Мегазвездата на българския спорт - европейския, световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести Карлос Насар в интервю за "Фокус"

На гости в студиото на Радио и Агенция "Фокус“ е мегазвездата във вдигането на тежести, и въобще в спорта у нас Карлос Насар. Здравей, Карлос.

Здравей, удоволствието е мое.

Мина време от Евро 2025, но да те върна към шампионата на Стария континент, провел се в Кишинев през април. Бе награден от легендата в твоя спорт Лаша Талахадзе, който няма загуба при най-тежките. Успяхте ли да си кажете нещо, и ако да, то какви думи разменихте с него и какво ти каза той?

С Лаша Талахадзе сме приятели от доста време. Сега нямахме много време да си говорим, но винаги се забавляваме заедно, винаги си говорим, винаги съм го разпитвал за състезанията му, за формата му. Супер интересен човек е той, освен че е шампион в най-тежка категория, той е и супер готин човек и добър.

Вижда ли, така да се каже, заплаха в теб? Той е трикратен олимпийски шампион, но казвал ли си му, че ще го догониш?

Все още не сме го говорили това нещо, но той най-вероятно ще усети.

В отзивите след първенството ти каза, че не си изпълнил като килограми категория до 96 кг. Колко тежеше на форума в Молдова?

Честно казано, аз в Молдова като отидох си бях напълнил категорията, бях даже 97 кг точно като стъпих в Кишинев, но имаше проблеми с храната на едно от местата, които се хранехме, след което дойдоха проблеми със стомаха, повръщах доста време. И в деня на кантара, когато се теглихме, бях 91 кг. Аз ставам сутринта и лошо ми стана, като го видях. Пет хранения направих до кантара, за да може моите противници да не изглеждат все едно са ми бащи. И на кантара бях 93.4 кг. Но иначе си бях напълнил категорията, всичко ми беше точно, просто реших този път да не си готвим ние, реших да се доверя на балканската кухня и сгреших. Успяхме да оправим ситуацията, но ни причини известни затруднения това нещо.

Ама това не се видя в състезанието.

Радвам се, че не се видя. Радвам се, че показах това, което мога и се надявам да продължаваме. Все пак много сериозен екип сме се сформирали, вече година работим заедно, даже минахме една година, и като се случи нещо, бързо реагираме и сме подготвени за всякакви ситуации.

Получи ли болки в областта на контузеното рамо при изхвърлянето на 188 кг или изтласкването на 229 кг? И въобще, по-добре ли са нещата с него сега? И други контузи имаш ли?

Честно казано, контузеното рамо е доста добре. Обаче имам проблем със здравото рамо сега. На европейското в Кишинев получих травма в дясното рамо. На мен по-проблемно ми беше лявото. И наистина доста сериозен проблем, едвам изкарах изтласкването след изхвърляне на 188 кг всъщност. Който е гледал състезанието, може да види как първият ми опит на изтласкване на 210 кг ми пропадна дясното рамо. Едвам изкарах изтласкването, наистина на сърце, на злоба, така го изкарах. Имаше публика, която беше дошла заради мен. Наистина, беше ужасен момент. Но въпреки това успях да си направя световния рекорд в двубоя. Сега върви лечение и по другото рамо, тъй като инфраспинатуса засегнах, може би на няколко места, тъй като рамената са доста сложни, понеже гърбът се хваща за рамото, гърдата се хваща за рамото, бицепса се хваща за рамото, трицепса, и то проблемите идват от няколко места. И специално при мен идва от инфраспинатуса и от гърба проблемът, което се надявам да отшуми до следващото първенство, което ще бъде октомври месец Световно в Норвегия, и да не чуваме повече за тази травма.

Смяташ ли, че може неоперативно или?

Със сигурност ще направя всичко възможно да е неоперативно, тъй като наистина това е много сложна става, рамото е много сложна става и най-вероятно такива операции не са подходящи за активни спортисти.

Всяка титла казваш, че я посвещаваш на своя треньор и на България. Но последната, от Евро 2025, има ли някой друг специален човек за теб, на когото би искал да я посветиш?

Абсолютно всяка една моя титла се дължи и на моя треньор, който е създал от мен първо човек като личност, след което е създал един уникален атлет, който се справя с всички тези трудности, тъй като аз за изминалите години преминах през много неща и не се отказах. Та, моят треньор ни напусна тогава, трябваше да продължа сам и се радвам, че чрез успехите виждам, че той наистина е успял да ме научи на нещо, за което мога да му бъда благодарен цял живот и ще му бъда благодарен цял живот. Другите хора, на които посвещавам всичките си титли, това са моето семейство като подкрепа в трудните моменти. Това са хората, които пък ми подадоха ръка в тези трудни моменти. Това са Николай Вълканов, Илиян Рашев, Благой Ангелов.... Това са хората, които ми помагаха през трудния път и на всички тях. Това е един наш успех, тъй като аз сам не мога да се справя с всички тези трудности. И се радвам, че те ми се довериха и аз чрез тяхното доверие създадох един екип, който е невероятен в образа на Жечко Стоянов, на Атанас Литков, на Милко Георгиев, на Павел Христов. Във вдигането на тежести в момента няма такъв екип и няма такъв човек с такива резултати бих казал в световен мащаб, на който резултатите му да вървят само нагоре. Като погледнем в миналото, аз на всяко състезание подобрявам и подобрявам нови и нови рекорди, сменям категории. Човек като го погледне отстрани, ще каже, че е елементарно, така го правим да изглежда.

В интервю за "Фокус“ вече двукратният европейски шампион по борба в класическия стил Кирил Милов се изказа ласкаво за теб. Цитирам: "Хора като Карлос Насар са феномени. Той е може би един на милиард“. Смяташ ли, че е възможно България да има още един спортист като теб в близките години, но не само в твоя спорт, но да доминира по такъв начин, като теб?

Разбира се, че смятам, че е възможно. Ние като цяло, българите, сме запазили спорта си благодарение на това, че сме изключително генетични хора, че сме предразположени генетично да бъдем войни. И това се е доказало през годините. Ние сме наистина много силна раса, която просто с правилно внимание, с правилно насочена концентрация, с правилните хора покрай себе си, можем да правим големи неща. И вярвам, че това нещо ще е възможно.

А виждаш ли в някого от младите спортисти на България, които следиш, примерно някой да ти е направил голямо впечатление сега или още не?

Много сериозна олимпиада направихме, много медали взехме на тази олимпиада. Кирил Милов, макар той да не успя да вземе медал, всички знаем там ситуацията как беше – той участва в тежка категория с нови опоненти, като той в събирането на квота беше си счупил крака, премина и той през много каръщина. И въпреки това отиде на Олимпиада. Макар и да не успя да вземе медал, той отново се бори доста геройски с момчета по 130 кг, въпреки че той едва беше докарал до 100 кг. И смятам, че този човек в неговата си категория може да бъде доста конкурентен. И чакаме да го видим тепърва.

Добре. Да поговорим сега за категориите. От Световната федерация вече официално обявиха, че на Мондиала в Норвегия в края на тази година твоята няма да е вече новата 96, а 94 кг. Не е ли по-добре за самият теб тази категория, с оглед това, че по-лесно би я запълнил и това, че не трябва да качваш повече?

Честно казано, по-лесно ще ми е. Макар че на мен качването не ми е толкова голям проблем до 98 кг, примерно да стана 102 кг, с трудност, но мога да го направя да стана 102 кг. Ставал съм 98, т.е. 96 кг, въобще не ми представлява никакъв проблем. Но чисто погледнато от конкурентна гледна точка, за 98 кг ще бъде много по-сериозна конкуренцията там и там ще има наистина сблъсък. Има много сериозни момчета на 102 кг категория. Аз не мога да кача на 102, тъй като за 102 категория тези момчета стоят в тренировъчен процес по 110 кг. Аз трябва да стоя поне 106 кг, за да участвам на 102, което е много трудно. Това се прави с години, десетки години трябва, за да се случи това нещо. И още не е моментът за тези килограми. Чисто като конкуренция предпочитам 98 кг, тъй като битките ще бъдат по-сериозни, малко да ми тръпне и на мен.

Заяви, че през този сезон и следващата година ще участваш само на европейски и световни първенства. Ако видиш, че на някоя Световна купа даден щангист направи близък до твоя резултат, не би ли те мотивирало това на следващото подобно състезание да участваш, за да му вземеш страха още преди голям форум или?

Честно казано, ако видя, че има нужда от това нещо, бих го направил, не представлява проблем, но гледам чисто да се съхраня здрав. Европейско първенство и световно първенство хич не е малко за годината. Макар че вече хората свикнаха да ме гледат на всяко едно състезание, миналата година участвах на десетки състезания, но просто това нещо беше инцидентно, тъй като аз имах нужда от това нещо за събиране на средства да поддържам екипа, имах нужда от това нещо отново да чуят хората за мен. Имах нужда самите ми конкуренти да чуят за мен, тъй като аз преди Световната купа в Катар, те ме бяха отписали като състезател. До Световната купа в Тайланд нямах квота и тя също така беше задължителна – за да участвам на Олимпиадата, просто трябваше да отида на Световната купа в Тайланд. Пък то така и така ще ходим, нали, да участвам, да не си мислят, че ни е страх нещо. И така, подготвихме се тогава, всичко беше наред. Но това нещо е супер изтощаващо за мен и не смятам, че мога да го правя дълго време. Може би да направя още една такава година в олимпийската година.

За събиране на точки за квота?

За събиране на точки. Защото просто тогава трябва наистина да съм на такава вълна Олимпиада – трябва да сме готови да мачкаме отново. А пък само с две състезания на година – те имат няколко месеца разлика, ти губиш хъса когато няма силни момчета, като тебе, да тръшкат щанги до тебе. Така е, по-друга е настройката.

Каква е обстановката в националния отбор? Ти се е върнал да тренираш с останалите ни състезатели преди Европейското. Но сега какво е положението?

В момента положението е... Те сега ще се събират в София. Аз бях тренирал 20 дни при тях преди европейското, преди това бях на Белмекен, на кондиционна. Не смятам да тренирам дълго време с тях, тъй като понякога имам нужда от съвсем различни неща. Аз исках просто да покажа, че не искам да се надувам, че аз още съм един отбор с тях. Просто да видят, че нямам проблем с това да съм с тях, но би ми било по-удобно да съм на друго място. В момента г-н Николай Вълканов направи чисто нова зала за вдигане на тежести в град Девин, която ще бъде открита може би на 10-и юни. И условията там са наистина на световно ниво. Там с минерални басейни, с доктори, с медицински сестри, с всички нужни възстановявания, най-модерни технологии. И просто за един спортист като мен, който държи такива високи резултати постоянно, трябва наистина сериозно възстановяване.

С федерацията какво се случва? Изгладихте ли вече различията? Подписа ли ли вече договора?

Все още не съм подписал договор, но това смятам, че се дължи на това, че не може да се засечем, нямаме време нито аз, нито Стефан Ботев, но се надявам това да е единственият проблем. Наскоро имаше Общо събрание с управителен съвет, на което са се решили някакви нови въпроси, доколкото знам. Надявам се всичко да върви нормално с Федерацията, да се развива и тя, тъй като вдигането на тежести заслужава да има достойна Федерация, изглеждаща така, както би трябвало да изглежда, тъй като всички наши деди са дигали за тази държава, са оставили на нас основите, от които ние не започваме от нулата. Ние започваме с готови знания и с готов начертан път, по който трябва да минем. И просто нещата стават много по-лесно. И нека да не съсипваме това нещо, да го изтрием в миналото, а да го надграждаме и да го правим по-добро.

Добре, а има ли вариант понякога да се включваш в тренировки с останалите национали, един вид да им вдъхваш повече...амбиция?

Ами има вариант, разбира се. Има вариант в това нещо, но просто това трябва да е чисто съобразено и с моята подготовка като цяло, тъй като наистина трябват високи резултати за идните предизвикателства, които искаме да покорим отново. Въобще не се знае кои момчета ще ми бъдат конкурентни сега, тъй като не трябва това европейско първенство да ни е като пример, че аз така ще ги бия на всякъде с по 40 кг, това въобще не трябва да се заблуждаваме така. Това нещо е изключение. Първо, че ние сме след олимпийска година, доста от момчетата почиват. Второ, че никой не знае коя е неговата категория, чакат окончателно решение, защото е важно да се реши също кои са олимпийските категории и кои не са, което още не е решено. Не разбрах кога точно ще се реши. В световен мащаб в щангите наистина смятам, че ще имам доста сериозни конкуренти.

Предстои финала за Купата на България по футбол. На 22 май на националния стадион. Шампионът Лудогорец среща твоя любим ЦСКА. Ще отидеш ли да подкрепиш отбора на сърцето ти?

Разбира се, отиваме да подкрепим най-великия български футболен клуб. Няма как.

Искам безпристрастно да ми кажеш кой ще спечели Купата на България.

Безпристрастно ти казвам, че ЦСКА ще я спечели.

Тогава точният резултат във финала?

Смятам, че ще бъде 2:1.

Кой ще вкара головете?

Ами сега няма да давам прогнози. Ако уцеля ще кажат, че нещо аз...

Добре, добре. Новият стадион на Червените продължава да се строи. Отиде ли да го видиш и въобще следиш ли случващото се с изграждането му?

Имах няколко покани да отида да го видя, за което благодаря, но все още не успявам да намеря време да отида да го видя, тъй като имах европейски подготовки, отделно няколко събития с деца правихме, които да ги мотивираме, да им покажем пътя, през които сме преминали. Отделно сега, на 7 юни, предстои един спектакъл, организиран от мен и мои приятели артисти, от които някои от тях са Елин Рахнев, Мая Бежанска, малки деца, които също са артисти. Ще бъде много силен спектакъл, започвам да издавам изненадите, които ще има там. И всички тези артисти, които досега чухме и още много други, всеки със своя вид изкуство, с тях заедно ще опитаме да пресъздадем моя път, през който съм преминал, като един спектакъл, като една мотивация, едно вдъхновение за хората, за малки и за големи, тъй като смятам, че България има едно богатство в историята на спорта, което другите държави нямат, а ние не се възползваме от него. Смятам това нещо да служи като мотивация на децата. Това е едно ново нещо, с което съм се захванал и наистина давам всичко от себе си да бъде по най-красивия начин предоставено на хората, за да могат и те също така да разберат.

А защо избра точно Пловдив?

Пловдив е градът, в който имам доста приятели. Пловдив е централно място на България, така че да могат от много градове да стигнат до там. И също така имаме и доста артисти, които са от Пловдив, и за тях ще бъде по-удобно. В Пловдив също така са и топли хората. Мога да ти кажа защо реших да не е в София.

Това щеше да бъде следващият въпрос, да.

Тъй като в София все още има доста големи зали и за да се напълни една такава зала, просто трябва хората да се запознаят с това нещо. Тъй като всеки сега може да подхожда скептично към това нещо, защото никой не е виждал още какво представлява, никой не знае какво е, макар че издаваме лека-полека. Никой не знае как ще се справя с това нещо. И първо искам хубаво да разберат хората какво представлява това цялото нещо, за да можем някой ден да напълним една голяма зала тук, в София. И се надявам това нещо да е примерно към края на годината. И всичко това ще бъде заснето, ще бъде разпространявано на малки части. И да вкараме вид спортна култура, пак да кажем и житейска култура, на децата.

Добре, да те върна към ЦСКА. Доволен ли си от представянето на тима ти при треньора Александър Томаш?

Не бих си позволил да коментирам по тази тема, като аз не съм правилният човек, който да коментира. Сега дали съм доволен, дали не – трябва да гледаме по отбора, да върви нагоре. Смятам, че ЦСКА заслужава много повече. Но не искам това нещо да се приема сега като критика към Томаш или нещо такова. Аз дори не го познавам човека. Но смятам, че ЦСКА може много повече и ще върви напред. Не искам да давам съвети, не искам да показвам пристрастия вече към треньор. Аз единствено искам само да подкрепям ЦСКА. Не мога да бъда компетентен по друг въпрос.

А виждаш ли в тях прогрес в представянето им?

Прогрес има със сигурност. И ще продължава да има. Всички работят много здраво с новия екип, сформиран от ЦСКА. И това ще започне да бъде все по-видно. Аз така говоря, все едно съм вътре, но от това, което виждам аз.

Ти като фен, аз заради това те питам.

Аз като фен, да, аз го говоря като фен.

В предходно интервю пред "Фокус“ ние те изненадахме с това, че разкрихме какво означава твоята фамилия. На арабски "Насър" означава "Победител". А знаеш ли какво означава първото ти име – Карлос?

Не знам.

Свободен.

Свободен победител.

В този ред на мисли, свободен ли се чувства Карлос Насар в момента във всякакво естество?

Да, наистина се чувствам свободен. Хората до мен ми дават такава свобода, че да мога да летя, наистина да мога да летя. Аз правя нещо, което обичам да правя. Имам възможността да го правя по най-добрия начин и го правя.

Наскоро обяви, че стои предложение от друга държава да се състезаваш за тях – отново. Ще разкриеш ли пред нас коя е държавата и каква сума пари предлага да вдигаш за тях? По този начин ти би се издигнал още повече в очите на хората.

Аз не стигам до преговори с тях. Много държави искат да участвам за тях. Когато отиваме на състезания, виждам се с тези хора в тези среди, случвало се е да излизаме заедно. Но когато се вдигне тази тема, аз просто я затварям. Няма как да се случи това нещо. Особено вече с тези хора, които ми помагат – както казах, Николай Вълканов, Илиян Рашев, Благой Ангелов.... Няма как да предам всички тези хора, които са ми дали такова доверие. Освен те, като мои приятели, като хора, които ми помагат, и всички други хора, които ме подкрепят, които си пускат телевизорите по време на състезание, всички тези хора плачат на моите състезания, радват се заедно с мен. Тези успехи, които имам, са едно нищо, ако нямам с кой да ги споделя. Смятам да запазя това нещо. Много хора, когато ме срещат и се снимат с мен, ми казват колко се радват и аз казвам, че това нещо е моята награда. Аз наистина го мисля и това е най-ценната награда, която имам, и смятам да си я запазя тази награда.

Милионите на някоя арабска държава няма да те съблазнят – така да разбирам?

Честно казано, колкото по-зрял става човек, през колкото повече неща преминава, разбира се, че парите всъщност са едно средство, колкото да преживяваме. Истински ценните моменти, истинските неща, които те правят щастлив, това са хората. Отделно едно дърво, когато го отделиш от корените му, то не може да расте здраво и силно. Аз не смятам да се отделя от моите корени и не смятам, че когато отида в друга държава или се отделя от моите корени, аз ще бъда същият Карлос, който виждате в момента. Аз съм това благодарение на хората, които ме подкрепят, и за това, че съм в страната си и имам свободата да правя каквото пожелая.

Казват, че всеки човек си има цена. Ти искаш да кажеш, че при тебе това го няма. Мислиш, че няма сума пари, която да те изкуши, така ли?

Няма сума пари, която да ме изкуши, тъй като и във вдигането на тежести – те много хора не знаят как се случват нещата, обаче при такива трансфери, това не е като при футбола: купуват те, ти участваш в някой друг отбор, частен, после за световни, европейски си участваш за твоята страна. Във вдигането на тежести отиваш там и повече няма връщане в България. Сменяш си името, сменяш си флага, който държиш – просто не става. При мен, също така, аз съм християнин, отивам в мюсюлманска държава. Просто това е голяма промяна в живота ми, разбирате ли? Не знам какво трябва да се случи, за да отида. Аз не го искам това нещо.

Любовта ти към България е пословична. Наскоро разбрах за много интересна случка. Преди 7 години, когато си бил на 13-14 и с треньора ти Илиян Илиев се готвите за Европейското през 2018 г. за подрастващи, в теб еуфорията е била огромна, защото това е било първото ти европейско и въобще голямо състезание. Ще разкажеш ли за случая със знамето преди заминаване?

Да, сега се сещам за какво ми говориш. За Милано става на въпрос.

Да. За Милано, 2018 г.

Тръгвам за европейското първенство. На другия ден пътувам, на същия ден ли – то беше преди 6 (7) години това нещо. Бях във форма и отивам да се боря за първо място. Тогава наистина се борех за първо място, на кантар бяха нещата. И в крайна сметка аз си бях решил, че ще ставам първи там. Още преди заминаването отивам с ясната цел, че искам да съм първи и ще бъда първи. И ми го няма знамето в багажа. И къде съм тръгнал без знаме? Всеки ми вика "Хайде, голяма работа – без знаме“. Аз без знаме не отивам никъде. Не може! Отивам на състезание, не мога да си държа моето знаме. Кой съм аз? Едно дърво без корени, то не може да бъде силно и здраво. Аз казвам: няма да отида въобще без знаме. Търсихме, вадихме, ходихме да купуваме. Не помня кой даже беше отишъл, беше ми взел знаме. Слагам знамето в багажа, даже в ръчния багаж, че ми се е случвало да тръгна нанякъде и да ми изгубят багажа, чекирания. И от тогава щангетки – обувките, с които вдигам, трикото, всичко, което ми е нужно, това се носи в ръчен багаж. Така че, ако ме видите с един колан на гърба за вдигане на тежести, да не се чудите за какво става въпрос. И тогава в ръчния багаж – слагам го и потегляме така за Милано. Вдигнах знамето, станах първи и така.

На 12-и май навърши 21 години. Как отпразнува Карлос Насар своя 21-ви рожден ден?

На 12 май не правих, както обикновено, нищо. Аз нямам този навик да си празнувам рождения ден. Наскоро го бях споделил това нещо. Като бях по-малък си бях поканил всички приятели на моя рожден ден. Аз и тогава не си празнувах често рождения ден – празнувал съм го, но не съм правил големи партита, семейно. И майка ми реши да ми подари един подарък, като ми направи парти за рождения ден. Аз предишната година ходих на всичките на рождените дни. Идва моят рожден ден, очаквам всички да дойдат и то не дойде абсолютно никой тогава. И аз тогава си казах: "В живота кои са ти приятелите? Кои са ти верните хора?" Колко ме уважават когато не съм световен и олимпийски шампион. Сега мога да напълня тук цялата сграда с хора, но това наистина ли са моите хора, които ще ме подкрепят винаги, или са просто да запълнят, да сме в тренда? И от тогава реших да не си празнувам рождения ден. Няколко години спрях да го празнувам и от тогава не ми е навик въобще. За мен 12 май, ако някой не ми честити рождения ден, аз ще забравя, че имам рожден ден. Сега съм в такова положение, че много хора ми честитят рождения ден, не мога да забравя. Преди това имаше събиране, преди 12 май тази година, но това събиране беше между мои приятели, между хората, които са екипа на Карлос Насар, не само във вдигането на тежести, но и с всички други хора, които ми помагат с другите неща. Тъй като имах много успехи и аз, между другото, и за успехите не съм черпил и ще кажат, че съм стиснат нещо. И реших да направя едно събиране, да се видим, да се зарадваме и ние веднъж. Като това се случи на 9 май, мисля. И така, ако това се приема за празнуване на рождения ми ден, беше малко преди моя рожден ден.

През първите 20 години от живота ти ти спечели всичко възможно в спорта. Какво си пожелаваш да ти се случи през следващите 20 и как би се мотивирал с оглед факта, че спечели всичко в спорта толкова рано?

Не мога да кажа, че съм спечелил всичко, тъй като България е много богата на тема спорт. Имаме много големи спортисти, които са и повтаряли олимпийските си титли. Има още доста път да измина. Но съм готов и смятам да продължавам напред по същия път, по който съм тръгнал – дали ще бъде в нови категории, дали ще бъде в други категории, в старите, които съм участвал до сега. Просто имам още доста път да извървя до човека, който искам да бъда. И не смятам, че аз съм завършен нито като личност, нито като атлет. Смятам да продължавам да надграждам.

От "Фокус“ изкарахме една статистика на световните ти рекорди – 44 световни рекорда имаш. Това са само световните ти рекорди, няма европейски там и олимпийски. От тези 44 - 12 са за мъже, 12 са за младежи и 20 са за юноши. Кое постижение смяташ за върхово?

Върховото ми постижение са олимпийските игри, тъй като това нещо го бях обещал на треньора ми. То не са само олимпийските игри. Там преминах през скъсан ахилес, преминах през смъртта на моя треньор, което… хората, когато не ме познават и не познават и моя треньор, те не знаят каква връзка сме имали, но това е изключително голям удар за мен и беше много трудно да се справя след това нещо. Макар че той не може да умре в моето сърце. Аз съм го казвал, че той винаги за мен ще е жив този човек. И също така преминах през страшен... Всичко, все едно започнах от нулата, разбираш ли? Имах обещание към моя треньор да стана олимпийски шампион и изпълних обещанието си. Затова това е моят успех, с който най-много се гордея. Иначе най-силните резултати, които съм давал са в България на един турнир – не помня на кой точно беше, и бях на 17 години тогава. Това беше 180 изхвърляне и 210 изтласкване, нещо такова, само че не в 89 или в 96, а в категория до 81 килограма. В категория до 81 килограма. Това е наистина нещо жестоко. Тогава олимпийският шампион (Ли Ксяожун от Китай), между другото, стана с 203 (204*) кг изтласкване и със 172 (170*) кг изхвърляне (Двубоят о 374 бе олимпийски рекорд!). Аз нямах квота тогава и заради това не участвах на олимпиадата. На българско състезание изхвърлих 180 килограма, а тласнах 210 (двубой от 390 кг). Бих олимпийския шампион. Той не е бил там, олимпийският шампион, но в сравнение с неговите резултати, го бих със 17 (16 кг) килограма!

И то на колко години си бил?

На 17 години.

На 17 години?!

След това вече, като започнах да качвам килограми, на тренировка имах 189 изхвърляне, 238 изтласкване на 86-87 килограма. И всичко това са големи резултати. Аз затова казвам, че всичко това, което гледате, ние можем още много повече. Макар и с всяка една година да се изхабявам все повече, мисля, че с правилна работа мога дори да ги надхвърля тези резултати. То човешкото тяло е толкова интересно, че стига да си смел и да си дисциплиниран, да обичаш нещо, което правиш, може да направиш феноменални неща.

Така, като те слушам, май Лаша Талахадзе трябва да се притеснява за постиженията при най-тежките.

Лаша Талахадзе е голям атлет сега, не можем нищо да кажем за него, тъй като е човек, достоен за уважение. Но не смятам да се съобразявам с неговите резултати.

На 21 години, а вече и "Мъж на годината“ на България и "Спортист на годината“ на България. Ако ти кажат, че трябва да избереш, коя награда смяташ за по-ценна от двете?

"Спортист на годината“. "Спортист на годината“ за мен е... Това съм аз. Аз съм спортист, който тренира в България, който е плод на българския спорт, на български хора. И това е една заслуга, която ме нарежда до моите конкуренти, истинските спортисти. Тъй като "Мъж на годината“ – там няма много спортисти, които са сред конкуренцията, и за мен това е ценното. Но от гледна точка на това, че съм спортист, иначе също за мен е голям успех и "Мъж на годината“, тъй като ако погледнеш списъка назад, се нареждаш до много големи имена – Христо Стоичков също е там и много други велики артисти, политици и т.н. има сред тези имена, което за мен може единствено само да бъде чест. И тази награда я гледам с усмивка.

За финал – какво си пожелава Карлос Насар, което не му се е случило, и какво пожелава на нашите зрители и слушатели?

Честно казано, сега малко ме изненада с това пожелание. Следващия път ще го кажа… Пожелавам на зрителите да бъдат здрави, да бъдат щастливи и да гледат докрай интервюто.

Още една световна титла ти пожелаваме пък ние.

Благодаря, много благодаря.

Много ти благодаря, че ни гостува.

И аз благодаря, удоволствието е мое.