Доц. Димитър Тюлеков от Югозападния университет "Неофит Рилски“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

Кой има право да говори от името на мъртвите или защо в Скопие се търсят поводи, за да спрат поклонението на българи пред гроба на Гоце Делчев? Поканихме за коментар доц. Димитър Тюлеков от Югозападния университет "Неофит Рилски“. Той е автор на посветена на революционера, преведена на много езици и публикувана в различни научни списания студия. Защо се страхуват от Гоце, доц. Тюлеков?

Ами не само от Гоце, от цялата автентична българска национална история, която се развива в географската област Македония, тъй като македонизмът там е официална държавна доктрина. И бих казал на тази основа се създава и институционална омраза срещу България. И на второ място имаме опит, стремеж да се изопачава, да се фалшифицира, да се погребва българското културно-историческо наследство в Република Северна Македония. Пък и на трето, ние имаме целенасочена антибългарска политика, която не е от вчера, нито от днес, тя е наследник на сръбската окупаторска власт, на асимилаторските режими, които са от 1913 година, 1918-1919 година, както и след 1944-1945 година до наши дни. Само че трагедията сега е, че тя се развива в посттоталитарни демократични условия, и точно развитието на македонизма в демократична среда – това са две несъвместими неща. И оттук нататък ще има дълъг процес на агонията на македонизма. Той винаги ще създава проблеми. Ето, аз мога да изброя десетки примери тази година, които в България трябва да бъдат отбелязани по един бих казал достоен, подобаващ начин. И всеки стремеж в България да бъдат тържествено отбелязани юбилейни дати, годишнини, имена и т.н., в Република Северна Македония се тълкува като едва ли не опит за посегателство срещу македонското национално самосъзнание, македонската самобитност и т.н., което няма нищо общо.

Бихте ли дали, доц. Тюлеков, примери, кои са тези събития? Кои са те, с които ние посягаме на Македония?

Например, ето сега тази година е юбилейна в такъв смисъл, че имаме 120 години от Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание. Ние го наричаме Илиндинско-Преображенското въстание, защото то избухва на две места, като символ, като метафора, тъй като говорим за Македоно-одринската организация, която я има ей там, в района на Бургас, на Странджа и т.н. Това е единно българско национално въстание. И когато започва през 1903 година, австро-унгарският консул, който е в Битоля, казва: "Българското въстание започна“. Е, ние това да го скрием ли, да го изопачаваме ли? Ами не. Проблемът е оттатък, в Скопие, нека те да осмислят това, което е станало. Защото ние говорим не просто за обща история, а за съдбовна реалност. Ето ви едно събитие. След това, имаме 120 години от Букурещкия договор – на 10 август 1913 година например, нашият край тук, Благоевградска област, става неизменна, трайна част от българското държавно етнополитическо пространство. И в този край няма такива промени обект на асимилация, на терор и т.н., както има оттатък във Вардарска и Егейска Македония. Голямата трагедия е, че Македония като географска единица, като географска област, като провинция в рамката на Османската империя се разкъса, и прословутият въпрос Македонският въпрос още повече се усложни. Ще ви кажа нещо друго, което също е свързано с юбилейните годишнини и поводи, и съм сигурен, че никой досега в средствата за масова информация не е споделил: на 19 април 1933 година петима души, членове, дейци на Вътрешната македонска революционна организация, влизат в село Драмче – това са Димитър Паликрушев, Дончо Христов, Ангел Симеонов, Васил Николов, Стоян Георгиев. Е, ако Християн Мицкоски е истински деец на ВМРО, ами нека да положат цветя, нека да се поинтересуват къде е паметната плоча, осветената плоча от митрополит Борис, който беше убит след 1944 година като български архиерей и който е роден там, в Битоля. И да се спомене за тяхната дейност. Защото всички те са синове на, така, както са документите от онова време на Тодор Александров и Иван Михайлов, на борческа Македония. Те са убити при село Драмче преди 90 години. И защо да не бъде това повод за общо, съвместно възпоменателно честване. Всичко възможно се прави, за да се търсят провокации срещу България. Затова официалните власти в Република Северна Македония в момента погребват собственото си европейско политическо бъдеще. И този процес ще се засилва, ако те не осмислят своята реална дейност. Защото тайната държава работи много активно срещу България. Това е, което на първо време може да се каже по темата, тъй като е процес, несъвместим с това, което е като европейско измерение на проблема. Защото големият смисъл, големият проблем е изобщо и двете държави, и България, и Република Северна Македония да вървят по общ път – нещо, което не се е случвало по комунистическо време. А пък преди по кралските режими от онова време, когато Македония е окупирана и е разделена в сръбска и гръцка част, е било още по-трудно. Ние сега имаме реална възможност, голям хоризонт географската област Македония независимо, че се намира в три различни държави, да върви в една посока, и да се сложи кръст на този прословут Македонски въпрос в рамките на една обединена, цивилизована европейска демокрация. Но властите в Македония не желаят това нещо, това показва действителността през последните години и през последно време, особено във връзка със случая с побоя над Християн Пендиков.

Защо си мисля, доц. Тюлеков, че побоят над секретаря на охридския клуб "Цар Борис III“ всъщност е много добър претекст, ползван от македонските власти, за да забранят на българи поклонението на гроба на Гоце Делчев сега на 4 февруари?

Да, всичко възможно се прави да се прекъсват такива взаимоотношения, дори на битово ниво. Няма да се изненадам ако се стигне до такава посока. Защото моето дълбоко убеждение е, че македонизмът, който е държавна доктрина, не е просто антибългарски, ето, този случай с Християн Пендиков показа много категорично това лице: не е антибългарско, то е античовешко отношение. Не смятам, че в България някой е създал и е внушил на тези млади хора, към които моите привети, моите адмирации към тях, защото тяхната поява в Северна Македония за мен е истинско чудо, като знам през каква голгота е минал македонският българин там. Защото в крайна сметка това е истинско дълбоко човешко възприемане на действителността – млади хора, които казват, че са българи. Сега, не смятам, че някой им е внушил идеята точно да наименуват такива личности, които в България разделят и противопоставят, защото ако е Димитър Талев да речем или някой друг от именитите имена, които могат да обединяват, да сближават гражданите от двете страни на границата, но така или иначе действителността е такава. Конституцията в Република Северна Македония гарантира колективни права на албанци, на босненци, на сърби, на гърци, на евреи и т.н., но за българите имаме същата обстановка, каквато на времето Иван Вазов написа в неговото стихотворение "Па шта си ти?“, македонизмът е сръбска окупаторска идеология, която има своето живо въплъщение днес. И тя се бие непрекъснато с тези млади хора, които ще се появяват не само сега, ще има развитие процесът на тяхното самосъзнание, защото цялата автентична българска национална история е отрицание на македонизма, на тази официална държавна политика, която е там в Македония. И аз бих казал и друго нещо: държавно политическото обособяването на новата македонска нация в периферията на преформатираната кралска Югославска федерация не е естествен и завършен етногенетически процес, а акт на насилие, обусловено от следвоенната геополитическа конюнктура. И трагедията е, че и сега в такива демократични условия ние имаме същия манталитет, същото възприемане на действителността. По комунистическо време всеки опит на български историк да коментира тази тема за Македония, в Белград и в Скопие имаше директно обвинение, че България посяга и има териториални претенции срещу тогавашната Македония в рамките на Югославия. Сега всеки опит да се коментира, да се работи, а както и сега в случая, щото се създаде, има що-годе някакъв процес на демокрация в Северна Македония, започват да никнат сдружения на македонски българи в тази среда, се възприема едва ли не като удар срещу македонската национална самобитност. Никой не поставя – ето, говорим за македонската нация, македонския език, македонската църква като етнополитически реалности и т.н., ама те нямат този дълъг исторически живот, какъвто имат македонските българи, които от хилядолетия са там. И затова с много възхищение, с уважение и преклонение се отнасям към тези млади хора, които стават членове в точно такъв тип организации. Защото още в самото начало там се преследва идеята тези крехки опити да бъдат погребани, както се погребва българското културно-историческо наследство. Но аз казах вече, че официалните власти вървят срещу себе си, защото срещу България и без македонските българи в Република Северна Македония Скопие винаги ще има затворен път към Брюксел. Това е моето дълбоко убеждение, и колкото по-добре го осъзнаят и по-рано в Скопие, толкова по-добре за самите тях и за самия народ. Защото тук става дума за народ, който в чисто генетично отношение, ментално е един и същ. И точно от това се страхуват властите в Скопие, защото никой от България не иска македонците да стават българи и да стават членове на Европейския съюз. Това е въпрос, който там ще го решава населението. Но затова трябва да има нормално междуинституционално сътрудничество и нормално гражданско сдружаване на нашите сънародници там.

Благодаря ви, доц. Тюлеков. Искам да завърша нашия разговор с цитат на Гоце Делчев: "Отцепленията и разцепленията никак да не ни плащат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато сме си българи и всички страдаме от една обща болест. Ако тази болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и у нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани“ – Гоце Делчев.

Цоня Събчева