close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Атанас Пеканов: Геополитическото разделение е голямо, а на България й е нужен функциониращ парламент и това е проблем
12:22 / 04.10.2022
1704
© ИА Фокус
Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

След изборите на 2 октомври ще се промени ли курсът към влизане в Еврозоната или ще бъде продължен?

Според мен, курсът за влизане в Еврозоната трябва да бъде дори засилен. Страната ни има индикативна дата за влизане в 1 януари 2024 година. В рамките на служебния кабинет ние движихме техническите процеси, които трябва да се свършат така или иначе на база на приетия от редовния кабинет Национален план за въвеждане на еврото. След конституиране на парламента се надявам да получим ясен сигнал на ангажираност от новия парламент за засилване на тези процеси, политическа легитимация, която и аз виждам в резултатите от изборите. Чухте, първата политическа сила ясно заяви, че Еврозоната остава приоритет, втората политическа сила също смятам, че споделя това мнение, тъй като именно по време на тяхното управление министърът на финансите вкара Национален план за въвеждане на еврото. Останалите политически сили също доминиращо са "За“. Има една, която ясно се е заявила "Против“. Това, разбира се, е тяхно демократично право. Има партии, които смятат, че европейската интеграция трябва да продължи, има такива, които смятат, че трябва да бъде забавена или върната назад. Но виждате, тази партия, която най-ясно се заявява "Против“, тя има своят представителност – 10%.

Нека да я кажем коя е тя.

Да, "Възраждане“ ясно каза, че те са "Против“, те са четвърти. Останалите, третата политическа сила също винаги е заявявала подкрепа за европейските процеси на интеграция. БСП, доколкото ми е известно, има решение на конгреса си "За“ влизане в Еврозоната. Това е най-висшият им орган, така че смятам, че това е тяхното решение за момента. Както казах, очаквам в парламента да чуем мнението на всички партии. "Демократична България“ подкрепя доколкото знам влизането в Еврозоната, и партията на Стефан Янев също предстои да чуем какво смята по това. Смятам, че парламентът много ясно трябва да заяви своята ангажираност и България да работи и да влезе в Еврозоната на 1 януари 2024 година.

Г-н Пеканов, нека сега малко да задълбочим разговора за еврото, за Еврозоната. Как функционира Еврозоната в момента?

Еврозоната е общата валута, паричният съюз, който е в основата реално, ядрото на Европейския съюз. Това можем да гледаме на него като общо по-тесен процес на свързаност, именно чрез общия паричен съюз. В Еврозоната решенията се взимат от Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). 19-те гуверньори, те ще станат 20 с влизането на Хърватия на 1 януари, се събират всеки 6 седмици във Франкфурт и взимат решения по отношение на лихвените проценти, както и по отношение на доста други мерки. България като член на валутен борд в момента в общи линии реплицира тези решения без да взима участие в срещите на Управителния съвет и съответно без да влияе на решенията и да участва в тези дискусии. Именно това е една основна полза, която България ще има – вместо само да реплицира паричната политика, да може да участва и в решенията. И всъщност тук е много важно да обясним, че ето например "Възраждане“ казват: "Ние не искаме да загубим паричния си суверенитет“ – ние с влизането си във валутния борд вече сме го загубили, тоест, ние нямаме независима парична политика. И по този начин част от негативите вече са асимилиране така или иначе, остават ползите от по-нататъшната интеграция в Еврозоната. Валутният борд е една от най-доверените институции в страната, това е нещо, в което хората вярват. Тя е донесла позитиви си и ние можем да направим следващата стъпка с влизането в Еврозоната за още допълнителни позитиви. И те в тези турбулентни времена всъщност, според мен, са по-големи отколкото в най-спокойните времена. Защо? Защото в целия свят в момента текат едни процеси на трансформация, прелокиране на производството, особено от Азия към по-близки страни, процес, който наричаме friendshoring – големите икономики се опитват производството да бъдат в близки на тях страни, с които имат добри отношения, защото виждате, че в тази геополитическа ситуация виждате, че има опасности за доставките, когато те са някъде другаде. В пандемията също го видяхме. Ще има много възможности инвестициите да идват в Европейския съюз и България като член на Еврозоната съм сигурен, че ще стои много по-добре, за да привлича тези инвестиции отколкото, ако стои някъде отстрани и да се чуди: Ние искаме ли още да вървим в интеграцията или искаме да изчакаме малко, да видим да се успокоят нещата. В този смисъл аз смятам, че времето е абсолютно подходящо за това. Освен това, има един казус, който често се казва – Еврозоната има проблеми. Да, така е, Еврозоната има неща за подобряване. Аз вярвам като експерт, като макроикономист с това основно се занимавам, но тя е доста по-силна отколкото беше преди 10 години, защото бяха развита институционалните механизми да бъде по-силна. Тоест, всяка една криза смятам, че сега Еврозоната сега може да се справи по-добре с нея отколкото преди 10 години, когато знаете имаше страхове – Гърция, Италия. Тогава страховете бяха по-явни и се виждаха и на финансовите пазари. Сега сме изправени пред невероятни шокове и с пандемията, и сега с енергийната криза, но тези страхове между центъра и периферията за огромно разделение, смятам, че са по-добре адресирани в момента.

Споменахте във вашето изказване и Хърватия, бяхте и на посещение там. Разкажете ни за най-важните акценти, които бяха поставени по време на тази среща.

По време на двудневното ми посещение в Хърватия имахме възможността да се срещнем с огромна палитра от институции. Срещнахме се с министър-председателя, с министъра на финансите, бяхме в Централната банка, бяхме в парламента, бяхме сред гражданите, бизнеса. По този начин успяхме да видим всички виждания. Но на първо място ми направи впечатление, че в уникална хармония, унисон всички тези институции са припознали Еврозоната като част от европейските интеграционни процеси на страната, като нещо, което има основно позитиви. В същото време обаче са били ясни и честни, че ако да, ако има рискове, ние ще ги адресираме. Дълга комуникационна кампания, дълга кампания по отношение защитата на потребителите. В момента например там тече най-важният процес на двойното показване на цените. Преди влизането в Еврозоната всички цени вече биват показване в двете валути. Освен това, при заплащане в магазин касовата бележка показва цената в куни, отдолу я показва в евро, показва и обменния курс, и на всяка касова бележка има QR код, с който можеш да сигнализираш във Финансовото министерство, ако по някакъв начин обменния курс не кореспондира на законно решение, ако по някакъв начин видиш неправомерни практики. Има още няколко институции там, които са определени като отговорни да следят тези процеси – това е Агенцията за защита на потребителите, също така гражданският сектор, НПО-отата. Именно това са т.нар. "защитни механизми“, с които в този преходен период да гарантираме, че всичко ще бъде наред. По същия начин и заплатите и пенсиите през месец декември вече ще бъдат показвани в двете валути. И по този начин хората могат да свикнат през тази трансформация да минат по-спокойно. Това е, и което видях там: Относително спокойствие. Разходихме се, питахме хората, те казаха: "Това е важен процес на европейска интеграция за нас, прави ни по-силни, прави страната ни по-сигурна. А ако има някакви турбуленции, ще се справим с тях, институциите ще си свършат работата“.

А що се отнася до България как стоят нещата тук, у нас, към този момент?

Именно по тези механизми се работи в момента. Черпим опит от другите европейски страни, които са се справили успешно смятам с този процес: Балтийските страни, Словения, Словакия, а и в текущата ситуация в Хърватия - те се намират точно в най-ключовата фаза – 3 месеца преди въвеждането на еврото. Взимаме от тях най-добрите практики, това и по отношение на Закона за въвеждане на еврото, който трябва да бъде приет догодина, в момента той се изработва, така че да бъде в добра форма в най-скорошен период. По същия начин се работи и по комуникационната стратегия. Комуникационната стратегия е много важна. Защо? Защото именно тя ще обясни какво е Еврозоната: Какво е Еврозоната, какви са ползите от това да сме в нея, какви са рисковете и как институциите ще ги адресират. Тук не става въпрос да се неглижира каквото и да било, каквито и да било рискове да бъдат скрити. Напротив, точно обратното – те се казват ясно, и се казва как те ще бъдат адресирани. Именно, за да можем да извлечем само ползите, а всички тези страхове, че ще има неправомерни действия от фирми, супермаркети, търговци, могат да бъдат адресирани, ако институциите са си на мястото.

Можем ли сега с вас да споменем за тези рискове? Какви са рисковете за България след приемането на еврото?

Реално рисковете са свързани именно с това - търговците да не злоупотребят в преходния период. И именно двойното показване на цените е начинът това да се контролира, от един ден на следващия да не се повишат цените, именно защото влизаме в Еврозоната. И как ще се случи това? Именно защото до един ден ще пише да кажем нещо, което струва 2 лева, от следващия ден то пак ще продължи да струва 2 лева, но ще бъде изписано, че струва и 1 евро. Тоест, ако при този преход видим рязко покачване на цените, което по никакъв начин не може да бъде обосновано с някакви обективни фактори, могат да се сезират институциите за неправомерно повишаване на цените. Това е най-важният риск, който трябва да се адресира. Също друг важен риск е да бъдат информирани например по-възрастни хора, хора от по-отдалечените региони за всички тези етапи, за всички тези процеси, че например 4 месеца или 5 месеца преди влизането ще виждат в двете валути, но ще могат да продължат да плащат само в лева, при влизането ще могат да плащат за 1 месец и в двете валути, след влизането за 6 месеца ще могат да обменят безплатно във всички търговски банки и пощи от лева в евро, безплатно. А в Централната банка ще могат да обменят безплатно валутата си от лева в евро завинаги. Така че това са процеси, така че гражданите да знаят и да не бъда, все пак всеки процес на трансформация носи някакви рискове, те трябва да бъдат ясно обяснени, за да можем да ги преодолеем.

А съществуват ли някакви технически въпроси по въвеждането на еврото, които са спънка за държавата ни? Какво се прави относно техническите въпроси?

Ние работим по техническите въпроси, но най-големият проблем може да се каже политическата нестабилност в момента. И ще дам пример. Както казах, работи се в момента по Закона за въвеждане на еврото. Всички тези законови промени ще трябва да минат през парламента.

Който обаче все още го няма.

В последната може би една година и половина може би половината време България няма функциониращ парламент, и това е проблем. Така че това, неслучайно апелирам към всички политически партии да покажат ангажираност към този процес, да си кажат ясно: "Да, продължаваме“, ако някой иска да не продължаваме, може също ясно да го заяви, и така страната ни ще знае какво се случва с този процес в по-средносрочен, дългосрочен план.

Как въвеждането на еврото ще повлияе на инфлацията в страната, която е изключително висока?

От изследванията, които имаме от именно тези страни: балтийските страни, Словения, Словакия, които все пак са подобни на нашата, нови страни-членки на Европейския съюз, приеха еврото в последните 10 години, на базата на изследвания какъв е бил опитът там, инфлацията след влизане в еврото се е повишила с 0.2 до 0.4%, което смятам, че на фона на 17% инфлация в момента е нещо, което е минимално. Тоест, текущата криза съвсем други са размерите на инфлация, които виждаме, и те идват от съвсем други процеси. В този смисъл няма по някакъв болезнен и явен начин влизането в еврото да повлияе на инфлацията. Това, което трябва обаче да направим, е именно тези защитни механизми, за да не се получи, че в някой локален магазин, супермаркет има такъв момент, в който се повишават цените неправомерно.

Националният план за възстановяване и устойчивост, средства очаквате скоро да бъдат преведени.

Точно така. В края на месец август ние подадохме първото искане за плащане. В момента то се разглежда от Европейската комисия. Имаше един отворен казус, един отворен проект на МВР – той вече е решен. В този смисъл ние очакваме през есента да получим парите по първото плащане. Също толкова важно е да продължава по второто плащане. Там всички етапи трябва да бъдат завършени по края на тази година. Инвестиционните проекти стартират, например Министерството на иновациите вече разписа голяма част от търговете си, други министерства също. Там по-голям проблем ще бъдат законите – те биват изработвани, биват представяни, но в крайна сметка ще е отговорност на парламента да ги приеме. Министерство на правосъдието, което имаше най-много закони за изработване, вече в общи линии е готово. Вчера беше представен и Закона за личния фалит – изключително важен закон, който да защити най-уязвимите може би потребители, граждани. И в този смисъл там се движат нещата добре, но отговорността ще бъде в крайна сметка на парламента – след конституирането му да се съсредоточи не само в политическите дискусии, но и в приемането на закони. 

Кога се очакват тези средства? Казахме на есен, но можем ли да кажем по-конкретно?



Все още се дискутира с Европейската комисия, през есента е най-точното, което мога да ви кажа.

Каква е сумата, която се очаква?

По отношение на първия транш – 2.7 млрд. лева. А както казах, това е важна сума за бюджета и я очакваме в идните седмици.

Новият програмен период на еврофондовете също така е в сила. Какво предстои?

Най-накрая там нещата започват да се движат по-бързо. Беше одобрена Оперативната програма "Транспортна свързаност“ – много важна за всички инфраструктурни проекти. През миналата година отново поради политическите турбуленции имаше различни визии, които се залагаха по отношение на европейските средства. Ние не сме кой знае колко закъснели, защото и другите страни с оглед на пандемията, с оглед на икономическата несигурност препрограмираха или обмисляха по същия начин как по най-добрия начин в този период да използват средствата си. И през тази година вече се задвижиха нещата и смятам, че в момента ги движим с добра скорост, така че всички програми да бъдат приети до края на годината и да стартират. По някои от тях вече започват процедурите. Например Министерството на труда и социалната политика вече отваря, те имаха и първата програма одобрена за развитие на човешките ресурси. Там смятам, че много добре се движат нещата, много активно е министерството, и голяма част от програмите вече се отварят за кандидатстване. Те са и програмите, които достигат в най-голям смисъл до хората, те са за квалификация, преквалификация, за първа работа, за придобиване на умения и знания, които са адекватни за XXI век, и в този смисъл имат най-огромно влияние в живота на хората.

Г-н Пеканов, говорим за еврофондове, за евросредства. По какъв начин България може да прилича повече инвеститори?

Неслучайно споменах темата с Еврозоната. Наистина влизаме в едни времена, в които наистина геополитическото разделение е голямо и за нашата страна ще е важно да бъде част от ядрото на всички европейски процеси. Влизането в Еврозоната, влизането в "Шенген“ и влизането в ОИСР ще бъдат ясен сигнал за всички инвеститори, за всички, които търсят възможност къде да релокират производството си, че България е сигурен партньор, с който може да се търси партньорство и кооперация. И неслучайно казвам, че тези процеси ще ни дадат възможност да стоим по-добре, да привличаме повече инвестиции, и по този начин и да увеличаваме благосъстоянието на страната ни.

В разговора ни няколко пъти споменахте, че всичко това зависи от един работещ парламент, да имаме работещ парламент. Какъв е вашият коментар  за политическата ситуация в страната и оптимист ли сте, че ще бъде съставено правителство?

Смятам, че на България й трябва редовно, стабилно правителство с програма, с ясен хоризонт, и парламент, който да знае, че трябва да приеме всички тези важни неща пред страната ни - бюджетът трябва да бъде приет, реформите по Плана за възстановяване и устойчивост и всички други процеси, които са свързани с влизането в Еврозоната. Така че трябва да се намери някакво решение.
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud



Още по темата: общо новини по темата: 32
предишна страница [ 1/6 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Войната в Украйна
Промени в Изборния кодекс
ЕС-Китай
Първа лига, сезон 2022/2023
Намериха мъртва изчезналата млада жена
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.