Американски и британски политици от няколко седмици плашат хората с гръмки изявления за предстоящия Армагедон. Но ако Русия реши да започне пълномащабна инвазия в Украйна, което изглежда все по-вероятно, тези хора ще трябва да обясняват нещо, пише британският вестник The Guardian.

Натрупването на военни сили по заповед на руския президент Владимир Путин е реалност. Но има подозрения, че реалната (за разлика от хипотетична) заплаха от мащабна военна атака е неразбрана, погрешно интерпретирана, надценена и умишлено преувеличена.

Това не се случва за първи път

Тези подозрения се споделят отчасти и от украинския лидер Владимир Зеленски, който миналата седмица поиска президентът на САЩ Джо Байдън да спре да говори за "неизбежна инвазия“. Той каза, че страховитите думи на американците за войната причиняват вреда на страната му и подклаждат паника.

Френският президент Еманюел Макрон, който остро осъди тези "самоизпълняващи се пророчества", също се опитва да успокои разгарянето на страстите. Той и германският канцлер Олаф Шолц, който отказа да се присъедини към армията от кучета воини, скоро ще проведат разговори с Путин в Москва.

Тревожни камбани прозвучаха в края на януари, когато британското разузнаване анонимно информира обществеността, че остават две до три седмици до инвазията. Преди това бяха направени тревожни прогнози от САЩ, според които конфликтът може да избухне "по всяко време“.

Вече се води жестока война с истината. Русия твърди, че в Украйна действат американски наемници. Британското външно министерство, под ръководството на Лиз Тръс, изложи съмнителна теория за заговор за свалянето на Зеленски. Вашингтон говори за фалшиво видео, което никой все още не е виждал, твърдейки, че показва фалшива атака срещу руски войски.

Борис Джонсън, нетърпелив да докаже лоялността си към клетвата и да отклони вниманието от скандалните си партита, предупреждава за "светкавичен" удар. Байдън, в месиански дух, говори за "променящ света" конфликт, който със сигурност ще започне през февруари. Може би ще са прави.

Но февруари дойде и няма война. Докато Байдън нареждаше на 82-ра въздушнодесантна дивизия да се премести в Европа, Путин пътува за Зимните олимпийски игри в Пекин, където се срещна със "скъпия приятел“ Си Дзинпин. Това едва ли е най-удобното място за започване на блицкриг.

Докато осъжда "западната истерия", Кремъл казва, че няма намерение да атакува. Миналата седмица Путин изрази надежда за успеха на "диалога" - но отказа да изтегли войските си. Путин не е от хората, на които можете да се доверите. Той има изкривено мислене, инстинкти за насилие и балансира на ръба на войната. Но яростната реакция на Съединените щати сякаш го накара да се замисли.

Сега изглежда се фокусира върху максимизиране на дипломатическите печалби, а именно получаване на отстъпки за европейската сигурност, НАТО, нови американски ракети със среден обсег, като същевременно поддържа военен натиск. Путин също предизвика голям сътресение сред "западните марионетки" от Киев. Може би това е бил планът му от самото начало.

Ако тази странна война завърши не с експлозия, а с "изпускане на пара“, Джонсън и други мини-Чърчиловци ще обявят победата си и ще кажат, че са обсадили агресора. Европейските лидери ще кажат, че дипломацията е взела надмощие.

Но населението на Европа, въздъхнало с облекчение, за което апокалипсисът се пророкува ежедневно и упорито, ще има право да си зададе въпроса: какво всъщност се случва? Пак ли греши разузнаването?

Отговорът на всички тези въпроси с една дума: Китай

Да, Байдън силно подкрепя НАТО, което защитава американските интереси в Европа. Да, като ветеран от Студената война, той инстинктивно защитава демокрацията и свободата в страни, застрашени от Москва.

Но острието на неговата външна политика не е насочено към Европа. То е изцяло насочено към Индо-Тихоокеанския регион и по-специално към основния съперник на Америка - Китай.

И така, когато САЩ се изправиха пред заплахата от атака срещу суверенна държава, която може да създаде прецедент, изчисленията на Белия дом много бързо се съсредоточиха върху опасните последици за самоуправляващия се Тайван и други области от китайски интерес.

Във войната за Тайван САЩ може да загубят. Това не е войната, която Байдън иска. Но той знае, че всеки признак на слабост в конфронтацията с Путин за Украйна ще бъде интерпретиран от Пекин като фаталната импотентност на Америка в битката за Тайван. Когато Байдън говори за заплахи, които "променят света“, той всъщност говори за това все по-ускоряващо се и неограничено съперничество с Китай. В глобализирания свят на 21-ви век почти всички конфликти са взаимосвързани.

В този смисъл Украйна се превърна в първата схватка в новата стогодишна война, както някой ден историците може да я нарекат. Друг фронт е размирният Казахстан, където Путин наскоро изпрати войски с благословията на Пекин. Има и други потенциални и действителни конфликтни зони, от балтийските републики и Беларус до Либия, Сирия, Мианмар, индийската граница, Синдзян и Южнокитайско море.

Китай и Русия укрепват съюза си. Техните лидери се придържат към една и съща посткомунистическа, авторитарна, националистическа идеология. В Съединените щати те виждат лидера на международната, демократична, правова система, която искат да унищожат. И двете страни смятат, че Америка е влязла в необратима рецесия.

Още преди срещата този уикенд Путин и Си сформираха единен фронт за противодействие на западните санкции, наложени на Русия заради Украйна и на Китай заради репресиите му в Хонконг и геноцида на уйгурите. Сега те увеличават усилията си.

Двете страни играят "важна стабилизираща роля" в световните дела, правейки международните отношения "по-справедливи и приобщаващи", каза Путин в публикация за агенция Xinhua.

Двустранното военно и търговско сътрудничество се развива бързо, а предстоят нови споразумения за доставка на газ за Китай, който е водещ купувач на руски енергийни ресурси. Не е изключено и сключването на споразумение за взаимна защита.

Появата на такава руско-китайска ос, замислена като противотежест на водените от САЩ западни демокрации, е най-значимото стратегическо събитие в световен мащаб след разпадането на Съветския съюз преди 30 години. Тази ос ще бъде решаваща за идващата ера.

Страхът от възможни китайски действия обяснява трескавата, понякога преувеличена реакция на Байдън към възможна обсада на Киев. Важно е Путин да знае, че заплахите и сплашването не работят. Но настоящата криза по същество не е само за Украйна или дори за Европа. Като цяло тя е заради целия този идващ ужасен, хаотичен нов свят с неговите остри спорове и съперничества.

Превод и редакция: Юлиян Марков