Политологът Слави Василев в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Василев, поредните избори за много кратък период от време ни предстоят. Защо претендентите за стопани на България са толкова много, а сякаш истинските управници липсват? Или не е така, на какво мнение сте вие?


Е, вижте, в тази многопартийна система, в която живеем, е съвсем нормално да има претенденти за управляващи в България, като това не са точно претенденти да управляват, това са претенденти да бъдат част от Народното събрание. И то от свой ред ще излъчи мнозинство, което ще излъчи изпълнителна власт, която ще управлява България. Малко е сложна нашата политическа система. Между другото, за това се отваря дебат, който ми е абсолютно любим.

Така че претенденти много, въпросът е хората по какъв начин ще отсеят и ще направят своя избор на фона на, струва ми се, повтарящите се политически процеси в България, които пак, отново казвам, по мое мнение не доведоха до т.нар. промяна, която трябваше след отстъплението на Бойко Борисов едва ли не нещата в България да се променят, защото ще ни управляват нови, образовани, млади, живели в чужбина хора. Това не се случи и разбира се, сега на избирателя ще му е много трудно да намери нов образ, който да ознаменува тази промяна, която смятам, всички ние искаме да постигнем и да живеем в една България, която е справедлива, цивилизована, в която върховенството на правото и на закона са неоспорими и т.н.

Както вече стана въпрос, вие сте един от хората, които сте за промяната в държавното устройство. Защо и каква точно предлагате да бъде тя? Първо – защо?

Аз смятам, че събитията в последните две години показаха защо е необходимо да се промени политическата система в България. Много преди липсата на устойчивост в политическия процес в България ясно да изплува пред екраните и пред очите на българските хора, аз смятах, че българската политическа система трябва да се промени, по простата причина, че корупцията в България и липсата на качествено управление се дължи не толкова на лицата, които ни управляват, а се дължи на онези механизми, които дават прекалено много власт на група от хора, без тази власт да може да бъде контролирана по какъвто и да е начин. И властта на българския министър-председател в нашата парламентарна република е неконтролирана. Тя е неконтролирана, защото макар Министерският съвет да се представя като колективен орган, той всъщност е орган на волята на министър-председателя, което е съвсем нормално, апропо, но волята на министър-председателя се разширява отвъд пределите на изпълнителната власт. Той командва и дневния ред в Народното събрание. Ще напомня, че Бойко Борисов много често нареждаше на своите депутати. Той дори го правеше публично, без да се притеснява – човекът поне беше искрен в това. По времето на Кирил Петков Никола Минчев – председателят на Народното събрание, се обаждаше на Лена Бориславова да я пита какво да прави, когато стане напечено на Председателски съвет. И ред други примери във всички правителства назад, които показват, че министър-председателят няма граница на неговата власт – първо. Второ – Народното събрание се превръща не в орган на колективната отговорност, какъвто е замисълът му по Конституция, а той се превръща в орган на колективната безотговорност, защото тези 240 народни представители, те не представляват себе си, те представляват волята на партията или на мнозинството, което подкрепя министър-председателя. Т.е. тук има един модел, който е измислен от Седмото Велико народно събрание, който може би е с добри помисли, но реалната практика в българския политически живот показва, че той не работи.

Премиерът Гълъб Донев вчера категорично заяви, че служебното правителство няма да участва в изборите и партиите да потърсят опоненти другаде. Как разчитате неговите думи и какво според вас е провокирало това негово изказване? И на същото мнение ли сте ,че служебното правителство не участва в изборите? Защото ваш колега – Калоян Методиев, беше наш гост преди вас, той е на мнение, че служебното правителство участва в изборите от ден 1 на своето встъпване в длъжност.

Вижте, Калоян Методиев ясно се е позиционирал къде се намира и аз него дори няма да го коментирам. Но вижте, обстоятелството, че наследството на премиера Кирил Петков задължава служебния кабинет да вземе някои решения, които са жизненоважни за стопанския, а и не само стопанския живот на страната, и то не е достатъчно да гледаме по-далече от сферата на енергетиката, и естествено, тези решения влияят на политическия процес в България. Дали служебният кабинет ще възобнови, по какъв начин ще възобнови преговорите с "Газпром“, какви ще бъдат ефектите и резултат от това обстоятелство предвид факта, че правителството на Кирил Петков направи всичко възможно да скъса с "Газпром“, и то не само да скъса с "Газпром“, а да скъсаме с Русия като цяло – ще напомня, че изгонихме почти целия състав на Руското посолство в България. И тези действия на Кирил Петков са причината служебният кабинет толкова рязко да влезне в политическите събития и е съвсем нормално политическата класа да обръща внимание на това, което прави служебният кабинет, защото в крайна сметка служебното правителство е една изпълнителна власт, която е натоварена със същите възможности и със същите задължения, каквито едно редовно правителство тук. Много често се споменава, че служебното правителство има за функция да организира изборите, а в Конституцията не пише така. Конституцията не прави разлика между служебно и редовно правителство по отношение на правомощията на неговата власт. То просто, служебното правителство не разполага с Народно събрание и не разполага със собственото си мнозинство, където да прокарва собствените си законопроекти. Това е разликата.

Назначенията на Румен Радев в служебния кабинет създадоха сякаш притеснение, че е възможен обрат в политиката спрямо Русия. Вчера във ваш пост във "Фейсбук“, в социалната мрежа вие заявихте, че липсата на топла вода пък ще е най-малкото, което ще усетим. Защо ни плашите така, г-н Василев, какво имате предвид?

Защото разрухата в енергетиката от наследството на Кирил Петков е повсеместно. И ако служебният кабинет, т.е. президентът Радев не проявят смелост, ако президентът Радев не жертва част от политическия му капитал, защото в момента настроенията спрямо Русия в българското общество са доста нагнетени, войната в Украйна не помага и това поставя президента в една изключително деликатна ситуация, т.е. и служебното правителство, а именно – или да осъзнаем, че енергийната система на държавата е в абсолютна неспособност да гарантира вноса на природен газ отвъд октомври месец, ако веднага не седнем на преговори с "Газпром“. Това, разбира се, ще рефлектира върху рейтинга на правителството и на президента, защото това е една изкуствено нагнетена тема, изкуствено напрежение – вие сама повдигнахте въпроса, в обществото. Аз наистина не мога да си обясня защо хората са толкова фиксирани на тема "Газпром“. Това е една търговска сделка и обстоятелството, че е руска компания, не трябва толкова да взема предвид отношението на хората към тоя проблем. Така че вчера, когато написах – да се върнем към поста, че липсата на топла вода е най-малкото, което ще усетят, аз смятам, че това беше един разширен контекст, че войната в Украйна и последствията на войната в Украйна са толкова мащабни, сериозни и ще разместят толкова много пластове в Европа, че проблемът няма да е само тази зима. Проблемът аз Европа като цяло – България е част от Европейския съюз, слава на Бога, но за съжаление, ние се оказваме отново такава страна, която има потенциал да загуби битката, защото политиката на Кремъл към Европа и към Европейския съюз е да отслаби Европа и Европейския съюз и причината Кремъл да иска да отслаби Европа и Европейския съюз е, защото без Европа САЩ не могат да направят нищо в Украйна. САЩ имат нужда от Европейския съюз и от Европа на своя страна, за да могат да влияят в процесите в Украйна. И начинът, по който руската държава ще се опита да повлияе в Европа, е икономически. Начинът, по който Русия ще повлияе икономически на Европа, е спирайки въглеводородите. И това ще задуши по същество европейската икономика в краткосрочен план, защото както България, така и много други страни в Европейския съюз, те не могат веднага да заместят руската газ по простата причина, че няма инфраструктура. И затова вчера написах, че проблемът е много по-мащабен, много по-сериозен. И аз смятам, че България трябваше да има различно отношение към "Газпром“ най-малкото, защото ние не сме в състояние, нямаме инфраструктурата да внасяме втечнен газ. Това е мит. Тук за нашите слушатели искам само да кажа, че двата танкера, които Кирил Петков внесе, те бяха продадени от "Булгаргаз“ на "Боташ“ – това е турският газов оператор, който ни върна същото количество газ чрез "Турски поток“, руска газ, впрочем, със завишени цени. Т.е. диверсификация без наличието на инфраструктура е невъзможна, а в момента ние нямаме инфраструктура. Ние трябва да ползваме единствения терминал за регазификация на втечнен газ, с който българската газопреносна мрежа има връзка – "Ревитуса“ в Атина. Той е един терминал, абсолютно не е в състояние да компенсира липсващите 2 милиарда кубически метра газ, които трябва отнякъде да дойдат. И тази цялата геополитическа конструкция ме накара вчера да напиша тоя пост, който изригна, че България трябваше да има друго отношение към събитията в Украйна. Ние сме на страната на Европейския съюз. Това няма абсолютно никакво отклонение от нашето геостратегическо позициониране, че ние сме част от Запада, ние трябва да останем част от Запада, но трябва да защитим нашите интереси. И двете са напълно съвместими.

И все пак възможна ли е някаква мобилизация на този етап? Смятате ли, че през този един месец, който предстои, ще видим нещо различно, нови решения, нови идеи? Допускате ли, че това е възможно?

Нови решения, нови идеи не може да има. Надявам се служебното правителство да успее не само да възобнови, защото те са възобновени, преговорите с "Газпром“, но да постигнем ефективни решения. Там програмата максимум е невзетите 2 милиарда кубически метра газ по договора, който Кирил Петков едностранно наруши – искам да кажа отново за нашите слушатели, българското правителство, против спекулациите в обществото, че "Газпром“ е спрял газа за България, това не е вярно. "Газпром“ предложи нови условия на всичките си контрагенти в Европейския съюз, които да позволят продължаването на изпълнението на договорите, предвид новите санкции, които навлязоха, и "Газпром“ предложи на "Булгаргаз“ да плащаме не в сметката "Сити Банк“ – Ню Йорк в щатски долари, която беше блокирана, а в нова сметка на "Газпромбанк“ в Швейцария. И ние трябваше да плащаме в щатски долари, "Газпромбанк“ ги превалутира в рубли за своя сметка и ние си получаваме газа. Правителството на Кирил Петков отказа да направи това, в резултат на което ние спряхме да получаваме природния газ, който беше заявен по договора – това са 3 милиарда кубически метра, и невзетите количества са предмет на спор между "Булгаргаз“ и "Газпром експорт“, защото тези невзети количества се режират с клаузата Take or pay, което значи, че ние трябва да ги платим, независимо дали ще ги вземем, или не. Задачата на служебното правителство е да договори с "Газпром“ съдбата на тези 2 милиарда кубически метра газ, т.е. ние да ги вземем, а не само да ги платим. И тук е много важно да се маркира, че ако ние не се споразумеем с "Газпром“ сега, тези 2 милиарда кубически метра газ ще бъдат предмет на едно дело и изходът на това арбитражно дело – не знам дали помните какво стана с "Белене“, колкото и да ни обясняваха, че ние ще сме в позицията на сигурност и позиция на печеливш – ми се струват повече от неясни.

И тъй като много напреднахме във времето, искам с няколко думи само да ми кажете какво очаквате да бъде следващото правителство?

Служебно.

Отново?

Аз смятам, че много малка е вероятността, ако разположението на силите не се промени коренно или ако българският политически елит в първите партии не се прегърнат по някакъв магически начин. Това означава Бойко Борисов да управлява с Кирил Петков. Аз не знам как ще го продадат това на избирателите, може и да могат, но ми се струва малко вероятно.