На този ден през 1867 г. четата на Панайот Хитов води сражение с турска потеря. През 1881 г. е утвърдена границата между Османската империя и Княжество България. През 1928 г. от 21 до 25 юли се провежда Седми редовен конгрес на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) в с. Крупник (днес Тодорова почивка), Горничевска околия, под председателството на Ив. Караджов. Участват 18 делегати от окръзите: Скопски (8 делегати), Сярски (1 делегат), Струмишки (4 делегати) и Пиринска Македония (5 делегати). Отсъстват Солунски (7 делегати) и Битолски (6 делегати) окръзи. Избран е Централен комитет в състав Иван Михайлов, Страхил Развигоров и Иван Караджов. За членове на новото Задгранично представителство са назначени Й. Гюрков и М. Монев. Възприета е нова стратегия: вместо четническа дейност – терористични актове. На този ден през 1789 г. е роден книжовникът Васил Априлов. Той има голям принос за развитието на модерната българска просвета и книжнина. Инициатор е за създаването на Габровското светско взаимно училище през 1835 г. По негово настояване български младежи са изпращани да се учат в Русия. Априлов е един от първите книжовници, които осъзнават необходимостта от създаване на единен български език. През 1881 г. е утвърдена границата между Османската империя и Княжество България.

На 21 юли са родени: общественикът и политик Никола Петков, книжовникът Васил Априлов.

На 21 юли умират: историкът Георги Цанев, народният представител и дъщеря на Тодор Живков - Людмила Живкова, сатирикът Васил Чертовенски, писателят Иван Селимински, книжовникът Христаки Павлович.


2014 г.

Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда Орден "Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на проф. д-р Меглена Ачкова "за големите ѝ заслуги в областта на образованието и науката“.

2010 г.

Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на Йорданка Христова "за изключително големите ѝ заслуги в областта на културата и изкуството.“

2010 г.

Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден "Св. св. Кирил и Методий“ огърлие на:

1. Радосвет Радев, "за особено значимите му заслуги в областта на културата“.

2. Емил Стойчев, "за особено значимите му заслуги в областта на културата“.

2010 г.

Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден "Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на:

1. Кирил Маричков, "за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.

2. Петър Гюзелев, "за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.

3. Георги Марков, "за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.

4. Владимир Тотев, "за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.

2006 г.

Самолет на “Хемус Ер", превозващ пътници от Ливан, се приземява на летище Варна в 22.48 часа. Между тях има българи и ливанци, чийто семейства живеят в България. От пътуващите в самолета 51 са възрастните, а 18 са деца.

На 12 юли 2006 г. израелската армия започва сухопътна и военно-въздушна офанзива в Ливан. Атаките са осъществени след като е съобщено, че двама израелски войници от граничния контингент са в неизвестност, а телевизия на "Хизбула" предава, че те са пленени от бойци от групировката. Министерството на външните работи на България започва акция по евакуацията на желаещите да напуснат територията на Ливан български граждани.През нощта на 19 юли с кипърски кораб в Ларнака пристигат 27 българи, евакуирани от Ливан. Те са посрещнати на пристанището от посланика ни в Кипър Петър Воденски. Със съдействието на Воденски четирима от тях отпътуват веднага за София, други четирима отпътуват за България на следващия ден, а останалите остават в Кипър. На следващия ден на летището във Варна каца самолет на “България Ер". С него пристигат 108 българи евакуирани от Ливан, сред които над 30 деца. На летището те споделят своите впечатления от пътуването и изразяват своята благодарност на българското МВнР и на посолството на България там за грижите, които са им оказани. На 21 юли с автобуси от Бейрут за сирийския град Алепо отпътува и друга група от 107 българи. Оттам със самолет част от тях са транспортирани до Варна. На 2 август от Ливан тръгват четирима от общо петнайсетте български граждани, които по-рано са заявили желание да бъдат евакуирани. Част от желаещите да се приберат в България се отказват да пътуват в последния момент, а други обмисляли възможността да пътуват сами.

2006 г.

Според резултатите на Референтната лаборатория на Националната ветеринарномедицинска служба в София, изследваните проби на птици от село Слънчоглед не показват наличието на щам Н5 или Н7 /високопатогенни щамове/.

2006 г.

Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на:

1. Авраам Шарон извънреден и пълномощен посланик на Държавата Израел в Република България "за изключително големите му заслуги за развитието на отношенията между Република България и Държавата Израел и по повод окончателното му отпътуване от страната“.

2. Георги Стоянов, "за изключително големите му заслуги към Република България за развитието и популяризирането на българското изкуство и култура и по повод 70 години от рождението му“.

1973 г.

Завършва официалното посещение на министъра на външните работи на Турция Юмит Халюк Байюлкен в България.

1956 г.

Министерският съвет гласува постановление за закриване на цензурната институция Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения (ГЛАВЛИТ). Решението е взето на Априлския пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП).

1952 г.

България сключва първата спогодба за стокообмен и плащания с Китайската народна република.

1928 г.

От 21 до 25 юли се провежда Седми редовен конгрес на Вътрешната македноска революционна организация (ВМРО) в с. Крупник (днес Тодорова почивка), Горничевска околия, под председателството на Ив. Караджов. Участват 18 делегати от окръзите: Скопски (8 делегати), Сярски (1 делегат), Струмишки (4 делегати) и Пиринска Македония (5 делегати). Отсъстват Солунски (7 делегати) и Битолски (6 делегати) окръзи. Избран е Централен комитет в състав Иван Михайлов, Страхил Развигоров и Иван Караджов. За членове на новото Задгранично представителство са назначени Й. Гюрков и М. Монев. Възприета е нова стратегия: вместо четническа дейност – терористични актове.

1922 г.

В Пещера е проведена учредителна конференция на Сдружението на демократическата младеж (към Демократическата партия).

1921 г.

Въвежда се задължително и безплатно 7-годишно образование с промени в Закона за народната просвета. На учениците и студентите е забранено да участват в политически партии, а на учителите и професорите да заемат ръководни постове в тях.

1904 г.

В Пловдив е свикан учредителен конгрес на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС) към БРСДП (т. с.).

1895 г.

47 делегати от 62 учителски дружества основават Български учителски съюз с орган в. "Съзнание", посрещнат остро от просветния министър Константин Величков. Константин Величков e български възрожденски деятел, един от най-образованите хора на своето време. Роден е в Пазарджик през 1855 г. Константин Величков е стипендиант във френския султански лицей в Цариград (1868 -1874 г.). В родния си град е учител, председател на читалище "Виделина". Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). Лежи около 4 месеца в турски затвори, а по-късно описва преживяното в мемоарите си "В тъмница" (1899 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач в руската армия. След Освобождението развива бурна обществена дейност в столицата на Източна Румелия. Участва в редакцията на в-к "Народний глас", сп. "Зора", в съставянето и издаването на "Българска христоматия" (заедно с Иван Вазов), в редакционния комитет на сп. "Наука". Пише драмите "Отечество" и "Вичензо и Анжелина". След Съединението (1885 г.) се премества в София, където се проявява като русофил, против режима на Стефан Стамболов. Доброволен емигрант е (учи живопис във Флоренция, посещава Рим, работи в Екзархията в Цариград, в българската гимназия в Солун). В кабинета на К. Стоилов е министър на обществените сгради и съобщенията, министър на народното просвещение и министър на търговията. По негова инициатива се основава Рисувателното училище (днешната Художествена академия). През 1899 г. редактира сп. "Летописи", от 1902 г. до 1904 г. е дипломатически представител на България в Белград. Член е на “Българското книжовно дружество"(днешна Българска академия на науките) от 1884 г. Поради заболяване и несъгласие с политиката на управляващите емигрира. Умира в чужбина, на път за Гренобъл (Франция) на 3 ноември 1907 г. Костите му са погребани в България през 1909 г.

1881 г.

Утвърдена е границата между Османската империя и Княжество България.

1867 г.

Четата на Панайот Хитов води сражение с турска потеря. Панайот Иванов Хитов е български революционер. През 1858 г. се присъединява към хайдушката дружина на Г. Трънкин, като след смъртта на войводата сам я оглавява. Под въздействието на Г. С. Раковски възприема четническата тактика. През 1864 г. заедно с Коста войвода организира чета в Сърбия. Преминава в България, но близо до Пирот четата е разгромена от турските власти. Успява да се прехвърли в Сърбия, където е арестуван. След като е освободен, заминава за Румъния. Там е избран за първостепенен войвода в образуваното от Г. С. Раковски Върховно народно българско тайно гражданско началство. През 1869 г. се установява в Румъния, където поддържа тесни връзки с Васил Левски и Любен Каравелов. На Общото събрание на БРЦК, през пролетта на 1872 г., е избран за член на комитета. Участва активно в дейността на БРЦК и след смъртта на Васил Левски. Председател е на Общото събрание на комитета през август 1875 г., когато се взема решение за подготовка на въстание в България. По време на Сръбско-турската война 1876 г. ръководи голяма чета. През Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. организира чета в Еленско. След Освобождението се връща за кратко в родния си град, а от 1881 г. до 1883 г. е околийски началник на гр. Кула. Включва се в движението за обединяване на Източна Румелия и Княжество България. Провъзгласява Съединението 1885 г. в Сливен. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. След войната се установява да живее в Русе. В периода 1890-1892 г. е депутат в VI Народно събрание. Панайот Хитов е председател на Русенското поборническо-опълченско дружество и на Македоно-одринското дружество в Русе. Публикува спомените си "Моето пътуване по Стара планина и животоописание на некои български стари и нови войводи".

На тази дата са родени:

1893 г.

Роден е Никола Димитров Петков – български общественик, политик, член на Постоянното присъствие (ПП) на БЗНС. Син е на Д. Петков, брат е на П. Петков. Завършва Първа мъжка гимназия в София през 1910 г. Следва право в Париж, завръща се по време на войните. През 1922 г. завършва Сорбоната и е назначен за секретар на българската легация в Париж. След Деветоюнския преврат през 1923 г. подава оставка и живее в Париж до 1929 г. През 1932 г. става съосновател на БЗНС "Ал. Стамболийски". Редактор е на вестник "Земеделско знаме" от 1932 г. до 1934 г. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. е в опозиция и се ориентира към БЗНС "Врабча 1". От 1937 г. е отново в БЗНС "Ал. Стамболийски". Народен представител е в XXIV Народно Събрание от 1938 г. до 1939 г. Министър без ее портфейл в правителството на ОФ, образувано след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. От лятото на 1945 г. напуска правителството и създава опозиционния БЗНС "Н. Петков". Народен представител е в VI Велико Народно Събрание (октомври 1946 г. – юни 1947 г.). Обявява се против съветската окупация и защитава българския държавен суверенитет. Арестуван е в Народното събрание на 5 юни 1947 г. Екзекутиран е след проведен съдебен процес, а партията му е забранена със закон. Посмъртно е реабилитиран през 1989 г.

1789 г.

Роден е книжовникът Васил Априлов (1789 - 1847). Учи в Москва, завършва гимназия в Брашов, Румъния. От 1807 г. до 1809 г. следва медицина във Виена. От 1811 г. живее в Одеса, където е търговец. Включва се активно в обществения, културния и политическия живот на възрожденските българи. Васил Априлов има голям принос за развитието на модерната българска просвета и книжнина. Инициатор е за създаването на Габровското светско взаимно училище през 1835 г. По негово настояване български младежи са изпращани да се учат в Русия. Априлов е един от първите книжовници, които осъзнават необходимостта от създаване на единен български език. Той предлага за основа на литературния език да се вземе източнобългарското наречие. Настоява за въвеждането на българския език в църковното богослужение и за замяната на гръцките свещеници с български. Събира народни песни. Автор е на редица трудове и статии, по-важни от които са: "Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?" (1841 г.), "Денница на новобългарското образование" (1841) и "Допълнение към книгата: "Денница на новобългарското образование" (1842). През 1847 г. оставя на габровци значителна сума за строеж на ново училище (днес Априловска гимназия). Умира в Галац на път за Одеса.

На тази дата умират:

1986 г.

Умира Георги Ценов Цанев – български историк и критик. Завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски" през 1923 г. Специализира в Карловия университет в Прага от 1926 г. до 1928 г. От 1949 г. е професор и ръководител на Катедрата по история на българската литература (1950 г. – 1961 г.) в Софийски университет “Св. Кличент Охридски". Директор е на Института за литература при Българската академия на науките (1959 г. – 1963 г.) и е завеждащ Секция по история на българската литература след Освобождението (1950 г. – 1975 г.). Член е на Европейската общност на писателите (КОМЕС) (от 1962 г.) и на ПЕН клуба (от 1937 г.). Член е на Съюза на българские писатели. Първата му критическа работа е публикувана през 1922 г. Сътрудничи със статии, рецензии, портрети и прегледи на специализирания литературен печат, член е на редколегиите на вестник “Развигор", “Съвременник", “ЛИК", главен редактор е на списание “Изкуство и критика" (преди 9 септември 1944 г.), главен редактор е на списание “Изкуство" (1945 г. – 1948 г.), член е на редколегиите на “Известия на Института за българска литература", на списание “Септември", “Литературна мисъл". Съставител и автор е на христоматии и учебници, съставител е и редица на съчинения на български класици, редактор е на “История на българската литература" (в 4 тома). Автор е на съчинения: “Писатели и творчество" (1932 г.), “Литературни студии" (1938 г.), “Проблеми на днешната бълг. литература" (1939 г.), “Идеи и образи" (1944 г.), “Пътят на Яворов" (1947 г.), “От символизъм към реализъм и социална поезия" (1948 г.), “Страници от историята на бълг. литература" (1953 г.), “Писатели и проблеми" (1965 г.), “Традиция и новаторство" (1965 г.), “Du romantisme dans la littеratura bulgare pendant la Renaissance par rapport au rоmantisme dans la littеrature serbe", Athenes (1970 г.),"Исторически роман в българската литература" (1976 г.), “Среща с миналото" (1977 г.), “На литературни теми" (1980 г.), “Книга за критиката" (1980 г.), “Й. Йовков" (1982 г.), “Избрани произведения" (3 тома, 1985 г.).

1981 г.

Умира Людмила Живкова (1942 - 1981). Дъщеря на Тодор Живков, народен представител. Историк, почетен доктор на Токийския университет. Завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски" през 1965 г.; старши научен сътрудник е в Института за балканистика от 1974 г. От 1975 г. е председател на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. – Комитет за култура); на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". Член е на ЦК на БКП от 1976 г.; член е на Политбюро на ЦК на БКП от 1979 г. Председател у на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея "Знаме на мира" (проведена през август 1979 г. в България). Съчинения: "Англо-турските отношения 1933 г. – 1939 г. " (1971 г., на английски език 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език 1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г.; на немски език 1977 г.; на руски език 1979 г.).

1979 г.

Умира Васил Чертовенски – български писател-хуморист и сатирик. Завършва гимназия в Габрово през 1931 г. От 1931 г. живее и работи в София. Участва в Отечествената война като журналист-доброволец под редакцията на вестник “Народна войска". Работи като журналист във вестник “Народна войска" (1946 г.), “Отечествен фронт" (1948 г.), “Работническо дело" (1950), “Стършел" (от 1950 г.). За пръв път печата през 1949 г. във вестник “Стършел". Съчинения: “Както на Шипка" (1956 г.), “Гуляй на открито" (1958 г.), “На батя душичката" (1960 г.), “Душа на майстора" (1962 г.), “Весели измислици" (1963 г.), “Ха, наздраве!" (1966 г.), “Мъжки момчета" (1974 г.).

1867 г.

Умира Иван Селимински – български публицист, писател, философ, основоположник на материалистическото направление в българската философия. Учи в килийно училище в родния си град, в гръцката гимназия в Кидония, Мала Азия (1817 г. – 1821 г.). През 1821 г. се установява в Атина. Постъпва в армията и е във връзка с ръководителите на гръцкото освободително движение. До 1825 г. е частен учител в Брашов. От 1825 г. до 1830 г. е в Сливен, където открива частно училище. Основава тайно “Народно братство", чиято цел е да подготви народа за въстание. През 1827 г. създава подобно дружество и в Шумен. След Руско-турската война (1828 г. – 1829 г.) заминава за Румъния. Установява се в Галац, където развива активна обществена и културна дейност. Завършва медицина в Атина през 1844 г. Специализира в Италия през 1845 г. Лекар е в Браила, Букурещ, Калараш.

По време на Кримската война (1853 г. – 1856 г.) организира български доброволен отряд в помощ на руските войски. Участва в борбата за църковна независимост и в просветното движение. Около 1863 г. пътешества из Чехия, Германия, Франция. Завещава състоянието си за издръжка на българи, които следват в чужбина. Най-важен дял от литературното дело на Селимински заемат мемоарите му – “Исторически спомен". Писани са на гръцки език през 1855 г. – 1857 г. след неуспеха на Кримската война. В мемоарите е проследена съдбата на българския народ от падането му под османско иго до средата на ХIХ в., Българското възраждане, подчертана е пагубната роля на фанариотското духовенство. В периода 1843 г. – 1864 г. пише произведения по въпроси на религията и брака – “Религията, духовенството и черковния въпрос", “Произход на религиите", “Основен икономически и нравствено-обществен закон", “Духовното съсловие и неговият произход", “Историческа студия", “За брака" и други. Кореспонденцията му съдържа писма до В. Априлов, П. Берон, Г. Золотович, А. Иванов и други възрожденски дейци. В Сиенския университет (Италия) получава степен “доктор по медицина и хирургия" през 1845 г. В научните си интереси е повлиян от древногръцките мислители Демокрит, Платон, Аристотел и френските просветители Русо, Монтескьо, Холбах.

1848 г.

Умира Христаки Павлович – български учител и книжовник. Учи в Рилския манастир, Мелник, Сяр (1825 г. – 1830 г.). Заедно с местния учител Ем. Васкидович превръща Свищов в просветен център. Христаи Павлович основава елино-българско училище през 1831 г., съставя и печата учебници и други. Автор е на книгите: "Аритметика" (1833 г.), "Месяцослов" (1833 г.), "Първа бълг. граматика" (1836 г.), "Царственик" (Паисиева история, 1844 г.) и други.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:



Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;