Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Пловдив" с Петър Салчев, джаз музикант, преподавател по класическо, поп и джаз изпълнителско изкуство и автор на проекта "Пътят към върха“. Събитието ще се проведе в Пловдив на 28 юни 2025 година на Бунарджика.

Разкажете ни кои са участниците тази година в петота издание, какви са спирките по "Пътят към върха“! Но преди това ще ви питам нещо друго. Има ли някакъв скрит смисъл това послание "Пътят към върха“, или просто означава едно катерене по пловдивските тепета с музика?

Здравейте! Всъщност за мен по-важно е посланието в това събитие, отколкото броят и различните участници в него, с най-голямо уважение към моите колеги го казвам това.

Интересното тук е, че "Пътят към върха“ в случая не е нагоре, а е назад, и това е пътят към историята. И за мен мястото, наречено през годините Бунарджика, Бунарджика парк, Альоша и така нататък и така нататък, има особен смисъл, защото то носи белезите на много интересни исторически контексти. И на мен много ми се иска хората, които тръгват по пътя, наистина да отделят внимание и  да понаучат за тях. Като започнем от акведукта още на първо ниво, минем през тази вълшебна чешма по пътя нагоре, и по всички алеи, като че ли има знаци, които можем да разчетем. Аз не за първи път казвам, че един народ е съвременна популация, мултипликация в съвременната култура, когато той е наясно с историята си, когато може да я прочита и тълкува по начин, по който тя му носи наистина самочувствие днес в тези особени времена, в които живеем.

И понеже в момента се намираме на едно такова място, от което можем да се учим в тези процеси, това е Гърция, много ми се иска нашите съграждани, нашите, българските хора да знаят повече за историческото минало на земята, върху която живеят и обитават.

Така е, да. А ще ги има ли чрез музиката тези така наречени исторически послания, предлагате ли го, свързано ли е всичко това със самите концерти?

Вижте, няма как те да са една съвсем отделна и абстрактна част от това събитие, защото на практика и нашата съвременна култура, и нека да кажа най-вече тя, е истинска мултипликация на историческите ни натрупвания. И ако днес ние сме това, което сме, то е заради пътя, който са вървели дедите ни и начинът, по който ние интерпретираме този път днес и вървим, разбира се. Тъй че на въпроса ви няма еднозначен отговор.

Но ако ме питате за послания, като че ли сме оставили повече гостите на фестивала, именно моите колеги артисти, да бъдат по-свободни в изказа и в посланията си. Там по-скоро сме опитали да отправим едно предизвикателство към по-голяма част от населението на града. А и честно казано, без да прозвучи някак си с излишно самочувствието, имаме изключително много гости от цяла България, включително и от Черноморието. Те идват специално за този празник. Това ми попадна като информация съвсем скоро, когато се опитах да направя резервации в един от пловдивските хотели за един от участниците и ми казаха просто, че почти всичко е заето във връзка с фестивала.

А може би и поради факта, че съумявате да каните все артисти, които наистина имат своята публика от цялата страна. И нека кажем на това пето издание кои ще бъдат участниците?

Ще започна от първата сцена, която е на върха. Първо, нека да кажа, че който не е присъствал на концерт на върха на Бунарджика, той не знае наистина за какво иде реч. Това е уникално място, страхотно място. И то не само за такъв тип концерти, за всякакви мероприятия културни. Оставаме верни на идеята да предложим нещо за първи път на нашите почитатели, и това е много интересна колаборация, която съчинихме двамата с Дони Векилов, фронтмена на супергрупата "Фондацията“ и маестро Николай Горбанов, диригентът на Академичния народен хор към Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Те ще представят обща програма и това нещо, смятам, че ще бъде наистина впечатляващо.

По-надолу по пътя, по алеите, имаме много красиви места, на които съм позиционирал интересни музиканти. Имаме сцена, на която има само един артист, и това е Нина Сталева, флейтистката Нина Сталева, която е млад артист и преподавател в Пловдивското музикално училище.

По-надолу оставаме верни и на импровизационната музика, като Old Fashioned Five, които са позиционирани в контекста на джазовата импровизация или по-скоро в мейнстрийм джаза със солистка Невен Петрова.

По-надолу по пътя имаме и един брас секстет. Това са момчетата от Plovdiv Brass Station, които на практика ще представят програма свързана с класическата музика, свързана с импровизационната музика.

"И една моя мечта също става реалност – на първата сцена на акведукта ще имаме и възпитаници на Академията на "Госпожа Опера“. "Госпожа Опера“ е една инициатива на Пловдивска опера, с която се занимават също мои колеги с подрастващи млади певци и артисти, които ще изнесат своята програма. Мероприятията започват, естествено не може да бъде фиксиран начален час, ще се съобразим с времето – ако е много топло, ще започнем малко по-късно. Но ако хората имат нагласи към 18.00, 17.30-18.00, нека да започнат от първата сцена и да споделят нашите идеи нагоре.

Но така сте направили часовете, че да няма застъпване с другите артисти,  предполагам сте ги разпределили във времето?

Няма да има такива логистични сложности. Всички наши артисти и гости свирят по едно и също време, когато има хора. Това е. Всеки може да чуе това, което иска, и да се спре, да поседне на стол, да пие или бира, или безалкохолно, или вода и да продължи нагоре.

За пето издание намирате ли вече, че това е предпочитан формат и мислите ли да продължите да го правите? 

Събитието набра изключителна популярност на територията на страната и смятам, че това е формат, който на практика сам работи за себе си. Нека да спомена обаче, че това е формат, който осъществявам под шапката на моята фондация, но с подкрепата и финансирането на Община Пловдив. Тъй че най-вероятно ще продължим и напред с "Пътят към върха“, към шестото и към седмото издание на фестивала.

Добре, успех пожелавам! И да поканим хората да дойдат и този път.