Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Надежда Трифонова, презентатор, ученичка в Хуманитарната гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив, за пленера "Архитектурното наследство на Пловдив". Събитието се подпомага от община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025 година.

Доколкото знам, Надежда, много добре се справяте с ролята, която сте поели по време на този архитектурен пленер, имаше похвала. Какво всъщност питат хората? От какво се интересуват, когато видят, че рисувате тези значими сгради по Главната в Пловдив? Какво питат обикновено хората? 

Когато хората видят нещо различно, винаги се спират и заглеждат. Не всеки ден виждаме ученици, млади хора, които рисуват и винаги им хваща погледа. Ако видим някои, които се заинтересуват от момичетата, които рисуват, или момчетата, ние веднага ги подхващаме и започваме да им разказваме за сградите. Това, което им е най-интересно, е кои са сградите, покрай които те минават всеки ден.

Честно казано се интересуват за стила по-скоро, отколкото за архитекта или някакви по-специфични неща за фасадата, но чисто исторически винаги им става интересно.

Ами, както и на нас сега ни е интересно. Ако не познаваме чак толкова добре архитектурата на Пловдив, макар че знаем, че има разнообразие от стилове по Главната, естествено е да питаме. Например, знаем малко за това модерно течение в архитектурата - артдеко, което навлиза от Франция и касае по-скоро сградите от началото на ХХ век, нали така? Какво можете да кажете за сградите, които са представители на това архитектурно течение в Пловдив? Ето, отсреща май виждаме представители на този стил.

Точно така, да. Всъщност, тези сгради са строени в 20-те и 30-те години на миналия век, като са от късен сецесион и артдеко. При тях характерното е, че липсват така популярните и характерни флорални елементи, цветя, гирлянди и пискюли. Наблюдават се много повече геометрични фигури, прави линии и изчезват тези специфични символи, които до момента са присъствали във фасадата на сградата.

А знаете ли нещо повече за самите притежатели на тези къщи? В Пловдив е популярно къщите, особено в Стария град, възрожденските, те са на някой, нали? Вие имате ли представа?

Обикновено сградите в Пловдив са наименувани или на човека, от който са построени, или на човека, който е живял в тези къщи. Има много къщи, които са с неизвестен архитект, съответно те остават без име. Една от сградите, които преди малко видяхме, е всъщност на известен архитект, Стойко Стойков, но както споменах по-рано, повечето сгради са с неизвестен архитект, който не се е наложил във времето и не е останал като име.

Между другото, знае се, ние сме говорили в нашите предавания за арх. Стойков. Той има и син, който го наследява. Доколкото знам, той е автор на Дома на благотворителността, който е бил на Централния площад, на мястото на сегашната поща. И наистина е знаково име този архитект за Пловдив. Към кои други къщи проявяват интерес хората? Нещо, за което също сте разказвали?

Проявиха интерес и към площада, където сме сега, тъй като те минават всеки ден покрай него. Включително спряхме и хора, които не са от нашия град, но пък с интерес ни изслушаха. Проявиха интерес към площада, тъй като всички го познаваме като площад "Джумаята" заради храма, който е в източната му част. Но неговото име е площад "Римски стадион" заради откритите през 1977 година разкопки. Тогава започва разкриването на стадиона. И всъщност точно поради тази причина ние можем днес да минем покрай него и да се полюбуваме на това антично творение от II век.

И не само ние, всички чужденци ахват когато минат оттук наистина. И какво ги вълнува, като питат? Спират ли чужденците при вас?

Спират чужденци, да. Точно днес се спряха, когато видяха, че две момичета рисуваха. С интерес им разказахме всичко, което знаем и сме успели да научим за тези сгради.

Да, и в момента дори екскурзоводите усилено разказват за Римския стадион. Ами аз благодаря много, че толкова много вече знаете, което е наистина похвално. И именно това е и идеята на този пленер.

За втора година се включвам в пленера. Миналата година наблегнахме на Малката главна. Аз бях там. Тази година пък на Голямата главна, което обобщава цялата главна улица и центъра на Пловдив.

Колко още ваши съученички участват и презентират?

Не съм сигурна за точната бройка, но със сигурност имаме активно участие от нашата гимназия, както миналата година, така и тази.