Минути преди в Народното събрание да започне второто четене на Държавния бюджет за догодина, като лидер на партията мандатоносител Бойко Борисов спря процедурата и препоръча да бъде изтеглен проектозакона, да се преработи след като се възстанови диалогът с Тристранния съвет и всички не се разберат как ще се управлява в следващите години. Позицията му бе потвърдена от брифинга на министър-председателя Росен Желязков и представители на участници от коалицията БСП, Има такъв народ, ГЕРБ и ДПС. И вече, в този час, Тристранката заседава в централата на ГЕРБ. Още с първите реакции, организаторите на протеста го отчитат като успешен. Обаче, какво следва след него? Какво идва? Наш гост е политологът, проф. Румяна Коларова. Добър ден, проф. Коларова.
Добър ден.
Какви са изводите от протеста и последвалите го събития?
Твърде рано е да правим някакви изводи. Просто може да коментираме ситуацията такава, каквато се разгръща в момента, защото тепърва може да оценяваме резултатите и последиците от вчерашните събития. Ясно е, че стратегията на управляващите да демонстрират пренебрежението си към парламентарната опозиция, да игнорират не само парламентарната опозиция по такъв демонстративен начин, спомняте си няколкосекундното заседание на Енергийната комисия, но също така да игнорират и Тристранния съвет с ефектите на този механизъм. Защото вижте, нежеланието да се свика ефективно заседание на Тристранния съвет изигра лоша шега на управляващите. Тристранният съвет е механизъм, чрез който се постига именно балансирано решение, защото исканията на синдикатите по отношение на този бюджет, те са точно противоположни на исканията на работодателите. И това е смисълът: да не се стига до конфликт, да не се стига до повдигане на напрежение, а да се търси приемлив вариант преди да се вземе някакво решение. А това пренебрежително отношение, което управляващите демонстрираха към Тристранния съвет, произведе нещо уникално – синдикатите и работодателите протестираха не едновременно, но протестираха и в края на краищата нагнетяват социално напрежение. Така че цялото това поведение, което забелязваме сред управляващите, просто не провокираше, то, както се казва, дърпаше дявола за опашката. Значи, аз не знам какво те са очаквали, но това, което се случи, е учебникарска истина. То, за да не се случва, заради това са измислени всичките тези механизми, включително Тристранния съвет. Сега виждам, и това е много също показателно, че Тристранният съвет заседава в централата на ГЕРБ, което още веднъж иска да покаже, всъщност в случая Борисов иска да покаже, че в тази коалиция и в това управляващо мнозинство, тук имам предвид и новото, допълненото ДПС, за да се направи мнозинство, ГЕРБ е конструктивната сила. И днес също така Борисов демонстрира нещо, което до този момент пропускаше да демонстрира, че той има водеща роля. Нали, той се появи преди всички, за да заяви какво те ще решат. Така, че в момента наблюдаваме две неща: управляващите понасят тежки удари в резултат на, не бих казала недалновидност, а на някакъв вид арогантно пренебрежение към елементарни правила на социалния диалог, едно. И второ, Борисов и ГЕРБ заемат водеща позиция в опитите, и някак си се опитват да утвърдят, публично да декларират водещата си позиция в опитите да се намери компромисно и конструктивно решение.
Проф. Коларова, не бяха малко коментарите и политически, и на ваши колеги от сутринта – срещу какво беше протестът снощи: срещу бюджета или срещу управлението на страната?
Вижте, протестът снощи не беше толкова протест срещу бюджета, само срещу бюджета, аз мисля, че имаше и съпътстващи такива детайли, които също нагнетиха напрежението. Един от най-типичните примери за такъв съпътстващ детайл е идеята да се концесионира Тотото. И тук искам да подчертая, че всички политически кризи, които са били съпроводени с протести и с такъв тип социални и политически катаклизми в България, до този момент винаги са били удобно време да се трупат свръхпечалби. Спомняте си "Виденовата зима" как направи милионери, не, дори бих казала повече от милионери, едни хора, които си бяха взели лоши заеми или банкери, които имаха много особени позиции. Спомняте си го това.
Да, разбира се.
Това е печален случай. Също така искам да подчертая, че по мое мнение не оставката на правителството на Орешарски предизвика кризата с КТБ, а е точно обратното. Заради кризата с КТБ беше подадена оставката на Орешарски, за да замаже ситуацията. И там е пределно ясно, че ставаше дума за две банки, едната оцеля, другата беше разграбена или по-точно по някакъв начин плячкосана. И борбата беше коя от двете банки ще оцелее. Така че тук има много... Аз мога да ви дам още пример от този вид. Така че аз си мисля, че в тази ситуация не е само въпросът за бюджета, но определено е въпросът и за такъв тип съпътстващи решения, които се пробутват ужким между другото, и които покрай суматохата, покрай социалния конфликт, покрай протестите, се надяват някои хора, че ще минат незабелязани. Да, де, обаче вече... Нали знаете онази фраза: "Номерът им не минава“. Така че аз си мисля, че това също е причина, поради която се натрупа напрежение и хората в някаква степен възприеха ситуацията като непоносима.
И да погледнем към опозицията. Защо протестът изведнъж се оказа единственият инструмент, с които те биха могли да се покажат?
Вижте, аз не мисля, че този протест е инструмент на опозицията. Аз мисля, че в случая много голяма роля изигра и бизнесът. И тук, когато става дума за бизнеса, аз напълно не одобрявам тази претенция на бизнеса, че той е жертва, защото всички знаем, че от 20 години насам всички бюджети в България са десни. А дори тогава, когато преразпределят, нали, това са бюджетите на Асен Василев, логиката е: ще дадем на бедните, обаче няма да вземем от богатите, което е невъзможно. Защото това е точно дългова спирала. Това е нещото, което правеше Асен Василев: нали, няма да увеличаваме данъците, обаче едновременно ще увеличим разходите. И за съжаление, тук управляващите в момента тръгнаха по тази инерция с илюзията, че може още една година хората да изтърпят. Но истината е, че хората със сигурност щяха да изтърпят, но бизнесът, който е свикнал да бъде галено дете, в смисъл да получава всичко, което иска – спомняте си, дотации за енергия и отстъпки от данъци и т.н., и те непрекъснато са "нещастни“, и те непрекъснато са "жертви“.
При положение, че всички знам, че повече от половината от българския бизнес съществува благодарение на обществени поръчки. Той съществува благодарение на държавата. Той, фактически, ако щете, използва държавата. Другата половина евентуално, не знам и аз нямам точна преценка, но съм сигурна, че поне половината съществува благодарение на обществените поръчки. И в цялата тази ситуация, стратегията, която те следват, според мен е малко пресилване, според мен те просто трябва да си понесат кръста. Но дали това ще се случи, дали няма да се случи, дали правителството отново ще огъне пред бизнеса, защото за никой не е тайна, че ако има някой, който влияе върху българските политици, и то много силно влияя върху българските политици, това са бизнесмените.
Българските политици се съобразяват най-много с бизнесмените. Сега, че били бизнесмените на един, а не били бизнесмените на друг, аз не съм убедена. Защото логиката на този тип бизнес кръгове е, че те играят с всички. Така че дори в момента да не са с опозицията, преди това са били. В смисъл това е логиката на този тип бизнес, който се храни от обществените поръчки. Или там има някакъв вид конкуриращите. Разбира се, че преди това имаше други бизнеси, които се хранеха от приватизация, имаше бизнеси, които... въобще бизнес секторът в България в никакъв случай не е онзи конкурентен и ако щете високотехнологичен бизнес, на който ние се надяваме да стане. И от тази гледна точка разбира се, че има и такъв сектор, който е конкурентен и високотехнологичен, но в момента този сектор също е в криза дотолкова, доколкото германската икономика, която е основен двигател на този сектор, преминава през тежък период. И естествено е и българският сегмент, който пък е свързан с тези фирми. Но това не означава, че първата стъпка към балансиран бюджет, при който все пак бизнесът да поеме част от отговорността, то част, вижте, процентът, който се качва, е несравнимо малък в сравнение с това, което е в другите бюджети. Сега, разбира се, че общите параметри трябва да се премислят и може би да се предоговарят. Но посоката, в която се върви, е тази. То няма в каква друга посока да се върви.
Проф. Коларова, какво идва след протеста? Кой печели от него?
Аз се надявам всички да спечелят, макар че до момента този процес на взаимна дискредитация, защото и то ескалираща взаимна дискредитация, фактически доведе до там, че всички губят. Но просто се надявам оттук нататък някак си нещата да се приземят, да станат по-реалистични, защото от една страна управляващите си мислеха, че могат да продължат така тотално да игнорират всички механизми за постигане на някакъв вид консенсус, някаква степенна консенсус, а опозицията си мислеше, че единствената печелившата ситуация е тотално и категорично да отлича всичко, което управляващите правят. Това е просто пагубна стратегия и за двете страни. И аз не мисля, че ние като граждани печелим от всичкото това.
Просто, поне от моя гледна точка, трябва да се върнем към нормалния европейски модел, в който първото и основно правило е, че диктатурата на мнозинството е неприемлив модел на управление. Във всички европейски демокрации, тук разбира се изключвам Обединеното кралство, макар че и там има механизми, които гарантират един вид консенсус, но там все пак това не е правилото, но във всички останали европейски демокрации правилото е, че трябва да има механизми, чрез които да се ограничава и балансира волята на мнозинството. А тук, какво решиха управляващите, разбира се, заради демонстративната позиция на Делян Пеевски, че каквото реши мнозинството, това е едва ли не божият закон. На Запад няма такова нещо. Няма такова нещо.
Във всяка една демократична държава трябва да се постигат компромиси, трябва да се търси баланс. Защото иначе си стига до катастрофи. И то тази катастрофа не е ясно на чия сметка в крайна сметка ще се пише. Защото аз не мисля, че опозицията особено печели, по-скоро, така да кажем, ситуацията е малко патова.
Румяна Коларова: Българските политици се съобразяват най-много с бизнесмените
©
| пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |
| 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 |
| 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 |
| 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 |
| 29 | 30 | 31 | ||||
Млад учител: Без телефони в училище има повече концентрация и ком...
15:49 / 14.12.2025
Д-р Димитър Пейчинов: Високият холестерол води и до камъни в жлъч...
17:14 / 09.12.2025
Какво показа проверката на "Антиспекула" за ноември и цените на 1...
18:38 / 05.12.2025
Проф. Радка Аргирова: Всяка година заразените с ХИВ/СПИН трайно н...
13:23 / 01.12.2025
Николай Колев, кинезитерапевт: БОУЕН терапията има изключителен у...
16:37 / 27.11.2025
Д-р Рафаел Мирчов, МБАЛ Вита: Добре узрелите домати пазят от рак ...
17:03 / 25.11.2025
Актуални теми



11:39 / 28.11.2025
12809





