Психолог: Тенденция е през януари много хора да имат депресия заради бурните емоции при приготовлението на празниците

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио ФОКУС с Рая Чаушева, психолог и психотерапевт, за депресията и негативните емоции, които ни връхлитат и как да се справим с тях.

Какво представляват депресивните състояния? Можем ли да ги владеем? Това заболяване на новото време ли е, или съществува откакто свят светува?Нека да започна с това, че депресията винаги е съществувала под една или друга форма. Мисля, че хората много добре я познават, защото повечето през живота си са изпитвали поне един депресивен епизод, дори повече. Има изследвания, които показват, че един от пет мъже изпитват депресия през живота си в някакъв момент и една от три жени изпитват същото в някакъв момент от живота си. За съжаление, ние, жените, сме по-предразположени към негативни емоции. Депресията мисля, че хората я познават като една засилена тъга, меланхолия, липса на мотивация, липса на смисъл, умора някой път, дори хронична умора и такава умора, която няма много логика. Но това, което аз ще представя в моето обучение е един друг поглед към депресията, като депресия с различни лица. Т.е. тя може да се изразява не само в основните си типове, които изразихме, но може да бъде апатия при някои хора, може да бъде силна раздразнителност и дори гняв. Дори противоинтуитивно може да бъде свръхфокус в някаква дейност, често пъти работа или някакво хоби, за да може това нещо да се използва като бягство. Така че депресията, като емоционален спектър, би трябвало да се разглежда точно така - като различни проявления в зависимост от темперамента на човек или неговия живот и среда.

Възниква въпросът как да се справим с това състояние?

Точно, в зависимост от лицето, което разглеждаме, има различни техники. Бих започнала с депресията като емоционален спектър, тъй като тя се проявлява в различни емоции, в различни състояния. Това, което препоръчвам аз, и което ще разгледаме в презентациите и на обучението, е човек да си води емоционален дневник. Т.е. да има някакъв отчет какво чувства, кога чувства или какво не чувства. Някой път липсата на емоция е проблем. И съответно кога има тригър и кога се проявява това раздразнително чувство или тъжно чувство. Също обратната връзка от близки е много важна. Хората осъзнават, че някой път депресията се проявява просто защото се затваряме и имаме липса на контакт, а именно контактът много ни помага като обратна връзка от близки и от семейство да забележим, че нещо не е наред. Често близки могат да ни кажат: "Забелязвам, че си по-нервен напоследък, забелязвам, че си по-тъжен напоследък, или че избягваш събития, на които те викаме". Всички тези неща са страшно необходими и всъщност те са много постижими. Това, което разглеждам в моето обучение, е, че дори малките и слабите лъчи могат да разсеят и най-тъмния, най-упорития облак. Нали така? Дори и те имат значение за промяната на едно състояние. И по същия начин обратната връзка от близки и воденето на емоционален дневник може да помогне за осъзнаването какво се случва в психиката ни. Това е първата техника, която бих предложила, но отново зависи какво е проявлението на депресията.

Добре, а има ли вариант ние изобщо да не осъзнаваме, че сме в депресивно състояние?

Да. Има вариант. Българският народ през януари месец имаме голяма тенденция да прекаляваме с приготовленията покрай празниците, а да не си почиваме. Т.е. януари месец е още по-силен като тенденция хората въобще да не осъзнават какво се случва в умовете им, в душите им, в неврохимията им. А всъщност те да изпитват точно това – да имат депресивен епизод, който е следствие на бурните емоции, приготовления и липсата на почивка покрай празниците. И точно тогава, когато трябва да сме отпочинали и много мотивирани, ние не сме. Така че за това го правя точно сега това обучение, за да мога да дам една светлина, едно знание, едно осъзнаване на хората, които може би се чудят какво им се случва сега.

Самото купуване на прекалено много подаръци, може би това също е някакво проявление на депресивно състояние?

Да, финансовата част също, да не говорим и за политическите ни състояния в момента, тази промяна към еврото, всички тези промени, те могат да подтиснат хората. Всичко това е в съвкупност. Ние не говорим само за вътрешни състояния. Външните фактори са страшно важни и човек трябва някак си да атакува този проблем многопластово, т.е. да не е само с една техника, а с няколко. И това всъщност ще разглеждаме в обучението. Някой път депресията може да е проявление на дисбаланс между системи: неврохимичната система, психическата система, социалната среда. Т.е. ако многопластово и от различни страни холистично атакуваме този проблем, имаме най-голяма вероятност да се справим с него. Но да, осъзнатостта и яснотата какво се случва и какво изобщо е депресията, е първата стъпка.

При всички случаи да се освободим от това състояние е един дълъг процес. Нали така?

При някой хора, да. Но искам да дам надежда за тези, които нямат тенденциозна депресия, т.е. нямат диагноза клинична депресия, а просто имат депресивни епизоди или кратки състояния. При тях има повече надежда, защото както казах, дори най-слабите лъчи могат да разсеят тъмните облаци и малките неща имат значение и водят до промяна. Така че хората да не се отчайват. Ако просто минават през някакъв временен депресивен епизод, има много надежда за тях и просто е въпрос на техника. И малко до саморефлексия и работа със себе си.

Аз  мисля, че има някакво събуждане в българския народ и все повече хора и млади хора в частност се обръщат към психологията, към психотерапията, към саморефлексията, към различните методи или дори консултации лични, за да могат да се справят с подобни проблеми или изобщо превенция да направят на тях. Не е нужно да изпада човек в депресивен епизод, за да почне да се грижи за себе си. Най-доброто лекарство, както при всичко, е превенцията.

Аз искам да насочим вниманието си към подрастващите, към тийнейджърите. Все по-често се сблъсквам с деца, които са обзети от някаква апатия, не искат да учат, нищо не ги интересува. Питат се има ли смисъл да живее човек. Това какво е? Това депресивно състояние ли е, или нещо повече?

Като психолог аз работя с много млади хора. Също с такива тийнейджъри, както ги описваш, които са в апатични състояния. При тях е по-сложно, защото в самия свят, в който са отраснали, те са виждали само технологии, виждали се света само като едно модерно проявления. Всички тези неща всъщност ги потискат. Възможно е да е депресия, възможно е просто да е тип темперамент, който е на новото поколение. Но при всички положения загубата на смисъл е проблем. Така че това е, което аз виждам и в моята практика. Всъщност една от техниките за борба с депресия е точно преоткриване на смисъла. Това в психологията се нарича логотерапия. Лого от гръцки значи "смисъл". Т.е. всеки млад човек да има за цел да намери своя смисъл, каквото и да значи това. Това може да е някаква висша цел, може да е постигане на най-силния потенциал или помощ към други. Въпросът е тази цел да е по-голяма от него, просто нещо, за което да се бори, нещо, за което да е мотивиран всеки ден. И като една велика техника, която всъщност не е въобще велика, просто е много интуитивна, но е трудно постижима и все пак е много важна, това е отнемане на телефоните.

Просто тийнейджърите са достатъчно големи и достатъчно осъзнати, за да разберат, че страшно много им вредят. Дори тийнейджъри в моята практика идват и се оплакват именно от това. Казват: "Аз съм пристрастен към това устройство, но просто не мога да спра. Но осъзнавам, че страшно много ме депресира, страшно много ми влияе зле". И аз така им помагам да намерят смисъла, но просто да има ежедневна практика на самоконтрол и самодисциплина, да го оставят този телефон настрана и просто да правят други, по-смислени неща.

Което е малко трудно на практика.

Да, трудно е, обаче те се справят, защото на тях им трябва малко. На повечето от тях просто им трябва един добър пример и напомняне, че животът не е в социалните мрежи. Истинският живот не е изобщо в телефона. Този doomscrolling така нареченият, много популярен в момента, т.е. да скролваш без да спираш в социалните мрежи, това страшно много отнема от мозъка като химически реакции. Т.е. отнема допамина. Просто прави нещата много по-трудни и човек не може да се наслаждава на истинския живот.

До каква степен едно такова депресивно състояние може здравословно да обърка човек, да повлияе върху неговото здраве?

Определено има психосоматика. Това означава, че психиката по някакъв начин влияе и на физическото състояние. Физиология като цяло. И какво се случва? Когато човек е в продължителна депресия без да я лекува, без да се грижи за нея, без да се осведоми за нея, той спира да яде правилно, съня му също се разваля. Спира социалният контакт, което пък води до липса на енергия. Има проучвания, които свързват двете неща. И изобщо, тази умора и това състояние на летаргия всъщност забавя много процеси като метаболизъм в мозъка и в тялото. И това води наистина първо до проблеми с корема обикновено. Хората имат коремни проблеми, стомашни проблеми. Също непрекъснато ги боли главата. По-раздразнени са дори от шумове, от някакви неща сензорни, които преди не са ги дразнили. И изобщо, липса на апетит или нарушения в апетита. Някои пък прекомерно много ядат, което пак е някакъв симптом на депресивно състояние и бягство. И множество други проблеми, които всъщност идват единствено и само от психиката. Това е психосоматиката.

А как се чувства самият човек, когато вече установи, че наистина е в такова депресивно състояние? Смята ли се за човек, който е провален, за слаб човек, който не може успешно да се измъкне от това? Как се чувства въобще сред другите?

Прекрасен въпрос. Ами, истината е, че зависи от помощта и подкрепата, която получава. Ако той не получава подкрепа, да, може да се чувства като провал. Обаче, ако има среда, система от хора, които да го разберат по правилния начин, да го подкрепят, ако има психолог, с който работи, изобщо някаква общност, която да изпитва същите неща, или просто да го разбере той какво изпитва, това е ключовото той изобщо да се оправи и  изобщо да започне процесът на изцеление. Истината е, че депресията е малко хлъзгаво, странно състояние, което почти се превръща в табу напоследък дори сред общностите на психолози и психиатри. Защото психиатрите например казват, че е една болест, която няма лечение, 

Тъкмо това щях да те питам - в такъв случай дали психолог, или психиатър да изберем. Особено ако виждаме, че много са се задълбочили нещата?

Бих казала да се започне с психолог, за да може той да прецени дали терапията ще е достатъчна. Много често тя е достатъчна, но също си зависи от психолога. Съветвам хората да търсят внимателно, да не прибързват и просто да си усетят психолога, с който работят, защото свързването, резонирането между двамата е много важно, е много важно нещо. Психиатрите са страхотни специалисти, но за съжаление, има тенденция те наистина да избягват терапия и просто да прибягват към лекарства.

Това е истината в България, и за съжаление, хората го научават това по трудния начин, когато вече са взимали няколко типа лекарства, две или три от тях неуспешни, и са видели лошо влияние върху организма си. Така че не бързайте с лекарства, пробвайте с терапия и намерете своя психолог, който ще ви каже как са нещата.

Много разпространена е депресията при жените след раждания. Какво да ги посъветваме? Какво да търсят? Как да се измъкнат от това състояние?

Да, постродилната депресия е една от по-популярните депресии. Характерното за нея е, че жените в това състояние не търсят много помощ, те някак си си го задържат вътре в себе си, не говорят за него, срамуват се. Мислят си, че на тях нещо не им е наред и те са виновни за нещо. Истината е, че това е напълно нормално състояние, което често се случва и то е много регулируемо. Бих препоръчала същото нещо – разговор с психолог, човек да има общност, с която споделя, ако намери други майки, които са в същото състояние. Много е лесно в момента онлайн. Това е хубавото пък на социалните мрежи, защото, ако човек иска да се свърже по този истински начин, има възможност чрез групи, чрез различни събития, чрез различни форуми, като съответно работи върху себе си и прави техники, които са изцяло саморефлективни и насаме. Освен тази социална среда и проявлението на общността, много е важно човек, както казах, да си води дневник, да се опознае, да разбере какво се случва и с помощ от психолог да отработят нещата едно по едно. Не изведнъж, не шоково, а постепенно.

Защо българинът се срамува да ползва услугите на психолог? 

Мисля че все по-малко се срамува. Даже съм имала такива клиенти, които казват: "Аз откровено си казвам, че ходя на консултации, на психолог, за да работя върху себе си". Хора, които са в бизнес среди, то винаги започва оттам, хора, които си имат собствен бизнес, имат си репутация, имат си брандинг, те са лидери и те водят другите след себе си. Започва леко  промяната. Мисля, че до този момент хората ги е било срам, защото са свикнали, че просто е срамно да отидеш на специалист и е различно примерно от това да отидеш на какъвто и да е друг доктор. А то е същото. Когато човек примерно изпитва стомашни болки, той ще отиде при специалист, ако го боли глава, ако има проблем някакъв неврологичен - също. Така е и с психолозите. Когато душата заболее, или когато има някаква болка, може да не е болест, може да е просто симптом, идеята и смисълът, и логиката е да потърсиш такъв специалист, който може да ти помогне именно с душевната болка.

Да, аз познавам много млади хора, който правят точно това. И е чудесно, защото се разчупват нещата и у нас, така, както е на Запад. Хората все повече осъзнават, че има голяма полза от вашите услуги. И затова, нека сега да кажем кога ще бъде твоето обучение, къде ще бъде, да поканим повече хора, да помогнем и ние с нещо!

Да, заповядайте. Всеки, който иска да работи по себе си, който е изпитвал някога депресия или познава хора, които са изпитвали депресия, или изобщо негативни емоции, нека да заповядат на 18 януари, неделя, от 11.00 часа на ул. "Леонардо да Винчи“ 14 в Пловдив.

Където, всъщност, ще разберат малко повече за това състояние и как могат да излязат от този облак на депресията. Нали така? 

Абсолютно. Обучението ми е на две фази. Първата фаза е "Опознай облака, за да можеш да го разсееш" и втората фаза е "Разсей облака". Тогава вече ще обсъждаме практически техники и ще имаме казуси, които ще гледаме. Всеки ще участва, който иска, с идеи как съответния казус да бъде разрешен. И изцяло ще бъде една топла разбираща атмосфера, една съпорт група в труден момент. Ще имаме и томбола с награди, както винаги, тематични награди, символични, но приятни. И един хубав момент и едно хубаво настроение.

Може би и във Фейсбук могат да намерят твоята покана?

Да. Точно така. Психологическото обучение се казва точно така: "Разсей облака, възстанови менталната си светлина". Ако напишат нещо такова, веднага ще им излезе поканата.

Благодаря много, Рая! И наистина е много полезно да се посети такова обучение, защото все повече ние хората имаме нужда от такава помощ.