21:21 / 20.04.2026
4303
Ангел Русев спечели злато в двубоя в категория до 60 килограма на Европейското първенство в Батуми, Грузия. Това бе шесто поредно европейско злато за русенецът, който изравни легендата Йото Йотов в този показател. Русев спечели с двубой от 275 килограма, 120 килограма в изхвърлянето и 155 в изтласкването.
Ето какво сподели русенецът в ексклузивно интервю за предаването "Спортът на Фокус":
Първо, честита шеста поредна титла. За пореден път ни накарахте да се гордеем с вашите постижения и то точно на тази толкова свята дата, 20 април. Как ти се стори състезанието? Имаше ли много подводни камъни този път?
- Благодаря. Днес самото състезание мина изключително добре. Тъй като имах стара травма от подготовката ми, която протече на "Спорт палас" и днес се появи малко по-сериозно, но в първото движение на изхвърлянето бях, така да го кажа за себе си, уникален, защото може би не съм правил отдавна толкова добри опити на изхвърлянето. Мога да кажа, че и съдите днес малко ме прецакаха на втория опит на 120 кг, но третия опит излязох ги и вдигнах, което много ми помогна за моето силно движение изтласкване, което започна по много лош начин. Първият опит не влязох под самата щанга, толкова ме притисна, че имах чувството, че се е заключило самото коляно. Опитах се да се събера някак психически, тъй като на Световното първенство бях по същия начин и втория опит, който изтървах от гърди от бързина, заради самата болка. Веднага в главата ми се появи самото Световно първенство как лошо протече за мен, но след това говорих с личния ми треньор Радослав Атанасов. Той ме съветва, даде ми добри насоки, да изляза да вдигна щангата, защото тази щанга абсолютно никак не ми тежи в самата подготовка, нито и на самото състезание. Излязох и я вдигнах и просто не разбрах, че съм станал даже европейски шампион.
Тук се шегувахме с колеги и с приятели, които следят твоя спорт. Нарочно ли ни държа в напрежение или имаше нещо друго, което остана скрито в първите два опита в изтласкването?
- Ами не, никак не е било нарочно, защото за малко да се прецакам. Но това съм аз, всяко състезание имам някаква контузия и болка. Тя ме прави по-силен и ми дава мотивация просто да изляза и да вдигам. Най-вече мисълта за сина ми, доста ме мотивира и ми дава сила. През цялото време на самото състезание си говоря как мога, как за сина ми вдигам и просто излязох. Нарочно избързах, за да може да не усетя толкова много болка и вдигнах щангата.
Ангел, ако е възможно да ни вкараш малко зад сцената, както се казва. Бързо ли разбрахте с твоя екип какво е сгрешено в тези първи два опита на 155 килограма. Какво си говорихте? Какво беше решаващото според теб?
- При нас беше по-скоро решаваща самата психика и болката, защото нямаше грешка от към треньор. Ние много добре си сметнахме още преди самото начало, когато почнахме подготовката за Европейското си знаехме долу-горе колко ще ни трябват, защото познаваме и състезателите и си знаехме, че от 155 до 158-9 ще ми трябват за европейски шампион. Това беше предвидено за 155 още отдавна, познавам ги, вдигал съм много пъти с тях в леката категория до 55 килограма, в която бяхме. Просто им знаем възможностите на движението изтласкване. На изхвърляне, долу-горе, знаехме колко могат да ни дръпнат най-много и бяхме готови като цяло. И преди да усетя тази болка, бяхме готови за много повече от това, което правя, защото аз на всяка тренировка нямах щанга под 160 кг. Но в последните седмици особено правех по един опит, само на максимални тренировки, нямаше бройки. Нямаше как да проведа по-добра подготовка заради самата контузия, после имах проблеми със зъб, махнаха ми нерви и това се появи последната седмица, много ми се насъбра. Този път нямах килограми за сваляне, но имах доста контузии и болки.
В крайна сметка всичко е добре, когато завършва добре. Тази шеста поредна титла те изравнява не с кой да е, а с Йото Йотов, който през '90-те години на миналия век също спечели 6 златни медала, но не в поредни години. Каква е тайната на Ангел Русев или няма такава и всичко опира до здрав и умен труд.
- Тайната е силата, която притежавам и семейството, което имам и мисълта за моя син. Откакто имам дете съм много по-мотивиран, много по-нормално мислещ спортист.
Въпреки проблемите във федерацията през последните години, нашите щангисти се доказвате като изключително отговорни най-вече към себе си и към пътя, който сте извървели. Как си го обясняваш ти това? Тези успехи не идват ли на инат?
- Абсолютно да, успехите идват на голям инат, за да се докажем. С този екип от доста години работим, че наистина може да успяваме и да докажем на опозицията, че ние сме много по-силни от тях и психически, и физически. Че можем да устоим и на безпаричие, без храна, без лагери и пак ще излезем и ще вдигаме всички. Не говоря само за мен или който и да било, всички можем да го правим. Този лагер, който бяхме и щяха да ни изгонят, понеделник мисля, че беше. За нас беше наистина ад, но си казахме дори да ни изгонят, всичко възможно ще направят треньори и хора да участваме на самото първенство, защото знаехме, че просто ще успеем напук на тях.
Москва, Тирана, Ереван, София, Кишинев и сега Батуми. Тази титла ли дойде най-мъчно, имайки предвид нивото на конкуренцията и самия ти, както каза, травмите, които са те спохождали?
- Да, конкуренцията си беше доста силна. За мен е нова категория. Контузиите най-вече. Може би ако нямах тези контузии в момента, може би щях да съм ниво над тях, но се справих с последни сили, така да кажа психически, защото при нас спортистите по-голямата психиката помага повече от физическата сила. Колкото и да си умрял, колкото да си изморен психически, като се настроиш може да се случи всичко. Но мога да кажа, че това ми е най-трудното състезание според болки, но според подготовка ми е най-доброто. Защото аз от много дълги години, вече 10-а поредна година, съм в националния отбор - не сме имали такава подготовка целият национален отбор. Говоря в множествено число. Дано и всички други успеят да се класират и в медалите, и в шестицата. За нас е много важно и просто да се докажем, че сме по-силни от всички.
И за финал, ефирът е изцяло твой, ако искаш да поздравиш или да благодариш на някой или пък да кажеш каквото ти е на душа.
- Искам първо да благодаря на моите лични треньори Кръстина и Радослав Атанасови, на Борислав Налбантов, на нашия масажист Димитър Калъчев и на нашата млада помощничка Бояна, защото тя беше при нас предния ден и спечели медал. Искам да благодаря и на нея. Искам да посветя на доц. Кирил Панайотов, който не е сред нас, тази титла. Без него тези успехи нямаше да ги има. Този клуб в Русе, който е, нямаше да бъде толкова силен, колкото е в момента. Може би не е сред нас, но със сигурност знам, че отгоре някъде гледа и ме подкрепя. По-голямата част от този медал искам да бъде за доц. Кирил Панайотов. Искам да благодаря на Министерството на младежта и спорта, защото те наистина много ни подкрепиха. Без тяхната помощ нямаше да имаме тази добра подготовка. И финансите, които отпуснаха към нас, и витамини... абсолютно всичко много им благодаря. И дано да сме се справили, те да са доволни от нас, защото ние сме много доволни от тях и това, което направиха те за самите спортисти.
Ангеле, според мен цяла България е много доволна от това, което правите. Изключително много ти благодаря за отделеното време. С пожелания за една спокойна вечер и разбира се, една много вкусна вечеря.
- Благодаря ти, хаха.
