Сценаристът създава нещо, което започва да живее свой собствен живот и други хора след това го интерпретират. Т.е. егото и суетата на сценариста трябва да бъдат намалени на минимум. Това каза сценаристът Георги Иванов в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Документалното кино по думите му има неудобството, но същевременно и лукса, да представя образи или да пресъздава събития, свързани с реалността, които са се случили или ще се случат. "Това понякога е пречка, защото не знаеш как ще се развие тази история, докато я снимаш. Имаш някаква идея, посока, гръбнак, но оттам нататък как ще се развият нещата понякога е абсолютно непредсказуемо“, обясни той.  

Георги Иванов подчерта, че при започване на работа по всеки нов филм сценаристът трябва да подходи отговорно и да направи сериозни предварителни проучвания по съответната тема, била тя историческа, социална или друга тематика.  

Той разказа за работата си по сериала "Под прикритие“. "Стараехме се героите да бъдат максимално реалистични, с нюанси. Тези нюанси ги направиха плътни и истински образи, в които зрителите вярваха. Ползвахме криминалния консултант Слави Ангелов, който ни даде такива детайли, които не присъстваха в пространството, директно от съдебни дела и факти от последните 20-30 години. Те доуплътниха историята и я направиха реалистична и разпознаваема в цял свят“, коментира Георги Иванов.  

Сериалът "Войната на буквите“ стъпва върху общоприети исторически факти, но детайлите са плод на интерпретация, посочи сценаристът. Темата, заложена в романа "Войната на буквите“ на Людмила Филипова, е ярка препратка към съвремието, допълни Иванов. "Когато подходихме към този филм, се опитахме да пресъздадем не толкова мащаба на времето, защото това е почти невъзможно, а повече искахме да бъде история, движена от героите. Искахме да направим силни герои, да видим техния път, тяхното развитие, особено на младите княз Баян и цар Петър, което беше предизвикателство. Искахме да покажем как се изгражда един велик българин, една велика личност, през какъв път минава, особено когато на плещите има наследството на една цяла държава. Впечатляващото тук е, че още през средновековието цар Борис и цар Симеон са осъзнали силата на езика като фактор за независимост и сплотяване на държавата, културата и силата на един народ“, коментира сценаристът.