. В Дом-паметник "Йордан Йовков“ ще бъде открита уникалната фотодокументална изложба "Българската литература - срещи и диалози със света“. Това съобщи гл. уредник на Литературния музей в добруджанския град д-р Кремена Митева, предаде кореспондентът на Радио "Фокус" – Варна. Автор на мобилната изложба е Националният литературен музей. Специален гост ще бъде един от авторите на експозицията - Катя Зографова. След откриването на изложбата ще бъде представена най-новата й книга "Бележити жени на/за България“, излязла на книжния пазар през 2022 година. "В тази единствена по рода си изложба Националният литературен музей представя най-значимите имена и събития в многовековния културен диалог между България и света. В 30 пана чрез документален разказ се проследяват духовните мостове между българската, европейската и световната литература от Средновековието до средата на ХХ век. Експозицията започва с най-значимия ни принос в световната култура – делото на светите равноапостоли Кирил и Методий, провъзгласени за съпокровители на Европа. Техните достойни ученици и последователи, разпространили светилника на писмената сред целия славянски свят, задават високия начален хоризонт на българската култура. След падането на България под османска власт духовни мъже като Григорий Цамблак и Св. Киприан успяват да пренесат и съхранят не само образци на църковнославянската литература, но и традициите и достижения на българската книжовна школа. Богомилското учение от Х век е представено със своя път към Западна Европа и влиянието му върху шедьоври на световната литература като "Ад" на Данте Алигиери и "Изгубеният рай" на Джон Милтън. Една от най-интригуващите и непроучени досега теми са българските мотиви в европейските литератури. Като се започне с появата на образа на българите и България в културното пространство на Европа през XVI в. и се акцентуват знаковите му преображения във времето – от този у ренесансовия Лудовико Ариосто, през световния отзвук от Априлското въстание, та до авангардната звукова поема за българския аероплан, сътворена от Томазо Маринети“, посочват от музея. Вдъхновение носят и европейските творци с българско родословно начало, като "принцът на поетите" Пиер дьо Ронсар, поетесата Ана дьо Ноай, потомка на Софроний Врачански. Включени са и Никола Пиколо, Григор Пърличев, Любен Каравелов, Панайот Станчов-Черна, които заемат видно място и в гръцката, сръбската и румънската литература. Модерните естетически търсения на Европа са представени чрез световете на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев, Гео Милев и Чавдар Мутафов. С "вечните заглавия" от световната литературна класика се срещаме чрез преводите им от най-големите наши автори или в оригинални издания в личните писателски библиотеки. Най-значимите българисти, изключителните преводачи, самоотвержените издатели с паметни библиотечни поредици са почетени като строители на трайни духовни мостове между България и света. Българските писатели не остават равнодушни към големите събития на своето време. Образ и оценка на Първата световна война, Октомврийската революция, Испанската гражданска война, зараждащия се фашизъм откриваме в творчеството на Николай Хрелков, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Светослав Минков, Димитър Димов, Веселин Ханчев, Александър Вутимски, Ламар.

Как писатели видяха света е също сред темите на тази изложба. По-кратко или по-дълго пребиваване в чужда страна, среща с природни феномени, запознаване с историята на друг народ, социални и национални конфликти, пряк или косвен контакт с емблематични творци отключват творческото въображение. Разбира се, по количество интерпретации Париж държи палмата на първенството – Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Веселин Ханчев, Атанас Далчев, Тодор Генов, Петър Увалиев и още много други са вдъхновени от града на Сена. Що се отнася до Италия, Иван Вазов ù е посветил едноименната си стихосбирка, а Константин Величков – своите прекрасни "Писма от Рим". Аржентина намира място в слово и картина при Борис Шивачев, Лондон откриваме в творчеството на Асен Христофоров, Япония – при Светослав Минков.

Много са чужденците – писатели, художници и театрали, сродени с България. Изследователските трудове на Юрий Венелин и Константин Иречек имат решаваща роля за националното ни самоосъзнаване и себеопознаване. Не са пропуснати най-ярките творчески присъствия на белоемигранти у нас: Константин Балмонт, Александър Фьодоров, Любов Столица, Иван Бунин, Вадим Лазаркевич. С България свързват съдбите си и чешкият журналист Владимир Сис и полският евреин Юлий Розентал, загинал в Илинденско-Преображенското въстание.

"Срещите и диалозите" ни със света са онагледени с безценни литературни реликви – ръкописи, снимки, издания на вечни и емблематични книги, вещи, документи, писма, художествени произведения от най-висока класа: портрети, шаржове и илюстрации. Експозицията е адресирана до широка и разнообразна публика. Тематиката е интригуваща и образоваща и представлява интерес както за хора с определени културни интереси, така и за широк кръг зрители, за ученици и студенти. Приносната информативна и естетическа стойност правят изложбата подходяща за представяне както в националните експозиционни пространства, така и в българските културни центрове в чужбина и в европейски музеи и галерии. За целта тя е изработена билингва – на български и на английски“, посочват още от музея.

Автори на изложбата са Катя Зографова и Анна Свиткова, художник – Ивелина Велинова.

Откриването на изложбата е на 29 юни от 18:00 ч.

Жулиета НИКОЛОВА