Грозделина Георгиева, РЕМ: Сякаш Св. Спиридон помага да се увеличава занаятчийската гилдия

Интеррвю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Грозделина Георгиева, уредник в РЕМ - Пловдив, за празника на Свети Спиридон и Ден на майстора. 

Колко важен за вас е Празникът на Свети Спиридон, г-жо Георгиева? 

На 12 декември е Празникът на Свети Спиридон и за нас този празник е наистина много важен. Още от края на миналия век Етнографският музей възстанови честването на този празник, защото това е бил най-големият празник, обединяващ всички еснафи. На този ден, независимо от патрона на всеки занаят, всички занаятчии вкупом са се събирали и празнували заедно Свети Спиридон на 12 декември и празниците са продължавали около 3 дни. В него се включва специално литийно шествие, което с иконите и хоругвите отива до църквата, прави се служба за живите и за умрелите майстори, за да се почетат и те, раздава се шарено коливо на всички, раздава се петохлебие, споменават се тези, които са били учители, но и тези, които са сегашните майстори, та и в бъдеще и те да бъдат учители на новите майстори.

И аз страшно се радвам, че тази традиция продължава и сякаш Свети Спиридон помага, за да се увеличава все повече занаятчийската гилдия. Защото имаше години, когато беше твърде застрашен и намалял броят на хората, които се занимават със занаяти. А миналата година имахме дори над нови 17 приети майстора, на които се раздаде майсторско звание и те получиха така нареченият тестерлик. Тази година са почти същата бройка от най-различни ресори: кожухарство, грънчарство, шивачество, ножарство. Напоследък забелязвам една тенденция, че са много голям брой и силен подтик имат майсторите ножари. Много ножари в гилдията са приятели дори.

На какво се дължи това? Много интересно!

Да, точно това се замислих и аз. Смятам, че това се дължи наистина на добрите учители. Има добри стари майстори, като Коликов, който е наистина доайен и много от тях са негови ученици. Сопотският еснаф – Евгени Димов е също там. Това са едни хора, които дават душа и сърце, и съответно не се пестят, за да предадат занаята, защото това е най-важното. Един майстор, ако не е сформирал школа и не е направил последователи и има ученици, трудно бих го нарекла майстор. Той може да е изключително добър, но не бива никой такъв човек да отнесе занаята със себе си, защото той ще бъде и забравен. А всъщност човек живее чрез произведенията си, чрез това, което е направил и чрез споменаването му от учениците.

Нека да разкажем някои от преданията за този светец - Свети Спиридон! Това наш светец ли е? Какво по-любопитно можем да кажем за него?

Да, той е много почитан. След като от Възраждането си е избран за патрон.  Аз много пъти съм се замисляла защо точно него и колкото и да е закачливо обяснението, си казвам, че в крайна сметка декември, преди празниците, наистина всички занаятчии вече са спрели работа. И това е най-добрият момент не само да отпразнуват, но и да се събeрат и да си поговорят, да се видят, защото този празник е общоградски. Той събира хора от всички видове занаяти и така могат да си сверят часовниците. Така стават най-добрите съюзи, ако щете, разбирателства. А знаете, в миналото еснафите са били като една строга военна организация. Който си позволи да работи на този празник или се полакоми и отвори дюкяна, той е бивал наказван с глоба. Или директно му вземали дюкяна и го изгонвали от мястото му. Така е бил обречен.

За светеца казвате да споменем нещо.

Да, Свети Спиридон не е ли гръцки светец? Въпреки, че макар да е гръцки, той пак може да е християнски.

Разбира се, той е християнски. Но много интересен факт има. В момента мощи от светеца се пазят на остров Корфу. Там всяка година се сменят неговите обувки, защото Свети Спиридон е от светците, за които се вярва, че продължават да бродят по земята и да правят чудеса и добрини, да помагат на хората. И затова от това тичане по разни молби, неговите обувки се изтъркват и всяка година на неговия празник тържествено се отваря мястото, където са положени тленните му останки и му се слагат нови обунки.

Друг интересен факт по писанията и твърденията на хора, които са били там е, че тялото му запазва телесна температура. Това занчи, че той наистина е по призвание светец.

И другото, което може да кажем и е още по-интересно, и което го доближава вероятно до нас изключително много, е че по някакво щастливо съдбовно стечение на обстоятелствата неговите покровители и хората, които са пазители и се грижат за него, са семейство, което гърците наричат "булгарите".

Това е Стамат Българина - неговият корен от края на XV-ти и началото на XVI век, и всичките му пранаследници продължават да се грижат за Свети Спиридон. Те са пазители на мощите на Свети Спиридон и се грижат за всичко около тези мощи, както и за ритуалите и традициите, свързани със светеца. Мощите на този българин са пребивавали в Константинопол и при падането и завземането му от османците, един от прародителите на един гръцки род - един свещеник, ги отнася на остров Корфу, в Керкира. И българинът, женейки се за дъщерята на свещеника, му предава той да продължи да се грижи като пазител за мощите на светеца. А в момента казват, че за мощите на светеца се грижат българите. Което е изключително мило и ни приближава към този обичан светец и избран за патрон на всички наши занаятчии.

Тази година по същия начин ли ще протече честването на Свети Спиридин, както всяка година – с шествие, с раздаването на тестерлик на занаятчиите?

Традициите са си традиции, ние трябва да ги спазим. Значи, ще имаме празнично шествие, което ще тръгне от музея, ще се отиде до големия храм, вероятно "Св.  Богородица", защото там са последните данни, че са се събирали занаятчиите специално. Ще се направи празничната литургия с шествието, ще се раздадат коливото и хлябовете и така. Отделно ще има музика пак и хоро, ще се върнем към музея, за да раздадем тестерлика. И накрай всичко това ще завърши с празничен курбан – зияфета, или угощението на занаятчиите, които се събират на този празник.

А иначе чудесата на Свети Спиридон са много. Казват, че той е покровител на грънчарите, защото е открил как да се извае глиненият съд, как да се направи от сухата глина, която не става все и се разсипва. И той накрая я отсял, проронил някоя сълза да намокри глината и разбрал, че тя трябва да се овлажнява и да се полива с вода.

На Свети Спиридон все му се присмивали, че ходел много беден, а той е бил от заможно семейство, но всичко раздавал и ходел много беден. И спирайки при една странноприемница на път за един от Великите събори, го възпрепятствали разбойници шегаджии и отрязали главата на неговото магаре. На другия ден в тъмното той я залепил, но наобратно, и пак потеглил. Наистина чудесата с него са много. Но казват, че в действителост силата на светеца е голяма и до ден-днешен се говори, че той е спасителят на остров Корфу от нападенията на турците. Говори се, че във Втората световна война е била пусната бомба над самия остров, която не достигнала до него, защото била отклонена във въздуха се взривила и не успяла да порази острова

И всичко това се приписва на светеца?

Да, приписват се всички тези неща, като абсолютен пазител на мястото. Отделно се казва, че целогодишно се стичат много болни хора, които намират изцеление, достигайки до него и докосвайки се до мощите му. Така че след като вярата продължава, вероятно чудесата се случват.

Той е и покровител и на конете, нали така?

Разбира се, да, и за конете. То оттам е и легендата с чифтокопитните, с това животно, на което му отрязали главата.

В музея ще има ли някакви изложби по повод Празника на Свети Спиридон? 

Да, ще имаме изложба, която ни е съвместно с ЮНЕСКО, която обхваща над 10 вида занаяти. С богата фотография, какво е това занаятът. И отделно, когато наближи самият ден, с всички, които са положили отлично майсторския изпит, ще направим изложба от техните изделия, изделията на новоприетите майстори.  

Изложбата ще бъде в самия музей, за да се види, както се казва, за какво баш майсторът ги произвежда в майстор.

Не мога да пропусна да попитам за новия музей "Светът на ютията", как се развиват нещата там? Има ли вече голям интерес?

Ами има, и аз смятам, че все повече ще има, защото колелото е завъртяно.

И хората все повече ще чуват и ще разбират за това място. И се надявам да го оценят подобаващо, защото той наистина има един европейски вид.

Така е, интересно е направено всичко. Макар и малко на пръв поглед да е пространството, добре е оползотворено.

Задушевно е, да.