19:34 / 27.02.2026
2462
Тотнъм, Борусия Дортмунд, Манчестър Сити, Атлетико Мадрид и Интер. Знаете ли какво е общото между тях? Нито един от тях не победи Бодьо/Глимт до момента в Шампионска лига. Нещо повече - Интер дори бе отстранен от норвежците в 1/16-финалите преди 3 вечери с общ резултат 5:2. Когато се получи някаква изненада, то тя се отдава на случайността. Повтори ли се, е съвпадение, ала когато стане за трети, четвърти или в случая с 5-и различен европейски гранд, говорим за тенденция.
Причината за еврофурора на "викингите" се крие зад едно име - Бьорн Мансверк, който преди да започне работа в скромния клуб, е бил на мач само веднъж в живота си. Той е бивш пилот на ВВС и е служил в базата на НАТО в Бодьо. След 9 септември 2001-а е пратен в Афганистан, а 10 години по-късно - в Либия. През 2010 ескадрилата му участва в проект за обучение на ума и психиката, нещо от което много спортисти в днешни дни имат нужда, сред които и Григор Димитров. Ключът бил да се тренира сякаш ще се биеш. Пилотите били научени да медитират и да запазват фокус, докато повтарят скучни и рутинни задачи.
В Либия Мансверк усетил, че това работи.
"Менталната подготовка ми помогна да разпозная момента, когато емоциите и чувствата се опитват да те разсеят. Например, пускаш бомби за първи път в живота си. Тогава виждаш как експлодират. Започваш да мислиш и да чувстваш. Подготовката ми ме научи да съм съсредоточен. Тя вече бе добра, но стана още по-силна. Накара ме да си визуализирам много въпроси предварително: За какво да си мисля? Каква е мотивацията ми? Това наистина ли е опасно? Мога ли да бъда убит? Бях вече готов за много дилеми.
След завръщането си от Либия, Мансверк става инструктор на подобни курсове. През 2017-а Бодьо/Глимт го намира, защото търсят как да заздравят манталитета на отбора, който тъкмо е изпаднал от елита точно на 100-годишния си юбилей.
"Тотален психологически срив. Нивото определено бе добро, за да останеш, но те не можеха да се нагодят, защото се проваляха да се справят с напрежението", разкрива той.
Мансверк се съгласява да помага безплатно, ала има две условия: никой няма да бъде принуждаван да ходи при него и няма да действа в интерес на клуба, като да убеждава футболистите да удължават договорите си.
Един от първите играчи, които отиват при бившия пилот е Улрик Салтнес.
"Той играе брилянтно на тренировка и ужасно в двубоите", е диагнозата на Бьорн.
Оказва се, че състезателят страда от стомашни спазми и диария по време на срещите. Затова не може да изкара повече от полувреме. Лекарите твърдели, че всичко е напред, но проблемът бил в главата му. През януари 2017 Салтнес споделя на Мансверк, че е уморен от болките и провалите и, че ще се пенсионира, за да започне университет. Той е уредил всичко, избрал е специалност, минал е изпитите по икономика, изпратил е писма с препоръки. Всичко, което му остава е да чака септември.
Бьорн го попитал какво обича във футбола, а Улрик отговорил, че това била детската му мечта.
"Ако това е детската ти мечта, защо желаеш да напуснеш?", репликирал някогашният военен.
Салтнес уточнил, че сам се поставя под прекалено голямо напрежение.
"Когато поставиш летвата твърде високо или искаш да постигнеш всичко възможно най-бързо, ще е трудно. Ако единственият отговор на провала ти е да се натиснеш още повече, нищо няма да проработи", анализирал Бьорн.
Мансверк предложил следното:
"Окей, щом приключваш така или иначе след месеци, защо да не се насладиш на последните месеци? Просто се отпусни и се забавлявай."
Футболистът харесал идеята, но се подвоумил - дали, ако играе на автопилот ще му помогне, след като всичко досега не е давало резултат?
Въпреки това той склонил да опита. Същият сезон вкарал 15 гола във втория ешелон!
"Той бе отпуснат и нивото му се изстреля. След месец и половина болката в стомаха изчезна. Почти чудо е, но и пример какво може да стори психологическият натиск", разкрива пилотът.
"Първоначално имаше тотална тишина на отборните срещи. Попитах ги защо не говорят и чух, че казват, защото не са свикнали да го правят. Тогава какво представлява комуникацията с треньорския щаб? Не е диалог, а монолог. Не защото играчите искат монолог, а понеже не са знаели как да водят диалог. Тогава попитах: Защо не си давате взаимно обратна връзка? Имахме нужда от цялостен рестарт.
Бьорн преоткрива идеята за екипната среща. От разговори с играчите, той осъзнава, че им липсва комуникация на терена.
"Жалко е, че няма таймаут като в хандбала", шегува се Мансверк в една от срещите.
Скоро един от състезателите дава идея след всеки вкаран гол, когато има малка пауза, защо да не си говорят? Тогава се заражда "Гонгът на Бодьо". След допуснато попадение, всички се събират, не само да обсъждат, но и да споделят мислите си и грешките си.
"Това е начин да се грижат един за друг. Да си кажат: Ей, случват се такива неща, нека се прегрупираме", подчертава Бьорн.
След 18 месеца, един от футболистите изтъква, че когато отбележат, в идните минути нивото им малко пада. Така че защо да не активират "Гонга" и при автоголове?
Тук Мансверк прилага военния си опит.
"Когато говорим за сигурност при пилотиране, важно е да се възстановиш бързо и да осъзнаеш грешките си. Не да се вините един друг, а да разберете, че трябва да извлечете поука от ситуацията. Може да сгрешиш и да оцелееш, но ако сториш същото следващият път, може да умреш. Бе много важно да говорим за грешките и да не се страхуваме от тях. Ние, пилотите си даваме честна обратна връзка. Директна и прецизна. Не губим време".
Нещата стигат до там, че халфът Хуго Ветлесен, който през 2023 отива в Брюж, дори споделя със съперник бележките си за мача относно позицията му на терена.
Медитацията се включва в програмата преди всяка тренировъчна сесия. Понякога състезателите го правят с цял екип, а друг път с други дрехи. Бьорн разкрива, че той и колегите му също са го правили и то с военната им екипировка като колектив.
"Наистина ми допада фактът, че медитираме като група. По този начин има повече ангажираност. Приемаме го по-сериозно и старателно", казва той.
Отборът винаги медитира по различни начини. Понякога играчите просто мълчат 12 минути, фокусирани само върху дишането си, а друг път са концентрирани върху други части от тялото.
"Много е полезно да се научиш да контролираш само това, което можеш. Свикваш да наблюдаваш и да си наистина релаксиран, когато имаш нужда. Много футболисти не могат да спят след мачове, но трябва, особено когато имаш двубой на всеки 3 дни. Щом започнахме да медитираме, на много от тях им изчезна проблемът със съня. Можем да се изключваме дори, когато сме уморени, а главите ни са пълни с мисли", смята душевният гуру на клуба.
"Преди 2019 година напълно премахнахме фокусирането върху резултатите. Поставяйки на първо място победите, много хора забравят за процеса, необходим да се стигне до резултати. Това е основната промяна в Бодьо. Вече не мислим: "Мамка му, изоставаме с 0:1." Не ни рефлектира толкова много. Разсъждаваме само как да играем хубав футбол и знаем, че ще го сторим. Върху това сме съсредоточени", заключва Бьорн Мансверк.
