписана спогодба за депортацията на евреите. Въпреки това, поведението в продължение на три години и половина на по-голямата част от българския народ даде алиби на неговите водачи, православната църква и нейните предводители, Димитър Пешев и депутатите от опозицията в XXV-тото Народно събрание и всички останали спасители, както ги наричаме, да артикулират и да поведат акцията по възмущението и в крайна сметка по спасението на сънародниците евреи. Не защото българинът е филосемит или е питаел специална любов към евреите, но той никога не е бил антисемит. Българинът не мрази по религиозен, расов или етнически признак. Ние много повече се мразим помежду си. Много сме по-груби помежду си. Използваме езика на омразата помежду си ежедневно – в семейството, на работното място, в училище, на улицата... но не мразим заради вяра или етнос.

Мероприятия като днешната конференция, чиято най-голяма ценност бе, че събра на едно място хора от най-различни сфери, които всъщност работят едно и също, но не се познават, защото досега не сме седнали на една маса, за да видим, че всъщност всички работим в една и съща посока. Такива събирания, изказванията, много сериозната подготовка на всички колеги от България и чужбина, които участват в конференцията, ми дават надеждата, че българското общество все още е на висотата на предците си и че ние сме готови, дори в днешно време, да отговорим на тези морални стандарти, които те са ни поставили.

Прокуратурата на Република България, съвместно с Европейската еврейска асоциация, организира Международна конференция на тема STOP HATE SPEECH, която се проведе в хотел "Балкан“ в София.

Събитие от подобен мащаб се провежда за първи път у нас и в него взеха участие главни и върховни прокурори от страни от Европейския съюз и региона, висши духовници от различни вероизповедания, представители на държавни институции, на неправителствени организации, академичните среди, правозащитници, граждански активисти. Основната цел на конференцията бе да създаде платформа за обмен на опит и добри практики, които да спомогнат за ефективно и навременно противодействие на ксенофобски, антисемитски и дискриминационни прояви, както и срещу подбуждането и извършването на престъпления от омраза

Международната конференция бе открита и се проведе под патронажа на Главния прокурор на Република България Иван Гешев. С приветствие към участниците се обърнаха вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, служебният министър на правосъдието Крум Зарков, равин Менахем Марголин, праедседател на Европейската еврейска асоциация, представители на изпълнителната и на съдебната власт.

С видеопослания към участниците във форума се включиха Манфред Вебер - председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент, Илхан Кючук, европейски депутат от Групата "Обнови Европа“ в ЕП и съпредседател на Европейските либерали, Адриан Васкес Лазара  - председател на Комисията по правни въпроси в ЕП.