Александър Николов, водач на листата за 3-ти МИР Варна на коалиция "Български възход“, която е под номер 15 в интегралната бюлетина, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

"Нужно е възстановяване на нашата икономика, на нашата  финансова система, да ги накараме да работят за всеки български гражданин. Ако отстояваме националните си интереси заедно, не можем да се провалим. Единствено трябва да ги изведем от позицията им на заложник на чужди и частни интереси във всички посоки на света. Няма как да има друга лоялност, нито друга любов отвъд любовта към Родината. Всяка връзка отвъд границите й е смислена единствено, ако отстоява и предполага просперитета и прогреса на българските граждани.“ Думите са на Александър Николов – водач на листата за 3-ти МИР Варна на коалиция "Български възход“, която е под № 15 в интегралната бюлетина. Александър Николов е и бивш зам.-областен управител на Варна. Той е наш гост. Как формулирате националните интереси и какво смятате, че можем да направим, за да ги изведем от позицията им на заложник на чужди и частни интереси във всички посоки на света, както казвате?

Благодаря за цитата, той е точен. Това е извадка от мое интервю, което дадох за варненски медии. На първо място искам да кажа, че според мен можем да разделим националните ни интереси на два вида към момента: краткосрочни и дългосрочни. Краткосрочните, според мен, са на първо място решаването на проблема с демографската криза или поне в стратегически план подчиняване на всички секторни политики в отделните отрасли: икономиката, финансите, здравеопазването, образованието, в посока на обръщане на негативния демографски тренд. На второ място, запазване и евентуално увеличаване на покупателната способност на гражданите и на семейните бюджети в условията на криза. Също така осигуряване сигурността на доставките и намиране на оптимална цена за енергоносителите. Дългосрочните ни национални интереси са свързани с реализация на максимален брой проекти със стратегическо значение на страната ни и на политическо ниво да стигнем до позиция, в която ще можем да отстояваме позициите на България при взимане на важните политически решения като страна-член на Европейския съюз. В тази връзка поставяме въпроса: как и защо се налага да отстояваме нашите политически решения на ниво Европейски съюз като член? Следва да вземем предвид и мое дълбоко убеждение е, което всъщност видях, че споделят и доста от хората, с които се срещам във Варна и областта, че в крайна сметка Европейският съюз не е само Брюксел, не е просто една администрация. Европейският съюз трябва да бъде и Варна, и Русе, и София, както и Виена, Берлин и Мадрид. И всъщност това е много важен въпрос. В случая не искам да ви занимавам с другите европейски нации, но искам да добавя, че е нужно и нашите собствени виждания да бъдат част от общите европейски решения. Ето защо ние трябва да намерим механизъм да участваме във вземането на всяко решение, винаги да казваме мнението си, и възникне ли позиция, с която не сме съгласни, да я отчитаме. Следва от политиците ни и хората, които българските граждани са избрали, да помнят, че ние сме независима, суверенна нация и вземаме решенията си заедно. И когато тези решения, които оставяме на масата на преговорите, не са добре за нас, просто можем да ги предотвратим, и общото решение няма да бъде взето.

Г-н Николов, подобно и на другите общини в България демографската картина в Област Варна се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, намаляваща раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност. Демографската криза в областта се очертава като един от основните й проблеми. И вие влагате  решаването й в краткосрочните национални интереси. Вие от коалиция "Български възход“ какво предлагате за решението й?

Демографската криза за нас е дългосрочен проблем и дългосрочен приоритет, тъй като демографската криза е лоша, слаба оценка за политиките, които водихме за повече от 30 години Преход. Но защо я сложих в краткосрочните приоритети? Защото считам, че е наложително още в рамките на следващия мандат да бъде изготвена дългосрочна стратегия на пътя, по който страната ни трябва да поеме, за да може следващите няколко години да станем свидетели на обръщане на този демографски тренд. Варна и региона са един от регионите, които страдат особено силно от демографската криза. И допълнително при срещите ми с хора от Варна и региона се очертава като много сериозен проблем тази продължаваща да се отваря ножица между доходите и покупателната сила на хората от нашия регион и българските граждани в София град и около столицата. Затова ние считаме, че всички секторни политики следва да бъдат ориентирани към това българската държава и нейните отделни региони да започнат и да получат шанс за пропорционално развитие, за пропорционално разходване на националния доход, за да излезем от модела, който действа към момента. Страната ни в последните 20 години усилено се придвижва към модел, относително добре развиваща се и богата столица и бедна и изоставяща провинция. Абсолютно всяка политика трябва да бъде насочена в посока на промяна на този модел и постепенно скъсяване на дистанцията между провинцията, регионите във всяка отношение: икономика, транспорт, логистика, инфраструктура, социални политики, възможност за работни места, образование, развитие спрямо ситуацията, която е в София и в областите около нея.

При срещите ви с хората от Област Варна те какво най-често ви питат? За какво се тревожат? Доходите ли са най-сериозната им криза? Доходите и цените може би? Или във Варна има и други?

В рамките на кампанията проведохме доста срещи с жители на Варна и областта. Срещахме се с тях на улици, на площади, в зали, и виждаме, че в настоящата изборна кампания техните притеснения доминират националните теми. Интересно е, че едно от нещата, които дава особено голяма несигурност, това е политическата ситуация и невъзможността или нежеланието на участниците в политическия процес да формират работещ парламент, съответно работещ кабинет. Второто, което се изразява особено силно като притеснение, е нарастващата цена на тока. Тоест, хората искат да бъдат намерени трайни решения в енергетиката, които да защитят както бизнесите, така и семейните бюджети. Това, което говорихме за демографската криза, е също силно застъпено в разговорите с хората. Особено в населените места около Варна има дълбоко притеснение, че образованите млади специалисти напускат региона в посока София или държави на Европейския съюз. Именно тук трябва да бъде намерено решение за справедливо водене на политика по доходите по отношение на регионите на цялата страна. Тревожи ги силно инфлацията, но ги тревожи инфлацията не като статистика, не като числа, хората усещат инфлацията като намаляване на покупателната сила на семейните бюджети. Очакват от политиците да намерят решения да защитят семейния бюджет, и най-малкото, което е, те съзнават отлично, че се намираме в етап на криза, която обхваща не само региона и Европейския съюз, кризата има вече наченки и на глобална, но въпреки всичко те очакват политически решения и защита в тази посока. И нещо, което мен ме изненада, голяма част от хората споделят недоволство от политиците, които досега са избирали. И ако мога да обобщя част от нещата, които чувам от тях, те са следните: "Ами ето, ние ги избираме и изпращаме в парламента, и после няколко години не ги виждаме. Вас ви няма“. И всъщност, това е един от ангажиментите, който аз си позволих да поема в качеството на представител на коалиция "Български възход“ във Варна, и което сме поели заедно с колегите, които участваме в листата. Коалиция "Български възход“ ще има на територията на Варна и областта постоянно действаща приемна на народните представители от нашата листа. И дори когато сме в София и в Народно събрание и изпълняваме своите служебни ангажименти, ние ще осигурим присъствие от страната на структурата на хора, които ще са там, ще разговарят с всички граждани, които са заинтересовани и желаят да бъдат чути, които желаят да поставят своите въпроси. И съответно след като придвижим и видим коя институция е компетентна да ги реши, ако може да ги реши, съответно ще подадем обратна връзка, за да можем да изпълним със съдържание идеята за представителство.

Варна развиваше едно от най-силните местни икономики в годините преди кризата. Как изглежда тя сега?

За съжаление, кризата се усеща силно във Варна и в региона. Част от силно развитите икономики беше от сферата на туризма. Знаете, че по време на КОВИД пандемията туризмът беше един от най-тежко ударените сектори. Също така друг сектор, с който Варна отбелязваше добри показатели в икономическото си развитие, беше земеделието. Тук проблемите са различни. В туризма основен проблем също е свързан с демографията и с възможността на осигуряване на постоянна заетост. Оказва се, че голяма част от кадрите, заети в туризма, поради факта, че не могат да си осигурят годишен доход на база ангажираността си за летния туристически сезон, след приключване на сезона голяма част от тях отиват и намират професионална реализация в чужди компании, които основно са концентрирани в рамките на столицата. И туризмът изпада в спирала да трябва почти всеки сезон да започва от нулата да готви кадри. Но тъй като отворих темата за туризма, там проблемите са страшно много – ние проведохме няколко срещи с Туристическата камара на място, те имат изключително добри работещи идеи. И всъщност, нещо, което споделят, е, че политиците назад в годините отказват да ги чуят. Затова аз като юрист считам, че най-важно е да се отчита мнението при изготвянето на законите на хората, които пряко зависят от прилагането на дадения специален закон. Работата на юристите, работата на парламентаристите е да се съобразят с вижданията на хората, доколкото това е част от голямата правна рамка на страната, да ги облекат в съответната форма и да дадат възможност хората от съответните организации, от съответните браншове да припознаят този закон като свой, да видят, че той работи, и да осигурим една критична маса от хора, които са склонни доброволно и правомерно да изпълняват съответните закони, за да може държавата да си влезе в ролята и да санкционира недобросъвестните. Друга тема, която също засяга много силно местната икономика, е земеделието. Като под земеделие особено силно акцентирам върху проблемите на малките и средни производители, на фермерите. Например един проблем, по който разговаряхме вчера със засегнати хора от региона, е този с комасацията. По същество това е процедурата по преразпределение на земеделските земи с цел собствениците да получат уедрени имоти на едно или повече места в замяна на дотогавашните им по-малки и разпръснати имоти. Водещ принцип в случая следва да е разбирането как аграрната структура подобрява социалната жизненост на земеделските райони. И което е добро за земеделските производители, е добро и за земеделските райони, оттам е по-добро и за потребителите. Защото те получават качество на по-ниска и конкурентна цена. Оказва се обаче, че в днешно време държавата не се обръща в достатъчна степен към земеделските стопани и техните проблеми, свързани с тези комасационни процеси. И само давам пример: това, което чувам от хората, е, че за съжаление и до момента няма конкретен закон, който да регламентира този вид мероприятия. И именно тук ние виждаме ролята на държавата, която следва да се намеси, да осъществи съответния контрол. И за съжаление към момента дългогодишната практика е показала липса на заинтересованост, безучастност. И ето го налице негативният резултат. Земеделските стопани се поставят в постоянен конфликт един с друг, в който печеливши ще се оказват единици. И тези единици, които са печеливши, няма изненада, че са от силните на деня. Тоест, стигаме дотам, че поради абдикацията на държавата от този тип дейност винаги надделяват едрите и по-големи земеделски стопани. Тоест, държавата е оставила в един изключително важен сектор да работи закона на джунглата. Ето това е недопустимо и в тази посока следва да се работи. И пак опираме дотам, че е редно политиците, тези, които са излъчени от избирателите, да се вслушват повече от хората, които са засегнати от дадените закони.

Бил сте зам.-областен управител на Варна, имате наблюдение отвътре как действа една областна администрация.

Да.

В какво състояние са днес областните администрации, г-н Николов?

Бях зам.-областен управител около 7 месеца от 26 януари до 2 септември. Значи, областните администрации в страната се сблъскват с различни проблеми спрямо спецификите на всяка област и на всеки регион. А конкретно за Варна един от въпросите поради намаляващия административен капацитет и постоянно свиване на администрацията, един много сериозен проблем, който не се среща толкова често в другите области, е този с подобряването на плановете на новообразуваните имоти. В няколко общини във Варненска област на практика нямаме действащи заповеди на база на влезли в сила съдебни решения за одобряване на плановете на новообразуваните имоти. И в деня за приемна на областния управител голяма част от гражданите, които идват, са именно с такива оплаквания. За съжаление, опитахме се на няколко пъти да сформираме комисии, но се оказва, че администрацията няма възможност да отдели специалисти, които да участват, тъй като документооборотът е много голям, и трябва няколко човека да се ангажират единствено и само с тази дейност, за да може да приключи тя в рамките на няколко години. Вторият голям проблем, който се очерта, е по отношение на стопанисването и поддръжката на сградите държавна собственост, които са паметници на културата. Държавата е собственик, областният управител от името на държавата стопанисва съответния сграден фонд и съответната собственост, но му липсва бюджет за неговата поддръжка. Изпадаме в изключително комична ситуация. Това са изключително ценни сгради, част от тях са с архитектурна стойност, другите са с архитектурна и историческа стойност. Тези сгради се рушат, общината ни пуска писма и ни заплашва с налагане на глоби, тъй като няма кой да поддържа сградите. И единственото, което може да направи областната управа поради липсата на бюджет и липсата на финансиране, е да ходи да слага предупредителни табели, че падат елементи от мазилката или някакви части от фасадата. А тези сгради считам, че са приоритет, тъй като това е едно от лицата на държавата. За да очакваме хората в крайна сметка да вземат институциите на сериозно, то и самите институции трябва да имат съответния вид, от тях трябва да лъха институционалност. Така че това е нещо, което е оставено назад, но е въпрос, който ще стои с все по-голяма сила и трябва да дойде момент, в който да бъде решен. И на трето място, много важни са правомощията на Областна управа по отношение актовете на местно самоуправление, решенията на Общинските съвети. В случая отново съкращенията в администрацията, намаления административен капацитет водят до там, че в изключително краткия срок от 7 дни областният управител понякога трябва да се запознае с няколко решения на Общинските съвети. Тоест, ние няма как да вникнем в дълбочина и да осъществяваме ефективен контрол по законосъобразност. Имаме ситуации, в които просто се действа по инстинкт и на сляпо – просто се смята, че там има нарушение и даденото решение се връща или се дава в съда, в последствие се стига дотам, че съдът отхвърля жалбата. И за сметка на това, има решения, които е следвало да бъдат върнати, но  просто поради кратките срокове и липсата на административна обезпеченост не е бил осъществен в достатъчна степен контрол. Тоест, по отношение на Областните управи държавата следва да обърне много сериозно внимание както по отношение на техния бюджет, така и по отношение на административния капацитет. Трябва да се намери ефективен начин, по който млади специалисти, излизащи от университетите, да получат шанс за кариерно израстване в рамките на държавната администрация. Това са хора, които тепърва търсят своето професионално поприще, ако им се даде такъв шанс, голяма част от тях могат да останат да работят за държавата и да получат шанс за своето професионално и кариерно израстване.

Ставайки народен представител, какви законодателни инициативи ще предложите вие самият?

По коя от всички теми?

Избройте инициативите, които смятате за най-наложителни.

Значи, в тясна връзка с туризма и с хората, засегнати и заети в земеделието във Варна – в тези сектори ще бъдат моите първи теми в парламента, защото това са темите на Варна. Съответно това са темите, които водят и до голямата тема и приоритет на "Български възход“. Защото считам, че разрешаване на част от проблемите, които съществуват в тези два сектора, ще спомогне за разрешаването и на проблема с демографската криза във Варна или поне ще даде някаква посока за развитие.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря. И за финал така, ако ми позволите, тъй като сме в предизборна кампания, да заявя, че за нас всъщност тази кампания не е агитация, за нас това е един диалог с хората. И аз се надявам на 2 октомври с № 15 те дадат шанс този диалог да продължи, защото и след изборите ние ще останем, ние ще сме в избирателните си райони и ще се опитаме да бъдем истински представители на българските граждани и на гражданското общество.

Цоня Събчева