145-години от създаването на първата българска конституция – Търновската отбелязваме на 16 април. Документът е написан и приет от Учредително народно събрание, което заседава в старата столица от 10 февруари до 16 април 1879 година. Срещите се провеждат в бившия турски конак, строен от майстор Колю Фичето /днес музей "Възраждане и Учредително събрание/.

От спомени на тънрновеца Тодор Янков, обаче, разбираме, че първият домакин на Учредителното народно събрание, е домът на Стефан и Винетия Сарафови, които приемат в къщата си руския императорски комисар княз А. М. Корсаков, както и новоизбрания български княд Александър I Батенберг. Това ни разказва етнографът Дора Недева. Домът на семейство Сарафиди съвременниците им определят като "бележита къща – масивна постройка с търгвски мази под нея, без особени някои вънкашни украшения. Вътрешността й, обаче, беше красива и великолепно наредена. Стените й бяха покрити с живопис, представляващ изгледи от пейзажи и градове; не липсваха и народни сюжети. Във всяко помещение висяха грамадни венециански полилеи и също такива огледала по стените“.

През 1879 година в "този малък дворец" Стефан Сарафиди. "приютява" първите строители на нова България - участниците в Учредителното народно събрание, приело Търновската конституция.

Учредителното народно събрание е свикано във Велико Търново, за да изработи и приеме Конституция на Княжество България на основание на чл. 4 от Берлинския договор (1 юли 1878 г.) след освобождението на страната от османско иго (1878 г.).

В първото заседание участват 229 от 231 депутати. От тях 118 депутати са в състава на събранието по право (председателите на губернските, окръжните и градските съвети и на съответните съдилища), 89 са избрани от окръзите на петте губернии (Софийска, Търновска, Русенска, Видинска и Варненска) и 24 депутати са назначени от ръководителя на Временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков.

За председател на Учредителното народно събрание е избран екзарх Антим I, а за подпредседатели - Петко Каравелов, Тодор Икономов и митрополит Симеон Варненски и Преславски. Основната част от народните представители са от средите на българската интелигенция, преобладаващата част са учителите, а останалата главно лекари, адвокати, публицисти.

На 16 април 1879 г. Учредителното народно събрание приема първата конституция на България, наречена Търновска, която действа до 6 декември 1947 г. и е най-дълго действащата българска конституция. Тя се състои от 169 члена, включени в 22 глави. С нея Княжество България се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“.

В Търновската конституция е записано, че Народното събрание бива Обикновено и Велико Народно събрание. Великото Народно събрание единствено притежава учредителна власт. То има право да променя територията на страната, да извършва изменения в Конституцията, да избира монарх и регенти. Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и други.

В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме, герб и печат.

Търновската конституция е основен закон на България от 1879-а до 1947-а. Тя е заменена от Конституция на Народна република България, известна още като "Димитровска". През 1971 година е приета нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска, а след демократичните промени, от 13 юли 1991 г. е в сила действащата Конституция на страната. 

Днешният празник ще бъде подобаващо отбелязан във Велико Търново.