11:21 / 07.10.2026
132
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с проф. Даниела Дженева, художествен ръководител на Ансамбъл "Тракия", за музикално-танцовия спектакъл "Край Марица", който отвежда публиката в дълбините на фолклорното наследство на България.
Проф. Дженева, Вие направихте един страхотен спектакъл "Край Марица". Вече го играхте няколко пъти. Нека си поговорим за този спектакъл отново!
Да, получи се много добре. Спектакълът досега премина през 7 сцени в най-големите градове, най-хубавите сцени. А премирата му беше на 16 януари 2026 в Дом на културата "Борис Христов". Бяхме и в театъра в Бургас, и в Летния театър Варна, Велико Търново, Античния театър в Пловдив.
Предстои на 31 октомври, в събота, да го поднесем на публиката в зала 1 на НДК. Това е наистина един мащабен сценичен проект, в който бяха включени доста хора.
Може ли да ни разкажете какво ни дава този проект като знание?
Да, този проект е мащабен и се осъществи с помощта на Министерство на културата. Това е един доста финансово обемен проект за съхраняване на нематериалното културно наследство, който беше отправен към общинските фолклорни ансамбли. Ние успяхме да направим проучвания, етнографски проучвания в целия регион на ритмиката, на интонации, на песните, на танцовите движения.
Стигнахте и до Беломорието даже?
Стигнахме и до Беломорието. Фактически този проект обхваща фолклора от изворите на река Марица, от Рила планина, около село Радуил. Аз ходих до село Маджаре, село Доспей, село Бели Искър, Радуил, за да говоря с хора, които са били носители, които наистина ме убедиха в неща, които са се случвали, свързано със зимните празници, специално моите проучвания за празника "Водици". И така по цялото поречие на Марица - Софийска област, Пазарджик, Пловдив, Стара-Загора, Хасково, до вливането в Бяло море.
Следвате пътя на водата?
Пътя на водата, да. Река Марица е живописна река, има много бит около нея, естествено много съхранен фолклор. Тези места, които ги извървях, те са поредица от населени градове, села, места, където има много фолклор, много образци, много богати съхранени традиции. Една част от тях избрахме да включим в спектакъла.
Колко души беше творческият екип, който се занимаваше със събирането на тези фолклорни традиции, на пластовете традиции и история?
Работихме голям колектив. По проучванията, авторите на хореографията сме от ансамбъла. Аз бях автор на едната хореография, професор Антон Андонов, доц. Димо Енев. И ние ходихме на проучвания. Но този път поканихме за композитори, за обработка на песни и за музика на танците, тези хора, които работят в момента за всички ансамбли и хорове в страната. Това са Димитър Христов, ние традиционно работим с него, Петьо Кръстев също. Георги Андреев, директорът на ансамбъл "Филип Кутев", ни направи една много самобитна, много интересна оркестрова сюита за фолклора в Пловдив, което обединява етносите, които са живели тук от векове. Обмислихме го много добре, с различни послания и мисля, че го изпълнихме със съдържание в този проект.
Да, свършили сте голяма работа. За пресъздаването на сцените най-вероятно са били нужни различни облекла, различни сценични декори. Така ли е наистина?
Да, така е. За първи път в този спектакъл ние направихме два варианта на сценография. Автор е професор Весела Статкова. С нея също традиционно работим. Тя е майстор в това отношение. Единият вариант беше декор с крачоли, който символизира водата. Тя го направи много майсторски. Първият вариант, който представихме на премиерата в Пловдив пък, беше изцяло с мултимедия, новосъздадена със снимки, които са направени специално за спектакъла "По реката", от Рила, отдолу, течението, Пловдив. Но летните театри изключват мултимедията. Така че, както се казва, имаме един сценичен вариант и един по-отворен. За костюмите ме попитахте. Ами, ние си ги работихме хореографите, създателите на произведения, от населените места. Аз специално исках разрешение от директора на Етнографския музей в София, за да мога да отида в хранилищата. И там бяхме помолили какво да ни покажат. Показаха ни едни много старинни костюми от Рила областта, около изворите на река Марица. Пресъздали сме го едно към едно. Не ние, а ателиетата, тук в град Пловдив, с които работим. Много се постараха и за костюмите, и за украсата. Последният танц, който е Беломорска Тракия, там колегата Андонов отиде и в Гърция, и в Турция. И музиката, и костюмът е прекрасен. Прекрасен стана костюма, защото е изработен на ръка, с тъкани платове. Но пак се връщам на началото. Този проект ни даде възможност да направим нещата да звучат истински, да бъдат оригинални, и мисля, че това публиката го усеща много добре.
Колко време траеха всичките тези теренни проучвания на Вашия екип? Въобще, колко време го готвихте този спектакъл, докато излезе на сцената?
Теренното проучване и създаването на произведението ни отне около 6 месеца. За някои това може да се види дълъг период, но ние имахме и концертна дейност, не сме се затворили да правим само това нещо. Но да, с написването на музиката, с поставянето на танците, с проучването на костюмите, с изработването на костюми, шапки, накити и всичко, около 6 месеца. А идеята е от поне 4-5 години.
Това сигурно е Ваша идея?
Ами, моя идея е, да. И концепцията също. Заслужава си. Ние сме ансамбъл "Тракия", от град Пловдив. И много се радвам, че дойде време да направим и този спектакъл "Край Марица".
Как реагира публиката, когато го гледа?
Мисля, че публиката го разбира много, много дълбоко, разбира го спонтанно. Това зависи от авторите и от изпълнителите. Искам да кажа, че авторите, екипът от ръководители, сме работили много. Но всички танцьори, музиканти, певици дадоха всичко от себе си, с много желание, понеже всичко е ново. Много се постараха и с желание. И затова така се получи, затова публиката така го усеща.
Публиката го разбира, това е тематичен спектакъл от музика, песни, танци. Няма текстове, ние нищо за обясняване. Но всичко се разбира абсолютно - как реката извира, започваме с празника "Водици".
Какви още обичаи пресъздавате вътре?
Най-характерните зимни обичаи. Това са "Мълчаната вода", Йорданов ден и Иванов ден.Те са обединени в първия танц "Водици". И така, както се разлива водата, реката и върви по течението, така минават и нашите произведения, до вливането в Беломорието.
Тези костюми, които са шити от вашите си майстори, сигурно е било доста трудно да се доближите до автентичните? Те споделиха ли какво им е коствало това?
Това са костюми, които ги няма по съставите в България, българските състави. Още не са толкова познати, защото ние сме ги направили по образци.
Стоян Маринов и Елена Драмова, това са двамата колеги, които са в едно от ателиетата в Стария град. Те работят всичко на ръка - от изтъкаването на плата до шевицата, до наниза на паети. Всичко това се прави на ръка. За тях беше удоволствие, защото те го виждат на сцената. Костюмът просто живее по друг начин.
Трябва да отбележа и другото ателие, с което работим, откакто е създаден ансамбъла преди 50 години, с главен майстор Мариха Ротунян. Те също направиха част от костюмите. Там са ушити на машина, но пак с избиране на материи, на дантели, на платове. В днешно време е малко по-трудно. Няма ги тези материали, които са били през миналия век.
Въобще, огромен труд, огромен екип от професионалисти, начало с Вас, стои зад този проект и си заслужава да продължавате да го представяте. Къде още ви предстои да го играете за тази година?
В зала 1 на НДК, това ни е последното по план представяне на спектакъла "Край Марица". След това вече влизаме в коледната тематика и в други заглавия.
Но последното е на 31-ви октомври, в зала 1 на НДК. Който има желание да го види, да заповяда!
