Светослава Казанджиев, РПНМ - Пловдив: Двукрилите изпълняват изключително важни роли в екосистемите, включително и за хората

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със Светлозара Казанджиева, постдокторант към Националния природонаучен музей при БАН и уредник в РПНМ – Пловдив.

Тази изява за първи път ли се прави или всяка година организирате такъв уикенд?

Всъщност тази година за пръв път организираме двудневно събитие. Обикновено го отбелязваме в един ден, точно на 15 ноември, когато е и Световният ден на двукрилите, но тази година решихме да направим по-голямо, по-богато събитие по случая и продължихме програмата в двата дни, в събота и неделя, 15 и 16 ноември.

Нека да кажем какво ще се прави в тези два дни, всъщност? 

Нашата цел да организираме това събитие е да запознаем младата аудитория, разбира се и всички любители на насекомите, с много интересни и малко познати факти, свързани с двукрилите, тъй като повечето познават най-вече кръвосмучещите комари, домашните мухи и може би още един-два вида двукрили. Всъщност те са една от най-разнообразните групи насекоми в световен мащаб. Изпълняват изключително важни роли в екосистемите, включително и за нас, хората, съответно носят и доста сериозни здравни рискове за нас, хората, което също е добре да се знае. Нашата цел е да хвърлим повече светлина върху разнообразието от видове, какви са техните характеристики, местообитания, дали са полезни, вредни за нас и т.н. 

Всъщност програмата на музея се състои от три лекции, които ще бъдат проведени в събота и в неделя. Първата лекция ще бъде по-обща – за двукрилите, за самия ден 15 ноември, какво представлява работата на терен, как се работи с двукрили. Имаме една специална лекция от нашия гост-лектор доц. Марио Лангуров от Националния природонаучен музей при БАН, който е един от най-изявените диптеролози в България, който ще представи много интересни факти и доста примери, конкретно за мухите. А на 16 ноември аз, Светлозара Казанджиева, пък ще направя една презентация, която ще бъде посветена на комарите. Както вече казах, всъщност комарите не включват само кръвосмучещите.

Гостите на събитието ще могат да се запознаят и с много други представители на тази разнообразна група. За по-малките посетители имаме и работилнички, които са на тема оцветяване и лепене на муха, комар и други представители на двукрилите.

Една интересна работилница, която всъщност за пръв път правим, която ще се състои на 16 ноември, е "Полетът на двукрилите“. Тя цели да демонстрира как летят тези насекоми. Името на разреда "Двукрили" е свързан и с това, че те, за разлика от другите насекоми, които имат 4 крила, всъщност двукрилите имат 2 крила и едни видоизменени, втори чифт, които наричаме халтери. Така че децата, които се включат в тази работилница, ще могат сами да си изработят крила на двукрили и да се запознаят повече с начина, по който летят тези насекоми, защото те са невероятни летци. Знаете колко е трудно да убиете домашна муха.

Преди да сте се запътили към нея, тя вече е отлетяла, изключително бързи и ловки са. Така че това е по-интересното тази година. Също така имаме и гости от издателство "Точица", които издават една много интересна книжка – "Мил домашен комар". Тя е предназначена за деца. Ще направим едно четене на тази книжка и съответно една малка дискусия по темата.

Добре, но колко мил може да бъде един комар? Обикновено гледаме на тези насекоми като на нещо много досадно – и мухите, и комарите. Обикновено се пазим, защото знаем, че пренасят зараза. Но ето сега чувам и по време на този уикенд децата ще разберат, че те могат да бъдат и полезни. Можем ли да кажем и за нашите слушатели до каква степен и кои могат да бъдат толкова полезни и с какво?

Да, разбира се. Всъщност от кръвосмучещите комари, които ние познаваме най-добре, наистина една голяма част са преносители на зарази – около 32 вида. Но дори само тази група на кръвосмучещите комари са над 2000 вида, така че реално една доста малка част са опасни за хората. Също така само женските комари смучат кръв. Мъжките са опрашители. Техните ларви са изключително ценни за рибите и въобще за всички водни организми, които разчитат много на тях, тъй като ларвите на комарите са с доста голяма численост. Много от младите рибки, попови лъжички и въобще други водни организми разчитат на тези ларви, за да се изхранват, а пък много прилепи, лястовици и други видове птици се хранят с възрастните комари. Така че те си имат своето място в екосистемите.

Да. Има и други видове комари, като гъбните комари, с които аз се занимавам. Те изобщо не са кръвосмучещи. Отново са опрашители, помагат и за разграждането на биологичните вещества в природата, за кръговрата на веществата, за размножаването на гъбите и въобще са изключително полезни в горските екосистеми.

Как да ги разпознаем? Обикновено първата ни идея е да убием това насекомо - малко жестоко звучи, но. Т.е. ние няма как да ги разпознаваме, нали така?

Наистина, за неспециалиста това не е лесна задача. Дори за нас, специалистите, дори да сме с микроскоп или някаква лупа, понякога е трудно да кажем точно какъв е комарът. Но специално за кръвосмучещите комари – те най-добре се разпознават по жуженето и характерната поза, която заемат, когато кацнат. Единият чифт крака застават назад и доста характерно се разпознават. Докато примерно тези, които са некръвосмучещи, както са конските комари, които много хора оприличават на мъжки комари – това не са мъжки комари, това е съвсем друга група от тези животни, те са доста по-едри, имат много характерен външен вид и изцяло са безобидни за хората, изобщо не хапят. Така че общо взето, единственият начин на човек да ги разпознава е да се поинтересува малко повече. Но за кръвосмучещите комари – аз не мисля, че има нещо лошо в това да убиете комар, който е влязъл във вашия дом, тъй като в крайна сметка те са изключително изобилна група и това, че вие сте убили един-два комара, няма да навреди на природата.

Не са застрашени от изчезване, така да кажем.

Да. Напълно оправдано е.

Да не чувствам угризение на съвестта. За мухите също така разбираме, че има такива, които унищожават листни въшки, нали така?

Точно така, да. Сирфидните мухи са доста интересна група, да. Те се правят на пчели. Когато ги видите в природата, много често можете да се заблудите, че това всъщност е някаква пчела или оса. Те са откраднали окраската на пчелите и осите, което е доста интересно в природата, тъй като много малко животни атакуват пчели и оси. Както знаем, може да бъде много неприятна срещата с тях. Но сирфидните мухи – една част от тях отново са много важни опрашители и също има и такива, които помогнат в биологичния контрол, като хищници, които се хранят с различни видове листни въшки, които пък са вредни за нас в селското стопанство.

Наистина е голямо многообразието в природата и трябва човек да има повече познания. И е похвално, че ще занимаете децата с това.

Да, така е. Всъщност голяма част от насекомите са хищници, които се хранят с други насекоми. Това много хора го забравят. И когато добре познаваме съответната хранителна верига, едно насекомо би могло да стане наш приятел, борейки се с друг вид насекомо, което пък е вредно за нас.

А откога този ден - 15 ноември, се отбелязва като Световен ден на двукрилите?

През 2013 г. за пръв път колеги от Полша – всъщност те са представители на Полското ентомологично дружество, обявяват този ден като Световен ден на двукрилите точно с тази цел, да се разширят познанията на широката публика във връзка с тези насекоми и съответно да се подобри и превенцията от опасните видове и също така да се обърне внимание и на тези, които са полезни за нас. И така колегите от Полша официално го приемат на една диптерологична конференция този ден като международен. Правят научна публикация, публикуват го, обявяват го и от тогава вече този ден става валиден в цял свят, в международната научна общност. В България, поне в музея го отбелязваме мисля, че от 2020 г. насам.

Говорите за някаква лупа, бинокулярна. Каква представлява тя и наистина какви са предизвикателствата да издследвате този вид в природата?

Бинокулярната лупа всъщност е микроскоп, който е стереомикроскоп и има по-малко увеличение от другите видове микроскопи, с които работим вече, когато става въпрос за много дребни организми. Този бинокуляр ни помага да сортираме насекомите, когато ги съберем. Тъй като на терен има различни методи, с които ние можем да събираме насекоми – това са ловилки, това е ентомологична мрежа, т.нар. косене с ентомологичен сак. Предполагам повечето хора са запознати, всъщност това е един от най-старите методи. Иначе ловилките, като малезовата ловилка, представлява нещо като палатка, която е поставена по такъв начин, че насекомите се привличат от нея, и в крайна сметка летят към изхода, където попадат в консервираща течност. Тъй като с всички методи, които използваме, вътре попадат много различни представители на насекомите от много разреди, след това ние трябва да си сортираме съответната проба, да я разделим, да вземем там това, което ни трябва, да предоставим други екземпляри на колеги, които работят, и така ние всъщност си споделяме много често материалите с други колеги. Предизвикателствата са доста. Аз наскоро се върнах от една експедиция във Виетнам. Това да се работи сред природата, и то най-вече в гори и гъсти джунгли крие доста опасности и неудобства, като среща с насекоми, среща с неприятни растения, които предизвикват алергия, пиявици, трудни условия.

Така че има си своите предизвикателства, но ние сме много отдадени на тази работа, защото просто ни е като призвание и ни доставя удоволствие.

Когато ги погледнете под голямо увеличени тези дребни същества, нещата стават съвсем различни. Просто наистина много е различен погледът отблизо. Това са едни животни, които когато не ги разглеждате в детайли, изглеждат много прости, но всъщност, когато започнете да ги изучавате, виждате, че въобще не са толкова просто устроени. Имат много специфични, интересни, характерни структури, много са красиви. И така, всяко едно нещо, когато човек го научи в дълбочина, започва да вижда красотата му.