Доц. Велизар Шаламанов, бивш военен министър, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Продължаваме темата, която се очертава като ключова за деня: докъде се простират възможностите на страната ни да лавира по въпросите за оръжието за Украйна? Според служебния министър на отбраната Димитър Стоянов, България е закъсняла за сключване на така наречените "триъгълни сделки" за предоставяне на оръжия на Украйна срещу подсилване на нашите отбранителни способности, а решението е трябвало да се вземе от редовно правителство. Според държавния глава Румен Радев, немалка част от политическите партии у нас гледат на въоръжените сили не като гарант за сигурността на страната, а като донор за въоръжените сили на Украйна. Президентът нарече насажданата несъстоятелна мантра, че с даването на старо руско въоръжение ще се решат у нас проблемите в отбраната. Защо по този въпрос от година насам се въртим в кръг, шикалкавим, снишаваме се, а реалните резултати май ни убягват и постепенно, постепенно взеха да не се виждат? Поканих за анализ бившия военен министър доц. Велизар Шаламанов.

Всъщност, иска ми се да отбележа, че моментът за усилия бе в 2014 година, когато Русия анексира, окупира Крим и създаде незаконни формирования в Източна Украйна. Тогава имаше сериозно внимание в НАТО към това страните от Източния фланг да се освободят от старо съветско оръжие, за да се пресече зависимостта от Русия, която вече беше разглеждана като сериозен риск, като сериозна заплаха за сигурността. Но в последната година наистина се пропуснаха много шансове именно поради водещата роля на президента Радев по отношение на външната политика, политиката за отбрана и сигурност в трите служебни правителства и по време на редовния кабинет, когато и Външно министерство и Министерство на отбраната бяха практически под неговия контрол. И липсата на лидерство, липсата на визия, липсата на капацитет в парламента да настояват за това, което е най-добро за България, доведе до това, че ние сме единствената страна от Норвегия до Гърция на Източния фланг на НАТО, която е изцяло зависима поне по отношение на Военновъздушните сили (ВВС) от съветски самолети, съветски радари, съветски зенитно ракетни комплекси, които не могат да бъдат използвани при едно усложняване на ситуацията с потенциална агресия от Русия.

Защо България е разкъсвана между своята евроатлантическа солидарност и реалното политическо нежелание страната да се изправи срещу Русия?

България е разкъсвана, тъй като има много силна пета колона, има много силно проникване на руски специални служби и тяхната българска агентура във всички основни институции на страната. Степента на дезинформация и пропаганда, която виждаме в българските медии и в политическия елит на най-високо ниво, създава това разделение. И неумението на нашите лидери да разговарят със своите съюзници от Западна Европа, от САЩ, Канада, защото добрите решения се намират в разговор очи в очи между хора, които си имат доверие, те не стават с писма, за които говори Димитър Стоянов. В краткия период, когато бях министър 2014 година, наистина с 3-минутн разговор с министър Симоник, с министър Фрайхер фон унд цу Гутенберг от Германия, с министър Фалън във Великобритания решавахме въпроси, които наистина са важни за България. Но това изисква доверие, това изисква умение да се комуникира, това изисква визия, това изисква подкрепа в целия пакет от институти, които са на върха на тази държава: президент, парламент, Министерски съвет. И това е задачата, която трябва да решим с изборите на 2 април, иначе България е силно уязвима в тази тежка ситуация за сигурността в Източна Европа.

Доц. Шаламанов, но президентът Радев твърди, че не сме в състояние да отделим от запасите на армията в момента, защото няма да получим нищо в замяна.

Ами това със сигурност не е вярно, тъй като виждаме, че стои по друг начин въпросът с Полша, със Словакия, с Чехия, с Румъния, с Хърватска, и с други страни. Това първо. Второ, това, което можем да получим незабавно, е помощ с многонационални сили, т.е. самолети на наши съюзници, развръщане на комплекси тип "Патриот“ на наши съюзници, развръщане на батальонна група, която да прерасне в бригадна група. Виждаме, че така или иначе недостатъчният капацитет на нашата система за наблюдение се компенсира, неспособността на нашите самолети наистина да гарантират противовъздушна отбрана, не само въздушно патрулиране се компенсира от пристигане на самолетни на наши съюзници, както и разполагане на такива самолети в Румъния с възможност да действат в нашето въздушно пространство. Така че този разговор трябва да се води между правителството и парламента, между компетентни хора, които ако не им достига експертиза, трябва да търсят тази експертиза сред българската експертна общност, но и сред съюзниците – консултации с НАТО, със САЩ, които са наш стратегически партньор, със съседи, като Румъния, като Полша, които очевидно са вече десетилетия пред България в развитие на тяхната отбрана.

И още един щрих към картината: министър Димитър Стоянов пък от своя страна обяснява, че не очаква страната ни да получи средства до края на годината от Европейския фонд European Peace Facility (EPF) за предоставяне на техника и хуманитарна помощ на Украйна. Той твърди, че страната ни е кандидатствала, изпратила е необходимите документи, но средства няма да се получат. Къде е истината?

Вижте, голяма е разликата между политическия лидер и един технократ, бюрократ, който стои на бюро, просто се оплаква и пише някакви писма, които надявам се поне са на добър английски език. Спомнете си, какъв беше имиджът на България, когато президент беше Петър Стоянов, и когато той можеше да покани президента Клинтън, да разговаря с всеки един от световните лидери, как бе приеман премиерът Костов в европейските столици и във Вашингтон – това е, което ни липсва. Липсва ни ясно лидерство, визия, хора, които вдъхват доверие, които не мрънкат, които не са волю или неволю говорители на президента Путин вместо визионери, които имат една-единствена цел: България да бъде наравно с всички европейски народи, с всички страни в НАТО, а не да бъде някаква черна дупка, която е покрита от руска дезинформация и пропаганда.

Изпусна ли България възможността да се отърве от старото съветско оръжие срещу модерно въоръжаване? Имаме ли още шанс да хванем поне последния вагон на последния влак?

Не трябва да говорим за последен вагон. Аз споменах и още веднъж ще го кажа ясно: моментът беше 2014 година. Затова подготвихме и Визия 2020 и Националната програма "България в НАТО и европейската отбрана“. Практически до 2020 година имаше абсолютно реална възможност да се освободим от практически негодното съветско въоръжение и да го заменим по различни механизми и чрез пряко придобиване, и чрез триъгълни механизми, и чрез съвместни проекти за многонационални сили. Това не се случи. Пропуснахме 8 години. А сега в някаква степен имаме последен шанс преди срещата на върха във Вилнюс и преди очакваната контраофанзива на украинската армия през пролетта.  Имаме шанс, ако Министерство на отбрана, ако Министерският съвет могат да изготви исканата от парламента всеобхватна финансово обоснована инвестиционна програма, и ако президентът вместо да блокира разговорите за взаимодействие със съюзниците, всъщност направи крачка назад, един редовно избран премиер в редовно правителство да си постави за цел българската отбрана да навакса в следващите 2-3 години това, което е пропуснала в последните 12-15 години.

Доц. Шаламанов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов представи анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през миналата 2022 г. Според вашата експертиза какво е състоянието?

Определено във всеки един от последните годишни доклади за състоянието на отбраната, включително и като бях в парламента, се даваше ясна оценка, че хората полагат неимоверни усилия, за да поддържат старата техника, но при ниските нива на окомплектоване, особено на бойните поделения сухопътни войски и при доста тежкото състояние на техниката – както посочихме, това е съветска техника на повече то 40 години, като по-модерната част от тази техника практически не може да бъде поддържана без резервни част и участие на руски фирми. Така че положението е доста сериозно и то трябва да бъде адресирано по единствения възможен начин – чрез мащабна инвестиционна програма, която обаче да гарантира ясни механизми за прозрачност, отчетност, отговорност, интегритет и използване на агенциите на НАТО и на Европейския съюз чрез многонационални проекти. И това, което е много важно – тези дефицити, които не можем да покрием в кратко време, да бъдат запълнени с многонационални сили на НАТО на наша територия. В това съвместно изявление, което очакваме от срещата на Б-9 във Варшава, вече е ясно, че ще се говори за разширяване на военното присъствие на сили на НАТО в Източна Европа за възпиране на Русия. Надявам се, че този път България няма да е единствената страна от Балтика до Егейско море, която ще откаже такава помощ. Също се говори много ясно, че Русия е значима и директна заплаха за съюзната сигурност – нещо, което досега се отричаше. Говореше се за имагинерни рискове, но става въпрос за абсолютно реална заплаха, срещу която трябва да се вземат мерки. И явно, че тези мерки, взимани в последните години, не дават резултат, съдейки по оценката, която дава и началникът на отбраната за дефицитите в нашата отбрана.

Според държавния глава Румен Радев немалка част от политическите партии у нас гледат на Въоръжените сили не като на гарант за сигурност на страната, а като донор за Въоръжените сили на Украйна.

Това е дълбоко неразбиране са същността на НАТО и на ролята на нашите Въоръжени сили в рамките на Обединените въоръжени сили на НАТО. С подписването на Вашингтонския договор и по силата на член 9 на Конституцията, алинея 2, се разширяват  гаранциите за нашата сигурност, прави ги много по-солидни благодарение на огромния потенциал отбранителните способности на тези 30 страни членки, включително и ядрения чадър на НАТО. Така че ако трябва да търсим гаранции, те са преди всичко в този критичен момент в рамките на членството ни в НАТО. И на второ място, тъй като трябва да компенсираме изоставане от 15 и повече години, необходими са наистина сериозни инвестиции в отбраната, далеч по-големи от инвестициите примерно по Плана за възстановяване и устойчивост. Ако там ще получим от Европа примерно 15 милиарда лева, това означава, че не по-малко от 15 милиарда ударно трябва да инвестираме в нашата отбрана, но пак казвам, по начин, който гарантира оперативно съвместими, модерни способности, отчитайки иновациите във военното дело и опита от войната в Украйна, а не пластмасови хеликоптери или самолети, които не можем да поддържаме.

Според президента Румен Радев обаче, дори да получим в замяна ново въоръжение, то ще е безкрайно недостатъчно за нуждите от превъоръжаване на въоръжените ни сили и този прозорец според него вече е затворен.

Вижте, пак казвам, това е дезинформация и пропаганда. Първо нека да видим колко въоръжение и какво ни трябва в една инвестиционна програма, да видим колко от това въоръжение можем да получим по различни механизми от "заем-наем“ до "триъгълни операции“, да видим колко средства можем да заделим в един инвестиционен фонд за превъоръжаване така, че ускорено да тече този процес на превъоръжаване, а пък във времето да се възстановят тези средства от военните бюджети, и тогава ще имаме много по-ясен разговор. Този разговор не се води през медиите. Този разговор се води първо в Министерство на отбраната, в Министерския съвет и в парламента, както го водихме 1999 г., с лидерството на премиера Костов, на президента Стоянов и на председателя на парламента Соколов. Ако тези трима големи не поемат лидерството и не разговарят със съюзниците по начин, по който да се защити българския национален интерес, ние ще продължаваме да затъваме и ще компенсираме това затъване с дезинформация, пропаганда и продължаващо разделение на българските граждани.

Какво е необходимо за преструктурирането на Българските въоръжени сили?

Необходимо е да участваме ефективно в процеса на отбранително планиране в НАТО и в процеса на планиране на отбранителните операции. Такова планиране за отбранителни операции до 2014 г. практически не се провеждаше в Източна Европа с цел да не се създава напрежение с Русия, но от 2014 г. насам, а сега с особена острота стои въпросът за планиране на тази отбрана за новата концепция, която беше приета в Мадрид, не просто за предно разполагане, а за предна отбрана. И това ще бъде фокусът на дискусиите и във Вилнюс през юли месец, така че ние там трябва да идем наистина подготвени какво очакваме от НАТО и как ние ще изпълним поне минималните цели, които сме приели преди много години, а те са преди всичко една механизирана бригада, както и необходимите елементи от системата за противовъздушна отбрана и за морска отбрана, за развитие и на нови способности в сферата на киберсигурността, в сферата на противодействие на тази пропаганда и дезинформация, която ни трови и ни разделя, и естествено, ангажиране на ресурс в България за участие в процесите на иновации, на използване на революционни и нововъзникващи технологии, за които всъщност стартира и програмата "Даяна“ в НАТО. Към това трябва да се стремим. Това вероятно, имайки предвид ресурсните ограничения, ще доведе, както и вие посочихте, до преструктуриране на армията, за да имаме повече ресурси за по-модерна техника и повече фокус върху Сухопътните войски, върху киберотбраната, върху специални сили и да компенсираме недостига в някои други сфери и с технологии, и със съюзно участие на наша територия.

Оказва ли влияние политическата криза върху средата за сигурност и отбрана?

Естествено. Най-големият фактор, който оказва влияние, извън агресивната политика на Русия, и то не само в Украйна, и в Западните Балкани, и в Северна и в Африка, е политическата нестабилност в България, защото практически две години ние нямаме пълноценен парламент и пълноценно правителство. А имаме, освен това, едни позиции на президента Радев, който има право на тези позиции, но те по никакъв начин не помагат да укрепва единството на нацията и отбранителната способност на армията ни.

Т.е. остава надеждата в 49-тия парламент да се сформира правителство, да има достатъчно стабилно мнозинство, което да може да прогласува необходимите действия за стабилността в българската отбрана, в Българските въоръжени сили – така ли?

Да, остава надеждата в политическите лидери, които влизат в тази предизборна борба, и в зрелостта на българските граждани така, че в този 49-ти парламент да се формира силно мнозинство, което има доверието на българските граждани, но има и доверието на нашите съюзници, тъй като България и географски, и икономически е много зависима от съюзниците и без да бъдем равни с другите европейски страни в НАТО и в Европейския съюз, няма да има желаното високо качество на живот и сигурност за българските граждани.

Цоня Събчева