Имаше дни, седмици, месеци, години, в които Барселона бе страшилището на европейския и световен футбол. Заветът на Йохан Кройф бе полиран и осъвременен от Хосеп Гуардиола, който наследи Франк Рийкард през 2008 година и изгради династията на "тики-ката", която се пренесе в националния отбор, триумфирал с две европейски титли и една световна купа.

Между 2008 и 2015 година се брояха на пръсти малцината спартанци, устояли на пресата, водена от Серхио Бускетс и компания в средната линия на Великата армада. С диригентите до него - Шави Ернандес и Андрес Иниеста, Барселона постигна два требъла - 2009 и 2015 вече с Луис Енрике, който е пряк наследник на Пеп, с когото са делили една съблекалня от 1996 до 2001 година. 2011 бе третата друга година на пик за каталунците, а тогава им се изплъзна единствено Купата на Краля срещу Реал Мадрид.

Сегашното лице на гиганта

В последното десетилетие Барселона е различен клуб и отбор. "Лос кулес" трябваше да се справя с икономическите последствия от пандемията в примес със скандалите около бившия президент Джосеп Мария Бартомеу, който почти докара каталунците до фалит и раздялата с най-великия футболист, играл за състава - Лионел Меси. Равносметката е, че оттогава насам селекцията е стигнала до 4 титли в първенството (две от тях преди напускането на Меси), две купи на Краля и 4 Суперкипи на Испания. Средно по едно отличие на година, което на "Камп Ноу" никога не е достатъчно, особено при липсата на европейско злато. Точно Енрике през 2015-а в Берлин изведе Барса до последната му ушата купа.

Дамоклевият меч

Както снощи, така и през 2016-а Атлетико Мадрид бе препъникамъкът в 1/4-финалите на Шампионска лига, а общият резултат е огледален - 3:2. По ирония на съдбата, тази пролет столичани оголиха скалпа на Барселона и за Купата на Краля, но в полуфиналите. Година по-късно Ювентус изобличи слабостите на 5-кратните европейки крале и си го върна за загубения финал от 2015-а - 3:0 краен резултат от двата двубоя. След това стана още по-тежко. 2018 година един гол на чужд терен от Рома бе горчивата глътка, задавила Барселона за трети пореден сезон в 1/4-финалите. 2019-а сякаш тъмните дни бяха останали в миналото, когато първият ВЕЧЕ полуфинал срещу Ливърпул беше взет с убедителното 3:0 у дома. Тогава геният на Трент Александър-Арнолд блесна на "Анфийлд" и вдъхнови мърсисайдци за паметен обрат, 4:0 и финал, който впоследствие бе спечелен. 2020 е черна в аналите на Барселона и за нея почти не се говори. В пика на пандемията УЕФА взе драстични мерки и проведе директните елиминации в един мач и пред празни трибуни в Лисабон. От уважение към каталунците като футболна институция резултатът няма да бъде посочен, но всеки почитател на отбора и на Байерн Мюнхен го знае и на сън да го бутнат. 2021 Лионел Меси вкара последните си два европейски гола с любимия си екип срещу ПСЖ, където 5 месеца по-късно акостира. Това бе крайно недостатъчно и Барса напусна още в 1/8-финалите надпреварата след 1:4 в Каталуня и 1:1 в Париж. 2022 и 2023 крушението удари нова връхна точка, когато отборът дори не премина груповата фаза. Април 2024 отново влезе в ролята на черна котка. ПСЖ бе надигран в Париж след 3:2, но французите надделяха 6 вечери по-късно с 4:1. Стигаме до лудите дуели с Интер миналата година. Тогава "нерадзурите" на два пъти повеждаха в Испания, първият път с 2:0, но накрая шоуто 3:3 остави развръзката за реванша. Сценарият се повтори - 2:0 за Интер, 2:3 до 87-ата минута и тогава Франческо Ачерби и Давиде Фратези ни напомниха защо тази игра е толкова велика.

Обратно в реалността

По-малко от 24 часа след фиаското срещу Атлетико, Жоан Лапорта вдига врява до небесата колко ощетен e Барселона в двете срещи, ала лидерите винаги трябва да поемат отговорност, да търсят вината първо у себе си и чак след това да сочат с пръст. Или както Джоузеф Ръдиард Киплинг е цитиран на Централния корт в "Уимбълдън": "Ако се срещнеш с триумфа и провала, третирай тези двама мошеници по един и същ начин".