Политологът Теодора Йовчева в интервю за предаването Newsroom по Радио "Фокус“.

Само седмица преди изборите, как изглежда ситуацията на политическата сцена? За това разговаряме в следващите минути с политолога Теодора Йовчева, която вече е в студиото ни. Г-жо Йовчева, ще имаме ли победител след 2 април?  

Със сигурност ще има победител в математически смисъл, но е много трудно да прогнозираме, дори с по-голяма доза несигурност, дали ще има съставяне на мнозинство и на правителство. Всъщност ние виждаме, че кампанията е на две скорости, да го наречем така: в медийното пространство преобладава противопоставянето, а на терен я виждаме малко по-вяла. Тъй като стойностите между първия и втория са много близки, изнасянето на кампанията в медийния спектър всъщност е сигнал, че ще се опитват да се преборят за периферията, тъй като достигането да периферия е по-различно, отколкото до твърдите електорати. Съответно работата на терен е индикация за работа с твърди електорати, а медийното присъствие е сигнал за експанзия към по-широк кръг от избиратели. И за мен близкият прогнозен процент между първия и втория всъщност обуславя и кампанията – че е по-изнесена към медиите, а не толкова към работата на терен. 

Вие сама казахте "вяла“. Същата думичка използва и вицепрезидентът Илияна Йотова. Преди дни тя също оцени предизборната кампания като вяла. Защо така вяла?  

Вяла е на терен, защото се наблюдава изборна умора. Всъщност от гледна точка на работниците в партиите, все пак да не забравяме, че това са пети поред избори – партиите са изтощени мобилизационно, финансово, във всеки един аспект. И възможността да не се състави правителство всъщност демотивира партиите и техните работници да оптимизират докрай усилията си. Имайки предвид, че със сигурност ще видим още едни избори през ноември, а колко ще са те, вече е друг въпрос, демотивира партиите да хвърлят всичките си сили в момента. Международно изследване, което излезе само преди няколко дни, най-вече за държави от Европа, показва, че честотата на изборите и фактът, че в днешно време европейците могат да гласуват на много различни видове избори, води до понижаване на избирателната активност вместо до повишаване. Т.е. ние не се възползваме толкова, въпреки че в днешно време имаме повече възможности да влияем на политическия процес чрез избори на регионално, местно, европейско и национално ниво, все по-малко имаме интерес да го правим.  

Точно това щях да кажа – че да, партиите са изморени от избори, да, и избирателите са изморени от избори, за съжаление. И аз винаги използвам нашия ефир, за да призовавам нашите слушатели да излязат и да упражнят правото си на глас, колкото и да сме изморени – от нас зависи наистина. Според вас колко партии ще попаднат в 49-то Народно събрание? Какви са вашите прогнози? 

Аз винаги залагам на малко по-консервативната картина и смятам, че биха били пет към този момент. Разбира се, факторът, който би ги увеличил, е т.нар. "корпоративен вот“, защото както видяхме на миналата кампания, една от партиите получи много силна инжекция в последните часове от изборите. Така че ако има повече от пет партии, голяма е възможността те да са подкрепени силно от различни корпоративни интереси.  

Според вас борбата къде ще е най-ожесточена, за кое място? За първото и второто, за второто и третото?  

Според мен за първото и второто със сигурност, въпреки че не знам доколко за единия от претендентите би било добре да е на първо място, защото така ще носи отговорността за евентуален провал на съставяне на правителство. Интересно е за мен и третото и четвъртото място – дали "Възраждане“, тъй като те са в подем, не само в последните месеци, но и в последната година, ще успее да измести ДПС. Моите прогнози по-скоро са скептични за това, защото все пак ДПС има един от най-добре мобилизираните електорати и сериозна изборна машина. А вотът на "Възраждане“ в голяма степен все още е стихиен. Не можем да твърдим, че там се работи толкова през структури, колкото през протестен вот.  

Казахте пет партии – да позная ли коя е петата във вашата прогноза? БСП ли е петата? 

Да. От последните социологически проучвания всъщност личи, че при БСП спадът е най-голям. Дори като погледнем, ако не в проценти, дори да погледнем абсолютните стойности, всъщност БСП от партия през 2013 г., която мобилизираше, доколкото си спомням, над 800 или 600 хиляди, сега е над 200 хиляди. Т.е. ние виждаме един много сериозен спад на гласоподавателите при БСП. Това не ми дава друго основание, освен да я поставя на пето място.  

Според вас на какво се дължи този спад в гласовете на БСП? 

На няколко фактора. Първият – аз винаги започвам с организационния фактор, защото това са ми научните интереси. При БСП имаме много сериозен организационен проблем, защото няколко от основните им структури бяха обезглавени. Пловдивската структура е силно демотивирана, габровската в определен смисъл. Нека не забравяме, че там Кирил Добрев беше водещ кандидат. Отделно – последните процеси особено демобилизираха младежите. БСП е една от партиите, които традиционно имат добре развита партийна структура и особено младежко крило. Ние видяхме, че младежките лидери на БСП, един от малкото кметове – кметът на Перник от БСП, напуснаха партията. Това означава, че в ключови места БСП се лишава от възможността да има мобилизационен потенциал от организационна гледна точка. На второ място, за мен е важна и поколенческата смяна. Обикновено електоратът на БСП се състои от по-възрастни хора, които в крайна сметка… в един момент се преструктурира демографията, соцносталгизмът престава да бъде водещ фактор. И на трето място бих посочила неслучилото се обновяване на лицата в БСП, което Корнелия Нинова всъщност задейства, когато стана лидер на тази партия, защото си спомняме, че тогава бе въведено едно правило, че всъщност депутат не може да бъде човек, който два или три пъти вече е заемал депутатско място. Аргументацията зад тази промяна в Устава тогава беше – за да се обновят кадрите. Всъщност ние не виждаме такова нещо.  

А възможно ли е да има и друга причина? Появата на "Левицата“? 

По-скоро на "Възраждане“.  

На "Възраждане“? 

По-скоро на "Възраждане“, защото виждаме, че "Възраждане“ обхваща силно русофилския вот. Настоящото ръководство на БСП поддържа проруската линия много повече, отколкото да кажем БСП при Станишев, който поддържаше по-проевропейски и евроатлантически консенсус. А "Левицата“ – да, "Левицата“ би успяла да откъсне част от БСП, но смятам, че по-големият дял би отишъл при "Възраждане“. Средностатистическият човек със симпатии към Русия просто вижда повече сила и острота в тезите на "Възраждане“, отколкото в тези на БСП.  

Добре, преминахме през тези партии, за които смятаме, че най-вероятно ще попаднат в новия парламент. Нека да поговорим за тези, които ще останат извън него евентуално. Пак правим уговорка, че това са прогнози засега. И според последните проучвания "Български възход“, "Има такъв народ“ и "Левицата“ остават извън парламента. Какъв е вашият коментар? 

"Левицата“ е поредното превъплъщение на Мая Манолова като опит да бъде на властови позиции, или поне да бъде парламентарно представена. Ние видяхме, че нейните политически амбиции бяха по-широки от позициите на омбудсмана, беше кандидат за кмет на София, два пъти успя да влезе със самостоятелна парламентарна група в минали Народни събрания. Апропо, да припомним, че се говореше за евентуално нейно присъствие в редиците на "Има такъв народ“ при Слави Трифонов, то не се случи и тя успя да постигне това да има самостоятелна група в Народното събрание. В случая според мен това е поредният неин опит да бъде част от законодателната власт. За "Има такъв народ“ е доста интересен случаят, защото ние видяхме, че за няма и една година, те успяха да поставят доста интересни рекорди в българската политика – толкова бърз възход и толкова бързо падение, даже под чертата. Те се опитват да се върнат в състезанието и в дебата като поставят теми от конституционен характер, само че тези теми първо, както подчертах, са с конституционен характер, т.е. най-вероятно биха получили червена светлина при възможност за реализация, а и смятам, че от друга страна те се опитват по този начин да компенсират проваленото лидерство и провалените опити за водене на конкретни политики.  

Те дори се опитаха да прокарат и идеята за президентска република. Това също беше някакъв опит да… 

В момента се опитват сериозно да прокарат тази идея. Аз имах възможността да участвам в дебат с представители на "Има такъв народ“ във вторник, което се проведе в Софийския университет. Зададох въпрос на представителката от "Има такъв народ“ по какъв начин си представят президентския модел – дали според тях трябва да имаме фигура на министър-председател, както е във Франция и както е в Русия, или го виждат по примера на САЩ и на Латинска Америка, и от кой от познатите модели биха могли да го разположат, защото южната ни съседка – Турция, всъщност направи такава конституционна реформа през изминалото десетилетие, така че ние можем да се поучим от техния опит. Отговорът беше, че по този начин искат да има повече баланс между властите и да се намали корупцията. Само че моят прочит е, че корупцията не се намалява по този начин, а в много по-голяма степен със съдебен контрол.  

За "Български възход“ да кажем нещо. Те, учудващо за мен, остават под чертата. Не знам за вас дали е учудващо. 

Ами не съвсем, защото те изненадващо бяха над чертата първия път. Така че не е съвсем учудващо, че сега остават под чертата. Това, което е интересно при тях е, че макар и с по-силно русофилска заявка, когато се погледнат техните гласувания, ще се забележи един друг тип поведение. Важно при тях е да се отбележи, че още на старта си имаха проблем. При създаването на партията едно от ключовите лица напусна, по-скоро не се присъедини. 

Да. 

И го направи с изявление в социалните медии, което показа, че още на старта има определени организационни трудности пред тази партия. Стефан Янев се ползваше в много голяма степен с мобилизационния потенциал на харизмата си на служебен премиер в две доста интересни служебни правителства. Но толкова много други неща се случиха след това, че тази харизма вече просто започна да изчезва.  

Изгуби се. 

Изгуби се. И както казах и в началото на разговора, според мен тази партия беше силно подкрепена и от друг тип вот. 

В началото споменахме, че най-вероятно може да има и избори 2 в 1 наесен – местни и парламентарни. Тогава как ще се нареди пъзелът? Изобщо ще се нареди ли? 

Трудно е да се прогнозира отсега за ноември 2023 г., защото толкова неща могат да се случат. Според мен две неща си струва да се отбележат. Първото е, че може би тогава ще имаме по-висока избирателна активност заради изборите 2 в 1. Това изследване, което цитирах показва, че когато имаме два типа избори в един и същи ден, се повишава избирателната активност и за двата вота. От тази гледна точка може би тогава ще имаме по-висока избирателна активност. Интересно е доколко националната кампания ще повлияе на местната, защото традиционно, освен в София и в няколко други големи града, отделните населени места показват своя динамика, която невинаги отразява националната. Има такива примери, дори в нашата история. Ако се замислим, 2003 г. изборите например, въпреки че 2001 г. НДСВ спечели изборите с може би най-внушителния резултат на нова партия, която е печелила изборите, 2003 г. НДСВ нямаше абсолютно, да не кажем никакво присъствие на тези местни избори, успешно, в много по-голяма степен от БСП и СДС тогава. От тази гледна точка е интересно доколко местните избори ще отразят националните и в каква степен ще има особена динамика. Що се касае за София, моята прогноза е, че по-скоро ще отразят тенденциите на национално ниво. Т.е. победителят на тези избори е много вероятно да бъде победител и в София. Дори когато гледаме абсолютните стойности на двата лагера, виждаме, че единият специално в София показва много сериозна доминация на два от избирателните – 23-ти и 24-ти, всъщност виждаме, че ПП и ДБ всъщност доминира в много по-голяма степен. Интересно е какъв ще бъде пъзелът след това, защото тогава вече няма да има никакъв стимул за по-сериозни маневри. Т.е. ако сега може да кажем, че настоящите избори ще бъдат под знака на местните, то тогава, когато дойдат местните, под какъв знак да очакваме да се формира кабинет? Евентуално такъв би могъл да бъдат евроизборите, но те не ми се струват достатъчно сериозно предизвикателство. За мен големият въпрос е следният: дали възможността един евентуален кабинет да бъде нестабилен или по-скоро така да го кажа, времевият хоризонт на един такъв кабинет би бил стимул дали партиите ще участват, ще кооперират, или няма да кооперират. Т.е. ако обстановката е крайно нестабилна и се знае, че един кабинет би издържал, да кажем, година в обозрим хоризонт, то тогава е много възможно партиите да калкулират, че това ще им донесе много повече загуби на един предсрочен вот, отколкото ако не участват в съставяне на кабинет. И парадоксално, всъщност времевият хоризонт на кабинета може да се окаже ключ към това дали париите ще си сътрудничат или не. 

Какво очаквате от новия парламент? Кое трябва да бъде първото нещо, с което да се занимаят новите 240 депутати, най-належащото?  

Една дума – бюджета. Ние се намираме в ситуация, в която приемането на бюджет е ключово. Става въпрос за стабилността на финансите на държавата, става въпрос изобщо за финансирането на ключови сектори. Както знаем, и общините основно разчитат всъщност на дотиране от държавата, така че аз бих обобщила, че това е най-основното – бюджетът, трябва да се занимаят първо с него. 

Добре. И възползвам се, всички гости, които каня и са разбирачи на тема "Политика“, както и вие сте – просто искам съвсем човешки да кажем на хората защо е важно да отидат да гласуват. Защо?  

Защото народните избраници ще вземат решения за нашия живот. Защото финансовият аспект на нашия живот и икономическата среда ще бъдат решени от 240 нови депутати. А какво би мотивирало повече един българин, освен факта, че в крайна сметка ще разполагат с парите, които той изкарва в някаква степен? 

Веселка Иванова