Доцент Веселин Кюркчиев, директор Дирекция "Информационни технологии и обработка на тиражите“ в Българския спортен тотализатор, в специално интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор 

Вече трудно ще си спомня, тъй като това беше преди повече от 20 години, но нещата бяха свързани по-скоро с информационните технологии, с необходимостта от подобрение на системата за обработка на тиражите. Но както казах, това беше преди повече от 20 години. Оттогава съм директор "Информационни технологии“ и отговарям за числовите лотарийни игри.

Какво означава това спрямо един нормален тираж - преди, по време и след него?

Това означава целият процес да бъде осигурен посредством наличната електронна система, която включва от терминалите, където се пускат фишове, до събирането на данни в нашите електронни центрове, определянето на печалбите и разбира се, тяхното обявяване и подготовка за изплащане. Този процес е цикличен и се случва във всеки един от тиражите, които "Спорт тото“ провежда.

Вие казахте, 20 години сте вече в тотото. Какво заварихте като история, какво е било преди това? Как е започнало всичко преди 60 и повече години? Предполагам, всичко е било на ръка. Бихте ли разказали накратко историята и подобренията в тотото?

Ще започна още от далечната 1957 г., на която разбира се, не съм пряк свидетел, когато започват да се предлагат игрите на Тото 1 първоначално и в последствие 6/49. Става дума за 1957 г. Естествено, през тези години електронизацията е невъзможна и абсолютно всички операции се извършват ръчно. През тези години фишовете са били трипластови – един за участника и два за Спорт тото“, като един от екземплярите за "Спорт тото“ се съхранява в трезор до определяне на печалбите, а печалбите се определят от другия екземпляр, върху който хора налагат шаблони с изрязани числа, които са изтеглени като печеливши. И така, когато се види попълване примерно през шаблона на познати 3, 4 и повече числа, фишовете се маркират като печеливши съответно за тройки, четворки, петици и т.н. И това нещо се е извършвало в повече от 10 центрове в България и стотици хора са били служители, като са извършвали това на ръка. Съответно този процес продължава близо 40 години, когато електронификацията вече навлиза по-широко в нашия живот, но това става дума по-скоро за средата на 90-те години. Преди да мина към първата електронна система на тотото, нека да ви разкажа нещо за нея, която аз всъщност и заварих. Когато започнах работа в "Спорт тото“, бих искал да спомена, че служители, които бяха в тотото, по-възрастни от мен, ми казваха, че са чували, че през 70-те и 80-те години на миналия век изградената система на тотото като организация, персонал, начин на работа е била изнесена в немалко държави по света. Разбира се, такива документи не съм виждал в самото тото, но ставаше дума за няколко африкански държави и държави в Югоизточна Азия. Преди около десетина години посетих една конференция на световните лотарийни организации, където се изнасяха доклади на тема "Добри практики в световните лотарии“. На един такъв доклад, изнесен от представител на лотарията на Сингапур, който обясняваше как променят една игра "6 от42" се преобразува в "6 от 45", кои са етапите и т.н. В началото на доклада си той спомена, че играта, която е първата, предлагана в Сингапур, първата лотарийна игра на Сингапурската лотария, е изработена от български екип и тя е създадена като копие на лотарията на България, което всъщност потвърди тези, така да се каже, устно получени данни от мен, че наистина това се е случвало в онези години. Т.е. системата ни, независимо че всичките операции са били ръчни и извършвани от много хора, е била доста добре измислена, след като сме я изнасяли навсякъде по света. След това идва първият период на електронизация, когато се появяват и първите терминали на "Спорт тото“. Вече обработката с терминали донякъде облекчава нещата от гледна точка на изчисляването на печалбите, фишовете от 3-пластови стават 2-пластови, един за участника, естествено, и един за сигурност в тотото. Данните се сканират от терминалите, но през тези години – това е зората на интернет и комуникациите не бяха на нивото, на което са в момента, беше необходимо данните да се пренасят чрез магнитни носители, т.е. физически носители. И съответно преди тиражите тези физически носители се акумулират в 10 центъра в България, след това се изпращат – в началото по модеми, в един общ център, където те вече в електронен вид се акумулират и вече много по-лесно се изчисляват печалбите. И тази първа електронна система вече след още някое друго десетилетие е заменена със система, която вече си е съвсем съвременна, а именно – данните се обработват в реално време и включително се позволява приемане на залози и онлайн. Горе-долу това е електронната история на Български спортен тотализатор.

Доц. Кюркчиев, сега при нас предстои въвеждането на еврото. Да очакваме ли нови машини, нови дигитални терминали в пунктовете? Готови ли сте за влизането на еврото и в Българския спортен тотализатор?

Влизането на еврото не е кой знае колко сложен протест от електронна гледна точка, така че за него сме абсолютно готови. За това нещо има за приет Закон за въвеждане на еврото в Република България. Всички изисквания ще бъдат спазени. Това не е предизвикателство. По-скоро системата, която използваме, вече я използваме от доста години и е необходимо тя да бъде променена, особено с оглед развитието на хазартните игри по света. Така че по-скоро това, което може да очаквате, е тотална подмяна на сегашната ни система с много по-нова, мощна и с много повече функции, които отговарят на нуждите на пазара към момента.

Това от 1 януари ли ще се случи или в последствие?

Не, в последствие. От 1 януари засега се фокусираме да изпълним всички необходими директиви, свързани с въвеждането на еврото. Това ще е един малко по-дълъг процес, но надявам се да приключи до края на следващата година.

Мнозина български участници в тотото нямат търпение у нас да дойде лотарията "Евроджакпот“. На каква фаза са преговорите? Има ли вече подписани договори, защото се говори поне от десетина години за това нещо?

Първо да кажа няколко думи за такъв тип игри, които са транснационални, като "Евромилиони“, които изпревариха "Евроджакпот“ с около десетина години. Съответно и в САЩ има игри, наречени "Мегамилиони“ и "Пауърбол“. Това са игри, които могат да акумулират изключително голям джакпот, по проста причина, че лотариите, които участват в тези игри, са от държави, чието сумарно население е над няколкостотин милиона души. С това вече става възможно да се акумулират, както ви казах, изключително големи джакпоти и това нещо е съвсем нормално да бъде въведено и в България. Идеята за участие в "Евроджакпот“ е отпреди повече преди 10 години. Като доказателство за това бих искал да дам пример на нашата игра тото "Зодиак“, която се базира на познаването на 5 числа в редицата от 1 до 50, плюс едно допълнително от числата от 1 до 12. Правилата на "Евроджакпот“ са да се прогнозират правилно 5 числа в редицата от 1 до 50, плюс 2 числа в редицата от 1 до 12. Целта на тази въведена от нас игра, както се казва, беше да "подгрее“ потенциалното навлизане на "Евроджакпот“ в България, тъй като правилата й са доста сходни. Така че идеите наистина са от повече от 10 години. "Евроджакпот“ и лотариите, които участват в нея, се увеличават през годините, като последната лотария, която беше приета в "Евроджакпот“, е тази на Гърция. В момента лотариите, които участват в "Евромилиони“ и "Евроджакпот“, на практика са всичките държави от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство без България и Румъния. Приемът в "Евроджакпот“ се извършва на т.нар. вълни, т.е. може едновременно да участват няколко лотарии за прием. Имаме златния шанс заедно с лотарията на Румъния да сме следващата вълна в Евроджакпот. Разбира се, процесът тук не е никак кратък, тъй като трябва да бъдат изпълнени доста сериозни изисквания от страна на организаторите на "Евроджакпот“, но ние и към момента ги изпълняваме, така че въпросът според мен е само на време да станем член на семейството на "Евроджакпот“.

Много важен въпрос за участниците – евентуалното въвеждане на "Евроджакпот“ ще закрие ли българските тиражи и българското тото, или ще вървят паралелно?

Масовата практика на лотариите, които независимо дали са участници в "Евромилиони“, или "Евроджакпот“, е, че те запазват своите игри, т.е. портфолиото на игрите ни се увеличава с още една. Наистина тя е играта с най-голям джакпот, но другите такива типични лотарийни игри, както при нас са примерно 6/49 и 5/35, се запазват. По този начин се осигурява единствено много по-широко портфолио от игри, и то много правилно позиционирани от гледна точка на интереса на играчите. Така че в никакъв случай няма да отпаднат игрите, които са си популярни към момента, и тиражността ще се запази. "Евроджакпот“ е игра, която е с един тираж седмично, който се тегли в петък, но това по никакъв начин няма да наруши нашия ритъм на тиражите четвъртък и неделя.

Каква е цената на една обикновена комбинация 5 плюс 2 – най-ниската стойност в Европа? Каква се очаква да бъде в България или тя е унифицирана за целия континент и всички странни членове?

Не е унифицирана. Общо взето практиката е да е 2 евро, но някъде, където имаме разлика в курсовете на валутите или някои държави, които не са въвели еврото, тя се закръгля до съответната валута. Но ето, примерно "Евроджакпот“ – в повечето държави цената е 2 евро, в Гърция е 2,50 евро. Предполага се, че когато влезем в еврозоната, най-вероятно цената ще бъде 2 евро за една комбинация, но това предстои да се реши, има време дотогава.

Печалбите от нашето тото са необлагаеми. Как стои въпросът с "Евроджакпот“?

Абсолютно по същия начин. Когато български граждани спечели печалба от играта "Евроджакпот“, ще важат същите правила, които кореспондират на националното законодателство.

В нашето тото има член, алинея и параграф, според коитопечелившият участник не е длъжен да се показва и да се разкрива. Как стои въпросът с "Евроджакпот“?

Абсолютно по същия начин.

Запазва се неговата анонимност?

Да, запазва се неговата анонимност. По никакъв начин няма да бъде променено това.

Какви са шансовете за печалба при сравнение на българското тото и Евроджакпот?

За  6/49 е 1:14 милиона. В "Евроджакпот“ за 5 плюс 2 шансът  е 1:130 милиона.

Какъв е размерът на най-голямата печалба в "Евроджакпот“ ?

В момента максималната печалба е 120 милиона и има вече десетина такива печалби в историята.

В българското тото има правила, че се изплащат по 30 000 лева на месец в течение на 7 години, а в последния месец от този период се изплаща всичко останало. Как е при Евроджакпот, накуп ли се изплащат 120 милиона евро?

Те се изплащат вече накуп. Общите правила на "Евроджакпот“ ще бъдат валидни и за България и тези пари ще бъдат изплащани наведнъж.

Очаквате ли, ако "Евроджакпот“ дойде в България, да има голям наплив към европейското тото и отлив от нашето тото?

Възможно е да се получи и такъв ефект, но цялостния ефект ще бъде положителен от гледна точка на размера на постъпленията.

На правителствено ниво ли се решава въпроса за идването на Евроджакпот или на парламентарно ниво?

Това ми е малко трудно да кажа. Според мен би трябвало решението да дойде от нашия принципал, Министерството на младежта и спорта. Според мен това би било един много добър ход. Примерът е много очевиден. Защо всички държави искат да влязат в някоя от тези организации, "Евроджакпот“ или "Евромилиони“? Заради положителния ефект. Относно самото въвеждане – това вече е на ниво компания, което ще трябва ние сами да го организираме, но решението би трябвало да е на ниво принципал.

Не споменахте какъв е реалният времеви хоризонт за  въвеждането на Евроджакпот“. Според вас реално кога може да влезе в България?

Ами, то не зависи само от нас. Дори да се вземе решение да се кандидатства за "Евроджакпот“, съответно самите лотарии, които са нещо като неправителствена организация, трябва да подложат на гласуване, да се разреши стартиране на такъв процес, който ще трае най-малко една година от решение от страна на "Евроджакпот“ да приемат нови членове.

Кажете, моля, как се променя поведението на тото участниците, когато джакпотът започва да расте доста сериозно и достига 7, 8, 9, 10 милиона? Увеличават ли се постъпленията – има ли фурор и бум на залози с по-големи суми от един човек, или пък играят с комбинации? Какъв е вашият анализ?

Наистина се увеличава броят на участниците, категорично се увеличава. Няма някакъв прекомерен бум, какъвто имаше преди може би 10-15 години, когато веднъж джакпотът беше достигнал за първи път 3 милиона лева и имаше опашки по тото пунктовете. Но това беше доста отдавна. В момента наистина се повишава интересът, появяват се нови, млади играчи, които са привлечени от атрактивния размер на джакпота, но чак такъв бум не се забелязва. Със сигурност постъпленията растат доста сериозно, но това става след някакъв момент, примерно след 5-6 милиона, когато достигне джакпотът, тогава се усеща по-осезаемо.

Бихте ли разказали нещо интересно за сферите, в които са топките, за самите топки? Как се проверяват, на какъв период минават през метрология и стандартизация, за да разсеем всякакви съмнения, ако има такива изобщо?

Първото, което бих искал да кажа за сферите, е, че те са от производител, европейски, който държи мисля, че около 70% от пазара на всички лотарии. Абсолютно идентични сфери, които използваме за тегленето на тиражите в нашето студио, се използват и при тегленето на числата на "Евроджакпот“. Само това сравнение искам да ви кажа, за да разсеем всякакви съмнения, че техниката не е професионална. Самите топки се измерват периодично, няколко пъти годишно. Ако се забележи дефект, се подменят, закупуват се нови такива. Те са отново от същия производител на сферите и съответно гарантират най-високо качество за такъв тип продукти, хазартни продукти.

Доц. Кюркчиев, вие сте човекът, който измисля математическия модел на игрите. Колко дълбоко е навлязла математиката в тотото през годините?

Честно казано, в игрите, които въведохме през последните години, математиката не е кой знае колко сложна. Това е една комбинаторика, в която не се изискват някакви кой знае какви умения. Промените, които извършваме през годините, са някакви по-скоро фини настройки, проценти, които се променят – примерно да се увеличат тройки за сметка на шестици. Такива неща се правят. Не бих казал, че е чак толкова сериозна математиката в игрите. Въпросът е да се постигне максимален ефект и максимална удовлетвореност от страна на участниците, да получат това, за което играят. Дотолкова може да кажа, че използвам математиката при игрите. А за в бъдеще – мисля, че когато имаме една нова система, тя ще може да даде възможност за организиране на нови числови игри, които примерно имат кратък живот, няколко месеца, да са кампанийни, и тогава вече ще може да се развихри много повече въображението и да се постигнат доста по-ефективни резултати и за участници, и от гледна точка на предприятието.

Доста години вече е факт отпадането на допълнителните числа. Защо беше взето това решение?

Без допълнителни числа – това е решение, което беше взето доста отдавна . Игри с допълнителни числа се срещат много малко. Те са по-скоро тип "Евроджакпот“. Както се казва, масовата практика на такива игри като 6/49, 5/35, 6/42 е да са без допълнителни числа. Допълнителни числа се появяват в игри като "Евроджакпот“, което всъщност дори не е допълнително – то си е число, което е част от комбинацията. Това са световни практики и има много варианти по света. Избрали сме да няма допълнителни числа, просто за да няма една допълнителна група, която утежнява разпределението на наградите и само би намалила по-малките печалби. Мисля, че това беше основната причина, която надделя при взимане на решението за отпадане на допълнителните числа.

И накрая, доц. Кюркчиев, какво е вашето пожелание към всички слушатели на "Фокус“ и участници в тиражите на Спорт тото?

Ами, на всички слушатели на "Фокус“ пожелавам да продължат да ползват вашата медия. На всичките участници бих пожелал късмет и естествено, със здраве да си харчат парите, които спечелят от Спорт тото.

Бойко СЕРАФИМОВ