Социологът Кънчо Стойчев в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Предложеният за министър-председател от ГЕРБ-СДС проф. Николай Габровски представи на президента Румен Радев успешно реализиран първи проучвателен мандат за съставяне на правителство. Проф. Габровски предложи структура и състав на Министерски съвет. Може ли да очакваме обрат в намеренията за подкрепа на партиите за кабинета "Габровски“, след като вече е ясен съставът му? Коментарът в следващите минути ще бъде на социолога Кънчо Стойчев. Г-н Стойчев, вдъхва ли ви доверие лично на вас като социолог проектокабинетът "Габровски“? 

За съжаление, не всички имена са ми известни, поне половината не са ми известни и е некоректно човек да се изказва за хора, които не познава. Но тук всъщност не става дума за подбора на самия кабинет, а става дума за формулата на кабинета. Това, което ГЕРБ-СДС направиха, според мен е в правилна посока, независимо дали ще успее или няма да успее, тъй като е крачка встрани от партизираното формиране на партийни кабинети. 

Да, от това, което сме свикнали да виждаме, да. 



Да. И по-скоро този факт е добре да обсъждаме, а не самият персонален състав, защото животът на един кабинет ще зависи не от персоналния състав. Ще го кажа образно: целият кабинет да се състави от Стоичковци, големи майстори, това по никакъв начин не гарантира, че той ще бъде избран, тъй като от друго зависи дали ще бъде избран – от конфигурацията в Народното събрание. В този смисъл акцент върху личностите – пак казвам, те са важни, но са важни в друг контекст – не е необходимо в момента да поставяме. Тази формула би могла да има успех. Съмнявам се, според мен шансовете са малки, но не бих ги свел до нула.  

Вчера Кирил Петков заяви, че проектоправителството на Габровски е "маскирано“ като експертно и по същество това е кабинет "Борисов-Радев-Пеевски“. Как ще коментирате неговите думи? 

Подготовка за избори. "Продължаваме промяната“ виждаме, че са настроени да има избори, настроени са да не се съобразят с гласа на българския гласоподавател, да може да се състави кабинет, макар и с по-къс хоризонт, и считам, че ще бъдат неприятно изненадани при едни евентуални нови избори. 

Г-н Стойчев, в декларацията, свързана с приоритетите на проектокабинета "Габровски“, се казва, че "Заявяваме ясна европейска и евроатлантическа насоченост на външната политика и на политиката за сигурност и отбрана. Наред с това ще приложим бързи и ефективни антикризисни мерки“. Как звучи тази заявка? Ситуацията предполага ли да се действа бързо и възможно ли е каквото и да е предложено като мерки, да се приложат ефикасно към настоящия момент?  

За да бъда откровен, ще кажа, че звучи изключително кухо и клиширано. Какво значи "евроатлантическа ориентация“? Това са чисти глупости на търкалета. Ние принадлежим към тези съюзи и това вече не е наш избор, така че ние имаме задължения там. И говоренето по тая тема е просто някакво парадиране и съобщения "Аз не знам към кого“. Колкото до бързите мерки и справянето с кризата – нито една страна в света не може да се справи с тази криза, която е световна и глобална в момента, така че и това е кухо твърдение. Но пропагандата така работи – често с кухи твърдения.  

Пропагандата? Смятате, че това е поредната пропаганда?  

Ами пропаганда. Това е съдържателно. Като ви кажат, че основната ни цел е евроатлантическата интеграция на България… ние сме отдавна в Европейския съюз и в НАТО. Какво – това вече не е цел. Ние нямаме избор, в смисъл, че ние сме си го избрали.  

Можем ли според вас обаче да очакваме обрат в намеренията за подкрепа на партиите за кабинет "Габровски“, след като вече стана ясен съставът му?  

Някакъв генерален обрат аз лично не очаквам и не може да се очаква. Това, което евентуално би могло да се случи в зала, е по-скоро бих го нарекъл игра с кворума, т.е. знаем, че се изискват 50% плюс 1 от присъстващите, така че е достатъчно просто няколко депутата да не влязат в зала, за да се стигне до това 50 плюс 1, или някаква ад хок подкрепа от някаква много малка група под някакви условия. Но пак казвам, това е теоретично възможно, но е малко вероятно. 

Очакваме ДПС всъщност и "Български възход“ да заявят своята позиция, общо взето другите партии вече казаха какво мислят да правят. 

Аз мисля, че те са си заявили позицията отдавна, независимо че си запазват още веднъж думата по въпроса. И ДПС, и "Български възход“ политиката им е да се състави правителство. Те застават на правилна позиция, че в момента страната има нужда, макар и от краткосрочно, шестмесечно правителство.  

И все пак според вас кога и как би се наредил този политически пъзел? 

Най-голямата вероятност е да отидем на избори през март месец. Тези избори няма да доведат до кой знае колко по-различен резултат, но пък грешат и онези, които казват, че резултатите ще са абсолютно същите като миналите. Това е силата на демократичния процес – че дава възможност на избирателя за обновяване, за препозициониране, и аз съм убеден, че при едни нови избори, независимо че горе-долу структурата на парламента би била подобна, съотношенията не биха били точно такива. И това има значение. През едни избори ще търсим решение на този ребус, в който сами сме се заплели и сами сме се оказали. Но най-важното е политическите партии, особено основните от тях, да преодолеят партийното си его, да застанат на ясни национални позиции и да жертват от партийните си интереси в името на това България да се стабилизира в трудните времена.  

А дотогава, до март месец какво ще прави държавата?  

Държавата си има прекалено много работи – ще си върши работата. Тезата, че понеже нямаме редовно правителство, нищо не можело да се направи, знаем, че не е вярна теза. Правят се страшно много неща, държавата си има страшно много задачи за изпълнение и тя си е във функцията. Служебното правителство е абсолютно пълноценно правителство, с изключение на това, че то е създадено по конституционен текст, който не минава през избор през парламента. Но слава богу, че имаме такъв конституционен текст, който ни пази в момента, и виждаме – много много правителства служебни видяхме – нищо лошо не се е случило, напротив. Страната бавничко-бавничко решава някои проблеми. Големият проблем обаче е, че тези два месеца, в които по закон се готвят изборите, страната работи без парламент, а в крайна сметка ние сме парламентарна република и всички най-важни решения минават през парламента. Това е неприятното. Всъщност на нас затова ни трябва сега, в момента, правителство, почти на всяка цена бих казал, независимо че някои казват "не на всяка цена“. Не, почти на всяка цена ни трябва съгласие между основните политически сили и правителство с къс хоризонт, именно за да може да работи нашият парламент и да взима решенията, които са необходими.  

А с кой мандат – с първи, втори или трети, според вас? 

Истината е, че шансовете са точно подредени в този ред, в който вие казвате – първи, втори, трети. Най-голям шанс има първи мандат, ако изобщо може да се случи, с втория намаляват и с третия също намаляват. В нито един от случаите не се стига до нула. Всъщност третият мандат в момента е най-много дискутиран с оглед на това, че вече, като минахме успешно първите два, може би ще почне нещо да им влиза в главите на политиците и депутатите – че ще се изпусне един шанс за стабилизация на ситуацията. Всъщност това е шансът на този трети мандат – мъничко да ми светне в главите, че я дайте по-добре да съставим едно правителство. И в някакъв смисъл то е и най-вероятното, тъй като ще бъде съставено от по-малка партия, която не е чак толкова ангажирана за победа на следващите избори. Първите две партии, те се борят помежду си и там тактиката изисква много жертви на националния интерес в името на партийния интерес, докато една по-малка политическа сила може да си позволи по-голяма свобода, така да кажа.