19:48 / 25.07.2025
2044
Валентин Симов, член на Управителният съвет на Българска федерация по риболовни спортове, дългогодишен главен секретар, в специално интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор.
Здравейте, г-н Симов, добре дошли в нашия ефир!
Здравейте, г-н Серафимов, да пожелаем и на слушателите на радио "Фокус“ и на Вас здраве и късмет, и дълго да върви предаването все така добре!
Разкажете ни, моля, за вашето сътрудничество с Българския спортен тотализатор, кога започна то, как стартира?
Нашето сътрудничество с Българския спортен тотализатор започва преди няколко години на едно световно първенство в град Девин. Тогава имаше годишнина на Тотализатора, имаха много идеи нашите приятели от държавното тото да направят в град Девин, на площада, там, при откриване и при закриване на първенството. Оттогава започва нашето приятелство с тях. И използвам случая да благодаря на г-н Петров, директорът на спортният тотализатор, и на г-жа Красимира Пейчева, която отговаря за маркетинга, рекламата и за развитието на дейността на организацията. Тени приеха много присърце и ние им изказваме огромна благодарност за това, което направиха. Искам, разбира се, да кажа няколко думи за Министерството на младежта и спорта, където от известно време насам вече сме добре приети и бих казал разбрани. Министър Пешев прояви разбиране към нас, към нашия спорт, за разлика от други предишни министри, които ни бяха зачеркнали и бяха обявили, че спортът ни е асоциален. Представяте ли си? 200 000 любители риболовци упражняват този спорт като хоби и рекреация. Във федерацията членуват над 105 клуба вече с картотекирани към 700 състезатели. Провеждаме редовно държавен спортен календар. Предстоят ни няколко вътрешни кръга, за да може да определим националните отбори за улов на шаран, и за пъстърва. Имаме 6 дисциплини, които развиваме, даже 7 вече станаха. Използвам да благодаря на Емил Великов от Русе, който възстанови работата с деца. И това е едно огромно постижение. Навремето преди 40 години имахме световен шампион, една дама Росица Златанова – абсолютен световен шампион. Работата с деца е на първо място във Федерацията с нашите клубове. Искаме колкото може повече клубове да развиват дейността си с деца, да правят детски състезания. Благодарни сме на Съюза на ловците и риболовците, на нашите приятели, с които също правим заедно състезания и ни подпомагат в нашата дейност. Предстои ни другата седмица първото заседание на новоизбраният Управителен съвет на Федерацията, където ще бъдат разпределени задачите между членовете. Предстои също така да поработим малко по промените в Закона за рибарство и аквакултурите в частта на отдаването на реки, водоеми и язовири на сдружения, които работят в тази посока, за да може да се първо да стопанисват, второ, да започне едно зарибяване, което ние и сега правим, мащабно, заедно със Съюза на ловците и риболовците зарибяваме с балканска пъстърва, уникална. Работим много в тази посока. Другото, което така работим е, вече имаме по-млад състав административен, на който сме възложили задачата да регистрира всички наши клубове в Министерството на спорта, в Регистъра за клубовете по член 9. До сега там имаме около 60 клуба, върви процесът по регистрацията. И най-важното, което с няколко министри на земеделието сме говорили, да променим Наредба 20. Тя е много стара и е направена напук на това, когато преди много години променихме Закона за рибарство и аквакултурите и успяхме да вкараме там текстове, които позволяваха да се отдават под наем част от реките, стари речни корита да се ползват както в Европа. Ако погледнете в Европа, Чехия, Словакия, Италия, хората ползват участъци от реките, облагородени, чисто е там. Сложен процес е, но тогавашните чиновници, един вид, саботираха народните представители, като направиха тази наредба, където определиха, че за да може да вземе един клуб да вземе един водоем да го стопанисва, да го зарибява и да го поддържа, трябваше да има минимум 500 души чинове с годишен билет, който беше абсурд за онези години. Сега вече мисля, че този процес започва да се осъществява и отговорните фактори разбират ситуацията. Работим с последния директор на ИАРА т.е. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,също много добре, с д-р Николай Георгиев. Имахме среща с министъра на земеделието, разбира се, дълъг процес е, но пак казвам, най-важното е да се задържи тренда и да се тръгне напред към развитие на Федерацията, защото малко федерации биха се похвалили с толкова много клубове. Искаме да бъдем разбрани и да бъдем отделени от Министерството на спорта по отношение на клубовете за високи спортни постижения, няколко класификации има там за федерации, за да може да получим и едно нормално финансиране. Защото в момента Федерацията се издържа изключително и само от членския си внос и от помощи, като например Българския спортен тотализатор, който ние го рекламираме и слагаме на нашите материали навсякъде, благодарности към тях, но като цяло средствата не са достатъчни за развитието на Федерацията.
Г-н Симов, как се става риболовец в България? Обикновено това се случва по наследство – бащата на детенцето е бил или дядото. И защо един родител би трябвало да запише детето си на подобен спорт? Какво носи този спорт за всеки един човек?
Този спорт носи за всеки един човек две неща. Първо, както казват старите риболовци, да си начешеш крастата. И второ, няколко часа, прекарани между природата, въздействат изключително добре върху здравето на всеки един индивид, независимо дали си риболовец или не. Риболовците стоят по 3-4 часа до водоема, там се калява търпението, там се получават знанията. И най-важното да не забравим, разбира се – мотото на федерацията от няколко години насам вече е "Хвани – пусни“. Нито един от нашите състезатели не взима риба на състезание и не я прибира вкъщи. Това послание ние се стремим вече да го предадем към децата, да може те да усвоят този процес. Да, разбира се, когато отидеш на водоема, вземи си една-две рибки, но не взимай 50, защото няма какво да ги правиш, нали ме разбирате?
Така е, така е.
Има много частни водоеми, където е доста скъпичко да упражняваш този спорт. Дори и да е близо до София, най-малкото ще е 50-60 лева – да купиш стръв, гориво, храна да си вземеш. Така че в тази посока работим с децата. Имаме вече няколко клуба, които се очертават сериозни в тази дейност. Правим детски състезания – сега минаха вече няколко, за Деня на детето. Има турнир за Купата на БФСР – тя е вече и балканска купа, в Пловдив. Октомври месец там също има участие на най-добрите детски клубове, които са спечелили – явяват се и участват безплатно на турнира за децата, които са до 18-годишна възраст.
Винаги съм се чудил, г-н Симов, когато видя някаква информация за отровена риба, замърсена река, къде е моралът на тези хора, фирми, организации. Вие какво чувствате, когато се сблъсквате с нещо подобно? Как реагирате като федерация?
Какво да ви кажа, това е липсата на първите седем години на тези хора, които си позволяват да изпускат отровите в реката. Може би това е един от начините да икономисват финанси, за сметка на околната среда – нещо, срещу което ние сме категорично против.
Искам да ви попитам, това което виждате сред нашето общество, сред младите, и като човек, който се занимава дълги години със спорт, харесва ли ви? И може ли риболовът да бъде една трансмисия между гнева, яростта на някои от младите хора и преминаването към един по-спокоен, по-смислен живот от тяхна страна?
Разбира се, че може. Аз ненапразно казах, че когато ти стоиш на водоема в очакване рибата да клъвне и си ползваш вече уменията, там се калява търпението, защото е необходимо доста търпение, за да можеш ти да я извадиш. Както пък и когато кажеш, че си хванал по-голяма риба – там също има важен момент, в който трябва да проявиш пак търпение, да няма прибързаност. И аз мисля, че там, в природата, младите хора може да спечелят доста и да бъдат един добър проводник след това в нашето общество на ненасилие и на толерантност.
Г-н Симов, имате ли във федерацията, изобщо във вашите структури неписан кодекс, а може би и написан такъв, как действате, когато видите бракониери, защото ги има навсякъде?
Има, разбира се. Веднага сигнализираме. Ние работим с Изпълнителната агенция по горите, също работим и с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Така че веднага се сигнализира. Аз лично съм ловец и веднага сигнализирам и за бракониери по реките, и за бракониери в лова. Има групи, които са мобилни, номерата на техните телефони се знаят, веднага се съобщава. Така че работим усилено и това е практика, която всички наши състезатели ползват.
Г-н Симов, като дългогодишен човек от този бранш, дългогодишен рибар, коя е любимата ви риба за консумация?
Еее, "Мерцедесът“ на рибите - балканската пъстърва. Въпреки, че костурът също е много вкусна риба. Двете риби за мен са най-вкусните – балканската пъстърва и костурът.
Какво бихте препоръчали на нашите слушатели, откъде да си закупуват риба – от големите вериги или от специализираните малки магазини?
Ами, има доста места, от които слушателите на Радио "Фокус“ и тези, които желаят да си закупят риба, примерно в София има няколко места. Има и рибарници, където може да отидеш и да ти извадят прясна риба. В магазините повечето риба, доколкото гледам, е гръцка. Там българска риба трудно се намира, прясна или охладена. Има по-малки рибарски магазинчета, които се снабдяват и карат прясна риба от морето в по-големите градове почти всяка сутрин.
Могат ли, г-н Симов, нашите летовници по българското море да са сигурни, че хапват прясна риба? Или май не е точно така?
Вижте, ние поддържаме добри отношения с д-р Йордан Господинов – това е председателят на БГ ФИШ – Българската асоциация за преработка и улов на риба. Те също ни дават сведения, така че спокойно бих казал, че тази риба, която се вади от българското море, е чиста и е годна за консумация.
Световната централа счита Гребния канал в Пловдив като едно от най-добрите съоръжения в света за спортен риболов. Какво още може да се надгради на самото съоръжение?
Ох, мечтата ми е да направят и втория канал. Тогава вече ще има много по-голяма възможност да поемем планетарни първенства. Проф. Клаудио Матеоли, който е председателят на Световната федерация, категорично няколко пъти се е изказвал, че Гребният канал в Пловдив е една перфектна база за спортен риболов.
Добре, и накрая, г-н Симов, какво бихте казали, как бихте се обърнали към слушателите на "Фокус“ в разгара на лятото?
Ами, в разгара на лятото да ходят на риба в по-хладните часове. Температурите навън виждате какви са – 38, 39 до 40 градуса стигат. Който иска тръпката да му бъде осъществена, нека да носи със себе си задължително вода, задължително зареден телефон да има. Нашите спортисти тренират също или рано призори, когато е по-хладничко, защото после в жегите рибата знаете, че не кълве – тя слиза долу ниско, в хладното, и много трудно започва да кълве.
Благодаря ви, г-н Симов.
Бойко СЕРАФИМОВ
