Засега новините са обнадеждаващи. Във внимателно организирано телевизионно предаване на 14 февруари Владимир Путин измърмори кратко "добре“ в отговор на предложението на външния си министър дипломатическите усилия да продължат въпреки предупрежденията на Запада за предстояща инвазия в Украйна. Ден по-късно руското министерство на отбраната съобщи, че част от 180 000 войници (според публикацията-бел.ред.), дислокирани на границата с Украйна, се връщат в местата си на постоянно дислокиране, след като са завършили военните си учения, които, както винаги е било казвано, са основната причина за това разгръщане, пише британското списание The Economist в материал, представен без редакторска намеса.

Длъжностните лица и пазарите изпуснаха лека въздишка на облекчение. Уви, скоро данните от отворени източници показаха, че въпреки че някои части са изтеглени, много други се готвят за битка. С откровеност, която обезкуражава Путин, много западни лидери го обвиниха в лъжа и отново предупредиха за предстояща руска инвазия. Дори войските да се изтеглят, кризата няма да свърши. Каквото и да се случи,дали ще избухне война или не, Путин навреди на страната си, като провокира тази криза.

Много западни наблюдатели ще оспорят това мнение. Някои биха възразили, че Путин е бил поставен в светлините на прожекторите, без да изстрелял нито един патрон, доказвайки, че Русия отново играе важна роля. Той дестабилизира Украйна и убеди всички, че бъдещето на тази страна е негова работа. Той все още може да получи отстъпки от НАТО заради отказа си да нахлуе. А у дома той демонстрира качествата на умел държавник и отклони вниманието от икономическите трудности и репресиите срещу опозиционни фигури като Навални, който отново бе изправен пред съда тази седмица.

Но всичко това е само тактическо постижение. Нека сега Путин спечели, в дългосрочен план и стратегически, той загуби позицията си.

Първо, докато всички погледи сега са насочени към Путин, той зареди с енергия и своите опоненти. Западът, воден от Джо Байдън, който веднъж нарече Путин убиец и сигурно го отвращава, защото се опита да го лиши от президентския пост, договори пакет от по-строги санкции от тези, наложени през 2014 г. след анексирането на Крим от Русия. НАТО, диагностицирано с мозъчна смърт от френския президент през 2019 г., намери нова цел да защити своите флангове, обърнати към Русия. Сега дори Швеция и Финландия, които винаги са се опитвали да стоят далеч от него, могат да се присъединят към този съюз. Германия, която неразумно подкрепи "Северен поток-2", призна руския газ като бреме, което трябва да бъде изоставено, и заяви, че руска инвазия ще убие проекта. Ако Путин смяташе, че Западът ще прояви слабост в отговор на неговите заплахи, събитията го разубедиха от това.

Да, Украйна пострада. Но тази криза потвърди мнението на украинския народ, че бъдещето му е със Запада. Да, Путин получи уверения, че Украйна няма да влезе в НАТО. Но това е малка утеха, защото членството за нея винаги е било въпрос на далечна перспектива. Нещо друго е по-важно. Украйна, пренебрегвана през последните години, сега се радва на безпрецедентна дипломатическа и военна подкрепа от Запада. Тези връзки, формирани заради кризата, няма да се разпаднат внезапно, ако руските войски се изтеглят. Отново, това явно не е целта, която Путин преследваше.

Вярно е също, че Путин върна европейската сигурност в дневния ред, включително дискусиите за ракетите и военните учения. Но всички са заинтерсовани от такива преговори, защото те намаляват заплахата от конфликт. Ако взаимноизгодните преговори се смятат за победа на Путин, нека да има повече такива победи.

Най-интригуващи са вътрешните загуби на Путин. Русия се опитва да създаде обсадна икономика. Тя увеличи златните и валутните резерви и намали доларовата им част. Той намали зависимостта на компаниите от чужд капитал и работи усилено, създавайки свой собствен "технологичен стълб“ (всичко от чипове и приложения до самата мрежа). Той също така се подмзва на Китай с надеждата, че Пекин ще стане алтернативен купувач на неговите въглеводороди, които все още са основният източник на валутни приходи.

С тези действия Русия намали негативното въздействие на западните санкции, но не го премахна напълно. ЕС все още представлява 27% от целия руски износ, докато на Китай се пада наполовина по-малко. Газопроводът "Силата на Сибир", който се строи до Китай, който ще бъде завършен през 2025 г., ще носи само една пета от това, което в момента се доставя за Европа. В случай на сериозен конфликт големите руски банки ще бъдат изключени от банковата система за разплащане SWIFT и от глобалната финансова система. Ограниченията за внос като тези, наложени срещу Huawei, ще създадат огромни проблеми за руските ИТ фирми. Путин може да приеме тази взаимозависимост или да се обърне още повече към Китай. Но в този случай Русия ще се обрече на ролята на младши партньор на бездушен режим, който вижда в него дипломатически поддръжник и изостанал доставчик на евтини суровини. Това е хомотът, който Путин ще сложи на врата си.

Съюзът на диктаторите ще доведе до психологически разходи в самата Русия. Това ще покаже колко много Путин зависи от силите за сигурност, които виждат украинската демокрация и задълбочаващите се връзки със Запада като заплаха за способността им да управляват и грабят Русия. И либералните капиталисти и технократи, които съставляват другия гръбнак на руската държава, ще осъзнаят, че са загубили. Най-добрите и умните ще напуснат страната, останалите ще капитулират. Стагнацията и недоволството ще доведат до засилване на опозицията, с която властите ще се борят още по-жестоко.

Но какво ще стане, ако Путин, знаейки всичко това, все пак реши да атакува? Това може да бъде друг ужасен резултат от настоящата криза, тъй като всяка страна се стреми да надхитри другата. Тази седмица руската Държавна дума призова Путин да признае самопровъзгласилите се "републики" в Донбас, които предявяват претенции за големи участъци от неконтролирана в момента украинска територия. Това ще бъде още един лост за натиск, който Путин може да използва, когато пожелае.

Една война, която ще опустоши Украйна, ще причини много повече вреда на Русия, отколкото заплахата от война. Западът ще прояви повече решителност и ще започне да отказва руския газ, Украйна ще се превърне в неизлекувана рана, която изисква от Русия да жертва много хора и пари, а Путин ще бъде отхвърлен. Самата Русия ще бъде сериозно ощетена, първо от санкции, а след това от автокрация и репресии.

Путин се е поставил в ъгъла. Той все някога ще избухне. Оттегляйки сега, когато амбициите му са осуетени, той може да атакува по-късно. Ако се бори със заплахите, които Путин представлява, Западът ще има добри шансове да овладее тези фатални стремежи, завършва изданието.

Превод и редакция: Юлиян Марков