Юристи се обявиха срещу искането на президента за референдум за еврото, половин месец преди излизането на конвергентния доклад за България.

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с гл. ас. д-р по международно частно право и адвокат от Пловдивската колегия Кристиян Райчев. 

Записахме го минути преди председателят на НС Наталия Киселова да обяви, че връща искането на президента за разглеждане в Парламента.

Президентът Румен Радев също отвърна, като излезе с позиция, разпространена до медиите. Според него "в страха си от гласа на българските граждани при провеждане на референдум за готовността на България да въведе еврото през 2026 г., новото мнозинство в парламента погази Конституцията и законите, употребявайки председателя на Народното събрание". 

Но дали е така?! Отговорът на юристите, четете тук:

Много се радваме, че ще можем да направим един анализ на ситуацията. Целият този казус е юридически като цяло. И затова започвам с въпроса: възможно ли е провеждането у нас на референдум за въвеждането на еврото на този етап, на който сме? Знаем, че до броени дни, може би по-малко от половин месец вече, се очаква да излезе конвергентният доклад за България. Защо всички твърдят, че това искане на президента е противоконституционно и нека да обясним на хората  възможно ли е провеждането на такъв референдум въобще?

Ами, най-напред позицията, която сме подкрепили повече от 40 колеги и преподаватели в Юридическите факултети на университети в страната, както казахте, е, че искането за подобен референдум, провеждането на подобен референдум ще бъде противоконституционно. Това има много просто от моя гледна точка обяснение, а именно, че този въпрос е решен с присъединяването на България към Европейския съюз, да не кажа много по-рано, още в предприсъединителния период, когато ние сме се съгласили, за да участваме в преговорите за присъединяване към Европейския съюз, че ние ще приемем еврото.

Приемането на еврото за държави, които са в Европейския съюз след 1993 година, когато е сключен договорът с тях, не е въпрос на желание, а е задължително. Както казах, това е неотменимо условие, което трябва да бъде налице, за да може изобщо да започнат преговорите за присъединяване.

Така че в последствие ние, когато сме ратифицирали и договора за Европейския съюз, когато сме се присъединили към Европейския съюз с Договор за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, този въпрос сме го решили. Вече ние сме обвързани от процедурата, която е разписана в Договора за функциониране на Европейския съюз, съответно в член 140 от Договора за функциониране на Европейския съюз, в който са посочени изискванията, на които ние трябва да отговаряме, така да се каже, за да ни позволят да работим заедно.

Защото, в медийното пространство се наслои може би използването на думата "дерогация“, все по-често в последно време я чуваме, а това означава на практика, че ние сме в Европейския съюз, след присъединяването ние вече сме приели еврото. Но просто, тъй като не отговаряме на критериите по член 140, не ни дават да го въведем като официална валута. След като отговорим на тези критерии, които са четири, както може би вече е известно на голяма част от обществото, тогава се задвижва и механизмът, с който Съветът ще разреши, ще вдигне дерогацията, забраната да го въведем като официална валута, тъй като вече отговаряме на критериите, и тя ще стане официална валута в България.

От тази гледна точка, тъй като тези договори са ратифицирани от Народното събрание по съответния ред, на практика вече  изменения на тези договори не са в компетентността на Народното събрание, тъй като те могат да бъдат изменени само по посочения в тях ред. От тази гледна точка не е в дискрецията на никоя държава членка дали и кога да приема еврото. Правя уточнението, че става въпрос за държави членки, приети след 1993 година. Когато се е сключил договора за Европейския съюз през 1993 година, някои държави, които са участвали вече в Европейския съюз - Дания и Обединеното кралство, са се възползвали от правото си на така наречената opt-out клауза да не приемат еврото.

Но просто всички държави след този момент вече са длъжни в момента, в който отговорят на критериите, да приемат еврото. От тази гледна точка, след като въпросът не е в компетентността на Народното събрание, ние смятаме, че този референдум, който поиска президентът, е недопустим. Най-малкото в закона, който е за участието на гражданите в държавната власт, прякото участие, е посочено, че с референдум могат да се решават само въпроси, които са от компетентността на Народното събрание, като изрично се изключени някои, които са в компетентността на Народното събрание, като данъци и т.н. От тази гледна точка, за мен този референдум не трябва да се случва.

Добре. Но ако все пак, случайно казусът стигне до Конституционния съд, какво биха посочили те пак като мотиви?

Конституционният съд съвсем наскоро, през февруари 2024 година, излезе с Конституционно решение 13/2023 година, където разгледа отказа на Народното събрание да допусне до референдум въпрос, който беше зададен от една политическа партия, който беше доста сходен. Аз дори съм си го записал, доста сходен на този, който в момента президентът задава, само че за българския лев се говори, а не за еврото. И тогава Конституционният съд каза, че по какъвто и начин да се задава този въпрос, той ще бъде противоконституционен, тъй като ще нарушава разпоредбите на член 85, алинея 3 от Конституцията, която казва, че международните договори, които са ратифицирани в България, могат да се изменят само по начин, по който е посочен в тях.

Съответно Конституционният съд, както и аз, и колегите, които сме подписали тази позиция, смятаме, че чрез посочения въпрос се създава възможност за тълкуване, че се изменя Договора за функциониране на Европейския съюз, в който не е посочен срок – там не е посочен срок, до който трябва да се въведе еврото.

И това произтича от принципите, които са заложени в учредителните договори в първичното право на Европейския съюз по принцип целящи интеграция, пълна интеграция на всички държави членки, която интеграция включва и въвеждането на единната валута. Затова и критериите са обективни по-скоро и не подлежат на тълкуване от държавите членки и на влияние от държавите членки.

Т.е. отказът е нещо, което по никакъв начин не може да се случи вече?

Това е нещо, с което ние сме се съгласили през 2000 година, когато сме влезнали в преговорите, решено е когато сме ратифицирали договорите, и оттам нататък вече ние като отговорим на тези критерии, които са в член 140, се задвижва процедурата, с която Съветът на Европейския съюз трябва да ни разреши ние да въведем еврото като официална валута.

Добре, ако все пак, хипотетично, се проведе едно такова допитване до народа за  единна валута, това може ли да даде някакъв резултат сега?

Лично според мен, не. Как да кажа, юридически резултат не би трябвало да има от този референдум. Вече политически по-скоро ще има. При всички положения според мен, въпреки че последните новини, които четох са, че от Европейския съюз нямат никакво намерение във връзка с референдума да променят каквото и да е било по процедурата, която е започнала с издаването на конвергентния доклад, който е поискан. От там нататък смятам, че на практика дори да се проведе този референдум, няма да попречи на България да въведе единната валута.

Но все пак някои ще извлекат политически дивиденти?

Времето ще покаже. Защото пък, ако резултатът от референдума е "за“ еврото, тогава не знам хората, които са целели евентуално такива политически дивиденти, дали ще могат да ги извлекат. Защото, аз съм сигурен, колкото и романтично да е моето мнение, че повечето от българите искат еврото да бъде въведено максимално скоро.

Особено бизнесът, да.

Бизнесът на 100%. Аз говоря по-скоро за обикновените хора, но вярно е, че дотук не се направи достатъчно, за да бъде обяснено на хората какво точно ще се случи след въвеждането на еврото.

Да, наистина е така. Днес чух, че 100 милиона лева са били заложени, за да се провежда разяснителна кампания.  

Тази кампания трябваше да бъде проведена още през 2020 година, когато на 10 юли 2020 година влезнахме в "чакалнята“ на еврозоната. Тази така наречена "чакалня“ на еврозоната означава, че ние сме към механизма ERM II, в който трябва да участваме поне две години. Това е един от критериите по член 140. Две години трябва да участваме в този механизъм, за да е сигурно, че няма да има голяма разлика и движение между валутите, еврото и българския лев, което на практика няма от 1997 година, когато сме във валутен борд, първо с марката до 1999-а, когато е прието еврото от Германия. Така че, ако е имало някакъв момент, който е зависил от политическата воля, това тогава е станало.

Още в 2018 година министърът на финансите и председателят на БНБ изпращат доклад до Европейската централна банка (ЕЦБ) и до финансовите министри на държавите, които са в еврозоната, в който казват, че ние искаме да влезем в "чакалнята“ на еврозоната. Две години по-късно ние влизаме в "чакалнята“ на еврозоната. От тогава тече двегодишният срок, в който се гледа дали българският лев не девалвира спрямо еврото. И оттам нататък вече, във всеки един момент, след като се изпълнят останалите критерии, ние трябва да влезем в еврозоната. Аз смятам, че това трябваше да се случи много по-рано.

В очакване сме на този конвергентен доклад на 4-ти юни, доколкото знаем. И точно в този момент президентът си позволява да поиска референдум. Какви могат да бъдат последствията за България от тези негови действия?

При всички положения, според мен, не изглеждаме добре в очите на европейските ни партньори. Доколкото чуваме, този конвергентен доклад се очаква да е положителен. Но в последния момент ние казваме: "Чакайте, вие хубаво ще ни одобрите, обаче ние дали сме сигурни, че искаме да приемем еврото?“ Някак си не ми се струва правилно това решение от управленска гледна точка. Но вече от политическа гледна точка, е друг въпрос. Моментът е интересен, защото прилича на друг един такъв.

Както казах, на 10 юли 2020 година ние влизаме в "чакалнята“ на еврозоната. Но предишния ден тогава се случиха едни събития в Президентството, свързани с главния прокурор, които доведоха до масовите протести през лятото на 2020 година, които пък доведоха до едно политическо безвремие в нашата страна, което забави, според мен, развитието ни. И сега пак в 6 без 5, както обичаме да казваме, точно по-малко от месец преди да излезе този конвергентен доклад, ние пак правим някакво действие. Лично според мен, между двете събития има някаква връзка. 

Аз исках точно това да Ви помоля - да изкоментираме какви могат да бъдат мотивите на президента, които го карат да направи това?

Сега, по принцип предложението за референдум са има официални мотиви, които са представени в Народното събрание.

Лично неговите, обаче какви може да са?

Лично неговите мотиви не мога със сигурност да кажа. Предполагам, че са политически.

Можем ли да направим някаква връзка с "Възраждане“, с обстоятелството, че те бяха хората, които настояваха и все още настояват да не пиремаме еврото. Те пък са партньорска партия с партията на Владимир Путин. 

Ами, като казахте "Възраждане“, те в Деня на Европа, на 9 май, излязоха с една позиция, че техните действия в международен план са активирали президента,  което, ако има нещо такова, вече е съвсем друг въпрос.

А знаем, че Русия е заинтересована от това България да не влиза в еврозоната.

За мен също е така, тъй като, колкото по-неинтегрирани сме в Европейския съюз, толкова по-податливи сме на външно влияние.

Вие, като юрист може ли да ни обясните какъв е ходът, който следва и кой е на ход?

Сега буквално на ход е председателят на Народното събрание, както и всички очакват.Според мен, ние имаме изключителен късмет в случая, че председател на Народното събрание е доцент по конституционно право. Така че, от тази гледна точка смятам, че тя ще вземе правилното решение.

Това решение за мен трябва да бъде такова, че да не се допуска разглеждането на този референдум в Народното събрание, за да може да не се допуска до гласуване, просто за да може да покажем на европейските ни партньори, че ние твърдо държим на европейската си интеграция. Ако бъде внесен в Народното събрание проектът за референдум и бъде обсъден, той със сигурност ще бъде отхвърлен, поне политическите партии, които са мнозинство в парламента изразиха такава воля. Когато бъде отхвърлен обаче, президентът ще може да обжалва решението пред Конституционния съд.

Т.е. най-правилното е изобщо да не се допуска да влиза в Народното събрание?

Трудно ми е да се ангажирам с крайна позиция дали е най-правилното, пак казвам, тя е специалист по конституционно право, тя ще реши според мен кое е най-правилното и от юридическа гледна точка, и от политическа, и с оглед на бъдещето на България в Европа. За мен подобно действие, още от началото да пресечем възможността изобщо да се обсъжда повече този въпрос за този референдум, ще бъде най-правилният ход към европейските ни партньори.

Също така, аз не виждам юридически основания за това да не се допусне до разглеждането този въпрос, тъй като пак казвам, в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт изрично е посочено, че референдуми могат да се правят само по въпроси, които са от компетентността на Народното събрание. Т.е. председателят на парламента може да каже: "Този въпрос не е от компетентността на Народното събрание поради мотивите, които Конституционният съд в решението е посочил, това, което коментирахме преди малко, и може да го върне на подателя.

А има ли вариант да се получи една дестабилизация в правителството и някоя от партиите да вземе някакъв обратен курс?

По-скоро от това, което съм чел в медиите, няма да има такава възможност. Някак си ми се струва,че и трите партии, които участват в управленското мнозинство стоят стабилно. Дори едната партия, която по принцип е фен на референдумите, да гласува "за“ провеждането на такъв референдум, тя ще гласува и "за“ въвеждането на еврото в 2026-а, т.е. тяхната позиция категорично е "за“ еврото. 

Аз мисля, че единствената функция на това управленско мнозинство е да вкара България в еврозоната. Това е основния крайъгълен камък, около който се събраха всички, когато седнаха на масата за преговори, поне аз с такова впечатление съм останал.

А сега ще ви ангажирам с друг коментар, който може би не е толкова юридически, но все пак е свързано с хората, които се страхуват от еврото. Какво да им кажем на тези, които се страхуват от въвеждането на единната валута?

Ами аз не виждам повод за притеснение, абсолютно никакъв повод за притеснение. Най-елементарното нещо ще дам за пример: всеки един човек в момента, и то от много години е така, ако тръгне да си купува имот, за цената веднага се говори в евро, нали? Винаги навсякъде, по всички сайтове, във всички агенции, всичко е в евро. Т.е. ние работим с еврото отдавна. В крайна сметка уговорил си си цената, продажната, еди-колко си евро на квадратен метър съответно за обекта, който смяташ да купуваш, нямаш евро, затова съобразно курса плащаш в лева. Поръчваме постоянно през интернет от всякакви електронни магазини в евро, пазаруваме, които също се превалутират. Дори в момента ние губим от това нещо, защото банките печелят от превалутирането.

Ето това е важно да се знае. 

Друго нещо, което мисля, че беше обяснено достатъчно ясно, защото хората много се притесняват дали няма да се вдигнат цените. Това не е въпрос на въвеждане на еврото, това е въпрос на добросъвестност на българските търговци. Ясно е разписано как трябва – по курса, който е в момента, 1.95583, парите ни ще станат от лева в евро, докато цените на стоките ще бъдат закръглени до последната десетична запетая. На практика, ако от тази гледна точка говорим, ние ще печелим от това, че парите ни ще се превалутират в евро по курса, който е по-висок от този, по който ще се превалутират продуктите на пазара. 

Вижте, единната валута вече ни вкарва в държавите, които са на "първа скорост“. В държавите, които са на "първа скорост“ ние вече ще бъдем след Хърватия, която аз не мога да кажа колко е в Източна Европа, защото тя е доста повече в Централна Европа. Ние ще бъдем единствената държава, която ще ползва еврото. Нито Румъния има тази възможност в момента, нито Полша, нито дори Чехия. Гърция, тя да кажем, не е от Източна Европа, ами си е друга част на Европа.

От тази гледна точка, иска ни са на нас, българите, всичко да бъде чисто и подредено, като в Германия, да бъде спретнато като в Нидерландия. Ами значи това е пътят.

Дано сега на 4-ти конвергентният доклад да бъде положителен, какво се очаква.

Да, защото ако той не бъде положителен на практика, тогава съвсем ще отпадне предметът на въпроса, който президентът е задал, тъй като тогава ние дори и да искаме 2026 година, няма да може да приемем еврото.

И все пак, дано да не е направил голяма пакост сега с това свое искане.

Аз не мисля. С оглед и на международната ситуация в момента, на противопоставянето ни с Русия на 100%, дори и със САЩ, мисля че един интегриран Европейски съюз е целта не само на България, но и на останалите държави, които са в еврозоната. Така че аз съм убеден, че действията на президента няма да окажат влияние на европейските лидери, от които зависи въпроса за влизането на България в еврозоната.