14:21 / 05.06.2026
232
България вече има 11 победи на един от най-престижните лекоатлетически турнири в света - Golden Gala в Рим, напомниха от Българска федерация по лека атлетика. Италианската класика се провежда за първи път през 1980 г. и през годините неизменно е част от най-силните комерсиални вериги в Царицата на спортовете.
От 1985 г. се въвежда веригата IAAF Grand Prix, а надпреварата в италианската столица е сред избраните състезания. През 1998 г. IAAF Golden League заменя Grand Prix като водещ формат, доближаващ се до сегашната Диамантена лига. Golden Gala отново е сред елитните турнири в календара. От 2010 г. Диамантената лига заменя Златната лига, а турнирът в Рим остава част от най-престижната атлетическа верига.
В 46-годишната история на Golden Gala България има сериозно присъствие - 11 победи, постигнати от осем различни атлети. Списъкът започва през 1984 г. с Людмила Андонова и стига до 2026 г., когато Божидар Саръбоюков спечели скока на дължина в Рим.
Първата българска победа идва през 1984 г., когато Людмила Андонова печели скока на височина с 2.02 м. Година по-късно Стефка Костадинова започва своята серия от успехи на Golden Gala - през 1985 г. тя е първа с 2.00 м.
През 1986 г. България записва две победи в едно издание. Йорданка Донкова печели 100 м с препятствия с 12.47 сек, а Цветанка Христова триумфира в мятането на диск с 68.90 м - резултат, който става и рекорд на турнира в дисциплината. Българското присъствие в тези две дисциплини е още по-впечатляващо, защото Гинка Загорчева завършва втора след Донкова с 12.49 сек, а Светла Миткова печели среброто в диска с 58.98 м.
Най-успешното българско име в историята на Golden Gala остава Стефка Костадинова. Освен победата през 1985 г., тя печели още три пъти - през 1991 г. със 198 см, през 1993 г. със 198 см и през 1996 г. със 196 см. Така Костадинова има четири победи на този турнир - най-много сред българските атлети.
През 90-те години българската серия продължава. Светла Димитрова-Пищикова печели 100 м с препятствия през 1994 г. с 12.64 сек, като зад нея остава друга българска легенда - Йорданка Донкова. През 1995 г. Ива Пранджева е първа в тройния скок с 14.51 м, а през 2000 г. Ростислав Димитров печели мъжкия троен скок със 17.25 м.
След дълга пауза новата българска победа дойде през 2026 г. Божидар Саръбоюков спечели скока на дължина на Golden Gala Pietro Mennea в Рим с 8.26 м, постигнати в последния опит. Успехът е особено значим, защото това е първата българска победа на Golden Gala в ерата на Диамантената лига, започнала за турнира през 2010 г.
Успехът на Саръбоюков го поставя и в по-тесния списък на българите, печелили турнири от Диамантената лига. Той стана третият наш атлет с победа в актуалната най-силна комерсиална атлетическа верига след Ивет Лалова-Колио и Мирела Демирева.
Лалова-Колио има три победи в диамантени турнири - Осло 2011, Осло 2013 и Стокхолм 2018. Демирева има една победа в скока на височина - Рабат 2018. Саръбоюков вече има своята първа - Golden Gala 2026 в Рим.
България има успехи и в предхождащите Диамантената лига престижни вериги. В Златната лига българските победи са три: Ростислав Димитров през 2000 г. на Golden Gala в Рим, както и Венелина Венева, която два пъти триумфира в скока на височина - в Париж през 2001 г. и в Цюрих през 2006 г.
Преди тях IAAF Grand Prix е първата голяма световна верига, която поставя основите на по-късните формати - Златната лига и Диамантената лига. В различните години форматът на надпреварата се променя. В периода 1985-1992 г. победителите в отделните дисциплини се определят по сезонен точков актив. От 1993 г. нататък шампионите в дисциплините се излъчват чрез класирането на IAAF Grand Prix Final.
В тази класация България има седем победи в отделни дисциплини, постигнати от петима различни атлети.
Най-успешна сред българите е Стефка Костадинова, която има три победи в скока на височина - през 1985, 1987 и 1993 г. По една победа имат Йорданка Донкова, Цветанка Христова, Светла Димитрова и Тереза Маринова.
Първият български успех в IAAF Grand Prix идва през 1985 г., когато Стефка Костадинова печели скока на височина. Тя завършва сезона като №1 в дисциплината с 63 точки, а на финала на веригата побеждава с 200 см.
Година по-късно, през 1986 г., България записва две отличия. Йорданка Донкова триумфира на 100 м с препятствия с 69 точки и печели финала с 12.47 сек. В същия сезон Цветанка Христова е номер едно в мятането на диск с 63 точки, като също печели финала - с 68.90 м.
Особено място заема именно сезон 1986, когато Донкова не само печели своята дисциплина, но става и генерален победител при жените в IAAF Grand Prix. Това отличие се присъжда на атлетката с най-висок общ точков актив във всички дисциплини на веригата. През същата година Цветанка Христова завършва трета в генералното класиране при жените.
През 1987 г. Стефка Костадинова отново е най-добра в скока на височина. Тя завършва първа в дисциплината с 61 точки и побеждава на финала със 199 см.
След промяната във формата българските успехи продължават. През 1993 г. Костадинова печели финала на IAAF Grand Prix в скока на височина със 198 см. Това е третата ѝ победа в отделна дисциплина от веригата.
През 1994 г. Светла Димитрова става победителка на 100 м с препятствия, след като печели финала с 12.66 сек. Последната българска победа в тази статистика е от 2001 г., когато олимпийската шампионка Тереза Маринова триумфира в тройния скок с 14.77 м.
