Пролетната трапеза най-често се свързва със свежи салати и супи, направени от първите зеленолистни, пробили земята след дългата зима. Освен че внасят вкус и свежест в менюто ни, те носят голямо колиество полезни вещества като витамини, минерали и други биологично активни вещества, които правят организмът ни по-силен и устойчив на вредните влияния.

Пример за такова растение е киселецът (лат. Rumex acetosa). Той е заленолистно тревисто растение от семейство Лападови. Първите свежи листенца се появяват още през най-ранна пролет – март-април, а цъфтежът е от май до юли.

Киселецът е средство за натурално подкиселяване на салатите. Той е изключително богат източник на витамин С и желязо. Може да се използват относително малки количества от листата и вътрешната част на стръковете, нарязани на ситно, или пасирани на сос. Супата от киселец е вкусна, но при готвенето й, органичните киселини търпят неблагоприятни промени, така че не е целесъобразно да се яде често и по много.

Експериментално е установено, че билката насища организма с витамин С, с което премахва пролетната умора и засилва диурезата. По този начин организмът ефективно се освобождава от натрупани токсини.

Лападът (лат. Rumex patientia) е многогодишно тревисто растение от семейство Лападови. Градинският лапад е стара култивирана билка, за която споменават още Теофраст и Плиний.Отварата от корените се употребява в нашата народна медицина против кожни болести и скорбут.

Лападът може да се употребява в малки количества в салатите, защото е особено добър източник  на витамините С, В2 и каротин, макар да не е толкова вкусен, колкото киселецът. Младите листа и стръкчетата могат да се използват цели, а за сурова консумация от застаряващите растения – само нежните връхчета. Целите стръкове могат да се добавят към други зеленчуци и да се приготвят на супа, с която не трябва да се прекалява, заради значителното оксалатно съдържание.

Лападът започва развитието си през март-април. Листата му се берат от юни до август. Корените, които също се използват като лечебно средство се събират или през есента или в ранна пролет по време на вегетация.

Обикновена коприва (лат. Urtica dioica) – друго типично пролетно растение. Тя е многогодишно тревисто растение покрито с парливи власинки с дълго, пълзящо, разклонено коренище. Първите растения се появяват през април след трайно затопляне на времето.

Копривата е едно изключително подценено растение с много богат състав и множество полезни свойства. По съдържание на белтъчини, витамини, минерали и даже омега-3 мастни киселини тя превъзхожда повечето зелени храни. Може да се консумира сурова – младите стръкчета и листа, след като се обезвредят парещите власинки чрез смилане в блендер. Освен това копривата може да се използва  за приготвянето на вкусни зеленчуково-зърнени супи и пюрета.

Редовната консумация на коприва засилва имунната защита на организма, помага при пролетна умора, изключително полезна е при пациенти с анемия и хора страдащи от ставни заболявания, пише Puls.bg.