Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Еврозоната е важна котва на стабилност, доверие и икономическа защита. Това обаче не намалява ролята на националните политики -напротив, прави я още по-важна. Това каза управителят на Българската народна банка Димитър Радев.

Според него инфлацията, макроикономическата среда и икономическите приоритети на политиката не трябва да се разглеждат изолирано. По думите му решенията в една сфера оказват влияние върху останалите.

"Именно затова резултатите на икономиката ще зависят все повече от вътрешните политики и институционалното качество - от фискалната дисциплина, конкурентоспособността и предвидимостта на управленските решения", поясни Радев. 

"Инфлацията не е абстрактен статистически показател. Тя се усеща пряко – в доходите, в спестяванията, в цената на кредита и в увереността на хората и бизнеса. Затова е важно ясно да разграничаваме източника на шока от начина, по който той се пренася във вътрешната икономика. Ако се върнем към 2022 г., ще видим, че под влияние на глобалната енергийна криза тогава и последвалите външни ценови шокове средногодишната инфлация в България беше 13%, а в пиковите месеци достигна 15.6%, при съответно 8.4% и 10.6% в еврозоната. Днес отново наблюдаваме външен ценови шок, свързан с геополитическото напрежение и волатилността на енергийните пазари. Към април тази година инфлацията в България е 6.2% – значително по-ниска спрямо 2022 г., но все още над средната за еврозоната, която е 3%. Това поставя един важен въпрос: ако външният импулс е общ, защо резултатите в различните икономики са различни?", попита той. 

Радев заяви, че причината е шокът, който се пренася във вътрешната икономика и обосои три фактора: 

-  структурата на икономиката,

- конкурентната среда,

- фискалната политика и вътрешното търсене.

"През последните години фискалната политика често усилваше, вместо да охлажда икономическия цикъл. Ръстът на доходите в публичния сектор изпреварваше производителността, а автоматичните индексации допълнително засилваха този ефект. При ограничено предлагане това неизбежно се превръща във вторичен инфлационен натиск. Устойчивото повишаване на доходите трябва да бъде резултат от по-висока производителност. Именно това е естественият механизъм на реалната конвергенция, който работи безотказно в условията на еврозоната", обясни той. 

Повече може да прочетете ТУК