Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Делян Илиев, режисьор на постановката "Албена" по Йордан Йовков на Родопския драматичен театър - Смолян. Постановката е включена в програмата на фестивала "Сцена на кръстопът" в Пловдив, на 18.09.25 - Камерна сцена, от 19.30 часа.

Как вървят приготовленията първо да попитам?

Имаме един спектакъл непосредствено преди гостуването ни в Пловдив, който ще го възстановим и ще го видим в каква форма е след лятната ваканция. Може би малко ще го попроменим, но така ще дойде в Пловдив - съвсем във форма, така да се каже.

Колко сезона вече играете спектакъла "Албена“?

Точно една година. Започнахме го септември, мисля че около 20-и беше миналата година. Реално един пълен сезон има спектакълът и сега започва втория си такъв.

Отзивите на публиката са страхотни. Добро попадение за главната актриса. Изобщо, хората са възхитени, така да се каже, ако съдим по коментарите им с социалната мрежа. Но, кое беше по-трудното за вас, когато правихте режисурата на този спектакъл? Имаше ли нещо такова?

Най-голяма трудност видях с подготовката на сценичния вариант на този текст. Аз обичам да не взимам едно към едно текстовете, както ги предлага авторът, а да предложа някаква своя сценична версия върху текстовете, спрямо някаква идея по него, по текста имам предвид. И с тази пиеса видях голям зор заради, как да кажа по-меко, заради доста развлачената й структура, която в съвременния театър е абсолютно неадекватна даже. Казвам го с огромна любов към Йовков и огромно оценяване на неговото творчеството. Става въпрос за някакъв чисто такъв съвременен казус, в който текстовете, както са писани преди 100 и повече години, няма как просто едно към едно да бъдат пресъздадени на сцена. Те могат да бъдат четени като литература, и са много интересни сами по себе си, но в театрален формат имат нужда от сериозна режисьорска и драматургическа намеса. Та, аз с това видях най-голямата трудност.

В случая какво точно направихте, което да предизвика интереса, така да се каже?

Ще кажа. То това е ходът на спектакъла, така че това не е някаква тайна. Освен съпътстващите съкращения, обединяване на персонажи, сливане на образи, създаване на един хоров селски образ около селото, аз тръгнах през една идея, че трябва винаги да има една Албена, и че започваме от една Албена, минаваме през втора Албена, и завършваме с някаква следваща, от което това село като че ли непрекъснато има нужда. Има нужда от някакъв лакмус, който да го държи жив.

Селото, разбира се, като метафора на целия живот, не просто някакво изолирано българско село. И така. Около този ход, който напълно изнасилва текста на автора, имаше големи опасения дали няма да се получи някакъв зловещ провал. Но пък текстът, понеже е много добър, и е много голям, и е световна литература и драматургия, някак си пое този ход и го направи свой. И затова стане хубав спектакъл, мисля.

А самата Божана Мановска с какво ви привлече като актриса, която да е подходяща за тази роля?

Ами ние много добре се познаваме и сме работили много големи текстове през годините - и Чехов, и Софокъл, и Шекспир, и какво ли не. Знаете, има персонажи в световната драматургия, за които просто трябва да имаш човек, с който да ги направиш. Не можеш да тръгнеш да правиш "Хамлет", ако нямаш Хамлет.

Случаят с "Албена" е такъв – има нещо друго, което актьорът, или актрисата в случая, трябва да носи вътре в себе си, което не може просто да се изиграе. И такъв е случаят с нея. И понеже работим добре и се познаваме отдавна, и имаме география на големи-големи световни текстове, си се доверихме взаимно, и така.

Вие имахте и една промяна, която беше наложена от неприятните събития в момента, докато работихте по спектакъла.

Да, това беше, и завинаги ще остане, спектакълът, посветен на Емилия Ованесян.

Тя си отиде в началото на процеса. И някак си, по някакъв начин, остана с нас до края, и пак казвам, спектакълът завинаги ще си е посветен на нея. А пък и понеже гостуваме в Пловдив, а тя беше от Пловдив и е дълбоко свързана с този град, по някакъв начин и самото ни гостуване на фестивала е свързано с нея пак.

Да, исках и това да кажем, че този спектакъл е посветен, все пак, на Емилия Ованесян. Но Вие отбелязахте, че сте обединили образи, за да може да избегнете тази мудност на действието. Споделете още за процеса на вашата работа?

Процесът беше интересен, защото имаше една много голяма пауза от около половин година някъде, че може и повече, в който ние с композитора на спектакъла Мира Искърова, започнахме да се виждаме от време на време, просто за да мислим, да хвърляме някакви идеи, да използваме тази голяма пауза, в които нямахме репетиции. И в тези срещи се роди една идея за един общ хор в образа на селото, който непрекъснато, като древногръцки хор – тази идея през годините несъзнателно съм я развивал в спектаклите си – да започне да коментира, да насърчава, да се кара, да спори, да съветва главните действащи лица какво да правят. Този хор са самите актьори, които изпълняват и ролите в спектакъла. И това също е доста рисковано като ход, пък актьорите много добре го поеха и се получи. В крайна сметка  се получи един, да не кажа древногръцки, а един древнобългарски някакъв епос.

Ами, остава да поканим хората на вашия спектакъл в Пловдив на 18 септември!

Да, да ги поканим, но надяваме се скоро след фестивала да си направим и едно редово гостуване на Родопския драматичен театър в Пловдив. И да поканим хората да гледат на 18.09.25 - Камерна сцена, от 19.30 часа.