Дора Чаушева, директор на Националния музей "Васил Левски", в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Как в Карлово отбелязват 150 години от гибелта на Апостола на свободата? Очакваме подробностите и гостуваме на Дора Чаушева – директор на Националния музей "Васил Левски“ в Карлово. Г-жо Чаушева, по традиция ръководеният от вас музей се превръща в център на 19 февруари и на 18 юли, когато е рождената дата на Апостола. Какво предвиждате сега?

Аз бих казала първо, че нашият музей е център през цялата година, а в дните около рождението и гибелта на Васил Левски още повече хора идват в музея, както беше и днес например. Имаше цели училища, които посещаваха музея. Това ще бъде и в утрешния, и в следващия ден. Музеят започна отбелязването на тази годишнина и подготовката за това още от миналата година, тъй като в края на годината беше отбелязана друга годишнина – 85 години от създаването на музея. И ние започнахме като мост от тази годишнина към следващата. В рамките на тази годишнина беше проведена интересна конференция и сега, в навечерието на 150-годишнина от гибелта на Васил Левски е готов нашият сборник с материали от тази конференция, посветена както на Васил Левски, така и на още много български възрожденци и техните музеи. Това беше единият акцент и това е единият дял от сборника. А другият беше насочен към образователните програми на тези музеи на български възрожденци. Колеги представиха своята дейност в тази област на музейната работа и техните материали са включени също в този сборник. Музеят издаде своя юбилеен по традиция вестник "Апостолът“ с различни интересни материали, свързани с Васил Левски, с музея, с Карлово, с дейността на музея. Музеят откри една интересна изложба в София, за която вече медиите писаха и тя надявам се да е достатъчно публична. В галерия "Средец“ на Министерство на културата музеят представи от 13-ти своята изложба "Бунтът на духа – най-прекият път към свободата“. И тази галерия, днес разбирам от публикации в Министерство на културата, в техния сайт и на "Фейсбук“ страницата им, че се посещава от ученици. Ние отправихме покана към Регионалния инспекторат по образованието в София и в партньорство с него поканихме софийските училища да посетят тази изложба. Виждаме, че има такива училища, че изложбата се посещава и налице е желание тя да бъде удължена – вместо до 19 февруари, както имахме договорка тя да приключи, тя ще продължи и през следващата седмица, така че който желае – ученици или граждани на София, да могат да я посетят. В тази зала, сред тази изложба на 15-ти тази седмица бяха връчени наградите, които децата получиха в конкурса, обявен от Общобългарския комитет "Васил Левски“. За нас това беше голямо удоволствие. Други изложби на музея в момента се намират в различни селища в страната, в различни музеи, читалища, общини. Това за нас е едно удоволствие да задоволим интереса на хората, тези, които не могат да посетят музея, и даваме възможност тези изложби да станат средища в тези градове. Така че тамошните ученици, виждаме също от нашите контакти с колегите, от многобройните публикации, че непрекъснато се изреждат различни класове и разглеждат нашите изложби. Те ще продължат и през цялата година, няма да секнат сега, на 18-19 февруари. От друга страна, музеят осъществява друга своя инициатива – "150 урока за Апостола“, в чест на 150-годишнината. Тези уроци се провежда на живо, в Карлово, в други селища, провеждат се онлайн с деца от България, с много деца от чужбина, от различни страни, от различни континенти. Така че по този начин ние даваме възможност пък на българчетата, особено далече от България, да надзърнат чрез нашите различни видеотурове, чрез разкази на нашите колеги в Музея на Васил Левски в Карлово. На място в Карлово, разбира се, музеят също има своята изява. На 19 февруари на обяд ще бъде връчена наградата на Карловския комитет "Васил Левски“ на випускник от Средно училище "Васил Левски“. Това е прекрасна традиция вече години, години наред, която се случва. А след нея ще има среща с потомка на сестрата на Васил Левски Яна – г-жа Христина Богданова, и с проф. Пламен Митев, който ще представи новите издания на музея пред карловска публика. Но с това няма да свърши програмата на Национален музей "Васил Левски“, свързана с годишнината от гибелта на Апостола. Тя ще продължи и в по-близко време. През март месец ще организираме студентски семинар – това е също традиция на музея, започнала още от 2012 г., "Памет за Апостола“. В нея ще участват студенти, докторанти от Софийския университет, от Пловдивския университет, от УНИБИТ, така че музеят отново ще стане територия на студентите, което за нас е особено радващо. И така по-нататък ще продължим през годината с още една годишнина, която се навършва – 90 години от възстановяването на родния дом на Васил Левски. Ще бъде почетена и още една годишнина – през 1903 г. се поставя началото на изграждането на Паметника на Васил Левски в Карлово. И така през цялата година с различни прояви, освен че всеки ден ще е отворен за посещение, музеят ще отразява, ще посвещава на тази юбилейна годишнина своята работа. 

С какво си обяснявате, г-жо Чаушева, интереса на младите хора, подчертан интерес? Аз ви слушах много внимателно – голяма част от публиката, която идва на тези ваши събития, е от млади хора.

Голяма част от публиката, която идва и въобще в музея през цялата година, е от млади хора. Това са повече от половината посетители ежегодно. Отделно на нашите събития. Надявам се, че интересът, който е у малките, учениците, се провокира от техните учители, от техните родители, които ги водят. Младите, по-зрели вече младежи, студенти виждам, че наистина се възхищават от Васил Левски, най-вече от неговите идеи. Те от никого неорганизирани, групи от по няколко души, студенти или младежи, посещават в най-различни дни от годината музея със своите малки деца дори, с бебета, семейства с по две-три дечица виждам, че вече идват, което е едно основание наистина да смятаме, че интересът сред младите хора е факт. И сигурно Васил Левски със своята личност, със своите качества, с добродетелите, с които той е станал символ за българите, и наистина и със своите идеи, които виждаме, че и днес, в наше време все още не сме успели да реализираме, са тези привлекателни моменти, които водят младежите към музея, към личността на Васил Левски.

А как да си обясним това, че толкова години, 150 след гибелта на Левски трудно се появяват лидери, които да вдъхновяват като Апостола? Какво е разковничето, какъв е ключът?

Сигурно много рядко в историята наистина се появяват такива личности като Васил Левски. Дори в своето време той е един. Виждаме, че сред плеядата българи, дейци, негови съмишленици, съидейници или дори понякога и критици, противници той наистина е един. Единствено той успява да увлече толкова много българи след себе си, да включи толкова много съмишленици в тези комитети, които изгражда, да му се доверят тези наши тогавашни българи. И затова може би сега не се появява наистина фигура като Васил Левски, но дай Боже да се появи и такава личност на небосклона.

За това ще помогнат и образователните програми, които правите в музеите. На какъв принцип ги изграждате, какъв е интересът към тях?

Ние осъществяваме наистина програма, образователна програма, а не отделни уроци. Тя е такава, която обхваща начален етап на обучение от 1. до 4. клас, с множество уроци през тези четири години и тя е най-достъпна за децата, които живеят в Карлово и учат, или живеят в близките селища, защото те трябва да идват по три-четири пъти годишно в музея. За тях това е изключително интересно. Докато за другите ученици ние се опитваме по-съкратени програми да осъществяваме и да предлагаме и виждам, че в последните години интересът наистина се засилва. Ние разработихме и помагала, които представляват интерес за децата, и те ги провокират към размисъл, към различни идеи. И се надяваме да продължи тази работа. Виждам, че много колеги, което е похвално, много музеи се включват в подобни инициативи, но смятам, че наистина трябва да бъдат програми с надграждане на знания, за да могат децата да създадат трайно познание, а не само еднократни уроци, които разбира се, също имат своето значение, но не е това, което ние целим да постигнем.

Зная, че вие работите много и с младите българи, в чужбина – от българските землищни общности и от емигрантските общности. Откъде най-силно проявяват интерес, за какво най-много се интересуват за Левски?

Те се интересуват като деца по своему за въпроси кога, къде получава своето прозвище Левски, за неговите геройски постъпки, за това естествено дали е предаден, което вълнува българите. И някои, много детски въпроси. Хубавото е, че в тези срещи понякога се осъществяват и семейни уроци, защото те са си у дома, в онлайн среда, със своите братя, сестри, родители и разговорът става много широк и интересен.

И накрая да ви попитам: защо България трябва всяка година да скланя глава пред подвига на Апостола?

Не всяка година, а почти всеки ден по своему всеки трябва да скланя глава пред Апостола. И бих казала не толкова да скланя глава, а да си спомня за Апостола. По някакъв начин ежедневно и в училище, и в семействата може да има съвсем ежедневни поводи, когато да си спомняме за Васил Левски, за неговите човешки качества, за неговата честност, за неговата доброта, за неговата клетвена отдаденост, за неговата решимост, за това, че той е категоричен, че нещо, което е обещал, той трябва да го свърши. И когато се сещаме за такива най-човешки стойности, които Васил Левски е оставил като личност, и се опитваме по някакъв начин поне с нещо дребничко, с нещо мъничко ние да бъдем такива хора, ще има особено голяма полза за предаването на образа на Васил Левски от поколение на поколение и в някаква степен дано да станем по-добри хора като него, спазвайки тези негови принципи.

И за България, ако ми позволите да ви допълня. Всеки от нас трябва да има своята минутка всеки ден за Васил Левски – така ли?

Не само България. Аз няколко дни дори на ваши колеги от различни медии се опитвам да внуша, че годината не е за Васил Левски от два или три дни, годината е от 365 дни.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, благодаря ви и за времето, което ни отделихте. И до нови срещи.

И в очакване да се видим в Карлово в тези два дни, в които наистина се надявам Карлово да стане едно средище на почит за Апостола.

Цоня Събчева