Ниска избирателна активност или фрагментиран парламент? Какви са възможностите за нов кабинет и има ли такива изобщо? Наш събеседник е политологът от "Тренд“ Димитър Ганев. Г-н Ганев, какво показват предизборните нагласи към днешна дата, седмици след началото на кампанията?

Нашият последен тренд беше в средата или по-скоро във втората половина на август, между 15 и 22 август, и всъщност отчетохме две ясни тенденции в сравнение с предишните месеци, а именно ерозия при "Продължаваме промяната“ от няколко процентни пункта и вече четиримесечна ерозия при "Български възход“, като през август месец той все още запазва шансовете си за представителство в следващото Народно събрание с 4,5%. Сега, когато говорим за "Продължаваме промяната“ и за ерозията, аз съм длъжен да отбележа, че по-скоро "Продължаваме промяната“ се връща на едни нива от месец май, защото ако си спомняте, след напускането на "Има такъв народ“ и митингите в подкрепа на правителството на Никола Минчев, там стана една мобилизация в рамките на последните две седмици на месец юни – мобилизация, която успя частично да възстанови подкрепата на "продължаваме промяната“. това обаче се оказа, че не е тенденция, възходяща, за "Продължаваме промяната“, а е било моментно напомпване, което като че ли сега, в последния месец и половина, започна вече да спада и "Продължаваме промяната“ се връща на нива от май месец, т.е. отпреди падането на кабинета. Длъжен съм да отбележа, че данните, които виждате, разбира се, при една активност от около 2,6-2,7 милиона – държа да отбележа това, вие зададохте като че ли въпроса на въпросите още в началото на представянето, а именно за избирателната активност. Само да напомним за слушателите. На миналите избори през ноември, на последните предсрочни парламентарни избори през ноември 2021 г. отбелязахме най-ниското ниво на избирателна активност от промените насам – 40%. И трябва също да имаме предвид, че тогава все пак на 14 ноември, на датата на парламентарните избори имаше и президентски такива, а винаги избори 2 в 1 водят до по-сериозна мобилизация, отколкото самостоятелни избори. Освен това тогава имаше и нов политически субект в лицето на "Продължаваме промяната“, което винаги увлича. А сега тези два фактора не са налични, а и има друг един фактор, който също може да натисне избирателната активност надолу, и това е факторът, свързан най-вече с усещането или с мненията на гражданите, че тези избори са някаква форма на контролен мач, на междинни избори, защото огромното мнозинство от хората смятат, че няма да има кабинет след тези избори. И ако вие смятате, че няма да има кабинет, то тогава мотивацията ви да излезете да подкрепите която и да е партия, дори и тази, на която симпатизирате, може да бъде по-малко, отколкото при едни избори, които имат висока цена. Или по друг начин казано, можем да бъдем свидетели на сблъсък на твърди ядра, на най-твърди ядра, което никой не може да ви каже как ще завърши този мач.

Тези твърди ядра обаче, за които говорите, защото от думите ви разбирам, че по-скоро вървим към много ниска избирателна активност.

Мисля, че вървим към най-ниската от промените насам.

В чия мелница ще налеят вода тези твърди ядра, имайки една такава ниска избирателна активност, според вас?

Партиите, които са показали и на избори, и в социологическите проучвания ясно личат като формации с твърдо ядро или със симпатизанти, на които могат да разчитат дори при по-ниска избирателна активност, са избирателите на ГЕРБ и на ДПС в най-голяма степен. При БСП вече има ерозия дори на ядрото. Но така или иначе, при една ниска избирателна активност най-вероятно ще очакваме сравнително добра мобилизация и при ГЕРБ, и при ДПС. И представете си, все пак съвсем друго е ГЕРБ да имат – хипотетично да кажем, не искам да ви заявявам твърди числа, но средно около 700 000 избиратели на тези избори. Представете си как изглеждат 700 000 избирателя при 2,2 милиона активност и при 2,7 милиона активност. съвсем различен процент. Едното би могло да приближи 30, другото би било около 22-23 да кажем. Така че избирателната активност със сигурност е ключова в това отношение. Давам пример с ДПС. На предишните избори те имаха около 340 000 гласа. Представете си 340 000 гласа как изглеждат при активност 2,2 и 2,7 милиона. Разбира се, едното би било 12-13%, другото би било над 15% да кажем.

Г-н Ганев, казахте, че при БСП има ерозия и на твърдите ядра. Къде ще отиде тази ерозия според вас, към кого ще се пренасочи?

Първото уточнение, което искам да направя, свързано с БСП, е, че резултатите, които виждате в социологическите проучвания не само на "Тренд“, а и на други агенции, на другите колеги, страдат от един дефицит, а именно – през юли и през ноември миналата година видяхме, че БСП е силно надценено във всички социологически проучвания и това не е поради лошо свършена работа от страна на социологическите агенции или някаква преднамереност, а по-скоро е свързано с това, че избирателите на БСП казват, че ще гласуват за БСП, но те просто не отиват да гласуват, защото се притесняват от гласуването на машина. Или по друг начин казано, опитахме да изчислим каква част от избирателите на БСП общо взето чувстват такава дистанция от машинното гласуване – това са между 15 и 20% от избирателите на БСП. Или по друг начин казано, ако виждате примерно един резултат, какъвто и да е той, в социологическите проучвания, твърде вероятно е в крайна сметка до урните да излязат по-малко. А иначе недвусмислено в последните няколко месеца се вижда отлив от БСП, даже този процес започна още през миналата година и част от симпатизантите на БСП миналата година например предпочетоха "Възраждане“, а друга част предпочетоха "Продължаваме промяната“, защото привидяха във формацията на Кирил Петков и Асен Василев президентски проект. А сега, в последните четири-пет месеца виждаме позитивно отношение на избирателя на БСП към формацията на Стефан Янев "Български възход“, което би могло да бъде още един удар върху ядрото на левицата на предстоящите парламентарни избори в началото на октомври.

Ще има ли интрига за последното място? Тоест, за прескачане на 4-процентната бариера?

О, няма никакво съмнение в това, защото две от формациите, имам предвид "Има такъв народ“ и "Български възход“, общо взето се движат около бариерата. Да ви кажа, аз не съм склонен да давам категорични оценки дали едната ще влезе, дали другата няма да влезе. Бих искал, по-скоро се придържам към формулата към този момент, разбира се, все пак има още 3 седмици и половина от кампанията, но бих се придържал по-скоро към формулата 6 плюс 2. Имам предвид 6 сигурни партии с представителство в следващото Народно събрание, и две, които имат потенциал да влязат. Това са "Български възход“и "Има такъв народ“. За партиите, формациите под тях, имам предвид по-скоро "Изправи се България“ на Манолова и ВМРО, не виждам реални шансове за представителство. Колкото до двете партии, за които споменах, които са около чертата, имайте предвид, че тук активността, общата активност и мобилизацията на техните електорати ще бъде от ключово значение, защото при много ниска активност, например под много ниска активност – около под 2,5 милиона, примерно 2,2-2,3 милиона души, бариерата ще бъде някъде около 100 000, даже под 100 000 души. И в една такава ситуация при една сравнително добра мобилизация от страна на тези формации биха могли да прескочат бариерата. Но без това да изглежда много пораснало. Тоест, дори да успеят да прескочат бариерата, това няма да бъде повече от 4-5%.

Сега, при тази ситуация ще има ли някакво значение кой как ще проведе кампанията си? Ще има ли изобщо печеливша тактика на политическите играчи по време на кампанията, или тази кампания вече по никакъв начин не вълнува българите, както политиците ги наричат "избирателите“?

Вижте, преди всичко трябва да имаме предвид, че на нас малко ни омръзнаха тези кампании, защото ние сме в някаква перманентна кампания практически от лятото на 2020 година когато започнаха протестите срещу третия кабинет на Борисов. Защото още тогава имаше очаквания, че ни очакват предсрочни парламентарни избори, те не се случиха, но все пак през редовните тези през април имахме 3 извънредни парламентарни избори, и тази сложна коалиция, която се състави ноември месец около "Продължаваме промяната“ пък непрекъснато беше в някакви скандали, които можеха да доведат до нейното разцепление и предсрочни парламентарни избори, което в крайна сметка и се случи. И сега като че ли ние просто се намираме в някакъв нов етап от една кампания, която реално започна преди 2 години и нещо. В този смисъл аз не мисля, че кампанията ще даде някакво кой знае какво отражение, защото ние сме в кампания от доста време насам. Но ако има нещо, което би могло да повлияе в последните 3 месеца, то е свързано най-вече с това дали някоя от формациите ще успее да говори убедително на българите за проблема на проблемите в страната. Има такъв проблем на проблемите, ние публикувахме резултатите от нашия въпрос за най-големите проблеми пред страната в момента. И много рядко се наблюдава толкова голяма убеденост в толкова висок процент на хора, които посочват съвършено ясно един проблем, и това са високите цени и инфлацията. И всъщност, социалният проблем за българите е проблем № 1, който практически доминира над всички останали в пъти. И затова казвам, че ако има някаква динамика в кампанията, тя ще бъде единствено и само ако някоя от формациите успее убедително да даде някакво решение или някаква посока по-скоро за решения, някакви идеи за решения, които да се сторят убедителни на част от избирателите. Защото в момента избирателят за разлика от предишни кампании, когато темите бяха други, в момента избирателят се интересува непосредствено от това какви решения биха могли да бъдат дадени, свързани с инфлацията, с високите цени, с енергийните доставки, с цената на парното, на тока и прочие.

Тоест, който успее по някакъв начин да се заиграе с цените на горивата и на стоките от първа необходимост, ще има безспорен успех?

Да кажем, че ще има политически точки и в рамките на кампанията ще успее да докара някакъв политически дивидент, без това разбира се, да твърдя, че би преобърнало напълно хода на кампанията, на подреждането и последните да станат първи. Не мисля, че такъв обрат може да стане.

Г-н Ганев, искам малко да насоча вниманието ви към наводнените карловски села. Всички гледахме най-различни клипове в социалните мрежи. Това, което видяхте, според вас, имаше ли опити за правене на предизборна кампания в първите дни на водното действие в Карлово?

Разбира се, че има такива елементи. Но вижте, в рамките на предизборна кампания всеки един въпрос, събитие, бил той и бедствие, и катастрофа, каквато видяхме в карловските села, се политизира и се превръща в част от кампанията. Оттук нататък вече задачата на политиците е да превърнат тази форма на кампания, каквато те я правиха в карловските села, в убедителна, а не да изглежда грозно и гротескно. Оценката за това кой се е справил в тази ситуация и дали е пресолил манджата, както се казва, ще бъде дадена на 2 октомври.

Евелина БРАНИМИРОВА