Калоян Паргов – член на Националния съвет на БСП, който е и председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Паргов, БСП се намира в сложна ситуация след изборите на 2 октомври у нас. В СИНПИ предвещахте мрачната прогноза за резултата на изборите. Но кои са основните проблеми, според вас?

Не само БСП се в сложна ситуация, тя цялата държава и политическата система се намира в сложна ситуация, защото на тези избори отново виждаме някакви тревожни сигнали, които започват да се задълбочават. На първо място е по-ниската избирателна активност, тоест, гоним нови рекорди с знак минус от най-новата ни политическа история от 1989 година. И второто е броят на увеличаващата се т.нар. партия "Не подкрепям никого“, което е свого рода протестен вот. Или казано с други думи над 60% от българските граждани отказват да припознаят тази политическа система и политическите партии като възможни техни представители. В частност да кажем и за БСП, от това страда и самата БСП. Вие видяхте изражението на влиянието на партиите според вота от всички избиратели, че в рамките те се подреждат до 10% от избиратели като гласоподаватели, като в БСП е някъде 3% и малко.

Но кое е по-тревожното след тези избори за БСП? За БСП, ако правим сравнение с изборите от ноември, сигурно няма да намерим някакви големи разлики – минус един депутат и минус 35 000 гласа, плюс-минус, както ще каже някой от Националния съвет и от националното ръководство, случва се в зависимост от избирателната активност. "Да, ама не“ беше казал един ваш колега журналист, който стана пословичен с тази фраза, защото ако правим сравнение с предишни години, и то най-вече с близките предишни години, ще отчетем, че този спад спрямо миналата година април месец, ако се върнем и по-назад, примерно мартенският резултат 2017 година, означава огромна загуба на електорат, и на подкрепа и доверие в партията, което най-вече се изразява в периферията и в част от твърдото ядро, което по една или друга причина през тези години е отпаднало, което означава спад в доверието, че БСП може да представлява левите хора в България, тъй като никой не може да повярва, това е несериозно, че лявото в България се състои в рамките на 25-26 депутата, при положение, че дълги години, десетилетия наред  то беше подобаващо представено и се бореше винаги за първото място. Сега в момента имаме две партии, които изместиха БСП някак си от собственото й поле. От една страна либералната "Продължаваме промяната“, която говори за пенсии, говори за социална политика, която показва от части уклон в своята политическа парадигма, която развива. Имам предвид финансовия бивш министър и съпредседател на "Продължаваме промяната“ Асен Василев. И от друга страна, "Възраждане“, която се явява водещата русофилска партия – поле, което десетилетия наред беше заето от БСП в полюсното противопоставяне Изток-Запад.

Оттук нататък въпросът е кому е нужна БСП и къде се намира БСП, и за какво ще служи БСП? Дали тя ще продължава оттук нататък да бъде присъдружна партия, подкрепяща една или друга водеща политическа сила, което е нетипична за левицата, съгласете се, позиция, или ще търси промяна, която да изведе отново до тези водещи позиции, които заслужава тази столетна партия.

Ами кажете ми вие, какви са разговорите в БСП, сред вас, сред вашите среди?

Разговорите тепърва започват, но поведението и динамиката, които излъчват националното ръководство от началото на седмицата след този пореден печален за нас вот на 2 октомври, са меко казано странни, но не неочаквани. Разбира се, търсенето на врага с партиен билет, вина на вътрешната опозиция, включително и на президентската институция, която за пореден път управлява България със служебното си правителство, някак си вече се изтърка. Включително и мантрата за загубата на избиратели заради такива тривиални, но съществен причини като машинния вот, едва ли могат да бъдат логично обяснение на този драстичен спад. По-скоро присъдата за БСП я прочетоха българските избиратели, включително и тези, които традиционно гласуваха за нас, а сега странно не отидоха една част от тях, макар и 35 000, за пореден път. БСП в този вид не може да възпроизведе смислена политика, смислено послание, които да събудят доверието в тази партия, да може да бъде водеща в българския политически живот. Много жалко, много тъжно и бих казал много тревожно за нас социалистите от всички поколения.

Г-н Паргов, преди дни вие казахте след изборите, че не изключвате БСП да се коалира с ГЕРБ. Каква управленска конфигурация би била полезна за България? Какво вижда БСП?

Аз не знам какво вижда БСП, но това, което чух в началото, оправдава или като че ли беше противовес на това, което предположих още първия ден веднага след изборите, именно, че никога с ГЕРБ, никога с ДПС. В случая в състоянието, в което се намира БСП, по-скоро "Никога с ГЕРБ, никога с ДПС“ е правилна позиция. В случая тук говори и с ПП, с тази дяснолиберална партия с леви уклони в икономическата й парадигма, също не беше много полезна за БСП, защото се оказа, че те запазиха все пак, макар и да имат спад своето водещо политическо влияние. "Демократична България“ увеличи своя резултат, макар и с малко. А БСП загуби поредната порция от един депутат и 35 000 гласа. В случая БСП трябва да се прибере както се казва в бокса, да си направи своите анализи, макар че те се ясни, и да започне да се реорганизира и преструктурира, подготвяйки се за конструктивно присъствие, ако има по-дълго Народно събрание, и подготвяйки се за следващите избори, които като че ли започнаха да чукат на ватата от 3 октомври предвид изявленията на различните политически сили.

Споменахте реорганизацията на БСП, можем ли да кажем какви са вашите виждания за такава реорганизация?

Това така обрисувам процеса, който според мен предстои и е важен за БСП, а вече за детайлите, мисля че ще имаме време оттук нататък много скоро да говорим вече за съответните детайли. Вчера Градската организация насочи, проведе своето първо заседание след изборите, и излезе с много остра позиция-призив за промяна в партията. Доколкото имам информация, тъй като не съм член на Градския съвет след 19 февруари, въпреки, че съдът ме възстанови и в тези рамки, които отказах да си ги търся като права, спрях само до Националния съвет, който все още не го получавам като право, така с почти пълно мнозинство членовете на Градския съвет са дали своята тревожна оценка за това, което се случва, както и търсенето на политическа отговорност от националното ръководство, което все пак като сигнал от най-голямата партийна организация в България на БСП не бива да се пренебрегва.

Г-н Паргов, Бойко Борисов заяви, че е готов на всякакви компромиси, отстъпки в името на народа. Какво ще кажете за формата за разговори, предложен от Борисов?

Вижте, в  момента тази роля на Борисов приляга поради това, че е първа политическа сила. Отговорът на ПП е логичен предвид това, че те са в тежък конфликт с Борисов и партията на ГЕРБ, и е нормално според мен това, което те заявиха като политически ход, че остават в опозиция. Казвам го не като оправдание, говоря чисто като коментар на политическата ситуация и на политическите реакции. Разбира се, Стефан Янев, очевидно, че позиционирайки се в центъра на политическата система, в него има също големи очаквания, но самият той по себе си не е достатъчен. Дали ще може да се състави правителство на националното спасение, формула, която в предишни години и в предишни кризисни ситуация, говоря в предишните десетилетия, в една или друга политическа сила, от един или друг политически център на влияние в страната и извън страната бива лансирано. До този момент такова правителство с такъв консенсус за национално спасение никой не е успял да направи и не е успяло да се формира. Причините за това в различните години в различните периоди са най-различни, но почти са сходни. На първо място това е политическото его. Политическото его, което всяка партия носи в по-малка или в по-голяма степен. На второ място, това са идейни, идеологически различия, които в момента се измерват през призмата Изток-Запад, "За“ и "Против“ войната, геополитическите парадигми също са много силни. Разбира се, формулата на евроатлантическа коалиция не е само по себе си достатъчна, за да обедини партии, които имат непримирими различия помежду си, само до преди една седмица злостно се обвинявах за пореден път в рамките  на последния месец, напомняйки си за едни или други лични прегрешения, да не влизам в детайли.

Засегнахте партийното его. Смятате ли, че разумът ще надделее обаче, или напротив, дребният партиен егоизъм ще остане и правителство няма да има?

В момента играта е на нерви. Всеки е в изчаквателна позиция. Разбира се, ГЕРБ те по смисъла на Конституцията са в позиция, в която ще трябва след като президентът стартира рулетка, да играят първи с тази рулетка. Очевидно, че този път ще имаме нужда от повече време, и то не за да се опитаме да съставим правителство, а най-малкото да използваме рационално времето следващите месец и половина до два, за да може този парламент да свърши поне някаква работа, от която държавата има нужда. На първо място това е бюджетът за 2023 година. Защото вижте, ако в предишни години държавата можеше да си позволи да работи с 1/12 от предишния бюджет поради липса на такъв, и беше възможно поради икономическата ситуация, която не предвещаваше икономически аномалии, които се случваше много бързо и икономическата динамика не беше много голяма, то с този бюджет от тази година да работим и държавата да работи следващата година е абсолютно невъзможно, тъй като параметрите, макроикономическата среда е коренно променена в рамките на последните 6 месеца, и ще продължи да се променя, което е една тежка ситуация пред законодателите, които ще влязат в Народното събрание, и финансово-икономическите институции, които ще имат отговорност към формирането на бюджета, но той е необходим на държавата ни.

Догодина на 1 януари България трябва да започне с чисто нов бюджет, не със стария бюджет. Това е основната задача. Друг е въпросът, че Планът за възстановяване чака приемането на част от своите закони. Така че парламентът в рамките на бюджетната процедура трябва да приеме и други редица законови изменения, свързани със социалните и други икономически въпроси, които трябва да намерят поне някакво решение и облекчение още от началото на следващата година с новия бюджет. Но това ще бъде сценарий, който ще върви докато се правят опити да се състави някакво правителство. Не съм съгласен с тезата, че в този момент най-лошото правителство е по-добро от никакво. Защото тази зима, така както ни вещаят по мрачни апокалиптични прогнози, очевидно, че ще допринесе още повече за спада на доверието в политическата система. И най-важното в този момент е не само държавата, а спасяването на тази политическа система, която е в ръцете на самите давещи се, тоест, политическите партии.

Г-н Паргов, какво показа последното социологическо проучване на СИНПИ, какво показа анализът на политическата обстановка през септември? Имаше ли изненади за вас?

Не. Проучването така, както го представихме пред обществото, благодарение на вас, медиите, показа много точно подреждането в конфигурация и последователността, разбира се, в рамките на някаква статистическа грешка плюс-минус, говоря за всяка една от партиите. Разбира се, има три изненади, не са само за мен изненади, предполагам и за други изследователски институти, които са се занимавали и коментирали по темата. На първо място е, че всички подценихме ПП, тя взе повече от очакваното. Това е първата изненада. Втората изненада е, че предвид "Възраждане“, предвид на това, което непрекъснато се случва около нас от хората, които като че ли чисто интуитивно започнаха да споделят, че "Възраждане“ е партия, на която могат да се доверят, което създаде едни предварителни очаквания към тази партия, но тя не можа да ги оправдае напълно.

Тоест, тя има по-малко отколкото се предвиждаше. И разбира се, третата изненада беше, че повечето се застраховаха от 6 до 8-партиен парламент, но като че ли ИТН беше по-толерирана в социологическите проучвания от "Български възход“ в последните 2 седмици от кампанията, а се оказа точно обратното. Тоест, скритият вот на "Български възход“ и на места така по-високи от средното за партията резултати, които се получиха визирам и в София област. Още нещо във връзка с това проучване. Оказа се, че избирателната активност всички я познахме, даже някои даваха по-песимистични прогнози. Нашата прогноза беше между 35-38%, тя се оказа около 39, ако не ме лъже паметта, която ЦИК отчете след изборния вот. Но разбира се, очакването за увеличаването на масата "Не подкрепям никого“ като група от обществото никого не изненада, тъй като това беше очаквано.

Казахте, че не сте поддръжник на тезата, че най-лошото правителство ще по-добре от това да нямаме. Тогава да разбирам ли, че сте готови за нови избори?

Имате предвид за БСП ли?

Да.

БСП в този вид не е готова за нови избори, за съжаление трябва да го кажа, тъй като ще имаме още от същото.

А кой, според вас, е най-изгодният вариант в случая?

В случая е вариант, който мисля, че тези мантри за правителство на националното спасение няма да сработят. В случая е изгоден вариант за правителство, което да изведе страната през зимните месеци, което да се ограничи единствено до икономическите парадигми, без да разчита на геополитически като условия, имам предвид, като крайности. Както има теми, които биха разделили политическите формации, биха ги вкарали в режим на остро противопоставяне, което наблюдаваме последните години. Ако има токова разбиране, аз мисля, че миналата година има такова разбиране по повод на правителството, в което участваше БСП, тъй като КОВИД, войната, която започна, рецесията, която чукаше на вратата, инфлационните процеси, които факт още от края на миналата година, енергийната криза, свързана с невъзможността да успокоиш цените на енергийните ресурси, които затрудняват силно не само икономиката, но и влияят силно върху всеки нормален човек, тъй като това опосредства нашия живот, да е в основата, няма да се занимаваме с геополитическата тема и да прекрачваме червените линии на партньорите, които пък те бяха мними свидетели, това имам предвид за БСП като една от причините за спада на доверието. Мисля, че съм го обяснявал неведнъж, свързано и с Русия, с войната, с оръжията, с Македония – неща, които БСП така гордо и гръмко заяви: "Ние няма да отстъпим“. Да, БСП не отстъпи, но партньорите ги погазиха без да се съобразяват с БСП.

Надявам се, че този път все пак този опит и този анализ, който предлагам за изминалите 6 месеца, ще може някоя от партиите да го приложи и да осъзнаят, че няма как да се завяват червени линии, тоест, да заявяват какво ни разделя, преди да са заявили за какво да се обединим, какво очакват хората от нас. Говоря като знака на избирателите, а той е свързан най-вече с икономическо-социалното състояние и обстановката през която трябва да преминем следващите месеци.