Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Георги Стаменов, кмет на район "Централен".

Г-н Стаменов, какво става с Източната крепостна стена на Небет тепе, която беше поддала в резултат от свлачище. Там трябваше да се извършва едно геоложко проучване. Как стоят нещата на този етап?

Да, по предписание на Междуведомствената комисия, която е с представители на Археологическия институт, на НИНКН, на Министерство на културата, на Община Пловдив, съответно трябва да се извършат оттук насетне, след всички укрепителни и обезопасителни дейности, които бяха направени, няколко последващи действия. Първото е да се направят геоложки проучвания - хоризонтални и вертикални, в периметъра на цялата стена, след което на база тези проучвания и сондажи, които са, да се изготви и геоложки доклад и проект съответно за укрепване и възстановяване на тази част от стената, която бе поддала.

За всичко това по надлежен ред комисията излезе със съответните протоколи. На този етап очакваме финансиране от страна на Община Пловдив, за да може всички тези дейности да бъдат възложени и сега, лятото, в топлите дни, тези геоложки сондажи да бъдат извършени, тъй като е най-подходящо, самата почва е подсъхнала. Има възможност сондите да бъдат монтирани и съответно да сондират, за да се види каква е основата под самите стени и съответно да се вземе решение как тя да бъде укрепена с цел съхраняване на този паметник на културата.

Разговаряхме с кмета г-н Димитров и имам неговото пълно уверение, че наистина ще бъдат осигурени тези средства. И наистина с една грижа за Небет тепе1 и за целия ансамбъл, се подходи и всички тези дейности ще могат да бъдат финансирани в летния период, за да се подготвим с проект и необходимите дейности за зимния период. И живот и здраве, догодина да се започне с фактическата работа по укрепване на съществуващия вид и съответно възстановяване на елементите от стената,.

Но в този бюджет сега пари не са заложени? Може би в актуализацията ще се гласуват? 

Да, на ниво бюджет средства няма определени. Но имам уверението на кмета, а когато имам неговото уверение, спокойно може да работим. Вчера проведохме среша с фирмата, която може да извърши такъв тип геоложки сондажи, за да може те да започнат да си подготвят самите сонди, да се подготвят рампи, временни, които трябва да бъдат изградени, където ще стъпи сондата, за да може да сондира. Тук говорим за сонда, която тежи 3 тона, сериозно съоръжение.

Скъпи ли са тези проучвания? Каква е стойността им?

Проучванията, с всичко необходимо, което е като доклади и проекти – в рамките на около 200-250 хиляди лева ще костват на бюджета.

А има ли някакъв проблем, че там има и частна собственост, освен общинска? Това ще затрудни ли работата по тази стена?

В основата на крепостната стена целият терен е общински. И има част със собствен имот, който е там, където е паркингът. Но това не пречи всичките тези дейности да бъдат извършени. Основата си е общинска отдолу  и има възможност спокойно да се работи. Но и сме разговаряли с частното лице, което е съсобственик на Община Пловдив. Имаме разбиране, имаме подкрепа и съответно всичко, което е необходимо да извършим като дейности, го вършим без проблем.

Добре, а сега по другата тема, която е дори по-актуална – Джумая джамия. Каква е ситуацията в момента с тези климатици, които бяха монтирани по външните стени на храма?

Там по същия начин – уведомили сме разни международни на комисия, която се грижи за паметниците на културата. Били са на място, огледали са – няма намеса в самия паметник на културата, като пробиване на стени и такъв тип други намеси. Има монтирано климатично тяло, което е към хълма, като тръбопроводите минават през дограмата, която съответно не е автентична, разбира се. Комисията излезе със становище тези съоръжения да бъдат съгласувани НИНКН с паметниците на културата, с Министерство на културата от гледна точка чисто архитектурният дизайн, все пак да не е едно голо тяло. То може да бъде направено в решетка, може да бъде скрито с озеленяване, така че да не са натрапчиви на фасадата, а съответно необходимостта от една нормална климатизация на този храм да бъде реализирана. В случая, както е и в ЗУТ, климатиците – външни, вътрешни тела, не ги третират, то не се води и строителство. Което не само при паметници на културата, а и при нормални сгради, по някой път създава големи проблеми от гледна точка отводняване на тези климатици, от гледна точка естетизация на фасади, от гледна точка на междукомшийски свади къде е монтирано външното тяло и дали то не е по-шумно от обичайното и да не пречи. Но за съжаление, законът не е перфектен. 

Спомням си, че имаше идея още по времето на кмета Иван Тотев да се премахнат тези външни тела по фасадите на сградите по Главната в Пловдив. 

Тогава в разработката за ПУП-а имаше едни специфични правила и норми за цялата централна градска част от гледна точка естетизация на градската среда.

И за климатици, и за намеси, и за многоцветно асамблиране на фасади, на което сме свидетели към днешна дата, в различни периоди – различни изолации като дебелини и като цветове. И още и ред  други неща, които да дадат един детайл и един характер на район "Централен“. За съжаление, в миналия мандат, когато се обсъждаше и Общия устройствен план на града, трябваше да бъде приет и ПУП-а за централна градска част, в който бяха заложени всички тези неща. Но ПУП-а се прие само в част "Регулация“. Всичките тези специфични правила и норми, които наистина биха дали една визия за следващите 30 до 50 години на нашия град, на нашия център, не бяха разгледани, не бяха приети от Общински съвет. Надявам се в този мандат архитект Желязкова като главен архитект на общината наистина да изкара тези прашасали папки и да ги огледат, и да се продължи работа. Защото всеки един от нас се наслаждава на културното наследство. Всеки един от нас е свидетел как до една сграда, паметник на културата, се появява или стъклена, или черна, или червена фасада, което под никаква форма не асамблира комплексността и общата визия, особено в централна градска част. Там бяха заложени и типовите настилки като вид - как трябва да изглеждат тротоарите, как трябва да бъдат бордюрите, как трябва да се направят сниженията, какви трябва да бъдат улиците, когато са с паваж, когато са с асфалт. Всички тези детайли – мисля, че далеч сме закъснели дори вече темата да я говорим, и всички тези детайли да бъдат приети с наредба на Общински съвет, така както такава наредба има в София.

А това всъщност от архитекта ли зависи или Общинският съвет го неглижира? 

Главният архитект на една община е водещ за визията и развитието на един град

Оттам насетне подкрепата в Общински съвет съм убеден, че ще я има, защото всеки един от нас милее аз града си. 

Като говорим за това се сетих и за друго нещо – за този подлез, Археологически, който го взе Фондация "Пловдив 2019“. Тази черна сграда, на която също не й там е мястото, Вие на какво мнение сте като кмет на района? Те имат идеи там да стане сцена, да се махне, да се демонтира тази сграда. Какво е личното Ви мнение?

В случая подлезът е предаден към тях, съответно имат инвестиционни намерения. Когато има вече проект, когато има някакъв вид визуализации, съм убеден, че г-н Велчев ще направи едно публично обсъждане, в което всеки може да изрази мнение, становища. Съответно към този проект е нормално да има и някакъв икономически анализ след намесата – как се използва това пространство, какви приходи се очаква да генерира, за да може поне да се самоиздържа самият подлез, наистина да има визия и да има яснота, когато се извършват всички тези дейности, какво правим. Към днешна дата имаме едно съоръжение, което архитектурно е да кажем леко несъвместимо, което винаги може да бъде променено като визия, може да бъде и демонтирано. Съответно всичко това е свързано с някакви средства, които при една икономическа обосновка е ясно: правим сцена, която ще има да речем 12 пъти в годината събития, те ще генерират приход, приходът ще стига за поддръжка на санитарните възли, за поддръжка на подлеза, ще се оправят течове, фугите по настилки – неща, които всеки един проект ги носи със себе си.

Да, трябва всичко да е с мисъл. Добре, а за другите подлези в района нещо ново има ли за казване?

В едно силно амортизирано експлоатационно състояние са. Значи тук говорим за съоръжения, които са правени през 70-те години. Оттогава досега, освен текущи ремонти, по тях нищо друго не се е правило. Знаете, най-големият и най-натовареният подлез – на Чифте баня, от години чака своето финансиране. Там имаме изготвен проект със строително разрешение и с всичко необходимо. Надявам се следващата и последващата година наистина и този обект да получи своето финансиране, било то и държавно, тъй като виждаме, че държавата наистина обръща изключително внимание на Пловдив в последните две години, за да може да бъде реновиран и естетизиран, отговарящ на всички изисквания към ХХІ век. В противен случай – чупят се лампи, сменяме, рисуват, пребоядисваме, но общата визия е далеч, далеч встрани от думата "компромис“. Трябва да се осигурят средства и съответно и като се изградят тези съоръжения, да бъдат пазени.

Каво става с другите проекти, които сте започнали?

Работим си по обектите. По бул. "Васил Априлов“ почти е прикаран водопроводът, работят сутрин от рано хората. Съответно там целта ни е септември месец да бъде открит, за да не пречим на големия трафик, който идва с 15 септември.

По Хуманитарната гимнази също работят бригадите, започнали са да пускат окабелявания, съответно инсталациите, които са, за да може и там да си върви обектът в срок, да бъде завършен.

Очакваме до месец да стартираме и ул. "Леденика“. Както знаете, кметът се пребори за целево финансиране от държавата. Там ще се реши проблемът с отводнителната система, която от десетилетия тормози квартала. Предвидено е по ул. "Данаил Юруков“ да се промени водопровода с един нов колектор, който е по ул. "Леденика“, който да заусти бул. "Копривщица“. Респективно с този обект всички междублокови пространства, паркинги, тротоарни настилки ще бъдат реновирани, осветление, напоителни системи, за да може градинките наистина да бъдат зелени. Надявам се в края на този проект да имаме една на 100% реновирана зона. Разговаряхме с фирмата изпълнител, проектират в момента и се надявам до края на другата седмица да започнем да съгласуваме проекта с всички институции. Знаете, един инвестиционен проект иска разрешения.

ДГ"Буратино“ - пристройката върви. Там също сме дали на фирмата краен срок септември месец да приключат ремонтните дейности, за да може още три групи да открием, и най-малките да имат местенца в детските градини.

Пристройката на Детска ясла №18 върви. Монтираха подовата метална конструкция, което ще даде възможност през другата седмица да я довършат и да започнат да леят плочата. И там вървим напред. Там се надявам на актуализация на бюджета да бъде отделено съфинансирането, което е необходимо от Община Пловдив, тъй като досега се работи основно със средства по МОН. Знаете, там г-н Темелков кандидатства и доста нови градини, и пристройки и ремонти на училищата бяха спечелени като финансиране. И се надявам, че на по-следващата сесия ще бъдат осигурени средства за стартиране на работата на детската ясла в "Съдийски“. Там трябва да бъдат отделени средства за персонал, както и за храна и режийни, да има такова решение, за да може да назначим съответно служители, и септември месец детската ясла да отвори и най-малките да влязат. До края на годината, ако всички тези – пристройката на детска ясла №18 е готова и я пуснем в експлоатация, съответно "Стоян Михайловски“, това са още 5 групи, което са над 110 деца приемна бройка, с което вече и капацитетът на яслите в район "Централен“ ще отговаря на нуждите към днешна дата - поне по статистика, от това, което следим в администрация. Иначе при нас специално критерият месторабота кара много родители да променят адресни регистрации, какво ли не, за да може децата им да са наблизо. 

По тепетата правите ли нещо сега?

За съжаление не, нямаше осигурени средства в бюджета за дейности по хълмовете. Единственото, което си позволих тази година да направим – отделих средства, които бяха предвидени за тротоарни настилки в района, за да може да възстановим двете чешми на Сахат тепе, респективно да се възстанови и площадката, която е горе при телевизионната кула, защото благодарение на дарители водният часовник, за който говорим от години, септември ще стане факт.

Група пловдивчани, разговарях с тях, събраха пари, поръчали са часовника, произвежда се. Просто помолиха, казаха "Ние ще го сложим, но моля ви, поне направете площадката, възстановете чешмите, все пак зоната да има някаква обща визия“.

Тук искам да благодаря и на "Градини и паркове“, и на бизнеса в Пловдив, които също активно се включиха в дейностите по Сахат тепе, с които ще продължим и септември-октомври, вече със засаждане на нови дървета на самия Сахат тепе. И мисля, че наесен този хълм ще започне да придобива една доста по-привлекателна визия, а и ще имаме и едно съоръжение, което го няма никъде в България, под формата на воден часовник.

А за знаковото заведение – скоро ще го има ли пак там?

Според мен – категорично да. Бюфетът "Младежка среща“, който е бил бюфет, реално погледнато – той е бил кафе и бира, буквално павилион, 30 квадрата с една козирка, той трябва да бъде възстановен. В крайна сметка, това е част от историята. Да не говорим, че това е част от емоцията на нашите родители.

Има носталгия по него, да, искат си го хората.

И ако ние сме разумни, наистина това трябва да го направим, тази идея трябва да бъде подкрепена и тази емблема на нашия град трябва да бъде възстановена.

Спокойно мога да кажа, че от септември-октомври месец, когато Пловдив е пълен, пловдивчани са тук, ще повдигна темата и ще настоявам това да се случи.

Да се намери някаква форма, под която да го направите.

Да, формата е ясна. Преместваема конструкция. В крайна сметка, монтира се, слага се. Това ще реши проблема със санитарните възли горе, тоалетните. Това ще реши проблема с вандализма, защото има ли едно кафенце хората да го посещават, няма кой да стои отстрани със спрея да рисува, няма кой да скача на пейките и да ги чупи и никой да не реагира. И в крайна сметка, историята на Пловдив трябва да се пази. Въпреки че някой още 70-те години я е унищожил, не ни пречи сега ние отново да я възстановим.