17:01 / 25.04.2026
35165
Борецът Кирил Милов, който спечели трета европейска титла само преди дни в кат. до 97 кг на класическия стил на ЕВРО 2026 в Тирана, в специално интервю за "Спортът на фокус" по Радио ФОКУС.
Имам огромното удоволствие да кажа добър ден в ефира на ФОКУС на вече трикратния европейски шампион, последната титла за България на континента в борбата, спечелена от Кирил Милов. Добре дошли в ефира, г-н Милов.
- Благодаря, добре заварили
Честита титла, само вие си знаете какво ви струва, но ще започна малко по-нестандартно. Минути до началото на мача ЦСКА - Левски. Вашата прогноза за този двубой?
- Ами, прогнози не мога да казвам. Не обичам да давам прогнози, нека по-добрият победи.
Имате ли симпатии към един от двата отбора?
- Като цяло не гледам много футбол. Бил съм в Левски. Там съм завършил, в момента се боря за ЦСКА, така че който победи, който е по-добър, нека победи.
Аз обаче имам информация, че борците като разпускате, играете доста често на малки вратички, така ли?
- Да, но преди големи състезания внимаваме, защото много от контузиите се случват точно на такива игри, когато емоцията е много голяма, ние сме малко по-агресивни и не е точно по правилата на футбола. Дори когато играхме баскетбол преди едно световно първенство, аз счупих крак 8 дни преди първенството, точно на такъв вид игра. Затова преди големи гледаме да избягваме много тези игри, за да няма контузии.
първенстваГосподин Милов, олекна ли ви? Олекна ли ви след титлата и след тази една година, в която изживяхте какво ли не, катарзис, противоречия, настроения, его, измерване на самочувствие, какво ли още не? Как се чувствате се това?
- Да, донякъде ми олекна, защото целият труд и всичко, през което преминах, си заслужаваше. Мисля, че всяко нещо идва в живота точно когато трябва. Дали е някакъв урок или каквото и да е, трябва да минеш през това нещо и да излезеш по-силен от цялата ситуация. Така че радвам се, че съм здрав, нямам контузии. Сега мога да почина малко и да се съсредоточа към следващата цел - световния връх, защото все още нямам световна титла.
Пожелавам ви го от все сърце. Къде ви беше по-тежко в тези срещи по пътя към европейската титла - на полуфинала с руснака Саргсян или на финала срещу унгареца Сзоке, а може би в друг двубой?
- И двете срещи бяха доста интересни, защото с руския състезател не се бях борил никога. Винаги сме се разминавали в потоците и не сме успявали да се хванем един с друг, но имаше два-три момента, които бяха доста тежки в тази среща. Радвам се, че излязоха в моя полза. А на финала с унгарския състезател сме се борили доста пъти, познаваме се и знаех, че ще бъде доста трудна среща. Той ме проучва. Знае какво правя. Аз знам какво прави той и се радвам също, че успях да се защитя двата пъти, когато ме свалиха в партер, и успях да направя точки когато него го свалиха и срещата беше в моя полза. Усмихна ми се късметът този ден, направих страхотни борби и не съм допуснал грешка. Това е големият спорт, който успее да допусне грешка, губи и така, тренираме цял живот за тези 6 минути на тепиха, когато излезем да не допускаме грешки.
Шест минути са цяла вечност. Ако сравнявате трите евротитли (2022-а, 2022-а, 2026-а година), минахте през легендата Алексанян (Артур Алексанян), а сега Сзоке. Как ги подреждате титлите? Имат ли някакво степенуване, или всички са еднакви за вас?
- Може би миналата година, когато успях да победя легендата Алексанян, изпитах такова удоволствие, защото съм губил от него няколко пъти и съм губил финали и толкова бях горд от себе си, че след всичкия труд и всичките загуби, които съм имал от него, успях да го победя. Наистина, чувството е неописувано, но също да защитиш титлата си предвид тази година, която имахме, чувството не може да се опише, трябва да се изпита.
Вчера зададох въпроса и на мениджъра на великия Карлос Насар - Ники Жейнов, колко големи са неговите мечти? Сега ви питам и вас колко големи са вашите мечти, три дни след златото на Европа?
- Мечтата ми винаги е била да стана олимпийски шампион. До момента съм участвал на две олимпийски игри, но не съм имал късмета да спечеля медал. Винаги съм имал някакви контузии или операции преди самите олимпийски игри, но се надявам и вярвам, че един ден трудът ще бъде възнаграден и ако не спирам да се трудя, и този ден ще дойде.
В продължение на една година видяхме какво ли не като отношение между клуб ЦСКА, между вас и ръководството на Федерацията. Кои бяха темелите, които ви държаха здраво стъпил на земята в този период? На кого се уповавахте? Семейството или?
- Семейството е винаги зад мен, винаги ме подкрепят и се радвам за което, защото човек трябва да има близки, които да го подкрепят, за да може да се справят с трудните моменти.
Г-н Милов, преброихте ли приятелите си в този период?
- Приятелите винаги се броят на ръката, така че приятелите се познат в трудните времена.
А за вас този период беше такъв. Добре, сега вече и с тежестта на титлата, с усмивката, която съм сигурен, че виждам на лицето и видяхме всички по телевизията, докато стискаме палци по време на схватката. Има ли подадена ръка от вас, от Клуп ЦСКА? Усещате ли отсреща протегната ръка за разбирателство, защото всички знаем, че сега беше някакво временно примирие, може би, не знам, вие ни разкажете?
- Реално ние направихме компромис, за да може да имаме възможността да участваме и отидохме на централизираната подготовка две седмици преди самото състезание.
Тук прилагаме ли старата българска поговорка по-умния отстъпва?
- Не искам да коментирам това.
Има ли промяна в начина на мислене и поведение на братя Фарниеви? Готови ли са те също на някакъв компромис да бъдат по-смирени, да се стигне до окончателно споразумение и помирение от двете фракции?
-Аз мисля, че те са готови, но времето трябва да покаже.
Какво се случва с подписката за свикване на извънредно изборно събрание на Федерацията?
- За това нямам никаква информация, не съм се интересувал даже.
В този момент какво бихте искали да кажете на Станка Златева?
- Бих искал да кажа да се вслуша в спортистите, защото ние не сме деца и понякога нещата, които искаме могат да ни помогнат за по-високите ни успехи.
Президентът на клуб по борба ЦСКА Гриша Ганчев излезе с интересно изявление. Какво разчитате в него? Какво прочетохте? Какво усетихте?
- Реално той ни е помагал през цялата година и сме направили наистина много добри лагери без дори финансиране от Федерацията, но съм бил на лагери в чужбина с много добри партньори и може би това също ми е помогнало да постигна тези резултати, които успях да постигна. Нашият спорт е такъв, че ако нямаш добри партньори, с които да тренираш, няма как да се развиваш, защото ние не се борим с часовник, да тренирам сам. Трябва човек, който да е на много високо ниво, за да мога и аз да израствам.
Без подкрепа няма и успехи или както пееха "Скорпиънс" - "no pain, no gain". Вие сам си знаете какво ви е струвала тази евротитла. На финал на кого искате да простите, господин Милов и от кого бихте искали да поискате прошка за тази една година, това, което ви се случи, гледайки вече отстрани на ситуацията?
- Реално, аз съм простил на всеки, който е сбъркал, защото всеки човек може да сбърка. Единствен безгрешен е Господ, така че всеки човек може да направи грешка и трябва да поиска прошка. Който е поискал прошка от мен, винаги съм му простил.
Целият екип на ФОКУС, начело с фена на борбата и автор на книга за борбата, моя колега и приятел Жоро Куситасев ви поздравяваме за титлата, стискаме палци, надяваме се да сте намерили душевно спокойствие и мир. Много успехи оттук насетне и Лос Анджелис 2028 ви зове.
- Благодаря.
