16:28 / 01.09.2025
7952
Д-р Живко Сиромахов, уролог с опит в диагностиката и лечението на злокачествените заболявания на отделителната система, трансуретралната хирургия и ендоурологията, част от екипа на МБАЛ и ДКЦ ВИТА, в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио "Фокус“.
Д-р Сиромахов, поставяме темата за уголемената простатна жлеза - колко значимо е това заболяване от гледна точка на честота, с която е разпространено сред пациентите?
Аз бих казал, че по-скоро това е състояние. Заболяване е, когато има прогресия, клинична изява. Колко е често? Бих казал доста често, защото всички мъже във възрастта над 50 са предразположени. Ако направим от ИНФОСТАТ извадка, може би ще са над 700-800 хиляди души в България, предполагам, без да съм точен. Така че е често състояние, което бих казал, също е и социално значимо, защото щом обхваща такава голяма част от популацията, то е социално значимо.
Можем ли да направим съпоставка в тенденциите на това състояние в България и в европейски мащаб?
В европейски мащаб колегите съобщават за леко подмладяване на заболяването. Може би защото има по-добра диагностика. Има здравни системи, които много акуратно следят профилактиката и всъщност може би това, за мен лично, е причината. Аз лично в моята практика не забелязвам тенденция към подмладяване. Да, имам пациенти, които са под 50 с увеличена проста – факт, но по-скоро с по-големия клиничен опит, който съм придобил – консултации, прегледи, повече пациенти, поради това забелязвам, че има и такива пациенти. Не бих казал, че има статистически значима тенденция, поне за мен.
Много ваши колеги, обикновено казват, че колкото по навреме е хванато дадено заболяване, толкова по-големи са шансовете за благоприятен изход. Важи ли това и за уголемената простатна жлеза?
Това важи на 100%. Затова аз често се шегувам с моите пациенти, че трябва да има "годишен технически преглед“, както го наричаме след 50 години. В предното интервю говорихме, че и за рака на простатата също трябва да се преглеждаме след 50 години веднъж годишно. Всъщност, този преглед е за простатна патология – така бих го обобщил. По време на този уролозите ехографски измерват обема на жлезата. Т.е. можем да кажем имаме или нямаме уголемена простата. Събеседваме с пациента насочено, търсим има ли симптоми. Гледаме маркера за простата, наричан от пациентите и от много колеги "туморен маркер“, така наричаното PSA – простатно-специфичният антиген, който всъщност е маркер, че нещо се случва с простата – ако е повишен, не значи, че е задължително рак. Правим прегледи за консистенцията на жлезата, за да видим дали има възли и уплътнения. След което гледаме пациента за остатъчна урина, т.е. дали изпразва добре мехура, защото ако той не го изпразва, значи нещо почва да пречи на пикочния мехур да се изпразва. Този наричан от мен "годишен технически преглед“ има за цел да открие, ако има проблем с простатата. Като казвам проблем, този проблем не е задължително рак.
Т.е. трябва да се проверяваме веднъж годишно.
Хубавото при простатните заболявания е, че се развиват много бавно.
Факт е обаче, че преди да ни заболи нещо или да имаме някакви признаци, ние рядко ходим на лекар. И това го казвам с упрек към всички нас. В този смисъл може би е важно да кажем какви са първите признаци на уголемената простата, които мъжете трябва да наблюдават и да знаят, че това е сигнал за посещение.
Има две големи групи симптоми, когато говорим за уголемената простатна железа. Те са симптоми на изпразване на мехура и симптоми на съхранение на урина. Симптомите на изпразване са: намалена струя, това е, което виждат всички по рекламите по телевизията – прекъсване на струята, затрудняване със започване на уринирането, понякога уриниране на капки. Това са основни симптоми, които алармират, че нещо се случва. Втората голяма група са симптомите на съхранението, често уриниране, т.е. мехурът не може да съхранява толкова урина, ходим често. Ставането нощно време също е симптом на съхранение. И третият много важен симптом, който много често е и първият, е симптома на императивен позив, т.е. пациентът примерно върши си някаква нормална дейност, трябва да отиде веднага до тоалетна, защото не може да съхранява достатъчно.
Могат ли всички тези симптоми да бъдат объркани с друго заболяване?
Другите заболявания, с които могат да бъдат объркани, също се диагностицират при този преглед - стеснения на пикочния канал и тумори на пикочния мехур също могат да дадат в някои случаи подобни симптоми. Първичната диагностика е същата, т.е. трябва да се видим със специалист уролог, да се направи ехография на простата, на пикочен мехур, да се пуснат необходимите изследвания, за да стигнем до правилната диагноза.
Ако един пациент го диагностицирате с уголемена простатна жлеза, това означава ли, че той е с предсимптом на рак на простатата?
Не, не означава. Двете заболявания произхождат от различни зони на простатната жлеза. Пациентът може да има и двете, може и едното. Ако има едното заболяване, не значи, че има и другото, но не означава, че го няма. Т.е. ролята на нас уролозите е да различим състоянията, защото пак казвам, може да ги има и двете, но ако имаш увеличена простата, не означава по никакъв начин, че имаш рак.
Има ли рискови фактори, които водят до това състояние на уголемена простатна жлеза, освен заради възрастови изменения, казахте след 50 години?
Освен чисто възрастовите изменения, няма някакъв друг доказан 100-процентов фактор, който да води до проблеми с простатната жлеза.
Каква е ролята на генетиката? Ако бащата е бил диагностициран с такова състояние, задължително ли и синът да го наследи?
Ако и двамата доживеят до 70-80 години, най-вероятно и двамата ще го имат.
Но това е не защото са баща и син.
Точно това исках да обясня. Ролята на възрастта. В някои стари учебници по анатомия пишеше, че при пациенти, когато се правили рутинно аутопсии в нашата страна, при 90-годишни и повече пациенти винаги има от ДПХ, т.е. доброкачествена простатна хиперплазия, уголемена простата. Т.е. няма мъж, който да няма уголемена простата, въпросът е дали ще го доживее.
Какво предлага медицината за лечение на уголемената простатна жлеза?
Лечението зависи от симптомите – колко са изразени, колко притесняват пациента и дали състоянието има съпътстващи проблеми. Защото, ако една уголемена простата не е лекувана, има хронична задръжка на урина, т.е. пациентът хронично или дълго време не изпразва до край мехура, той може да има инфекция на урината, може да има камък в мехура, може да има затруднения в бъбречната функция.
Лечението зависи много от това на какъв етап установим заболяването. Ако при нас дойде пациент на профилактичен преглед, примерно 56-57-годишен, установим ехографски, че има уголемена простата, ако той изпразва добре мехура, т.е. няма остатъчна урина, не става нощно време, не съобщава, че има моменти, когато веднага трябва да отиде до тоалетна, ако уринирането му е качествено и не нарушава стила му на живот, няма нужда да лекуваме това състояние.
В зависимост от какво се определя съответния метод на лечение - веднага операция, наблюдение или лекарствено лечение?
Винаги трябва да се мисли пъэрво за лекарствено лечение. Не е редно пациентът да дойде, да каже: "Не мога да пикая. – Ето ти датата за операция, идвай утре“. Поне аз не работя така. Зависи в какъв стадий и как е хванато заболяването, стадий тук не е точният термин. Ако примерно има 50-на мл остатъчна урина, става един път нощно време, винаги ще почнем с медикаментозна терапия, защото той може да се повлия от нея и след 3 месеца на контролния преглед да каже: "Аз съм идеално с тези хапчета, спрях да ставам, изпикавам се, струята ми е добра“ – ще се наблюдаваме, няма нужда да го оперираме.
Но ако дойде с 200-300 мл остатъчна урина, пикае през половин час, нощно време става 7-8 пъти – предкатетърно състояние. Какво да предложа, освен операция? Хапчетата тук ще свършат работа донякъде.
Много добавки се предлагат по рекламите в медиите за такъв проблем. Ефективни ли са те?
В моите не толкова вече скромни наблюдения, при леки симптоми те са ефективни. Не могат да намалят обема на простатната жлеза, но при леки симптоми имат място – има много пациенти, които само с добавки се чувстват добре, при клиничен преглед също нямаме някакви притеснения, което ни показва, че тези добавки всъщност имат място, защото има много пациенти, които имат много леки симптоми и при тях е уместно да ги лекуваме по този начин.
Какъв тип операции най-често се прилагат?
В съвременната медицина основните операции, поне в моите представи, трябва да бъдат ендоскопските. Т.е. през пикочния канал, безкръвни, тук ще включим трансуретралната резекция на простатата, която е златният стандарт, все още за оперативно лечение на простатата, естествено и лазерните операции.
Като казвам златният стандарт, това е понятие на Световно и Европейско дружество по урология. Лазерните операции категорично в момента търпят уникално развитие и са може би най-доброто решение, защото при тях неистина можем да говорим за безкръвност. Макар че няма операция, която да няма кръв, но можем да говорим за най-малко усложнения, за най-бързо възстановяване на пациента. Според мен много скоро ще дойде времето, когато ще се казва, че лазерната хирургия е златният стандарт за оперативно лечение на простатата.
И все пак, очевидно, че има и случаи, в които се прилага и традиционната отворена операция. Какъв е основния мотив, за да се избере тя пред лазерната?
Класическите показания за отворена операция са, когато има съпътстваща патология: дивертикули, турбовидни разширения на мехура, които могат да се коригират по време на операция, камъни в мехура, които да се извадят. Преди обемът е бил определящият за операция през пикочния канал или отворена, в момента на практика големи хирурзи в света, дори и в България биха го потвърдили, че при лазерната хирургия нямаме ограничение в обема на железата, който може да бъде опериран.
Така че индикациите за отворена хирургия за мен отиват малко по-назад.
Може ли да обобщим, разбира се правим уговорката – 100% никога нищо не е сигурно, но че уголемената простата е лечимо заболяване в по-голямата си част?
Категорично бих казал, че е лечимо. Стига пациентът да не се дойде за пръв път на преглед след дълги години, през които не е уринирал добре, има съпътстващи заболявания, които утежняват лечението, тогава лечението е много трудно.
Целта на операцията и на терапията всъщност е да запазим мехура. Пикочният ни мехур е този, който отделя урината, простатата не отделя урината. И когато простатата е увеличена, пикочният мехур, който е не мускулест орган, започва да страда, защото му трябва повече усилия да изтласка тази урина. Затова е важно да имаме диагностика, профилактика, да следим нещата. И всъщност, когато ви казах в началото симптомите, те всички бяха свързани с пикочния мехур на практика. Пикочният мехур страда от уголемяването на простатата, защото ако той не може да изхвърля урината, пациентът спира да уринира.
При една сполучлива операция, все едно какъв тип е избрал лекарят, връща ли се 100% качеството на живот на пациента?
Категорично. Стане ли въпрос за уриниране, в болшинството от случаите при пациент, който не е стигнал до катетър, се връща качеството на живот. Ако пациентът дойде с поставен катетър, той е спрял да уринира и иска да се оперира, много често мехурът е декомпенсирал, т.е. ние махаме простатата и мехурът не може вече да изхвърля урината. Тогава пациентът не е доволен.
Основно като страничен ефект след операция, което може да се случи при всички методи на лечение, е ретроградната еякулация, т.е. връщане на семенната течност при оргазъм към пикочния мехур. Това е страничен ефект, който може да се наблюдава. При лазерните е по-малко, при отворените операции беше почти на 100%, когато съм работил, но в крайна сметка може да се случи и при двата типа операции.
Българското здравеопазване предлага ли това, което и европейското? Знаете, че напоследък тенденцията е много българи да търсят лечение в Европа.
Смятам, че българската здравна система като диагностични и лечебни прийоми предлага абсолютно всичко. Нашето здравеопазване може да предложи основните методи на лечение и на диагностика на 100%. Категоричен съм в това. Колкото и пациенти да ходят в чужбина, специално за това състояние, това е техен избор и аз го уважавам.
Д-р Сиромахов, има ли начин да се превентира уголемяването на простатната железа, т.е. да не се стига до това състояние?
Генетично е заложено на мъжете след 50 години да се увеличава простатата, но най-добрата превенция е профилактиката. Едно е хубаво при простатните заболявания, тук ще прибавя и рака на простатата, че те прогресират много-много бавно.
Какво включва това понятие "бавно“ – една година, две години?
Ако веднъж в годината всеки мъж над 50 прави маркер за простата, един профилактичен преглед, който ако се направи качествено, е достатъчно за превенция. Не е малко, но не е и толкова много според мен.
Ако няма проблем, от август месец тази година до следващата година август месец, каквото и да се случи, то няма да е фатално, така да ви разбирам?
Категорично да. Ако 3-4 месеца след профилактичния преглед се появят симптоми, няма нужда да чакаме август, ще отидем и по-рано.
Ако нямаме симптоми, веднъж в годината е достатъчно. Както веднъж в годината ходим на технически преглед за колата, правим го всички, смятам, че и за себе си трябва да го направи. Не е много, но не е и малко.
Има ли значение с какво се храним, колко спортуваме, каква двигателна активност имаме като цяло?
Няма нещо, което на 100% е доказано, че вреди или че помага. А простатната жлеза, особено ако е увеличена, тя е много близка до правото черво и всички люти храни, които могат да раздразнят, особено правото черво, са доста дразнещи за простатата. Газирани напитки също дразнят. Танините във виното, имаше големи статии преди години, че също дразнят. Няма нещо, което да е на 100% да кажем: ако само ядем това или само правим това, то ще ни помогне. Но със сигурност при един добър питеен режим, при една хубава двигателна активност, целият организъм ще е по-здрав. Така че съм сигурен, че ако има добра двигателна активност, човек се грижи за себе си, не само за простатата, ще бъде по-здрав и респективно и простатата му ще е по-здрава.
Мъжете, които са с наднормено тегло, може ли да се каже, че са по-рискова група?
По-рискова група бих казвал, че са за лечение. В болница ВИТА работим с отлична хирургия, много често се налага да консултираме пациенти, които са с повишено тегло, обикновено те имат и придружаващи заболявания. Когато има придружаващи заболявания, ние невинаги можем да дадем медикаментозна терапия заради взаимодействието с другите лекарства. Някои придружаващи заболявания могат да доведат до други проблеми, особено диабетът. Диабетът може да доведе до увреждане на бъбреците, може да има увреждане на пикочния канал. Т.е. вече тук имаме повече предпоставки за неуспех с медикаментозно лечение. Оперативното лечение става по-рисково заради анестезия, заради възстановяване. Т.е. не бих казал, че профилактиката е по-трудна, но бих казал, че лечението е по-трудно, категорично.
Очакват ли се някакви нови технологии и иновации в тази област на медицината, която вие лекарите очаквате?
Напоследък навлизат много минимално инвазивни техники, които могат да се провеждат в амбулаторни условия без анестезия, които могат да отнемат малка част от простатата.
Те могат с малка оперативна процедура в амбулаторни условия да премахнат малка част от тъканта, което да доведе до подобряване на уринирането. Много модерни са в момента в Европа, в България тепърва навлизат. Подходящи са обаче за хора, които са здрави, имат немного големи простатни жлези и искат да запазят еякулацията си.
Има и методи, чрез които с водна пара може да се изпари тъкан. Навлизат постепенно, така че, това ще търпи също много развитие.
