Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" Милен Николов - един от ръководителите в Школа по рисуване и актьорско майсторство "Зизи арт" - Пловдив. 

Вече изиграхте едно представление с децата през юни. Кое беше то? 

Да, представлението се казва "Животът“. Играе са от деца на възраст между 8 и 17 години, както и ние, двамата преподаватели, аз и колежката Кристиана Григорова. Разкриват се моменти от реалния живот, които хората някак си ги пренебрегваме, или с някаква носталгия се връщаме към тях и ги преживяваме отново. Или просто неосъзнатия избор, който сме направили за дадени ситуации и дадени моменти, които в последствие са ни натежали по някакъв начин. Разкриват се неща, като любов и тъга, като смърт, раздяла и такива подобни неща, както и много комедийни, абсурдни неща, които реално се случват в ежедневието на хората. Представлението е така силно, интересно и запомнящо се.

Т.е. вие сега набирате деца, които ще ги обучавате в тази школа, за да изиграят после отново това представление, което се е играло вече на 29-и юни? Така ли да го разбираме?

Не, сега тази група, която ще набираме, ще участва в следващото представление, което е отново с подобен смисъл, което се казва, подобно на смартфон, но е "Смъртфон“. И там се разказва за деца, които са представени в различни семейства, с това как родителите са им постоянно на телефона работейки, или следейки нещо в самия телефон, и как не усещат и не виждат кога детето им пораства и тръгва по различни криви пътища, или добри пътища. И в един момент, като установят какво са направили, идва време за една такава равносметка -  осъзнават какво се е случило.

Страхотно е това. Кой ги пише тези сценарии? Вие ли се ги правите?

Аз. Аз ги пиша.

И те отговарят на реалността, в която живеем?

Именно, точно това ни е идеята – да покажем всъщност на хората, че трябва да забавят малко темпото на живот. Защото с това темпо на живот губим близките си без да разберем, че не сме имали достатъчно време да прекарваме с тях, като са били живи, че любовта просто ей така си е отминала, защото сме гонили някакви други цели.

Как ви дойде на ум да го направите това?

Ами, виждайки какво се случва в обществото и ми беше малко мъчно за всичко, което се случва в този живот. И аз преди година, като загубих баба ми, осъзнах, че всъщност щеше да е много по-добре, ако прекарвах повече време с нея и до нея, отколкото сега примерно, когато съм върнал спомените и това да те натисне, и да ти тежи и да те задушава.

Така е. Т.е. било е провокирано от нещо лично все пак? И пак добре, че е била баба ви, защото много млади хора също си отиват и не успяват да видят красотите в живота. Каква е възрастта на участниците?

Като цяло набираме деца между 8 и 17-18 години. И тази година за пръв път ще направим и група за възрастни, от 18 до колкото години имат желание хората. Имаме хора и на 70 години.

И кастинги ли правите или просто ги каните да идват при вас?

Ами предишни години правехме кастинг, но хората са много по-стресирани когато направиш кастинг, когато те отиват на кастинг и психически не са се подготвили за някакви тежки, сложни неща, които ще ги караме да правят. Така че по-скоро приканваме хората, ако са ни намерили в социалните мрежи или по телефона са се обадили, казваме им горе-долу кога да дойдат, да видят за какво става въпрос, да ги пробваме и ние на стената, да видим как ще се случат неща. И след това вече, ако те решат, остават.

Вие сте дипломиран актьор, или?

Точно така, да.

И фактически това е школа по актьорско майсторство, която хем ги учи как да играят, хем гоните и някаква много по-далечна цел. И каква е тя?

Ами целта ни е да обучим децата и възрастните на съществените актьорски неща, както и работим с текстове, първо някакви по-кратки, след което започваме пиеси, и идеята ни е да направим една наша си трупа, която да има представления и да изнасяме тези наши представления.

Като цяло на децата и възрастните, които са били при нас, непрекъснато им казвам, че парите не са най-важното нещо. Ние понякога имаме забавяне на таксата от някое дете, а родителите започват да се притесняват дали няма да изгоня детето. И аз, всеки път като се случва нещо подобно, им казвам това. Важно е детето да има желание, или възрастният човек. Просто всичко го правим от човешка гледна точка. Ние не сме лакоми за пари и не правим всичко за пари.

Правим всички тези представления, всички тези текстове, които се репетират за децата, за да могат да се сблъскат със сцената, за да могат да работят с хората, да чуват мнения от публиката за техния труд – кое им е харесало, какво не им е харесало, какво да променят. Защото точно това е магията на театъра – да се срещнеш със зрителя, да говориш със зрителя и да разбереш някои неща, които трябва да коригираш.

От колко време съществувате като школа?

От 2021 мисля. Имахме и друго представление преди "Животът", което се казва "Богатите бедни“. То малко наподобява на това представление "Животът“, за което ви разказах и е също интересно.

А кой е режисьор на тези спектакли, на които вие пишете сценариите?

Ами аз съм си режисьор.

Всичко си правите Вие, така ли? Имате ли постоянна група деца, които си идват редовно от самото началото още?

Да, през годините сме имали текучество на някои от децата, поради простата причина, че сме имали доста деца, които са били 12. клас, и вече завършвайки, поемат по пътя към университета и трудно намират време за тези курсове.

Но сред нас е едно от децата, което още откакто отворихме започна, вече 4 години е при нас. Имаме си и деца, които са на по 2-3 години, на 1 година при нас. И това, което разказват за нашата школа и което съм чувал от тях е, че това е единствената школа, в която има приятелско отношение между преподаватели и деца. И че те се чувстват добре и са много щастливи, че са попаднали в тази школа, защото именно ние ги учим на някои важни неща от живота, като тези ситуации, които разкриваме в представлението "Животът“.

Да, наистина. Друго ми е интересно - къде репетирате, най-вероятно плащате наем за зала? Кой ви осигурява участията, трудно ли си ги осигурявате? Виждам, че сте били на Летния театър, там се плащат наеми. Изобщо, сложничко е.

Ами като цяло, нашата зала се намира в "Кючюк Париж“, на ул. "Дрин“ № 10. Разбира се, под наем сме. Мъничка ни е залата, не е голяма. Относно другите представления, в другите зали, които сме били, има читалища, които на драго сърце ни канят да участваме там. Част от тях искат наем, който на практика е някакъв символичен, от сорта на 50-100 лева. Други читалища просто ни казват: "Вие не сте известни, няма как да си платите наема“, т.е. карат ни да се почувстваме зле, че отиваме да играем там. Но, хора различни, няма начин.

А относно Летния театър, там решихме да направим това представление, за да го чуят и да го видят много повече хора. Ние, като отидем в едно читалище, събираме около 50-150 човека. Докато Летният театър е с малко по-голям капацитет, и там успяхме да го напълним приблизително с 400-500 човека. Не бяха 1800, колкото са местата на Летния театър, но не сме супер известната школа, много хора не знаят какво да очакват от това представление, и поради тази причина бяхме по-близки, ако мога така да кажа.

Страхотно е всичко, което правите, наистина! Поздравления! Нещо като самодейните театри навремето по читалищата. Трябва да има повече такива. Ето, сега и ние ще ви помогнем, като го анонсираме вашето представление в предаването и дано повече хора да чуят за вас.

А как планирате, кога ще бъде новото ви представление?

Това, което ви казах за "Смъртфон“ ли? Предполагам, че около месец април или май ще бъде, тъй като е доста дълго. Изисква се подготовка на децата усилена, а те сега септември месец като започнат и училище, малко трудно се получава, има деца, които ходят и на плуване, и на танци и при нас, и нещата стават трудничко, но въпросът е, че не е невъзможно.

От вашите деца има ли такива, които после кандидат в специални училища, като например Националната гимназия по сценични кадри?

Да, да, да. Имахме по-миналата година едно момиченце, което искаше да влезе в Сценични кадри, идваше си при нас, подготвихме го и си влезна. Имаме от предишни години деца, които са ги приели в НАТФИЗ, в НБУ, което е едно голямо браво за тях.

Новото сега е, че вие правите нови две групи, така ли? Едната е за деца до 18 години, другата е за възрастни.

Точно така.

А тези, които вече съществуват, те са си напреднала група?

Да, да. Тях ги наричаме вече професионалисти.

Ами, трябва да си наемате и още преподаватели съответно, или вие си се справяте?

Ами, за момента се справяме, тъй като сме двама. Горе-долу се стараем в една групичка да има не повече от 7 до 10 деца. Както и в двете нови групи, отново така ще бъдем. Може би ще бъдат в различни репетиционни дни и часови пояси, за да не става много натрупано и изнервящо.

И да кажем на хората, че все пак има такса, защото нормално е всеки труд да се заплаща. 

Да, разбира се.