Епископ Игнатий, бивш викариен епископ и духовен син на наскоро починалия Сливенски митрополит Иоаникий, излиза с писмо до Светия синод на БПЦ. В него той взема отношение по въпроса за избора на нов владика.

Епископът призовава за преустановяване на сегашния избор и нов, който да спазва каноните и практиката на Църквата.

Игнатий прави подробен анализ на съществуващите три канонични начина за избор на нов митрополит в Църквата от създаването и до наши дни и препоръчва на Св. синод да прилага само тях. За целта той предлага да се отстрани сега сьществуващият Устав на БПЦ и настоява за връщането на Църквата в каноничната и цялост от времето на унищожаването на Българската патриаршия при падането на страната под турско робство.

Ето и целият текст на писмото:

"До Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български

До Негово Високопреосвещенство Григорий, Митрополит Търновски – председателстващ Св. Синод на БПЦ

До Негово Високопреосвещенство Йоан, Митрополит Варненски – управляващ Сливенска Епархия.

 и ще бъде Божий служител».

Така и става. Родилият им се син кръщават Иван. След като малкият Иван завършва 6 клас в училището на родното си село, верни на своята клетва, родителите му го записват ученик в Духовната семинария, по това време намираща се временно в Черепишкия манастир.

По-нататък бъдещият Митрополит Иоаникий завършва с пълно отличие Духовната Академия в София, приема монашество, защитава с медал докторантура в Московската Духовна Академия, стажува в Швейцария, преминава последователно през всички нива на църковното служение, накрая приемайки най-високата йерархична степен на епископ и през 1980 година е избран за Сливенски Митрополит.

Негово Високопреосвещенство служеше всеотдайно на Господ в Сливенска Митрополия повече от 50 години, 44 години от тях в качеството си на Митрополит. През цялото това време, подвизавайки се в непосилни духовни трудове, в постоянно въздържание и непрестанна Иисусова молитва. От малкото време за сън и от оскъдното хранене, телесно се беше оприличил на, както казва народът, «в кожа и кости». Победил телесните страсти и победил много демони, беше получил възможност да взема на себе си грехове на съгрешили и болести на болни хора. Жертвайки себе си, своето здраве и живот, тайно за света, по цели нощи прекарваше в молитвено бдение, примиряваше с Господа различни хора, без те даже да подозират за това. Всичко това го превърна в най-голям враг на духовете на злобата, които му отмъщаваха всячески, понякога подбуждайки лоши хора, а понякога самите те го нападаха и нараняваха физически.

Над половин век в Сливенска Митрополия, в постоянно служение на хората и на Господа, живеейки в подвига на собственото отричане, пренебрегнал всички земни радости, приел на себе си доброволната бедност, носейки тежкия кръст на постоянният страдалец, без един ден молитвено да не плаче за хората, без един ден почивка за всичките тези години.

Беше придобил Благодатта на Св. Дух и Нетварната Божествена Светлина като най-голямо свидетелство за нетленна телесна и душевна чистота, като следствие на крайна вярност на Православната вяра и на Църква с нейните догмати, канони и Предание. С дара на Благодатта на Св. Дух беше придобил пословична любов към Господ Бог Иисус Христос и човеците.

Още от детските си години беше Божий избраник и Божий Светия, а след това и Божий приятел.

От Св. Книги знаем, че след Възкресението Си Господ известява светите Апостоли с думите: «Даде Ми се всяка власт на небето и на земята» и че тази власт Той разделя със Своите Светии. Това е справедливо и заслужено, заради техните земни трудове и заради жертвата на живота си за Господа, за Неговата Църква и човеците.

Така се случи и след възкресението на Негово Високопреосвещенство Сливенски Митрополит Иоаникий. Господ му даде определена власт на небето и на земята, и в частност към Сливенска Епархия.

Без Негово Високопреосвещенство Сливенския Митрополит Иоаникий не е възможно да се избере нов Сливенски Митрополит, а избор на такъв, въпреки него, ще доведе до лични трагедии на всеки отговорен – всекиму, според степента на вина.

В смисъла на всичко дотук казано, приемете няколко препоръки:

Нека всеки от членовете на Св. Синод и благочестивите свещеници и всечестните монаси и монахини, както и верните миряни от Сливенска Епархия, да се обърнем към Негово Високопреосвещенство Сливенски Митрополит Иоаникий за съдействие и помощ в избора на негов наследник като Сливенски Митрополит.

Трябва да се защити и изпълни справедливостта по отношение на еп. Йеротей – той беше избран от делегатите на епархията за избора в Св. Синод. Затова първият от избираемите епископи на избора в Св. Синод трябва да бъде еп. Йеротей.

По-долу в писмото детайлно разглеждам трите вида начини на извършване на избор за нов Митрополит, с предимствата или недостатъците на всеки от тях, като Ви препоръчвам да се спрете на първия или втория начин при избора на новия Сливенски Митрополит.

В Св. Писание и в Св. Предание са записани само три канонични начина на избор на нов епископ (епископ, митрополит, патриарх).

Нека да разгледаме с подробности поотделно всеки един от тях.

Първият начин е чрез Божествено Откровение. В този случай Сам Господ Бог извършва избора и Сам Той го открива – показва на хората.

Първият такъв избор в живота на Църквата е избирането на първият Йерусалимски епископ (дн. Патриарх) в лицето на св. Яков брат Господен по плът.

Ето какво пише за това събитие: «Сам Господ Иисус Христос го постави епископ на Йерусалим и го научи да свещенодейства» (Житие на св. Яков брат Господен по плът).

Друг случай на избран от Господа нов епископ и показан чрез Божествено Откровение е изборът на един от най-значимите епископи в Цървата – св. Николай Мирликийски:

«В гр. Мир избирали епископ на мястото на неотдавна починалия епископ Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора… продължително време не могат да изберат и решават да потърсят Божествено Откровение, Господ да им покаже, за целта започват да постят и да се молят… на един от тях Господ открил волята Си… На тоя епископ във време на молитва се явил един мъж, сияещ в неземна светлина, и му казал същата ранна сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите и «Който пръв влезе е избраният от Бога, името му е Николай“. Епископът разказал на другите епископи за Божественото Откровение… така и направили и когато св. Николай рано сутринта прекрачил вратата, епископът го спрял и го попитал как се казва – "Казвам се Николай» – отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, довел го сред храма и го поставил сред другите епископи… след няколко дни.. Наученият чрез Божественото Откровение епископ се обърнал към народа и, като посочил Николай, казал: "Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто Той повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, но Божието определение!“.

В повествованието за избора на св. Николай за епископ виждаме как Сам Господ извършва избора, как Той показва избора Си чрез Божествено Откровение на епископския събор, на който не присъстват свещеници и миряни, след няколко дни и след като епископите ръкополагат св. Николай за епископ го представят на миряните.

Нека сега да видим и в Българската Църква как се е случил изборът на нов Патриарх, извършен от Господ и показан чрез Божествено Откровение. Изборът на св. Евтимий Търновски

Божественото Откровение за избора е дадено на неговият духовен отец преп. Теодосий. Ето какво е записано по този случай: «… дойде (св. Евтимий) при килията на стареца си, надникна през прозорчето и го видя целият от главата до нозете като огнен да стои прав с вдигнати нагоре ръце и неподвижен… като дойде на следващата нощ, намери великия си отец да седи пред вратата на килията и да ридае. Той падна при нозете му и също с ридание го питаше за причината на сълзите му. Преподобният Теодосий отговори, че агаряните ще превземат в робство нашата страна… и рече му: "А ти, чедо, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, защото ще се сподобиш с вериги и апостолско гонение!“… така Евтимий предузна волята Господня… че ще стане предстоятел на своя народ»… «Тогава всички, епископите и народът, имаха една уста – да молят свети Евтимий да приеме патриаршеския престол. Светият Дух събра епископите, а те избраха него и той седна против волята си на първосветителския престол».

В повествованието за избора на св. Евтимий за Патриарх виждаме как Сам Господ извършва избора, как Той показва избора Си чрез Божествено Откровение, как Господ събира епископите на епископски събор, на който не присъстват свещеници и миряни, епископите поставят (избират) св. Евтимий за Патриарх.

В заключение: при този първи начин на избор на нов епископ (епископ, митрополит, патриарх) виждаме, че Сам Господ Бог го извършва, открива – показва го чрез Божествено Откровение. Епископите участват в това събитие в епископския събор, там те избират (поставят, ръкополагат) предварително вече избрания от Господа. Свещениците и народът не участват в епископския събор, те не поставят, не ръкополагат новоизбрания.

Вторият начин на избор на нов епископ (първоначално Апостол, митрополит, патриарх) е описан в Библията, в Книга «Деяния на Светите Апостоли», в първа глава от 15 до 26 стих.

Състои се от общо шест важни части. Нека да ги разгледаме подробно:

Събират се светите Апостоли, в случая 120 мъже. Няма други присъстващи, няма други вярващи, макар че по това време вече вярващите в Господа са хиляди. Всичките 120 мъже имат Апостолската характеристика:

«… мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас». Това е първата важна част – Апостолски (по-късно епископски) събор.

Избират двама сред себе си.

Втората важна част: Произнасят молитва към Господа «След това се помолиха и казаха…».

Третата важна част – молитвата към Господа. «След това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото Си избрал».

Четвъртата важна част – предоставят избора на Господа, а не го извършват те – «когото Ти Си избрал». Както видяхме молитвата има две прошения. Едното е Господ да избере един от двамата, а другото е Господ да покаже избора Си – «… покажи от тия двамата едного…».

Господ показва избора, който е направил по следния начин: «Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия». Хвърлят жребий. Именно чрез жребия Господ показва кого от двамата е избрал.

Петата важна част – хвърлянето на жребий. Показаният чрез жребия «биде причислен към единайсетте апостоли», по-късно, при епископите – ръкоположен. Шестата важна част – ръкоположението на избрания.

В заключение: Вторият начин на избор на нов епископ (епископ, митрополит, патриарх) също като първия се извършва от Господ Бог. Но тук изборът, който Господ трябва да направи, се свежда до двама човека (в някои случаи трима). Друга разлика е че тук Господ показва избора Си чрез жребий, а не чрез Божествено Откровение.

Вторият начин на избор, също като първия, се извършва в събранието на епископите (първоначално в събранието на Св. Апостоли). Там не присъстват свещеници и миряни. Последните не поставят и не ръкополагат новоизбрания.

След Апостолския събор използването на жребия за показване на Божия избор продължава да се използва. Това се потвърждава в книгите на Св. Предание. Нещо повече, този път в това участва и Самата Пресвета Богородица. Това става, когато Пресв. Богородица и Светите Апостоли се събират на събор и решават всеки от тях да замине за различна страна по света, за да основе там Църква. Отправят молитва към Господ, да покаже кой от тях за къде да замине. За целта хвърлят жребий. На Пресв. Богородица се пада Иверия (днешна Грузия, по пътя посещава св. Гора – Атон), а нашите земи се падат на св. ап. Андрей и т.н.

Този начин на избор на нов епископ (епископ, митрополит, патриарх) от Св. Апостоли преминава през всички векове и стига до нашето време.

Ще посочим и как в Сръбската ПЦ днес избират нов Патриарх: Събират се епископите на епископски събор. Издигат трима (по думите на Господ «двама или трима в Мое Име» и да се минимизират човешките интереси и нагласяния) от кандидатите. Служат св. Литургия. Поставят в напрестолното Евангелие три плика, всеки с името на съответния кандидат. Произнасят молитва Господ да избере и да им покаже новия Патриарх. Извикват в св. Олтар един от най-възрастните и благоговейни монаси. Той отваря Евангелието и взема един от пликовете. Кандидатът с името в плика е новият Патриарх.

Третият начин на избор на нов епископ (епископ, митрополит, патриарх) не се извършва непосредствено – пряко от Господ Бог, както е при първия и втория начин. И Господ не показва кого е избрал, било то, пряко, както е при първия начин, или непряко, както е при втория начин.

При този трети начин Господ извършва избора чрез епископите в епископския събор, чрез вътрешно между тях и явно гласуване. Това се случва по силата на особената благодат на Св. Дух, която епископите притежават.

Тази особена благодат, която се изразява в особеното присъствие на Божия Дух в епископите, им е дадена чрез приемственост от Св. Апостоли. Тази приемственост се случва по естествен начин с настъпването на старостта и смъртта на Св. Апостоли.

Св. Игнатий Богоносец е дете все още, докато Господ е бил на земята. Той не е Апостол. Той расте и се обучава при св. ап. Йоан Богослов. И като живял при Апостол, научен на всичко отнасящо се до Църквата непосредствено от Апостоли и ръкоположен за епископ от Св. Апостоли, е пряк участник на въпросната приемственост.

Той пръв формулира в писмен вид всичко това: «Епископът има особена благодат», «Където е епископът, там е Църквата» , «Без епископа няма Църква», «Нищо не правете без волята на епископа», «Който прави нещо в Църквата без волята на епископа, служи на сатаната».

По този начин извършването на избора на нов епископ (епископ, митрополит, патриарх) от събора на Св. Апостоли преминава в събора на епископите.

В началото изборът в епископския събор се е извършвал по горе описаните първи и втори начин. По-късно през вековете на места се появява третият начин на избор, който днес е най-често срещан, чрез вътрешно гласуване в епископския събор.

Разбира се, че третият начин на избор е компромисен в сравнение с първите два, защото предполага човешко вмешателство, тъй като епископите, по силата на свободната си воля, могат да потискат и дори да пренебрегват дадената им особена благодат на Св. Дух.

Пример за пречки на благодатта на Св. Дух и човешка слабост сред епископите виждаме и при избора на св. Николай Мирликийски. Отначало епископският събор започнал избора на нов епископ по третия начин: «… събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора…» и след като не се получавало, прибягват към първия начин на избор, като по-съвършен «… разбирайки, че само един Бог може да ги просвети и вразуми» започнали да търсят Божествено Откровение… чрез «пост и молитва».

В заключение на всичко казано дотук и в случай, че затрудненията по избора на нов Сливенски Митрополит продължат, препоръчвам на Св. Синод да прибегнат до използването на първия или втория начин на избор посочени по-горе.

Във втората част на писмото искам да подчертая несъответствия в Устава на БПЦ по отношение на Св. Писание, св. Предание и каноните на Църквата.

Посоченият като първи начин за избор на нов епископ (епископ, митрополит, патриарх) чрез непосредствено Божествено Откровение не е предвиден и това го прави НЕВЪЗМОЖЕН при сегашния Устав на БПЦ.

Вторият посочен начин в писмото за избор за нов епископ (епископ, митрополит, патриарх) също не е предвиден и е НЕВЪЗМОЖЕН според разпоредбите на сегашния Устав на БПЦ.

Уставът допуска участие в избора на нов епископ (епископ, митрополит, патриарх) на свещеници и миряни повече от възможното според Св. Писание, Св. Предание и каноните на Църквата. Последните не предлагат лице за избор на нов митрополит, а им е дадено право да го класират пред избора в Св. Синод – право, принадлежащо единствено на епископите в епископския събор. Също така те вземат непосредствено участие в избора на нов Патриарх, което е възможно само за епископите в епископския събор. Двете положения са нарушение на Св. Писание, Св. Предание и каноните на Църквата.

Уставът поставя възрастови граници и други ограничения при избор на нов епископ, митрополит и Патриарх, което е в разрез със Св. Писание, Св. Предание и с каноните на Църквата.

Уставът допуска зависимост на Църквата от държавната власт, условности и ограничения, което е в разрез с Божията власт над всичко.

В заключение, Уставът на БПЦ ограничава волята Божия по отношение на църковния живот и устройство, а с това ограничава проявата на Божията милост към членовете на Църквата и народа като цяло.

Предлагам на Св. Синод в свое заседание да премахне Устава от употреба в делата на БПЦ и да върне устройването на църковната йерархия и живота на Църквата по начина по който са се извършвали до унищожаването на Българската Патриаршия с падането на страната под турско робство.

Поради липса на време по написването на това писмо, втората част от него е в неразвит вид. При необходимост и желание от страна на Св. Синод, мога да представя аргументи с подробности, въпреки че за всички с чисти намерения всичко е ясно.

Моля за вашето благословение и за светите Ви молитви!", се казва в писмото на  епископ Игнатий.